Когато реториката замъглява реалностите на руската война. 
Част I: Подценяване.

Лесно е да се разбере как настоящата американска буфонада, ясно проявена на масата за преговори , може да направи човек дълбоко циничен по отношение на дипломацията, когато се възприема като насочена към облагодетелстване на агресора и външния посредник , а не на жертвата на агресията и нейния подкрепящ я съсед, Европа . Характерът на предложеното споразумение за прекратяване на войната на Русия срещу Украйна сякаш само предотвратява неизбежното възобновяване на враждебността, предвид историческата ненадеждност на гаранциите за сигурност , особено когато става въпрос за Русия. Виждат се паралели с неотдавнашното проваляне на търговски споразумения с Китай от страна на администрацията на Тръмп в диво преследване на изгодни сделки при липсата на по-обмислени дългосрочни ползи.

Джаред Кушнер и Стивън Виткоф със специалния пратеник на Русия по въпросите на чуждестранните инвестиции и икономическото сътрудничество Кирил Дмитриев в Кремъл. Снимка: kremlin.ru

Последните събития доведоха до порой от широки реторични изявления относно обстоятелствата на тази война, много от които са лишени от съдържание и със сигурност не са достатъчно обосновани. Колкото и ненадеждни да са тези твърдения, от тях се правят заключения, които изкривяват реалността и насочват дискусията. Още по-лоши са потоците от дезинформация в нашето общество, които се стремят да повлияят на общественото мнение, когато се повтарят или от хора, невежи по необходимия опит, или просто тролящи за заплащане, или чувстващи се глупаво упълномощени да изразяват мнение анонимно.

Каквато и да е основната причина (причини) за конфликта, никой не може да отрече, че Русия е извършила нахлуването. За Владимир Путин вече нямаше никакъв легитимен или оправдан начин, освен да направи това, което смяташе за свой прерогатив, когато видя как Украйна се отдалечава от сферата му на влияние. Истинска либерално-демократична Украйна, някога клиентска република на Съветския съюз, не можеше да се възприема като упражняваща контрол върху изпълнителната власт. Правителство, което се съобразява с волята на своя народ, би било нежелана аномалия на прага на Путин. Много руснаци смятат управлението на Путин за нелегитимно и основано на несъвършена електорална авторитарна система. Тази система, от своя страна, създаде все по-репресивна и насилствена клептокрация. Перспективата за процъфтяваща украинска демокрация, обединена с Европейския съюз (ЕС), би могла да раздвижи руските настроения в подобна посока.

Фалшиво създадената от Путин „нацистка“ тема като оправдание за войната му с декларираната нужда от денацификация на Украйна беше твърде глупава концепция, за да се задържи дълго. Тактът за „нахлуване на НАТО“ се изчерпа скоро след това, когато Финландия и Швеция се присъединиха към НАТО, като Русия получи само приглушени риторични отговори . Дългоочакваната народна революция в Украйна от 2013-14 г. затвори вратата за Русия. Тя обяви път към западно ориентирано демократично общество и откъсване от вдъхновената от Русия корупция, която замърси системата ѝ на управление през съветските години.

И сега, един невеж американски екип от „преговарящи“ изглежда решен да върне Украйна под влиянието на Русия, като се съгласи с нейните искания за територия и отрече суверенните ѝ права. Путин остава решен да види пълното подчинение на Украйна и се готви да се нахвърли върху Европа, сякаш това е някакъв реваншистки план за възстановяване на някогашния контрол на Русия .

„По-големите нации печелят войни“                                                                                 
За голямо огорчение на лидерите на „големите нации“, историята многократно е показвала колко несигурен може да бъде изходът от всеки конфликт, особено когато оправданията за „специални военни операции“ просто не са правдоподобни или когато агресорът се сблъсква със съпротива на нация, бореща се за правото си на съществуване. Струва си да се добави, че когато тази нация е добре запозната с методите на водене на война на агресора и има техническата способност да внедрява нови методи за водене на война, продължителността и интензивността на конфликта могат бързо да се увеличат с няколко порядъка. Както се оказва, Русия наистина може да бъде свалена с няколко степени, разсейвайки представата си за изключителност и непобедимост.

