Свиващото се състояние на света на Путин

“Има десетилетия, в които нищо не се случва, и има седмици, в които се случват десетилетия.”

Горното мнение, уж с библейски произход, се вписва добре в последните събития в Сирия и свалянето на тираничния и поколения наред управляван режим на Асад. Крахът се случи само за няколко дни за режим, датиращ от 1971 г., когато Хафез ал-Асад спечели президентството на Сирия чрез преврат, предавайки го на сина си Башар през 2000 г. Последният продължи десетилетните връзки на Сирия с Иран и неговите регионални войнствени проксита, Хамас и Хизбула, и въведе царуване на терор с откровени убийства и лишаване от свобода, което доведе до осъждането на Запада. Всичко това щеше да завърши с катастрофално разрушаване на режима и изоставяне на неговия лидер. Дотук това подчертава съмнителното място на Владимир Путин в световното обществено мнение.

Краят на гражданската война в Сирия

През 2011 г. избухна гражданска война, заплашваща режима на Асад и в крайна сметка предизвикваща руска намеса през 2015 г. Само по себе си нахлуването се възприемаше до голяма степен като евтин опортюнистичен подвиг в Близкия изток, допълващ подкрепата на Русия за друга авторитарна диктатура. По този начин Русия вече можеше да проектира сила, противодействайки на териториалния южен фланг на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) чрез разработването на военноморска база в Тартус по крайбрежието на източното Средиземноморие и военновъздушна база в Хмеймим. Русия използва тези бази допълнително, за да проектира влияние в Африка, като разширява подкрепата си за своите паравоенни сили, които са предприели злонамерени дейности в няколко държави в северните и субсахарските региони.

Русия внесе своя добре познат вид бруталност в сирийската война с продължителни безразборни въздушни бомбардировки на цивилна инфраструктура, включително медицински заведения в Алепо, използвайки касетъчни и запалителни боеприпаси през септември-октомври 2016 г., убивайки 440 цивилни, сред които повече от 90 деца.

Руските въздушни бомбардировки над Алепо по време на гражданската война в Сирия унищожиха гражданска инфраструктура, включително медицински заведения, допринасяйки за голяма част от последвалата масивна мигрантска криза, която заплаши европейската стабилност. Снимка: Fly_and_Dive

През първите три години от участието си, руските въздушни удари убиха над 18 000 души. Подобно зверство, съчетано с използването на зарин от сирийския режим срещу град Хан Шейхун през април 2017 г., допълнително задълбочи мащабната сирийска бежанска криза, която заплаши Европа с повече от милион търсещи убежище. За да прикрие ролята на Асад в химическата атака, Русия започна дезинформационна кампания дни по-късно, отричайки сирийското участие, като обвини Съединените щати (САЩ) и Украйна. Последното обвинение беше опровергано след съвместни независими разследвания на Организацията на обединените нации и Организацията за забрана на химическите оръжия, като вината беше изцяло поставена там, където трябваше да бъде.

Сякаш за да напомнят на сирийците за кървавия отпечатък на Русия върху тяхната нация, последните дни на режима на Асад бяха белязани от по-нататъшни руски въздушни бомбардировки върху гражданска инфраструктура и медицински заведения. Сега, след като евакуира военноморската си база в Тартус и въздушната база Хмеймим, оставяйки след себе си неопределен брой активи, разпръснати в страната, Русия е в незавидното положение да преговаря със сирийските опозиционни сили относно това какво ще се случи с някога ценните ѝ владения.    

Путин се среща със сирийския президент Башар Асад през май 2018 г. Руската подкрепа за режима на Асад в гражданската война в Сирия му е осигурила стратегически военни бази, които му позволяват да проектира силата си и да опетни влиянието си в Близкия изток и Африка.

