Продължаващото незадоволително представяне на американската външна политика в Украйна

Настоящите индикации от администрацията на Тръмп показват намерение да се сложи край на десетилетния неуспех в адекватното противодействие на руската агресия в Украйна, което към момента може да се счита за предстояща капитулация пред неотстъпчивостта на Владимир Путин. Това се случва, докато той обсипва с похвали президента на САЩ за преизбирането му. Путин продължи да смята Доналд Тръмп за „умен и прагматичен човек“ и предположи, че „ако победата му не беше открадната през 2020 г.“, може би нямаше да има криза. В замяна последният забележително обвини Володимир Зеленски за войната, когато той реши да не се предаде на Украйна пред лицето на руската инвазия през февруари 2022 г., което предполага сериозна липса на разбиране на ситуацията от страна на неинформиран президент. Настоящото състояние на невежество е резултат от няколко години лидерство на САЩ, което не се е изправило пред дълбочината на намеренията на Путин в Източна Европа и в частност в Украйна.

Престъпното поведение на Русия по време на войната напомня за някои от най-лошите варварски прояви в човешката история. Обвинението на Путин от Международния наказателен съд за незаконното депортиране на украински деца в Русия и осиновяването им от руски семейства само засилва вината му. И все пак администрацията на Тръмп само предложи идеята за по-нататъшни санкции при липса на съгласие от страна на Путин за прекратяване на войната. Не е убягнало от вниманието на никого, че Русия вече е една от най-санкционираните държави в света, така че прокламацията за същото изглежда като нещо повече за вътрешно потребление на САЩ, а не като някаква форма на реална заплаха за Русия. Дали това е действителната грандиозна схема за прекратяване на войната, след като стана очевидно, че военното взаимодействие е факторът, довел до икономически затруднения за Русия?

За да подсилят шарадата, руските власти реагираха с фалшиво възмущение, че подобен ход е обидно начало на преговорите, докато офисът на Путин посочи, че в този разговор няма нищо ново . От друга страна, той изглежда нетърпелив да се ангажира с „преговори“ с приятеля си Тръмп, за предпочитане без Зеленски на масата. Всъщност очакваната среща може просто да е повод Путин да очертае изискванията, които трябва да бъдат посочени в исканията на САЩ, с които те ще окажат натиск върху Украйна да ги приеме.

Президентът Тръмп се среща с Путин на конференцията в Хелзинки през юли 2018 г., където разговорите са проведени насаме, без да се разкриват подробности. Снимка: kremlin.ru

Украйна всъщност продължи да нанася още повече вреда на руската икономика чрез добре организирани въздушни атаки срещу руската индустрия за изкопаеми горива, като допълнително засили кумулативния ефект от предишните санкции на САЩ и Европа върху руския петролен износ. Досега малко показва, че настоящата администрация на САЩ има някаква представа за агресивния характер на намеренията на Русия на световната сцена, както се вижда в отношенията ѝ с Украйна и поведението ѝ в опитите ѝ да подкопае онези държави, които се противопоставят на нейните империалистически планове. Настоящият план за търсене на умилостивение с Русия, агресора, чрез отстъпване на територия, принадлежаща на Украйна, след тригодишна защита на нейната суверенна земя, всъщност е предателство на принципите, на които САЩ са се придържали от векове.

Новата администрация на САЩ бележи началото на четвърти президентски мандат след първоначалното нахлуване на Русия в Украйна по време на втория мандат на Барак Обама. Окупацията на Крим от Путин през 2014 г. доведе до военен преврат и беше последвана доста прибързано от плебисцит, проведен от нахлуващия режим. За никого не е изненада, че тя обяви, че обществеността уж настоява за руско управление. Процесът, според плана, доведе до незаконното анексиране на Крим, което беше широко осъдено като явно нарушение на международното право. Санкциите от Запада, насочени към Русия, се съсредоточиха върху достъпа до западните финансови пазари, забрана за технологии за проучване на нефт и газ и предоставяне на кредити за петролната индустрия, както и ограничения за пътуване, наложени на лицата, свързани с анексирането. Санкциите не попречиха много на продължаващото участие на Русия в Украйна, по-специално на незаконната ѝ паравоенна намеса и насърчаването на сепаратистка дейност в Източна Украйна, подхранвайки това, което се равнява на гражданска война. Вместо да дадат пауза на Путин да преосмисли решението си, те не направиха нищо, за да прекъснат планираното от него подчиняване на цяла Украйна.

