През 1938 г. канцлерът на Германия Адолф Хитлер разполага войски по границата на Чехословакия с очевидното намерение да нахлуе в Судетската област под фалшивия претекст, че преобладаващото немско население е застрашено. С надеждата да предотврати нова световна война, след като през последните години Германия, британският премиер Невил Чембърлейн се среща с Хитлер, италианския премиер Бенито Мусолини и френския премиер Едуар Даладие, като президентът на Чехословакия Едвард Бенеш отсъства. На 30 септември 1938 г. е подписано Мюнхенско споразумение, което отстъпва Судетската област на Германия в замяна на обещанието на Хитлер, че няма да търси по-нататъшни териториални придобивки. Шест месеца по-късно Хитлер завладява останалата част от Чехословакия и шест месеца след това нахлува в Полша на 1 септември 1939 г., с което започва Втората световна война под пореден фалшив претекст.

Около седмица преди нахлуването на Хитлер в Западна Полша, Германия и Съветският съюз на Йосиф Сталин подписаха споразумение за ненападение, Пакта Молотов-Рибентроп. Това очевидно гарантираше сигурността на Русия срещу нахлуване от Германия, като същевременно ѝ даде възможност да нахлуе в Полша от изток, което тя направи по-малко от три седмици след нахлуването на Германия. В съответствие с миналите предателства, Хитлер продължи да нахлува в Съветския съюз през юни 1941 г., опустошавайки огромна територия, преди да се оттегли при контраатака. От 1938 до 1941 г. измамата на Хитлер продължи достатъчно дълго, за да отнеме живота на 40 милиона души само на Източния фронт .

В Източна Европа се разрази поредната война, включваща териториални придобивания; този път за нещо, което се равнява на фантастична идея за възстановяване на славата на Руската империя , която се провали с гръм и трясък в началото на миналия век, само за да бъде последвана от също толкова несъвършен Съветски съюз, който се разпадна след 70 години. Сега режимът на Путин заплашва бъдещето на Русия само след няколко десетилетия, като я поваля под тежестта на монументалната правителствена и обществена корупция, докато води несправедлива война в Украйна. Последователните руски автократични режими с намаляващата си продължителност на живота не предвещават комфортно бъдеще за нация, която изглеждаше обещаваща. Възможно е руските лидери в крайна сметка да станат жертва на измамата на собствената си пропаганда , която първоначално е била предназначена само за консумация от руската общественост и света като цяло.
За Путин и неговата Русия иронията, която се разигра напоследък, се прояви под формата на разширяване на военния съюз, който му се противопоставя. През май 2022 г., по-малко от три месеца след нахлуването му в Украйна, Финландия и Швеция подадоха заявления за присъединяване към Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), като получиха членство съответно през април 2023 г. и март 2024 г. Може би най-лошото за Путин е създаването от него на това, което се оказа страховит враг на южната му граница. След нахлуването му в Крим през 2014 г., достатъчно украинци подкрепяха геополитическото предпочитание за Европейския съюз (ЕС) и НАТО, за да го включат в конституцията през 2019 г. Четири месеца след нахлуването му в Украйна през февруари 2022 г., проучване показа, че 81% от украинците желаят да се присъединят към ЕС, а 71% - да се присъединят към НАТО. Всяко мнение в полза на Русия спадна до 2% и нацията е силно обединена от запад на изток. Като се има предвид положението на Путин в Русия, където той претендира за признание за това, че е извел нацията си от „бездната“ след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., човек може да се запита дали едва сега не я е довел до разруха със собствената си ръка.

По една или друга причина, корпоративните и световните лидери и други влиятелни лица с течение на времето са се насочили към Русия , за да получат привилегии, признание или богатство на свой собствен риск. Принадлежността към режима на Путин е изпълнена с рискове от зависимост , дори загуба на национален суверенитет или фатални лични последици . Да обявиш, че си „приятел“ на Владимир Путин, е все едно да кажеш на Владимир Путин и членовете на неговия режим, че си просто поредният „полезен идиот“. Путин, подобно на няколко свои предшественици, поели ръководството на Русия, смята Запада за свой враг. Всякаква загриженост от негова страна за вашето благополучие или това на вашата нация липсва в списъка му с приоритети.