С всичко казано дотук, това есе служи като заключителна бележка към предишното издание, озаглавено „Скептиците и бъдещето на Украйна“, в което беше повдигнато възражение срещу нарастващото мнение относно очевидно негативното положение на Украйна във войната ѝ с Русия. Поговорката „нещата могат да се обърнат за миг“ допълва това съдържание с това, което може да предвещава не само за намесата на Русия в Близкия изток, но и за това как тя се справя като цяло на вътрешния фронт и в световен мащаб.

Войната на Путин

Нека за начало се обърнем към войната в Украйна. През тези последни месеци постепенните успехи, постигнати от руските сили в Курската област на Русия и в Източна Украйна, бяха засенчени от съобщенията за огромните загуби на войски, достигнали нов месечен максимум от 45 680 жертви през ноември, надминавайки октомврийската цифра от 41 980.Тези доклади завършват петия пореден месец на нарастващи загуби, като среднодневната стойност вече възлиза на 1523. Това отразява отчаяните усилия на Русия да завладее позиции с настъпването на зимата, когато тя ще се изправи пред нови предизвикателства с набирането на персонал. Оценките за руските жертви, мъртви и ранени, до август 2023 г., 1,5 години след началото на войната, са близо 300 000 а настоящите консервативни оценки, които сега се приближават до три години, надхвърлят 600 000.Броят на жертвите по държави изглежда сравнително по-висок за Русия, със съотношение над 4:1.

Незабелязано остана постепенната изолация на окупирания от Русия и незаконно анексиран Крим , което може би е по-подходящо предвестник на изхода от тази война, отколкото това, което се наблюдава в източния регион. Украйна елиминира една трета от руския Черноморски флот през предходните 2,5 години, използвайки морски дронове и ракети като заместител на липсата на действителен военноморски флот, принуждавайки руските кораби да се оттеглят от Крим към отдалечени пристанища на действителна руска територия. Използвайки същата тактика, тя продължи да отслабва руската верига за доставки до полуострова, като атакува фериботи, както и автомобилен и железопътен транспорт по Керченския мост , който превозва доставки директно от континенталната част на Русия.

Руски военни кораби в Севастополския залив на Крим по време на репетиция за Деня на руския флот (21 юли 2021 г.). Черноморският флот на Русия е евакуиран от Крим, след като е загубил една трета от военните си кораби заради украинско нападение с морски дронове и ракети. Снимка: Bayhu19

Кампанията наруши военната логистика и така необходимите доставки на гориво и подчертава значителните допълнителни уязвимости, които съществуват с наскоро добавените възможности за оръжия с голям обсег, придобити от Украйна. Това се отнася и за новите руски усилия за изграждане на сухопътни железопътни линии до Крим в окупираната от Русия Източна и Южна Украйна, където системите за противовъздушна отбрана са разтегнати и мостовете, по-специално, могат да бъдат обект на въздушна атака или саботаж. Директните украински атаки в Крим са насочени към руски мрежи за снабдяване и командване, съоръжения за противовъздушна отбрана, военни летища и станции за радарно наблюдение. Елиминирането на тези ресурси може наистина да е предистория за окончателното унищожаване на известния Керченски мост на Путин, където досега сравнително малки атаки са успели да нарушат движението.

Руският „Файненшъл Таймс“

Обръщайки се сега към самата Русия, напоследък вниманието е насочено към вътрешното ѝ положение, като състоянието на икономиката ѝ е все по-оспорвано, тъй като рублата продължава да губи стойност, спадайки с повече от 19% спрямо щатския долар  (USD) през 2024 г. Прогнозите за обмена на рублата към щатския долар достигат 119,8 за щатски долар през 2025 г., което е значителна девалвация спрямо оценката ѝ от 89,2 в началото на 2024 г. Волатилността на рублата ще обезкуражи инвестициите и вероятно ще накара руснаците да изнесат капитала си извън страната, задължавайки Централната банка на Руската федерация да използва собствените си все по-ограничени резерви, за да укрепи рублата.