Във военно отношение Русия е далеч от победа в тази война. Тя продължава да губи персонал с изумителна скорост, жертвайки затворници , вербувани от затвори, етнически малцинства от Руската федерация (РФ) и смесена група чуждестранни бойци, всичко това с цел изчерпване на запасите от боеприпаси на противника.

18-месечната обсада на Покровск от руските сили го е оставила в руини, но не е превзет. Снимка: Донецка областна военно-цивилна администрация

Основната руска сухопътна офанзива е съсредоточена в Донецка област и по-специално в град Покровск, където се води 18-месечна битка. Сега тя се превърна в градски конфликт между руски инфилтрационни части и украински защитници, като ежедневните руски загуби достигат над 800 души . Елитната 155-та морска пехотна бригада на Русия беше значително изчерпана и стана боеспособна в процеса. Досега руските твърдения за превземане на града са по-скоро пожелателни фантазии с надеждата да се повиши моралът и да се спечели подкрепа по време на преговорите с американците. Руски победи са постигнати в източните Днепропетровска и Запорожка области, въпреки че наскоро бяха отблъснати няколко атаки, като редица системи за противовъздушна отбрана бяха унищожени .

Въздушен изглед на Покровския хълм, показващ местоположенията (червени кръгове) на руснаци, елиминирани от дронове по време на инфилтрационна маневра. Руснаците напредват самостоятелно или по двойки в много случаи при тези подходи. Източник на снимката: Роберт Маджар

Русия окупира 19% от украинската територия, като е спечелила по-малко от 1% през 2025 г. за сметка на 100 000 загинали само през първата половина на годината. От началото на инвазията на 24 февруари 2022 г. до средата на 2025 г. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) е оценил броя на загиналите руснаци на 250 000, което е 15 пъти повече, отколкото по време на 10-годишната война на Русия в Афганистан. Общият брой на руските жертви в Украйна е над 950 000 до средата на 2025 г., въпреки че други оценки надхвърлят един милион според британското Министерство на отбраната. Докладите за загуби на въоръжение към 1 декември 2025 г. включват 11 387 танка, 23 678 бронирани бойни машини, 34 754 артилерийски системи, 430 самолета с неподвижни крила и 347 хеликоптера, наред с няколко други елемента. Към това се добавя и загубата на 28 военноморски кораба, представляващи повече от една трета от Черноморския флот на Русия. Очакваната стойност на тези загуби възлиза на 1,13 трилиона долара. Въздействието върху федералния бюджет на Русия, от който 38% са заделени за военния и охранителен апарат през следващите три години, изглежда несъстоятелно, когато се съчетае с обезщетенията, дължими на действащите военнослужещи и на военните семейства за техните починали членове. Със сигурност е трудно да се оправдае фактът, че териториалните придобивки в Украйна не надхвърлиха 1% през последната година.

„Украйна трябва да се откаже от територия“                                                                 
Изглежда нелогично на окупирана нация да бъде казано да отстъпи територия на агресор за напълно неоправдано нашествие. Това е така, защото е така. В един справедлив и следователно идеален свят, една световна общност би се погрижила агресорът да бъде принуден да напусне и да бъде принуден да плати репарации, съизмерими с причинените щети. Нейният режим също би бил изправен пред правосъдието, както се е случвало в редица подобни случаи в миналото.

От началото на войната, военната помощ за Украйна от САЩ протичаше постепенно по начин, който забавяше необходимото въоръжаване в момент, когато то би послужило най-добре за постигане на най-големи териториални придобивки. Стратегията на САЩ не успя да разбере използването на възпирането на заплахите като оръжие за държане на Запада в нерешителност. Освен това бяха наложени ограничения върху използването на тактически оръжия за трансгранични удари, ограничавайки способността на Украйна да унищожава стратегически площадки за изстрелване и летища, военни складове, депа за гориво и съоръжения за производство на оръжие. Тази сдържаност отново изглеждаше до голяма степен обяснена със съмнителни руски заплахи за преминаване на „червена линия“ и по-нататъшно ескалиране на конфликта. Резултатът беше окопяване на бойното поле и ненужно продължителна война.

