Етническа враждебност в Руската федерация към Кремъл

„Запомнете думите ми: Русия ще изчезне, когато изгрее украинското слънце“ – Джохар Дудаев, революционен лидер и президент на Чеченската република Ичкерия (1991-1996)

Джохар Дудаев е убит през април 1996 г. от руски ракетен удар, насочен към местонахождението му. Четири месеца по-късно Първата чеченска война (1994–1996 г.) приключва с подписването на Хасавюртовите споразумения, след като чеченските бойци принуждават руските войски да напуснат столицата си Грозни. Чечения е първата република, която се сблъсква с Кремъл след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Чеченците отказват да останат част от държава, която отдавна ги потиска. Както при царското, така и при съветското управление, масовите депортации и репресии са ерозирали родината им и етническата им идентичност с надеждата да се потуши възраждането на всякакви националистически настроения. През 1999 г. брутална военна кампания, започната от тогавашния премиер Владимир Путин, смазва надеждите на чеченците за суверенитет във Втората чеченска война (1999-2009 г.). Грозни е сравнен със земята чрез безразборни въздушни бомбардировки, удари с балистични ракети и непрекъсната артилерийска обсада на столицата, убивайки около 8000 цивилни. Кампанията засилва позицията на Путин в Москва, като помага за осигуряването на неговия възход чрез народното изкачване до практически безспорен президентски пост.

Джохар Дудаев, чеченски революционер и президент на Чеченската република Ичкерия (1991 – 1996) Снимка:

Въпросите за етническата идентичност и суверенитет обаче остават нерешени не само в Чечня, но и сред няколкото значителни местни общности в цялата земя, която наричаме Русия. Въпросът тлее твърде дълго и сега, когато прекомерната власт на Путин в Украйна заплашва руската икономика и военно поражение, може би дори предвещавайки нейния колапс, се наблюдава ново възраждане на подобни стремежи за независимост. Историческите корени тук са дълбоко свързани с ескалацията на омразата към Кремъл, която се появи в резултат на войната на Русия в Украйна, и заслужават известно уточнение.

Кратка история на руския империализъм                                                                             
Експанзията на царска Русия от първоначалното ѝ място, Великото княжество Москва, започва на север през втората половина на XV век, простирайки се до арктическото крайбрежие на днешна европейска Русия. В средата на XVI век имперският ѝ поход включва нахлуването в Казанското и Астраханското ханство на юг. Тази голяма територия се превръща в днешните републики Татарстан, Башкортостан, Чуваш, Мордовия, Удмуртия, Калмикия и Марий Ел. Скоро след това Уралските планини са прекосени в Сибир, където Сибирското ханство е победено. Тихоокеанското крайбрежие е достигнато най-накрая до 1639 г. Експанзията на юг в Централна Азия продължава през XVIII и XIX век, заедно със завладяването на планинските племена в Северен Кавказ, където сега се намират републиките Чечения, Дагестан, Ингушетия, Адигея, Кабардино-Балкарска, Карачаево-Черкеска и Северна Осетия-Алания. По-на юг, териториите на днешните Грузия, Армения и Азербайджан са били придобити от Османската и Персийската империя чрез завоевания и дипломация. Голям брой етноси, заемащи обширна евразийска земя, са били събрани в бърза последователност в лоното на нова Руска империя и подложени на процес на русификация с ограничения, наложени върху многобройните им култури и религии. Процесът по-късно ще бъде засилен в Съветска Русия на 20-ти век при режима на Сталин с неговата прословута форма на брутализъм, достигаща до откровен геноцид в някои региони. Тази белязана история сега е в основата на чувството на потомците за една генерационна трагедия.