Освен че печели от собствената си изкуствено създадена клептокрация, дневният ред на Путин се фокусира върху възстановяването на Русия като суперсила, от която да се страхуват и уважават по целия свят, както би искал всеки шовинист. В неговата заблуда руската изключителност царува над всичко останало. Може дори да приемете, че подобно националистическо чувство е похвално, докато не осъзнаете, че постигането на целта му включва жертване на благополучието на друг, вероятно и на вашето собствено. Всъщност, версията на Путин за изключителност, повече отколкото може да се каже за американската, включва крещящото нахлуване в съседни суверенни държави. В съчетание с това е и стратегията му за подкопаване на политическата стабилност и социалната структура на западните държави, особено на Съединените щати (САЩ). Това е довело до създаването на международни агенции, специално насочени към отслабване на западните икономики и геополитическо положение и заплашване на тяхната сигурност чрез военни съюзи и опити за технологично превъзходство.
„Най-голямата геополитическа катастрофа на века“
– президентът Владимир Путин, обръщение към нацията, 25 април 2005 г.; във връзка с разпадането на Съюза на съветските социалистически републики през 1991г.
Съюзът на съветските социалистически републики (СССР), заедно с държавите от Варшавския договор, се превърна в версия на Руската империя (1721 – 1917) от 20-ти век до собственото ѝ разпадане през 1991 г. Нетърпеливи да се откъснат от репресивния си господар в Москва, народите от източноевропейския блок (т.е. Варшавския договор) се възползваха от възможността да възстановят не само икономиките си, оскъдни от съветската политика, но и националното си достойнство. След това те последователно потърсиха сигурността на НАТО, за да се предпазят от връщане под влиянието на друг руски хегемонен кошмар.
За съжаление на Русия, Путин избра да възкреси своята версия на империя, като първо подчини съседните бивши републики на СССР. Той създаде криза в Чечня в началото на президентството си, за да оправдае руско нахлуване, сривайки със земята столицата ѝ Грозни, убивайки над 50 000 цивилни и оставяйки след себе си „ужасяващи нарушения на хуманитарното право“. Беше установен марионетен режим, понастоящем ръководен от Рамзан Кадиров, който съответно продължи сътрудничеството с Москва, осигурявайки нейната лоялност във всички дела. Това беше последвано от нахлуването на Русия в Грузия през 2008 г. в подкрепа на сепаратисткия бунт на държавите Абхазия и Южна Осетия. Русия продължи неправомерно да признава държавите като отделни автономни републики от Грузия. Освен това, тя предостави на техните граждани руски паспорти с допълнителното намека, че те са независими от грузинското управление. Международна мисия за установяване на фактите изясни законността на твърденията и определи, че няма основание за обявяване на сепаратистките държави за независими от Грузия.

Останалата част от Грузия сега се контролира от управляващата партия „Грузинска мечта“, създадена и повлияна от проруския олигарх Бидзина Иванишвили, който послушно отрича стремежите на мнозинството грузинци да се присъединят към ЕС. Анализът на парламентарните избори в Грузия през октомври 2024 г. от Международния републикански институт изглежда достатъчен, за да обяви настоящото правителство, водено от партията на Иванишвили, за нелегитимно.
Майданската революция в Украйна от 2013-14 г. дойде в отговор на решението, взето от тогавашния проруски президент Виктор Янукович, да се откаже от споразумението в полза на сделка в последния момент с Путин, който предложи пари в брой и обещание за отстъпки от цените на вносните руски енергийни ресурси. Янукович се отказа от президентския си пост, когато видя, че правителството му вече няма позиции, и избяга от страната, търсейки убежище в Русия. Скоро след това, на 27 февруари 2014 г., Путин, в това, което несъмнено беше предварително планиран отговор на загубата на влияние на Русия над Украйна, предприе тайна паравоенна операция за окупиране на Крим. След набързо свикан референдум територията беше незаконно анексирана от Русия. Междувременно Източна Украйна беше обсадена от предизвикани от Русия военни действия , които заплашваха нейната икономика и териториална цялост.