Източните територии, по-специално Луганска и Донецка области, са отговорни за голяма част от минералните и селскостопанските ресурси на Украйна, както и за промишленото ѝ производство, достатъчни, за да застрашат икономическото ѝ оцеляване и следователно способността ѝ да се възстанови от разрушенията, причинени от Русия. Двете области, общо наричани Донбас, са индустриалното сърце на Украйна, отговорни за 25% от промишленото ѝ производство. Всъщност самата Донецка област е на второ място по БВП в страната. Минералните богатства, намиращи се в Източна Украйна, се оценяват на няколко трилиона долара , като 40% от минералните находища на страната , включително редкоземни елементи, се намират там. Днепровско-Донецкият басейн, източно от река Днепър, е дом на 90% от производството на нефт и газ в Украйна, където има приблизително 900 милиарда кубически метра запаси от природен газ.

Карта на Украйна, показваща местоположенията на критични минерални находища, 40% от които се намират в източните територии. Снимка на картата: Обсерватория за конфликти и околна среда.

Мащабът на разрушенията и разселването на милиони хора в резултат на войната доведе на общия БВП с над 30% през първата година. Наблюдава се известно възстановяване, като се очаква ръстът на БВП през 2023 г. да е 5,5%, а през 2024 г. - 2,9%, подпомогнат от международна помощ. Съществуват значителни надежди, че нацията има издръжливостта и устойчивостта да се възстанови, ако ѝ бъде предоставена помощта, от която се нуждае, не само за да се възстанови, но и за да се модернизира отвъд остатъците от съветското си наследство.

На 21 февруари 2022 г., няколко дни преди инвазията, Путин реши да обяви Луганска и Донецка области за „Автономни народни републики“, признавайки тяхната независимост от Украйна. През 2014 г., по време на първоначалните военни действия, населението в този колективен регион, Донбас, беше етнически украинци. По съветско време руснаците въведоха културна политика на русификация в региона, която новите републики под сепаратистко ръководство допълнително разпространиха с политика на руска политическа индоктринация. Впечатлението на Запада, че Източна Украйна е проруска, произтича от това и е допълнително подхранено с изявленията на специалния пратеник на САЩ Стивън Уиткоф, че източните украинци са рускоезични, което означава, че са решени да бъдат руснаци. Въпреки подобна реторика, идеята, че населението в Донбас всъщност е избрало да се отдели от Украйна, е погрешна, тъй като само една трета от жителите действително подкрепят проруския сепаратизъм.

Сепаратисткото движение в Донбас през 2014 г. беше подкрепено от руски редовни сили, паравоенни формирования и внесени активисти, което предизвика гражданска война в региона. То стана прелюдия към инвазията на Путин през 2022 г. осем години по-късно. През май същата година 82% от населението на Донбас имаше негативно отношение към Русия, а до юли 81% желаеха да се присъединят към ЕС, докато 71% харесваха идеята да станат част от НАТО.

Хората в Източна Украйна са станали свидетели на безразборните бомбардировки на гражданска инфраструктура, причинявайки над 53 000 жертви, включително 14 534 убити към края на ноември 2025 г.около 20 000 деца са били отвлечени, въпреки че се опасява, че реалният брой е над 35 000. Много от тях са били настанени в „превъзпитателни“ лагери в опит да се заличи украинската им идентичност, като някои от тях след това са били вербувани в руската армия. Тези зверства допълват многобройните случаи на мъчения, изнасилвания и екзекуции на цивилни от руските военни в контекста на войната и би трябвало да разсеят идеята, че хората в Източна Украйна биха искали да живеят под игото на друг репресивен и авторитарен руски режим.