В края на 2014 г. администрацията на Обама издаде изпълнителна заповед, с която допълнително наложи санкции на отбранителни компании и лица, близки до Путин, банки и енергийни компании. През същата година тя предостави пакет от помощ на стойност 53 милиона долара, включващ технологии, ориентирани към отбраната, на Украйна. Двупартиен Закон за подкрепа на свободата в Украйна , приет от Конгреса през 2014 г., отпусна 350 милиона долара помощ за сигурност, включваща противотанкови и противобронировъчни оръжия, но Обама не разреши доставката. Вместо това, от 2014 до 2016 г. правителството на САЩ разреши помощ за сигурност в размер на над 600 милиона долара и стартира инициативата за подпомагане на сигурността в Украйна (USAI).

в размер на близо 400 милиона долара първоначално беше задържана в началото на последвалия мандат на администрацията на Тръмп от 2017 до 2020 г., което доведе до разкриването на опита на президента да изнудва Зеленски, като го накара да обяви разследване на политическия си съперник за предполагаемо лично участие във финансовите дела на чуждестранна агенция. В крайна сметка Тръмп промени политиката на Обама и одобри продажбата на противотанкови ракети Javelin на Украйна през 2019 г.

Президентът Обама се среща с бившия украински президент Петро Порошенко във Вашингтон през септември 2014 г. Снимка: Drop of Light

Към началото на 2022 г. осемгодишната подстрекавана от Русия гражданска война в Украйна, включваща руски паравоенни сили редом с русофилски сепаратистки елементи, не беше отшумяла поради липсата на адекватна или последователна военна помощ за справяне със значителния оръжеен запас на Русия. В лицето на непосредствената заплаха от инвазия след масивното едногодишно струпване на руски сили по границата с Украйна през 2021 г., администрацията на Байдън предостави първата си пратка военна пратка, състояща се от 1000 тона смъртоносна помощ, в навечерието на инвазията през януари 2022 г. Имаше излишни спорове относно руските намерения, дали очакваното събитие може да бъде нахлуване или инвазия, или дали атаката ще бъде незначителна или може би паравоенна интервенция, със или без кибератака. Неизбежната реалност, пред която са изправени всички, беше наличието на внушителна военна сила, чакаща указания за инвазия в суверенна нация.

С обявяването на пълноценна инвазия в края на февруари 2022 г., помощта за сигурност беше ускорена по линия на USAI, като през финансовата 2022 г. бяха предоставени общо 6,3 милиарда долара. Това, заедно с подкрепата от други европейски държави, осигури предимно ефективната контраофанзива , която започна през август 2022 г. и доведе до възстановяването на значителни части от територията, първоначално завзета от руснаците. Текущото планиране на офанзивата от страна на Украйна беше възпрепятствано от страха от ескалация от страна на администрацията на Байдън в отговор на подразбиращите се заплахи на Путин за ядрен отговор, които бяха отразени от неговия режим с познатата руска бравада. Получената парализа на САЩ даде на Русия, с подкрепата на Северна Корея, Иран и Китай, превес във воденето на войната.

Резултатът беше асиметрична война, в която Русия използва севернокорейско и иранско въоръжение на украинска територия, насочено към гражданска инфраструктура и военни обекти, докато Украйна беше принудена доскоро да провежда своя отговор със западно въоръжение само в рамките на собствените си граници. Този вид плахост беше илюстриран първоначално с използването на високомобилни артилерийски ракетни системи (HIMARS), въведени в Украйна през лятото на 2022 г. Това бяха оръжейни системи със среден обсег (т.е. 50 мили), които можеха да бъдат прекласифицирани като системи с голям обсег (т.е. 186 мили) в зависимост от избраните за употреба боеприпаси. Последната беше подобна на армейската тактическата ракетна система (ATACMS), която имаше обсег от 190 мили и беше използвана за първи път в Украйна за насочване към руско летище в Крим през април 2024 г. Ограничението за обсег беше окончателно премахнато през ноември 2024 г., 2,5 години след началото на войната в отговор на пристигането на севернокорейски войски в Курската област на Русия. Дори тогава списъци с възможни цели бяха необходими за одобрение от САЩ преди да се ангажират.