Административна карта на Руската федерация, показваща териториалното разнообразие на етническите малцинства в голямата земна маса, често наричана просто Русия. Графичен източник: Porcupen

Създаване на Руската федерация                                                                                  
Съветският съюз е обявен за официално разпуснат през декември 1991 г. В този непосредствен период, преди и скоро след обявяването, неговите 15 основни републики обявяват своята независимост, утвърждавайки ги като новосформираните държави Армения, Азербайджан, Беларус, Естония, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Латвия, Литва, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Украйна и Узбекистан. Всяка от тях сега съществува като индивидуален член на Организацията на обединените нации. След последните сецесии, самата Русия все още разполага със значителна земна маса от над 17 000 000 квадратни километра (6 600 000 квадратни мили), обхващаща 11 часови зони. Това, което обикновено наричаме „Русия“, обаче е по-подходящо да се нарича Руска федерация, тъй като съдържа 88 федерално управлявани държави, които са останали налице от създаването си през 1991 г. Кремъл удобно счита и двете имена за взаимозаменяеми, но по този начин се получава впечатлението, че цялата земна маса е населена от етнически руснаци или поне хомогенизирана версия на етнически руснаци и неруски малцинства, живеещи в безспорна хармония. Това не е така.

Преброяване от 2021 г. установи, че етническите руснаци съставляват 72% от общото население на Руската федерация. От тях около 80% живеят в европейската част на Руската федерация, западно от Уралските планини, докато останалите са разпръснати по останалите приблизително 75% от азиатската страна. Приблизително 40 милиона граждани се считат за част от отделен неруски етнос, 40 от които са признати от Кремъл. Тези неруски малцинства съставляват около 28% от настоящото население на Русия от 143 258 559 души. Приблизително половината от останалото неруско население е мюсюлманско, което представлява над 25 милиона души, най-голямата такава общност в Европа. Най-гъсто населеното население живее в Северен Кавказ в републики като Дагестан, Чечня и Ингушетия, наред с други , като още повече заемат дисталния Поволжки регион, по-специално Татарстан и Башкортостан. Татарите са най-голямата неруска етническа група с население от около 4,71 милиона души, докато други четири от 195-те етнически групи в Руската федерация имат население от над един милион души. Интересното е, че преброяване от 2021 г. регистрира близо 5,1% спад в етническото руско население през предходното десетилетие, докато това в предимно мюсюлманските региони се е увеличило непропорционално по брой, както е в случая с Чечня с настоящо население от над 1,6 милиона, което е нараснало със 17,1% през същия период.

Уралската планинска верига разделя европейската част на Русия на запад и азиатската част на Русия на изток. 

От 88-те федерални щата на Руската федерация, 21 са определени като „автономни“ републики, представляващи относително мнозинство от определен местен етнически народ, обитаващ традиционната си родина, по същия начин, както може да се представи колониално владение. На всяка от тях е позволено да има конституция, която остава подчинена на Конституцията на Руската федерация. На всяка е предоставено използването на собствен официален език за местните административни дела, въпреки че руският език остава официалният държавен език, използван за всички федерални административни и правни дела. Силно централизирана върховна власт остава в Москва. На отделните републики не е било позволено да се отделят, а въпросите, свързани с вътрешната сигурност, външната политика, националната отбрана и валутата, са под юрисдикцията на Кремъл.

Фундаменталната грешка на Путин
С течение на времето по-строги ограничения в Руската федерация, ограничаващи политическата независимост на републиките. През по-голямата част от съветската администрация (1922-1991 г.) Кремъл се увери, че регионалното ръководство е внимателно проверено за лоялни на режима сред етническите малцинства, за да запази безпроблемното разпространение на властта си в цялата страна. При Путин и особено след нахлуването в Украйна през 2022 г. последваха по-нататъшни репресии от страна на Кремъл , за да се ограничи несъгласието и да се наложи наборна военна служба сред малцинствените етнически общности. Местната автономия намаля и местните култури отново бяха задушени с пробуждащо се чувство за завръщане на маргинализация, напомнящо за сталинистки времена. Методите за наборна военна служба непропорционално набираха хора с неруски етнос, засягайки предимно тези, които обитават кавказките и азиатските части на Руската федерация, а не европейската територия западно от Урал. Етническите руснаци, живеещи в Москва и Санкт Петербург и непосредствената им околност, където живее приблизително 12% от населението на Руската федерация, бяха накарани да почувстват, че „специалната военна операция“ на Путин е отдалечен конфликт, който е малко вероятно да повлияе на начина им на живот.