Евентуалният опит за завземане на цяла Украйна с пълно руско нашествие се състоя през февруари 2022 г. под странното твърдение, че това изисква денацификация. Безбройните руски военни престъпления , последвали в опитите за дехуманизиране и дестабилизиране на Украйна, се провалиха, както и военната стратегия, оставяйки военната икономика на Путин близо до стагфлация , а руският народ лишен от благосъстояние.

Въпреки военните престъпления на Русия, лидери като Виктор Орбан от Унгария и Роберт Фицо от Словакия са избрали да пренебрегнат бурната история на своите нации с Русия и да станат зависими от друг провален руски авторитарен режим и неговия деспот. Както Словакия , така и Унгария са подложени на засилен контрол от страна на ЕС заради плъзгането си към нелиберално управление от страна на съответните им лидери и може да бъдат изправени пред изключване заради изоставянето на принципите на демократичното управление. В замяна на връзките си с Русия на Путин, те едва ли ще получат много съчувствие от неговия режим при настоящите обстоятелства на войната му в Украйна. По-скоро, докато финансовият му часовник и вътрешната му популярност намаляват, Путин е съсредоточен с известно отчаяние върху завладяването на Украйна в подготовка за очакваните преговори, предложени за прекратяване на войната, за която той остава изцяло отговорен. Нещо повече, Путин демонстрира неотдавнашната си липса на загриженост за предишни ангажименти, както при неотдавнашния дебакл в Сирия. Може да се каже същото и за Венецуела, където съществува подобна зависимост от Русия от незаконния диктаторски режим.
Измамата е въпрос на навик за режима на Путин, както беше и за този на Хитлер, независимо дали е за вътрешна консумация или за успокояване на международните опасения. Въпреки ясните индикации в продължение на няколко месеца за намеренията на Русия да нахлуе в Украйна, когато силите ѝ започнаха да се струпват по украинската граница, лъжите на Кремъл най-накрая бяха потвърдени през февруари 2022 г.Те продължиха през цялата война. Дългогодишният навик за широко разпространена дезинформация и пропаганда, отнасящи се до руската политика и дейности, е добре известен и е вкоренен до такава степен, че държавните изявления трябва автоматично да се пренебрегват като подвеждащи в най-добрия случай.
Не е ясно какви са намеренията на новоизбрания президент Доналд Тръмп по отношение на плановете му за прекратяване на войната с Русия. Идеята за спирането ѝ за един ден не е била детайлна , но е свързана с предположението, че ще се откаже територия в Украйна от някой, който е подбудил войната – мост, който може би е твърде дълъг за Украйна. Подхранват подобна идея и твърденията, че Украйна е „загубила“ 400 000 войници по време на войната, ако под „загубени“ той има предвид „мъртви“. Във всеки случай, изглежда неискрено новоизбраният президент да говори за такива човешки загуби, тъй като е по-известен като транзакционен играч, отколкото с хуманитарни добродетели. В реториката липсва каквото и да е споменаване на отговорността на Русия за войната, неспособността ѝ да я завърши, провалящата се икономика и, най-тревожното, омразата към САЩ и Запада. Путин не уважава г-н Тръмп повече, отколкото президента Байдън, тъй като и двамата принадлежат на САЩ и следователно остават отговорни за миналите им предполагаеми оплаквания, извършени срещу Русия. Накратко, той ще се опитва да използва едното или другото в своя полза, когато е възможно.
