Лоши лидери и полезни идиоти

Повтарящ се кошмар в историята е идването на избрани лидери, които са получили власт чрез насърчаване на популистки настроения към такива разделящи въпроси като имиграцията, расовата враждебност и класовата борба. Тяхното обещание за промяна ще дойде с цена - разкритието, че изпълнителната власт предоставя правомощията да променя механизмите на управление, за да отговарят на техните цели. Промяната ще дойде под формата на съдебни действия и финансов натиск върху институциите, предназначени да ограничат произволното упражняване на изпълнителната власт върху общественото благо и полицейското управление на обществото чрез алтернативни средства. Моделът е познат, разиграл се през 20-ти век, най-вече в Съветска Русия и нацистка Германия. Той доведе до създаването на репресивни авторитарни режими, които не само установиха контрол над собственото си общество, но и диктуваха външна политика, която направи света по-малко сигурен.

Двама застаряващи лидери, Владимир Путин и Доналд Тръмп, вече поеха подобен курс към егоистични програми, целящи да осигурят някакво наследство, което, без тяхно знание, ще постигне обратното на замисъла. Всеки от тях вече е успял да урони моралния статус на съответните си страни и в процеса се е опозорил. И двамата са решени да пренаредят международния ред , но не чрез някакво чувство за алтруизъм, което би осигурило благосъстоянието на всички народи. По-скоро целта им е да гарантират, че силните наследяват правото да диктуват условията си за останалата част от човечеството , която няма способността да използва същата разрушителна сила, която те притежават. Уроците, привидно извлечени от конфликтите на световната война през миналия век, изглеждаха трансформационни и трайни, но сега отново се поддават на силите на авторитаризма по начин, който заплашва с подобен резултат. Обещанието на Организацията на обединените нации и други глобални агенции като Международния наказателен съд да ограничат такива лидери и техните режими се оказа недостатъчно, за да осигури на света реда, от който се нуждае, за да функционира за доброто на всички народи. Надеждата за човечеството в момента зависи не само от изхода на войните, започнати от тези лидери, но и от волята на онези, както вътрешни, така и международни, които трябва да се противопоставят на тяхното влияние.

Владимир Путин се среща с Доналд Тръмп на срещата на върха на Г-20 в Осака, Япония, юни 2019 г. Снимка: Кремъл

Тръмп 
Президентът е в центъра на кръг от лоялисти и членове на семейството , извършили корупция в мащаб, невиждан досега в американското правителство. Уважението на Тръмп към Путин, въпреки историята на последния в толериране на престъпна дейност както на вътрешния , така и на международния пазар, не е изненадващо, като се има предвид аморалността на собствения му характер. Намерението му да отмени тарифите за купувачите на руска енергия, наложени от законопроекта „Греъм“, който прие Сената с 86 гласа „за“ и който той подписа наскоро, едва ли ще бъде разклатено от последвалата гневна двупартийна критика. „Сделката“, както я нарече Тръмп, в замяна на американец, затворен от руснаците, не само освободи руска енергия за износ в количества, недостатъчни за справяне с недостига на гориво в Америка, но и отмени санкциите срещу отделни руснаци, съучастници във военните усилия на Путин, руските финансови институции и дори незаконния ѝ скрит флот. Реагирайки на новината, Том Никълс в „The Atlantic“ написа: „Тръмп е слаб човек, който се плаши от по-силни и по-умни мъже“, а Андрю Маккарти в „National Review“ добави, че американският президент „е застанал на страната на тоталитарния агресор, а не на съюзническата европейска демокрация, на която той се възползва“. Ходът на Тръмп също така предизвика по-гнусни форми на критика, както у дома, така и в чужбина, превръщайки го в обект на обществен подигравки в особено неподходящ момент преди междинните избори в страната. Подмазващото му отношение към руския лидер отново изплува на повърхността етикетът, който му се приписва като „полезен идиот“ на Русия – термин, който Кремъл използва, за да категоризира подчинените на каузата им. За да влоши нещата, Стивън Уиткоф, „специалният“ пратеник на Тръмп в Русия, действащ като ключов преговарящ по мирните преговори, неволно нарече Путин „хуманитарен човек“ по повод освобождаването на американския военнопленник, очевидно необезпокоен от криминалното минало и продължаващите военни престъпления на Путин. 

Руският президент Владимир Путин се ръкува със специалния пратеник на президента Доналд Тръмп Стив Уиткоф по време на посещение в Кремъл на 5 септември 2026 г. Снимка: Кремъл

По-критично е, че наскоро се появиха новини за необявени прекъсвания на системата Starshield, която управлява спътникови комуникации с военно предназначение за отбранителни цели, и на системата Starlink, и двете използвани от украинската армия. Ограниченията възпрепятстваха прихващането на руски дронове с реактивен двигател, насочени към украинските градове. Starlink също така осигурява възможност за насочване на удари по вражески обекти във временно окупираните територии на Украйна, както и средства за въздушна доставка на храна и вода до напреднали позиции на фронта. Сега изглежда, че Илон Мъск е отговорен за решението да се откаже последното за Украйна, въпреки че е трудно да се разбере как това би се случило без знанието на администрацията на Тръмп или поне на Министерството на отбраната на САЩ. Системата Starshield, в частност, се контролира от Пентагона и двупартийна група сенатори призова генералния инспектор на Министерството на отбраната да разследва грешката в преценката.