За да влоши нещата, Путин настоятелно създаде нова национална идентичност , наблягайки на славянското наследство на етническите руснаци и въвеждайки отново отдавна изоставеното духовно минало на Русия, вкоренено в Руската православна църква. Не се отдава признание на културите и религиите на обеднелите етнически малцинства, докато техните територии продължават да се експлоатират за добив на петрол, газ и минерали, оставяйки след себе си екологични разрушения без компенсация. Те отново се превърнаха в колониални жители на възродено имперско владение. Регионалното представителство в парламента беше лишено от власт в името на предполагаемата ефективност при управлението на законодателството в Руската федерация и за да се гарантира нейното сплотеност под централизирана власт. Това наруши обещанието за регионален суверенитет, дадено от Борис Елцин в конституцията, и на практика демонтира федералната система. С премахването на средствата за преодоляване на регионалните неравенства, структурата на Руската федерация вече не съществува.

Форум на свободните народи на пост-русия (ФСНПР). 
Някога наричан „Форум на свободните народи на Русия“ при създаването си през май 2022 г. по време на учредителното си заседание във Варшава, организацията е преименувана умишлено на „Форум на свободните народи на пост-русия“ през септември 2022 г. Той е организиран по-малко от три месеца след руската инвазия в Украйна от Фондация „ Солидарност с журналистите“ и на първото си заседание събра видни руски политически емигранти, сепаратисти в изгнание и чуждестранни симпатизанти. ФСНПР се застъпваше за отделянето на републики с видни неруски етнически малцинства и за формирането на наистина независими държави. Преди края на годината се проведоха четири срещи, последвани от пет през 2023 г. Десетият форум през април 2024 г. се проведе във Вашингтон, където декларация , обвиняваща Кремъл в окупацията и поробването на коренното население на Руската федерация. До 2023 г. в събитието участваха 27 организации-членки от цялата Руска федерация, както и чуждестранни дипломати, журналисти, икономисти, религиозни дейци и политолози.

Петнадесети форум на свободните народи на пост-руския полуостров в Букурещ, Румъния (19 март 2025 г.) Снимка: FSNPR

Организацията за национално принудително управление на народите (ФСНПР) е критикувана за това, че прави изявления относно разпадането на суверенна държава, без самата тя да притежава санкционирана от държавата власт. Руските пропагандисти се опитват да омаловажат действията, докато Кремъл определя ФСНПР като нежелана организация. Фактът, че ФСНПР е привлякла това внимание, би трябвало да подчертае нейното значение за изразяване на законните оплаквания на коренното население, още повече във време, когато режимът предприе допълнителни мерки, които очернят неруските етнически малцинства. През ноември 2024 г. руският Върховен съд обяви ФСНПР и нейните 172 клона за международна терористична агенция заради насърчаването на сепаратизъм, като уж даде на Кремъл допълнителни правомощия за по-строго наказване на вътрешното несъгласие. Организацията продължава да се събира в няколко центъра по целия свят, за да преразгледа текущото състояние на коренното население на Руската федерация и да обсъди средствата за провеждане на демократични реформи в различните региони в променяща се среда.

Въоръжен ангажимент за борба                                                                                                        
Точно както Русия е мобилизирала своите етнически малцинства да се бият от нейно име, няколко от същите тези хора са се отправили към Украйна, за да се присъединят към въоръжените ѝ сили, за да се бият срещу Русия. По време на чеченските войни украинските националисти са се сражавали заедно с чеченските бунтовнически сили срещу руските въоръжени сили поради споделено желание да се противопоставят на руския империализъм. По подобен начин чеченските военни части са започнали да се формират през 2014 г., когато руските паравоенни сили за първи път превземат Крим. Ветерани от чеченските войни са се сражавали редом с Украинските въоръжени сили (УВС) на редица фронтове в окупираната украинска територия . За чеченците новата война отново разпали усилията за нов удар по отдавна омразен враг и отново насърчи стремежите към независимост на собствената им земя. Сформирани са пет чеченски батальона, сред които батальоните „Джохар Дудаев“ и „Шейх Мансур“ , последният от които е кръстен на чеченски военен лидер от 18-ти век, който е ръководил първата въоръжена съпротива (1784-1785) срещу руската експанзия в Северен Кавказ. И двата батальона бяха част от Международния легион за териториална отбрана на Украйна, преди последният да бъде разформирован в началото на 2026 г. , за да се реформира в специализирани щурмови полкове в рамките на Въоръжените сили на Украйна. Украйна продължава да управлява отделно международно звено, което набира чуждестранни бойци с предишен боен опит в рамките на своето военно разузнавателно звено (ВРЗ).