Украинците не са склонни да се откажат от която и да е част от земята си. Народът им има добро чувство за нация , която иска, и свободата да я създаде по свой образ и подобие за бъдещето, а не такава, създадена за тях от егоистичен империалист, когото засега имат за съсед.

„Една украинска победа е нереалистична“                                                                    
Така ли е? Или трябва да говорим вместо поредния руски колапс? Всичко винаги изглежда наред в Русия, докато не се окаже наред. Миналият век служи като добро напомняне за склонността на Русия към внезапни правителствени колапси. Руската революция и гражданска война от 1917 г. сложиха край на 300-годишното царско управление и бяха последвани не съвсем 70 години по-късно от хаотично разпадане на Съюза на съветските социалистически републики (СССР), което съпътстваше икономическия колапс на съветския режим през 1991 г. Колко дълго ще издържи путинова клептокрация, след като е стъпила в бездната на войната си с Украйна?

Подземният свят на руското недоволство                                                
Завръщането на Путин за трети президентски мандат през 2012 г. беше посрещнато с бурни протести, в които участваха десетки хиляди хора в Москва заради обвинения в изборни измами. Въпреки че бяха потушени от полицията със стотици арести и съдебни преследвания, повтарящите се протести, които се проведоха в продължение на пет месеца през 2012 г., демонстрираха ниво на недоволство, невиждано от разпадането на Съветска Русия. Пет години по-късно, на 6 май 2017 г., хиляди опозиционни активисти се завърнаха в центъра на Москва за митинг, за да отбележат годишнината от антиправителствения протест и да покажат, че опозицията срещу режима не се е разсеяла въпреки засилените репресии на Кремъл срещу несъгласието, напомнящи за сталинистка Русия. Войната сега накара Кремъл да въведе по-нататъшна ескалация на репресивните мерки в опити да потуши очаквано нарастващата опозиция срещу четиригодишната „специална военна операция“ на Путин.

Февруари 2012 г. Руснаци протестират на площад Болотная в Москва заради изборните измами, които върнаха Владимир Путин на президентския пост. Снимка: Bogomolov.PL

По-старите поколения руснаци, може би все още омагьосани от спомена за сталинисткото управление, често са възприемани от Запада като стоици, приспособяващи се към суровите реалности на живота с помощта на държавната пропаганда. По-новите поколения също изглежда ценят стабилността и сигурността пред политическата свобода, но само до определен момент, както стана ясно през септември 2022 г., когато Путин обяви заповедта си за частична мобилизация в подкрепа на война, която се развиваше неочаквано зле за Русия. Реалността на това, което изглеждаше като далечен конфликт, се разрази с гръм и трясък и предизвика масово бягство на няколкостотин хиляди руснаци, отговарящи на условията за военна служба, към съседни страни от страх от принудително наборно повиквателно набиране.

По-голямата част от младите руснаци изглеждат откъснати от политическите дела, като само 30% са гласували на избори през предходните две години. В продължение на 25 години от 1999 г. насам, годишно проучване на Център „Левада“, независима руска неправителствена агенция за проучвания на общественото мнение, пита руските младежи дали смятат руснаците за велик народ от особено значение за световната история. Наблюдава се спад от пик от 64% през 2017 г. до 52% през 2024 г., което е най-ниският резултат на проучването от самото му създаване. Три години преди войната, проучване на Център „Левада“ от 2019 г. вече съобщава, че 53% от младите руснаци искат да емигрират, като 42% от тях посочват политическата ситуация, 40% - нестабилната икономика, а 39% - търсят по-добър стандарт на живот. Проучване на Център „Левада“ от 2021 г. показва, че 48% от руснаците на възраст 18-24 години смятат, че нацията е на грешен път, а 44% от тези на възраст 25-39 години чувстват същото. Одобрението за лидерството на Путин сред 18- до 24-годишните спадна от 62% през 2020 г. до 51% през 2021 г., година преди войната. Избухването на войната доведе до още по-голяма кампания на страх и репресии от страна на Кремъл, така че реакцията на социологическите проучвания стана по-подозрителна. Под повърхността обаче пропагандната машина на Кремъл не успява да събере подкрепа сред руската младеж за радикалната изолационистка позиция на Путин по отношение на патриотизма, която не съответства на техните настроения.