В разгара на това фиаско, Тръмп призова за смяна и за провеждане на избори, докато войната продължава с пълна сила на украинска територия. Той обвини Зеленски за недостига на дизелово гориво в Съединените щати, отклонявайки собствената си значителна отговорност за световната криза с войната, която той започна в Близкия изток. Кампанията на Украйна, насочена към руските рафинерии, започна през 2023 г., много преди войната на Тръмп. Целта ѝ беше да намали приходите от износ на петрол, които Русия получаваше за финансиране на военната си машина, и да намали наличността на гориво за военните си, за да се справят с войната. Кампанията прогресивно ескалира, като през първите пет месеца на 2026 г. бяха регистрирани 32 удара, и доведе до това Русия да ограничи или забрани износа на дизелово гориво, за да осигури собствените си резерви. Усилията успяха да намалят преработката на суров петрол в Русия до 20-годишно дъно и да намалят капацитета за рафиниране на петрол с над 40%.

Преди 2026 г. Русия не е осигурявала директен внос на петрол в Съединените щати поради забрана , наложена върху суровия петрол и петролните деривати. Иронията за Тръмп се състои във факта, че кризата с дизеловото гориво ескалира с началото на войната му в Близкия изток през февруари 2026 г., което доведе до рекордно високи през септември. Заплахите, които сега съществуват в Ормузкия проток в Персийския залив, където до 20% от транзита все още е възпрепятстван и може да се промени към по-лошо по всяко време, и протока Баб ел-Мандеб в Червено море, където е засегнат около 90% от транзита на петрол, са основната причина за безумието на Тръмп, а не Украйна.

Освен това, по-голямата част от чуждестранния суров петрол, влизащ в Съединените щати, идва от Канада , която представлява над 60% от целия внос на суров петрол, като Мексико е на второ място и доставя над 10%. Канадският тежък суров петрол по-специално се рафинира в Съединените щати в нискосернист дизел и други горива. Всъщност американските рафинерии в Средния Запад са специално конфигурирани да преработват тежкия суров петрол, внесен от Западна Канада. Ситуацията подчертава друг неудобен аспект от външната политика на Тръмп, която е насочена към Канада по отношение на търговските отношения и която икономистите критикуват за изопачаването на фактите, оправдаващи подхода му. Търговска война започна без причина и стигна до пълни забрани за внос на някои продукти. Ситуацията сега изглежда обяснява отчасти защо Тръмп се обръща към Русия за дизелово гориво, когато собствените резерви на Русия изглеждат недостатъчни, а не към Канада, с която САЩ споделят директен тръбопровод.

Путин
Руският лидер не знае нищо за морала и може да бъде признат за основаването на значителна собствена клептокрация, която той прикрива под формата на донякъде легитимно правителство. Политическото насилие е приемливо поведение, когато среща неговото одобрение. Отравянето с полоний-210 на Александър Литвиненко в Англия през 2006 г., стрелбата по Борис Немцов на мост в Москва през 2015 г. и отравянето със смъртоносен токсин на Алексей Навални се равняват на убийства само на някои от многото, които са се противопоставили на Путин по един или друг начин. Практиката остава последователна през целия мандат на Путин и е признато средство за поддържане на контрол в ситуации, когато въпросът не може да бъде решен по друг начин. Най-забележителното убийство, произтичащо от войната на Путин в Украйна, е това на Евгений Пригожин през 2023 г. след въоръжения бунт на неговата група Вагнер срещу руското военно ръководство. Той е елиминиран от поставена бомба, взривена във въздуха в самолета му.

Една от суперяхтите на Путин, 146-метровата „Шехерезада“, конфискувана от италианските власти. Снимка: DrDuu 007 без промени.

Може би дори по-егоистичен от американския си колега, Путин може да претендира за редица ексклузивни официални резиденции, вили или дворци в цяла Русия. Най-величествените се намират в Сочи по източното крайбрежие на Черно море и на брега на езерото Валдай, североизточно от Москва. Путин е свързан и с флотилия от цели 10 яхти и суперяхти , които са обвързани с фиктивни компании или олигарси. Най-забележителни са суперяхтата Graceful, оценена на 100 милиона долара, която наскоро беше придружена от разрушител, докато не изключи цифровия си морски тракер и не изчезна от погледа му, и Scheherazade, оценена на 700 милиона долара, която в момента се намира в Италия след изземването ѝ от италианските власти.