Генерал-лейтенант в оставка Кийт Келог е специален пратеник на новоизбрания президент Тръмп за Украйна и Русия. Келог вярва в теорията за „експанзионизма на НАТО“ като заплахата за Русия, която е започнала войната в Украйна, чувство, подобно на това, което се предизвиква от други, сякаш народите от Източна Европа по някакъв начин са били принудени да се присъединят към НАТО. Украйна споделяше същите страхове като тези други държави, че дневният ред на Путин е насочен към упражняване на влияние върху обществото, независимо дали НАТО е част от картината или не. Не е ясно до какво разговорите на Илон Мъск с Путин , но те несъмнено ще доведат до определени изисквания към г-н Тръмп.
Келог, член-основател на Института за политика „Америка на първо място“ (AFPI), твърди, че американската външна политика трябва да бъде насочена към интересите на националната сигурност. Оставяйки настрана морала и демократичните принципи, той изглежда е решен да предприеме транзакционен подход с Путин, военнопрестъпника, и да отстъпи украинска територия на Русия в замяна на съгласието на последната да възстанови Украйна и фалшивата надежда за бъдеща сигурност срещу по-нататъшна агресия. Като начало, руската икономика не е в състояние да финансира възстановяването на Украйна и зависимостта както от думите на Путин, така и от бъдещите продажби на енергия от Русия е в най-добрия случай крехко предложение. Ускореното уреждане на руската война в Украйна е обречено да се провали, ако не отговори на целите на Путин , които все още не са определени, предвид настоящото му затруднено положение във вътрешния ред и шансовете му на бойното поле. Последните данни сочат, че Русия няма интерес от споразумение чрез преговори.
За Украйна, нейната устойчивост и самоидентичност като нация, вземайки предвид нейната икономика, дългосрочна сигурност и самоопределение, изисква пълно възстановяване на територията ѝ, включително Крим, присъединяване към ЕС и превъоръжаване, така че да е жалко за която и да е нация да обмисля да я изпревари. Беше погрешно от страна на AFPI да критикува усилията на САЩ да окажат необходимата подкрепа на Украйна, когато тя стана жертва на непровокирана атака от страна на Русия. Въпреки съобщенията, че Путин е взел решението си да нахлуе в Украйна година по-рано, е много вероятно идеята за възстановяване на някаква версия на неговата империя да е възникнала доста по-рано, когато той изрази абсурдната идея, че Украйна е просто творение на Ленин и Сталин през миналия век. Всъщност, на конференцията на НАТО през 2008 г. в Букурещ, Путин обяви публично, че Украйна не е държава. Преобладаващото схващане обаче е, че произходът на Украйна датира от IXвек и предшества този на Русия.

За съжаление, голяма част от скорошните коментари на Запад относно прекратяването на войната се фокусират върху това, от което Украйна е готова да се откаже, вместо да обмислят как най-добре да се сложи край на конфликта в нейна полза. Историята, която ще бъде написана за тази война, не бива да записва как агресорът е бил възнаграден за престъпно начинание и как някога суверенна нация е била принудена да капитулира и може би в крайна сметка да престане да бъде нация. Такава история със сигурност би засрамила завинаги онези, участвали в усилията, че са били измамени за пореден път от раздразнителното поведение на отслабен нелоялен играч, подобно на това, което се случи след гореспоменатото Мюнхенско споразумение от 1938 г. И все пак, беше представен доста мъчителен бизнес аргумент, в който Русия би била до голяма степен свободна да възобнови обичайния си начин на живот, при условие че Украйна и Западът направят значителни отстъпки, като същевременно се предлага възможност на избрани западни елити да спечелят значително в процеса.