Руска икономика                                                                                           
Руската военна икономика е значително засегната от 20% спад в приходите от петрол, причинен от по-ниските световни цени, кумулативния ефект от санкциите и мащабната украинска кампания по нападения над петролни рафинерии, депа, тръбопроводи, морски пристанищаи петролни танкери. Инфлацията се задържа на 8%, което се дължи на военните разходи, поддържайки лихвените проценти на централната банка високи и в момента са 16,5%. Бюджетният дефицит за 2025 г. се е увеличил от 0,5% на 2,6%, докато военните разходи са достигнали 142 милиарда долара. Нещата се влошават от факта, че Русия не може да взема заеми на международните пазари на облигации и вместо това трябва да получава кредити чрез своите затруднени местни банки. Ликвидните активи във Фонда за национално богатство (ФНБ) са спаднали до 35,7 милиарда долара, след като бюджетният дефицит е покрит чрез продажба на злато и чуждестранна валута. Преди войната ФНБ беше повече от пет пъти по-висок - 185 милиарда долара. Продажбата на злато от резервите ѝ е стратегията на Русия за бързо коригиране на бюджетния дефицит и стабилизиране на рублата. Златните резерви са намалели от 405,7 тона на 173,1 тона, което е спад от 57% досега. Акцентът сега се измести към набиране на средства чрез публично данъчно облагане, увеличаване на данъка върху добавената стойност (ДДС) до 22% и допълнително насочване към бизнеса чрез намаляване на прага за събиране на ДДС, за да се противодейства на мерките за избягване на данъци. По-малките предприятия също вече не са освободени от настоящата данъчна схема. Мярката вероятно ще увеличи инфлацията и ще влоши потребителските цени, тъй като натискът за поддържане на контрол върху дефицита нараства.

Художник: Суги Андо

Руско благосъстояние                                                                                                
Нараснаха и други вътрешни проблеми. Въпреки че човек може да не мисли, че подобни проблеми биха имали голямо значение в контекста на тази война, кумулативният ефект от някои от тях би могъл да се окаже достатъчен, за да разруши социалната структура на Русия. Редица от тях могат лесно да бъдат идентифицирани. Недостигът на храна като цяло не е бил проблем в Русия, въпреки че няколко фактора, много от които се дължат на войната, са повлияли на факта, че продоволствената несигурност сега е проблем. Те включват постоянно висока инфлация и увеличени потребителски разходи, недостиг на селскостопанска работна ръка, прекъсвания на веригата за доставки и нестабилност на пазара. Липсата на адаптация към изменението на климата, водеща до неуспех на реколтата, и недостигът на машинни части, необходими за ремонт поради санкции, допълнително допринесоха за проблема, пред който сега са изправени милиони руснаци.

Преди войната, между 2019 и 2021 г., 400 000 руснаци са били определени като силно несигурни по отношение на продоволствената си сигурност. Плодородните земеделски региони отбелязаха значителен спад оттогава на реколтата от зеленчуци от порядъка на 500 000 метрични тона в Брянск, 120 000 в Нижни Новгород и 100 000 в Московска област. В преждевременно прибързан стремеж към самодостатъчност, през януари 2024 г. Кремъл взе ненавременно решение да приеме икономическа изолационистка политика , която ограничи вноса на семена от „неприятелски“ държави. Един от резултатите беше намаляване на вноса на семенни картофи с 93%, което влоши и без това мрачната вътрешна реколта, причинена от неблагоприятни метеорологични условия и фактори, свързани с войната, и доведе до 14% спад в производството. Потърсена е помощ от Египет, Пакистан и Китай, но ситуацията е малко вероятно да е временна и не е сигурно колко време ще отнеме възстановяването на вътрешното производство при сегашните условия.