Инфлационният натиск вече е принудил лихвения процент в Русия да се повиши до ниво, което заплашва инвестициите и индустриалния растеж. Темпът на инфлация достигна 8,5% до октомври, което доведе до това, че погасяването на заеми от бизнеса компенсира предимно лихвите по заемите. До началото на декември лихвеният процент се покачи до поне 22% за бизнеса и 25% за физическите лица, докато годишната инфлация нарасна до 8,7%, като прогнозите са за над 9% до края на годината, което е доста над по-ранната прогноза от 4%. Надеждността на икономическите отчети от Русия обаче също е поставена под въпрос от някои власти с обвинения в широко разпространена манипулация към по-оптимистични цифри. За потребителите общите цени са се повишили със 7,4% спрямо 2024 г., като цената на картофите се е повишила със 74% през годината. Цената на дребно на маслото през същото време се е повишила с 30%, заедно с други основни продукти като зеленчуци и слънчогледово олио.

Забавящата се икономика с покачващи се потребителски цени и намаляващата производителност, съвпадащи с недостиг на работна ръка, породиха опасения относно стагфлация на хоризонта– съдба, която лесно би могла да предвещае колапс. Това постави Русия в нелепата ситуация, в която не може да си позволи нито да спечели, нито да загуби войната си, тъй като победата би натоварила Русия с необходимостта да осигурява сигурност и репарации на окупираната територия. Текущите разходи за военни заплати, обезщетения за семейства, чиито членове са убити или инвалидизирани, съчетани с необходимостта от възстановяване на огромните загуби на боеприпаси на фронта, допринесоха за брутния национален продукт (БВП), от който повече от 10% сега е насочено към поддържане на военните усилия, а 40% от държавния бюджет е предназначен за подобни цели.

Противно на самохвалството на режима на Владимир Путин, който се хвали, че руската икономика може да издържи на международни санкции, страната се озова под тежестта на продължаващите ограничения върху търговията си. Осъзнаването е, че първоначалните санкции не са били предназначени за краткосрочен план, а по-скоро са били оставени да се влошат за много по-дълъг период, докато по-нататъшни санкции никога не са били далеч. Нереалистичната зависимост на Русия от износа на изкопаеми горива за значителна част от приходите ѝ напомня за мнението на покойния сенатор Джон Маккейн , че „Русия е бензиностанция, маскирана като държава“. Приходите от петрол и газ представляват почти 76% от всички приходи от индустрията в Русия. Само през ноември те са намалели с близо 17%, докато данъците, събрани от продажбата на петрол през същия месец, са намалели с 21% спрямо предходната година. Приходите от износ на всички изкопаеми горива са намалели с повече от 50% или около 600 милиона долара от средата на 2022 г. 

Ситуацията за Русия може да стане по-несигурна предвид намеренията на Саудитска Арабия да свали цената на суровия петрол под 60 долара за барел, ако Организацията на страните износителки на петрол, включително Русия (ОПЕК+), не намали производството на петрол, тъй като в противен случай саудитците биха наводнили пазара. Русия всъщност е свръхпроизводител в ОПЕК+ поради необходимостта да финансира войната си. Подобен ход на Саудитска Арабия би накарал Русия да харчи повече за добив и транспорт на петрола, отколкото би могла да спечели от продажбата му. Международните санкции, въведени в края на 2022 г., наложиха ценови таван за руския суров петрол, за да ограничат печалбите, които биха могли да бъдат реализирани от продажбата му. Русия успя да заобиколи тавана, като използва скрита флотилия от нерегистрирани танкери , която крие източника на пратката. В резултат на това процесът позволи на Русия да продължи да печели от износа си, но възможността да го направи има своите ограничения, определени от разходите за добив и транспорт спрямо допустимата цена за барел. допълнителни санкции на танкери, превозващи руски петрол, и чуждестранни банки, свързани с руски кредитори, ще доведат до допълнително възпрепятстване на способността на Русия да продава своя петрол.