Няма ли Украйна какво да предложи на Запада? Кой не би я искал на своя страна като съюзник, след като е демонстрирал на света своите иновативни военни способности, смелост и упоритост срещу враг три пъти по-голям от нея? Кой разбира руското стратегическо мислене по-добре от тези на която и да е западна нация? Възстановяването на такава нация би било от полза не само за нея, но и за тези, които подкрепят нейната отбрана и които най-вероятно след това биха се ангажирали с усилията за нейните репарации. Финансирането би продължило както е в момента чрез извличане на лихвата, получена от замразени руски активи до завършване на реконструкцията. Действителната конфискация на тези активи би ускорила усилията. Чуждестранните корпоративни начинания с украинската промишленост биха донесли значителни инвестиции в среда, изобилна от селскостопански продукти, енергийни ресурси, особено шистов газ, и минерални находища , както и обещание за значителна печалба. Урановите запаси на Украйна са най-големите в Европа, докато желязната руда, титанът и манганът са на второ място. Иначе големи находища на литий, графит и редкоземни минерали са включени сред 117 от 120-те най-използвани минерала в световен мащаб. Самодостатъчна Украйна би продължила ролята си на световен доставчик на храни и би се ангажирала със САЩ и Запада в редица благоприятни начинания и в бъдеще, много по-надеждна, отколкото Русия се е доказала.
От геополитическа и търговско-стратегическа гледна точка, една суверенна и самодостатъчна Украйна би могла да сключи споразумения, които осигуряват дълбоководни пристанища в Одеса или Крим, където дълбоководни пристанища са разположени в Севастопол, Ялта, Феодосия и Керч. Наличието на едно или няколко пристанища може да бъде договорено като част от споразумение за заем-наем в частично обезщетение за финансовата подкрепа, предоставена досега от САЩ и Запада. Отказът на руски контрол над Крим би сложил край на практиката на Русия да възпрепятства или забранява морското корабоплаване, докато тя избира да провежда военноморски учения или да се намесва в осигуряването на така необходимото разпределение на храни в световен мащаб.
Интересното е, че руските държавни медии посочиха, че НАТО планира да нахлуе в Крим и че следователно Русия е допълнително оправдана да го окупира и анексира. Аргументът беше абсурден, тъй като нямаше причина НАТО да предприема подобно начинание. Украйна далеч не беше разглеждана за членство и в продължение на две десетилетия НАТО вече имаше присъствие в балтийските държави, съседни на Русия и всъщност много по-близо до Москва. Сега обаче, след като руската измама беше разкрита и незаконните ѝ намерения бяха демонстрирани чрез нахлуването ѝ в Украйна, аргумент за подобен сценарий може да изглежда подходящ. Ако Украйна продължи кандидатурата си за членство в НАТО, Крим би осигурил стратегически идеално място за установяване на военна крепост, която би помогнала за осигуряване на дългосрочна гаранция срещу руска агресия, като същевременно би осигурила допълнителна сигурност на източния ѝ фланг, включително Турция.
В известен смисъл международната дипломация е предоставила възможност за разрешаване на конфликти, чиито резултати не са били решени чрез военно участие. В няколко ситуации обаче тя е успяла само да създаде затишие в спора, достатъчно време, за да може агресорът да се превъоръжи и да се върне към първоначално определения дневен ред. Има два проблема между Путин и Русия. Първият се фокусира върху изискването на Путин Украйна да бъде подчинена в своята цялост, тъй като той смята, че тя просто не е достойна да съществува отделно от Русия. Той демонстрира това, като отвлича голям брой украински деца, като безразборно унищожава гражданската инфраструктура, разселва и убива нейния народ и ги дехуманизира. Вторият се отнася до необходимостта на Путин да изпълни дългогодишната си заблуда да върне Русия до статута на нация, която има значение на световната сцена, въпреки неспособността му да ѝ осигури основата, която би гарантирала собствената ѝ устойчивост. Той остава с война, която не може да спечели, но война, която трябва да продължи.
Ако искаме да има справедливо заключение, а не консенсус, при който „всеки се съгласява колективно да каже това, в което никой не вярва поотделно“, тогава агресорът трябва да бъде накаран да се примири с реалността на стореното и да приеме единствения резултат, който му се предоставя, а именно да не му се даде нищо. Нека това бъде разбиране за всички други злонамерени образувания, които избират да се държат по подобен престъпен начин.
Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2025. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.