Хронично неадекватното здравеопазване в Русия се изостри от война, която даде приоритет на военните разходи пред финансирането на вътрешното благосъстояние и може да е друг елемент, който накланя везните срещу Кремъл. Усилията за справяне с увеличената тежест на здравеопазването за завръщащите се ветерани от войната са недостатъчни. Болниците са претоварени. Физически увредените войници, нуждаещи се от лечение, ще изискват големи усилия от здравната общност, която е зле подготвена да осигури техните специфични нужди. През 2023 г. броят на нуждаещите се от инвалидни колички и протези вече се е увеличил с 42% от началото на войната. Войниците се завръщат и с проблеми с психичното здраве, сред които посттравматично стресово разстройство (ПТСР), което може да продължи десетилетия. Има малка подкрепа за тях, като само четирима до петима психолози на 100 000 души са на разположение, за да се справят с този критичен проблем. Този натрупващ се проблем със здравеопазването сам по себе си е в състояние да окаже значително обществено въздействие.

Увеличенията на заплатите на здравните работници бяха одобрени, но те до голяма степен станаха отговорност на регионалните и общинските бюджети , които бяха обременени с предлагането на бонуси на кандидатите за военна служба, за да се справят със загубите на персонал на фронта. Някои региони вече са спрели напълно плащанията поради бюджетен недостиг. Проблемите с персонала в здравеопазването и претоварването с работа доведоха до сериозен спад в персонала, засягащ почти 30 региона, които вече страдат от социално-икономическа изостаналост. Назначаването на повече от 2500 лекари от 50 региона в окупираните територии в Украйна само задълбочи проблема с персонала в Русия.

Значително увеличение на честотата на заразните болести като морбили, която се е увеличила 128 пъти от 2022 до 2023 г., магарешка кашлица и грип, е резултат от недостиг на ваксини. От началото на войната 2200 лекарствени продукта , 50% от които са вносни. До началото на 2023 г. Министерството на здравеопазването предупреди за недостиг на 158 различни лекарства, а до края на годината списъкът се е увеличил с 58.Няколко региона, включително Москва и Санкт Петербург, са изпитали недостиг на инсулин, 75% от който е вносен. Такъв недостиг е особено остър поради смъртността от неконтролиран диабет.

Бремето на Русия от инфекция с вируса на човешката имунна недостатъчност (ХИВ), най-високото в Европа, нараства поради ограничения достъп до лечение. Между 2017 и 2023 г. броят на заразените лица се е увеличил с 27% до 1,2 милиона и въпреки това Министерството на здравеопазването е решило да намали разходите за антивирусни (АРВ) лекарства. Това би довело до 33% по-малко лекувани лица през 2023 г., отколкото през 2022 г. Според данни от уебсайта AIDS.CENTER, 51 984 нови диагнози ХИВ с прогнозна разпространеност от 831,8 на 100 000 души. По-голямо безпокойство представляват индикациите, че заболяването се е разширило в общото население, вместо да се ограничава до идентифицирани уязвими сегменти от населението. Когато се вземат предвид специфични възрастови и полови групи, както е в случая с мъжете на възраст 40-45 години, 4% ще бъдат заразени. В поне 16 региона са установени над 1% от бременностите при ХИВ-инфектирани жени, праг, считан за индикация за генерализирана епидемия. Доказателство за нарастващ брой случаи на ХИВ в руската армия е нарастващият брой случаи на ХИВ в руската армия, като през четвъртото тримесечие на 2023 г. заболеваемостта се е увеличила 20 пъти спрямо тази преди войната. Завръщането на тези военнослужещи обратно в руското общество, съчетано с продължаващото пренебрегване на нарастващия проблем у дома, само ще ускори спиралата.