Карта, показваща републиките на Руската федерация в региона на Северен Кавказ между Черно море на запад и Каспийско море на изток. Снимка на картата: Т.Калиновская

Батальонът „Сибир“ е сформиран предимно от буряти, тувинци и якути, чиито родини обхващат голяма част от богатите на ресурси територии на изток от Уралските планини и от които Кремъл извлича голяма част от богатството, което захранва военната му икономика. Същите тези територии са пожертвали голяма част от младите си хора в името на войната на Путин, когато са били непропорционално насочени към наборна служба в ранните години и използвани във фронтовите атаки на Русия. В Бурятия, според сведения на очевидци, местни мъже са били измъквани от домовете си през нощта и отвеждани в пунктове за наборна служба. Според руското преброяване от 2021 г., територията е имала население от 978 588 души или 0,3% от общото население на Руската федерация, но е представлявала 1,16% от всички жертви от руска страна през първите две години на войната. Свързаният с Украйна батальон „Сибир“ се е сражавал в Донбас, главно в битката за Авдеевка, и е предприемал трансгранични нападения заедно с две други свързани с Украйна руски паравоенни групировки – Легионът „Свобода на Русия “ (ССР) и Руският доброволчески корпус (РОК) в Белгородската и Курската области на Руската федерация.

На север от Москва и Санкт Петербург, в Република Карелия и съседните територии, живеят фино-угорските народи, няколко от които са избрали да се бият срещу Русия. Техните оплаквания не са много различни от тези на етническите малцинства, живеещи на изток от Уралските планини, които смятат репресивната политика на Кремъл за отражение на централизирано империалистическо отношение. Достатъчен брой хора се бяха присъединили към украинците, за да се гарантира създаването на Оперативно командване „Север“ или военното поделение NORD, регистрирано под ръководството на HUR. Мнозина виждат това като тяхната борба за независимост, не много различна от тази, която кулминира в независимостта на Финландия от зараждащото се революционно правителство на Русия в началото на 20-ти век.

В края на 15-ти век в така наречените гранични земи на днешна Южна Украйна възниква воински клас от конници. Първоначалната им цел е била да защитават фермите и общностите на родината си от честите нападения на съседните кримски татари, които по-късно се присъединяват към Османската империя. Това са казаците , които се превръщат в автономна военна единица, съсредоточена в днешните Херсонска и Запорожка област на Украйна. Броят им нараства до 40 000 до средата на 17-ти век, превръщайки се в страховита сила, която се бори с османците на юг, поляците на запад и руснаците на север. Тяхната специфична история като борци за свобода е основополагаща за духа на съвременна Украйна и е в основата на нейната устойчивост срещу руската агресия. С течение на времето казашкият етос е възприет и от други в съседните степни райони на Руската империя, някои от които се интегрират в имперските въоръжени сили на Русия.

Сред жителите на южните земи на Руската федерация е останало поколение казашко наследство, но войната на Русия в Украйна разкри разделение сред тях . Докато подкрепяните от Кремъл казаци продължават да се бият за Русия, тези с действителен произход се присъединяват към редиците на ОВС, по-специално КВК, срещу Русия. Тези „свободни казаци“, както ги наричат, са съставени предимно от две групи в Руската федерация, съседна на Украйна - донските казаци от басейна на река Дон и кубанските казаци от Краснодарския край . И двете имат дългогодишни дълбоки исторически, културни и етнически връзки с Украйна . Всъщност, по време на разпадането на Руската империя, Кубанската народна република се стреми, безуспешно, към политически съюз с Украинската народна република. Те се застъпват за освобождението на земите си от Руската федерация, предвиждайки действителното ѝ разпадане с нова визия за постпутинска Русия. Това от своя страна предизвиква гнева на Кремъл, което води до тяхното преследване. По ирония на съдбата, Кремъл от известно време отчаяно се опитва да присвои наследството на коренните казаци от Херсонската и Запорожката област и да го направи част от историческия наратив на Русия, но безуспешно.