Тези притежания бледнеят в сравнение с неговата егоистична империалистическа фантазия за пресъздаване на Руската империя, усилие, което се оказва твърде далеч. Войните в Чечня, Грузия и, особено сега, в Украйна се оказаха препъни камъни, като последната война не само заплашва руската икономика , но и показва, че армията ѝ е по-слаба от рекламираната. И все пак той продължава, въпреки загубата на позиции в Украйна и изчерпването на армията си от личен състав и въоръжение, защото не може да спре от страх да не загуби това, което е останало от неговия авторитет във вътрешния ред, а евентуално и живота си. Вече обвинен във военнопрестъпление, Путин продължава да трупа регистър от военни престъпления с кампания за крещящо унищожаване на гражданска инфраструктура и убийства на невинни цивилни. Нито той, нито неговата камарила имат оправдание за тези действия, които могат да послужат само за тероризиране и подчиняване на народ, решен да осигури истинска демокрация, свободна от влиянието на репресивния режим на Русия.

Кардиологична операционна зала в Института „Стражеско“ към Националната академия на медицинските науки в Киев, наскоро разрушена от руска атака с дрон. Снимка: Ukraine via X

На 4 февруари 2022 г., непосредствено преди церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри и 20 дни преди нахлуването в Украйна, Путин се срещна със Си Дзинпин. Дневният ред включваше споразумение Русия да снабдява Китай с допълнителен природен газ, съвместна декларация за китайско-руско сътрудничество и доста странно изявление, противопоставящо се на по-нататъшното разширяване на НАТО. Изявлението беше в съответствие с предишния аргумент на Путин срещу „нахлуването“ на НАТОв западната граница на Русия – аргумент, който повече обслужваше неговата изопачена версия на събитията, отколкото това, което реалността обявяваше. Всъщност, по това време източноевропейските страни, по-специално, настояваха за членство в НАТО, отбранителна организация, като средство за защита на собствените си национални интереси срещу всяка бъдеща руска агресия. Неприятните спомени за икономически спад и обществени репресии , понесени под игото на руската хегемония по време на Студената война, все още преобладаваха.

Оттогава Китай оказва материална подкрепа на Русия по време на войната, превръщайки се в неин.. първичен пазар за петрол и газ, които бяха санкционирани от Запада. Между декември 2022 г. и август 2026 г. Китай придоби 50% от руския суров петрол износ на петрол и 37% от въглищата си. Китайски износ в Русия са включени потребителски продукти, търговски превозни средства, по-специално камиони, промишлени машини, електронни части и автоматизирано оборудване. Най-важните сред тях са технологии с двойна употреба които са снабдили руската военна индустрия с основни части за производството на оръжия, което прави Китай основен фактор, който позволява на Русия да води войната. Китай има тайно доставени двигатели за руските дронове през последната година и наскоро изпрати микротурбореактивни двигатели да подобрят още повече своите резултати. На свой ред, Русия на Путин е силно задлъжняла към Китай до степен, която в крайна сметка може да компрометира бъдещето ѝ отвъд щетите, причинени от самата война. Освен това, от ранния етап на войната, руската финансова система става все по-зависима от китайския юан и от условията му за отпускане на заеми, отслабвайки суверенитета на руската рубла и създавайки сериозни проблеми с ликвидността във финансовата си система по едно и също време когато резервите му се изчерпват от войната.

Асиметричните отношения на Русия с Китай доведоха до това, че тя вече не се възприема като независим глобален играч, а по-скоро като подчинен или „ младши партньор “ в глобалния дневен ред на Китай. Китай, освен че се възползва от покупката на руски петрол с отстъпка, е защитен от международния контрол върху своите тихоокеански интереси, особено тези, съсредоточени около Тайван. Това се случи в резултат на изместването на вниманието към продължаващата война на Путин в Европа и може би сега и с продължаващата война на Тръмп в Близкия изток. На кремълски жаргон самият Путин се превърна в „полезния идиот“ на Си Дзинпин.

Епилог 
Авторитарните хора са опортюнисти. Те са, преди всичко, решени да спечелят предимство пред другите, включително пред своите колеги авторитарни лидери. Такива като Тръмп са импулсивни и им липсват необходимите умствени способности, за да се държат пресметливо, което ги кара да разиграват картите си твърде бързо. Те стават жертва на хора като Путин, които са по-добре обучени, по-дисциплинирани и по-умели да се възползват от позицията си, като компрометират тази на другите и се възползват от слабостите им. Но Путин страда от прекаляване, забележителна и неустоима черта на неговия нарцисизъм. Това го е накарало не само да продължи войната си в Украйна, но и да заплаши самата Европа . Зависимостта му от подкрепата на Си Дзинпин, който не е започвал войни, остава от първостепенно значение за постигането на целите му в Европа, но по този начин Путин продава Русия и оставя Китай основния бенефициент на тази глобална трагикомедия.

Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2026. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.