Местопрестъпленията в Русия                                                                                
В Русия се наблюдава значителен скок в насилствените престъпления, като процентът на убийствата и опитите за убийство се е увеличил с 4% през 2022 г., първата година от руската инвазия в Украйна. Това бележи първата ескалация от 20 години насам, след като беше съобщено, че постоянно намаляващите числа са достигнали най-ниското си ниво от 7332 случая през 2021 г. 5% увеличение на домашното насилие. Войниците, участвали в бойни действия, показват разпространение на посттравматично стресово разстройство (ПТСР) в диапазона от 3% до 11%, а сред ранените гранични психични разстройства могат да се открият при поне 30%. От последните ПТСР може да възникне при 14-17%. Министерството на отбраната е изчислило, че около 20% от завръщащите се войски страдат от ПТСР, което се равнява на над 250 000 ветерани досега.

Проблемът се е увеличил след тези първоначални доклади, като през 2023 г. са регистрирани 142 500 случая на насилствени престъпления, което е увеличение с 14% спрямо 2022 г. Домашното насилие е причинило смъртта на 2284 жени през 2022 г. и 2023 г., 93% от които са били в ръцете на техните партньори. През 2024 г. съотношението на убитите жени в случаи на домашно насилие се е увеличило до 47% от общия брой убити в Русия, което е най-високото подобно съотношение за последните 15 години.

През първата половина на 2025 г. са регистрирани общо 333 251 „сериозни и особено тежки престъпления“, което е увеличение с 10,4% спрямо същия период на 2024 г. и с 32,3% спрямо 2019 г. През 2024 г. са регистрирани общо 617 301 такива престъпления, което е най-високият брой от 2010 г. насам . Най-засегнатият регион е Централният федерален окръг, ключовият административен регион в Русия, със център Москва, с над 79 000 случая. Москва и непосредствената околност са преживели почти 43 500 тежки престъпления. В очевиден опит да потуши паниката, Министерството на вътрешните работи премахна броя на жертвите на убийства от публичната статистика към средата на 2025 г.

Друг проблем, който е станал особено тревожен, е завръщането на бивши осъдени, освободени от затвора с обещание за помилване след службата им в Украйна. До октомври 2023 г. до 54 000 затворници са били вербувани в паравоенната групировка „Вагнер“, а до ноември 2024 г. тази цифра се е увеличила до 180 000.Дотогава няколко десетки хиляди са били освободени от армията, за да се върнат в руското общество. Има висока степен на рецидивизъм сред насилствените престъпници, като 64% ​​от тях са били арестувани отново в рамките на осем години след освобождаване от затвора. Ако приемем, че същото се случи и сред тези в Русия, значителен приток на насилствени престъпници ще се върне по улиците на няколко градски района, за да бъде вербуван както от нови, така и от утвърдени организирани престъпни групи, търсещи наемни убийци, както и господство в регионалните си владения. Банди от такива бивши осъдени, въоръжени с оръжия, контрабандно внесени от фронта, вече са се появили, заедно с мрежи за трафик на оръжие и подземни фабрики за оръжие, за да създадат подземен свят, по-смъртоносен от всичко виждано досега.

Епилог                                                                                                             
Украйна със сигурност пое основната тежест от военното насилие, след като претърпя нахлуване в суверенната си територия; масово разселване на населението си; отвличане на деца; безразборно унищожаване на гражданската си инфраструктура; нападения над медицински заведения, образователни съоръжения и административни сгради; ограбване на земеделските си земи; и плячкосване на селскостопанските си продукти. Нещо повече, Украйна загуби много от най-добрите си хора в каузата за свобода, нещо, към което се стреми цялата нация. Тя е дълбоко задължена на онези народи, които са ѝ се притекли на помощ и които продължават да почитат желанието ѝ за самоопределение и самодостатъчност. Душата ѝ е преплетена с езика и културата ѝ, които са изковали през изминалите много векове от нейната история. Те не могат да бъдат отнети. Народите, които игнорират тази основополагаща реалност, няма да разберат устойчивостта на Украйна срещу трудностите, които изглеждат насочени срещу нея, и може би трябва да им се напомни за собственото им начало.

Що се отнася до причината за това страдание, Русия заслужава не само осъждането, което историята ще ѝ предложи, но и позора на своето поражение.

Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2025. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.