Подобни забавяния в снабдяването с жизненоважно въоръжение в подкрепа на бойната стратегия възпрепятстваха доставката на танкове „Ейбрамс“ до края на септември 2023 г. след 1,5 години война. Минаха още девет месеца, преди многоцелевите изтребители F-16 да пристигнат през лятото на 2024 г. и това се случи след продължителен натиск върху САЩ от съюзниците от НАТО. Липсата на достатъчна въздушна подкрепа по време на украинската контраофанзива през пролетта на 2023 г. изигра роля в неуспеха ѝ да пробие значителните руски отбранителни линии, установени в югоизточната част на Украйна. По това време Украйна може би е разполагала само с 69 изтребителя, състоящи се предимно от самолети МиГ-29 и Су-27. Американските военни отдавна твърдят , че първоначалното въздушно превъзходство е ключов елемент за провеждането на успешна настъпателна операция, но подобна мъдрост не надделя над мисленето на американската администрация по това време.

Топографска карта, показваща местоположението на Украйна над Черно море отляво и близостта до Каспийската депресия непосредствено на север от Каспийско море отдясно. Именно през това място многобройни азиатски миграции са преминали директно на територията на Украйна, където са се заселили. Снимка на картата: Харвепино

След това дойде ненужното шестмесечно забавяне на финансирането от Конгреса за Украйна, предизвикано от водената от републиканците Камара на представителите, което показа на света, че САЩ отслабват в ангажимента си към военните усилия. Законопроектът, който най-накрая беше приет, осигури 61 милиарда долара, от които 26 милиарда долара бяха отпуснати за ново военно оборудване и 17 милиарда долара за оръжия и обучение за Украйна, но едва след като междувременно бяха постигнати териториални придобивки от настъпващите руски войски. Нещо повече, времето, необходимо на Украйна да се възползва реално от новото финансиране, само увеличи щетите.

След всичко това, пенсионираният генерал-лейтенант Кийт Келог, специален пратеник на Тръмп за Украйна и Русия, натоварен със задачата да проведе преговорите за прекратяване на войната, смята, че експанзионистичната дейност на НАТО в Източна Европа и желанието на Украйна да се присъедини към Запада са накарали Путин да я нахлуе. Това магическо мислене не е ново и е било повтаряно преди това от други, по-специално от Джон Миършаймър от Чикагския университет и Джефри Сакс от Колумбийския университет. То е удобно, но погрешно извинение за апологетите на Русия, въпреки изявленията на Путин за денацификация на Украйна и насърчаването на убеждението, че тя е измислена държава.

Келог смята, че САЩ трябва да бъдат „силен лидер“, търсещ споразумение чрез преговори, като действително предаде украинска територия на Русия в замяна на репарации, платени от руски продажби на енергия. Силните лидери обикновено не предават земя на виновна страна. Що се отнася до идеята Украйна да е фиктивна единица, в действителност тя исторически предшества Русия с 500 години и остава различна от нея, претърпяла векове конфликти през цялата си еволюция поради уникалното си географско положение. Тя е обявена за република дори в рамките на Съветския съюз през 20-ти век, след като е преустроила идеологическата и културната си рамка доста преди това през 16-ти и 17-ти век и чувството си за модерна националност през 19-ти век. И идеята Русия да плаща репарации е безсмислена, докато Путин остава на власт, тъй като собствената му страна е обедняла от войната, която той е започнал. Освен това, защо би поправял нация, към която не се отнася с уважение? Честно казано, каква гарантирана сигурност ще предложите на Украйна, когато тя граничи с рецидивистка Русия, решена да си върне минала, нефункционална империя? Единственото сигурно решение, което може да се твърди, е това, което изисква влизане в НАТО, тоест ако човек, подобно на Миършаймър, е привърженик на школата на реалистичните международни отношения.

Аргументът, промотиран от Келог и Тръмп като решение на тази ненужна война, е слаб, за да се подчини на някой като Путин с неговите юношески заблуди за героичен национализъм и стремежи за имперско величие. Време е зрелите лидери да се заемат със ситуацията. Войната трябваше да приключи преди време с онази решителност, която би събудила Путин за реалността на собствената му неспособност като лидер.

Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2025. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.