Кримските татари от днешния Крим са местен тюркоезичен народ, който изпитва особена омраза към руснаците, датираща от царските времена от 18-ти до началото на 20-ти век. Геноцидът над татарите по време на сталинската епоха (1944-1947 г.) се откроява като може би един от най-бруталните епизоди на последвалия съветски период, белязан от внезапната насилствена депортация на кримскотатарското население предимно в Централна Азия. Над 240 000 души са били изгнани, като цели 30 000 са починали в началните етапи от глад, жажда, болести и студ. По-късно е разкрито, че повече от 46% или 109 956 от депортираното татарско население са загинали през целия период. Много татари се завръщат в Крим по време на Перестройката през 1989 г. и особено след като Украйна постига своята независимост. До 2001 г. украинско преброяване идентифицира 243 433 кримски татари, което представлява забележителен етап в тяхното репатриране.

Нов кошмар за татарите се завърна през 2014 г. с руската инвазия и анексиране на Крим, което даде началото на конфликта ѝ с Украйна. Когато през 2022 г. започна пълномащабната инвазия в Украйна, се сформира партизанска мрежа от украинци и кримски татари под името АТЕШ, татарската дума за „огън“. Подразделението действа като децентрализирана тайна паравоенна организация и се подкрепя от подразделение на Силите за специални операции на Въоръжените сили на САЩ. Те предоставят разузнавателна информация за поразяване на стратегически цели, извършват саботажни операции в окупираните от Русия територии на Украйна и в Руската федерация, като прекъсват снабдителните линии и унищожават предимно железопътната логистика. Ключова интервенция е елиминирането на системите за електронна война, позволяващи на украинските дронове да атакуват жизненоважни складове за гориво и рафинерии. АТЕШ е разработила значителна подземна мрежа, ефективна в демонтирането на руската тилова инфраструктура и операциите ѝ за противовъздушна отбрана. С подобни прекъсвания, по-специално в Крим , условията вече са достигнали точка, в която руските военни евакуират военноморския команден състав със семействата им и това, което е останало от Черноморския им флот, към руските брегове. Дори системите за противовъздушна отбрана се изтеглят поради тяхната уязвимост, което едва ли е знак за увереност за останалите.

Епилог
Би било погрешно да се подценява настоящото негодувание на етническите малцинства към Кремъл. То ескалира от по-ранните етапи на войната на Путин в Украйна до точка, в която би могло да допринесе значително за окончателното разпадане на Руската федерация. Настроенията са широко разпространени и представляват сериозна заплаха за режим, който не само губи позиции във военно отношение в Украйна, но и губи икономическото бъдеще на Русия . Недоволството на широката общественост нарасна заради продължителната война, постоянно високата инфлация и нарастващите данъци . Значителен брой представители на руските етнически общности се вдигнаха на оръжие срещу Кремъл на украинския фронт, докато руските военни жертви наближават 1,4 милиона . Моралът и сплотеността на военните части са се влошили значително. Дезертьорствата се удвоиха от 2024 до 2025 г. , като оценките надхвърлят 70 000. С промяната на хода на войната в полза на Украйна и постигането на по-нататъшни териториални придобивки в райони като Крим, на вътрешния фронт на Русия може да се набере инерция, която да създаде неочаквания резултат, от който Кремъл се страхува най-много – крах на режима и завръщане на хаоса в огромен мащаб. Една нова Русия може да бъде принудена да преосмисли как мисли за себе си без обединена федерация от етнически малцинства, на които многократно е била отказвана независимостта им в името на удобството на Москва.

„Когато украинците се завърнат в земята, където са погребани техните предци, живеещите на тази земя ще завиждат на мъртвите.“
– Джохар Дудаев

Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2026. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.