Продължаващ спад в приходите от износ ще бъде предстоящото затваряне през 2025 г. на тръбопровод, транспортиращ руски природен газ до Европа, който преминава през Украйна. Това ще принуди Русия да търси други купувачи на свиващия се пазар, обременен от санкции. Освен това, новите санкции на САЩ, въведени през ноември, забраниха на Газпромбанк да прави бизнес със САЩ и техните съюзници. Банката е третата по големина в Русия по активи и предоставя банкови услуги предимно на енергийната индустрия. Тя е един от малкото останали големи кредитори в Русия, въпреки трудностите, наложени от нарастващите лихвени проценти. Още 50 по-малки руски банки също бяха изключени по подобен начин.  

Съседство на Русия

Русия се сблъсква с отхвърляне в различни мащаби не само от мнозинството от страните от Европейския съюз (ЕС), но и от по-непосредствените си съседи в Източна Европа. От последните, някои лидери като Виктор Орбан от Унгария, Роберт Фицо от Словакия и Александър Вучич от Сърбия се присъединиха към Русия на Путин и послужиха за насърчаване на реториката, оправдаваща руската инвазия в Украйна. Заради изказванията си за руска пропаганда, Орбан е признат за един от „полезните идиоти на Русия“. Освен че представя Унгария като „продължение на руската външна политика“, Орбан обвърза страната си с почти пълна зависимост от руската енергия, като по този начин създаде лостове за влияние на Русия в бъдещи отношения с Унгария. Неговата проруска позиция предизвика остри критики не само от ЕС , но и от самата Унгария. Фицо, министър-председателят на Словакия, оцелял след скорошно убийство, изкриви поляризираните настроения на нацията си към Русия. Той е близък съюзник на Орбан и се противопоставя на либерално-демократичните ценности и следователно неговата партия, Смер-СД, изостава в социологическите проучвания, които са на страната на проевропейската, либерална опозиционна партия „Прогресивна Словакия“.

Както и Унгария на Орбан, Словакия на Фицо е почти 100% зависима от руската енергия, въпреки че тази конкретна уязвимост стана още по-критична с отказа на Украйна да продължи споразумението си за транзит на газ с Русия, което е планирано да приключи на 1 януари 2025 г. Нещо повече, Словакия в момента се сблъсква със сериозна икономическа нестабилност, влошаване на здравеопазването и социалното подпомагане и нарастващо недоверие към своето ръководство. Сърбия, друг потенциален заложник на руската енергийна политика, е изцяло зависима от Русия за доставките на природен газ. Президентът Вучич съответно обеща никога да не налага санкции на Русия, като същевременно благодари на Путин за „осигуряването на достатъчни количества газ за Сърбия на благоприятни цени“. За нейна чест, иначе Сърбия е предоставила финансиране на Украйна в помощ на нейните уязвими деца и хората, разселени от войната.

Отчаяна в търсене на по-нататъшни съюзи със близките държави, Русия съсредоточи вниманието си върху намесата в изборите в редица държави, използвайки добре отработени тактики за корумпиране на националнопопулистки партии и привеждане на техните платформи в съответствие със собствените си външнополитически интереси. Други начинания включват пряко купуване на гласове и разпространение на невярна информация, очерняща ЕС и НАТО. Страхът също е друг доказано средство за привличане на гласове, използвайки познати безсмислени тропи като заплахата от мигранти, които крадат работни места и насърчават социални вълнения, фашистки украински елементи, появяващи се на границите, и неправителствени организации (НПО), които кроят планове за сваляне на правителството. Русия продължава да изпитва трудности при възстановяването на някакво подобие на бившия си източноевропейски блок, тъй като повечето държави изглежда все още подкрепят Запада, както се наблюдава както на скорошните парламентарни избори за ЕС, така и на националните избори.

Въпреки че имаше опасения за нарастващо разочарование от демократичното управление и потенциал за превземане на изборите за Европейски парламент от проруско крайнодясно представителство през 2024 г., това до голяма степен не се осъществи. Случаят беше особено очевиден за словашкия лидер Фицо и неговата партия и макар партията на Орбан да спечели с 44,8% от гласовете в Унгария, тя постигна най-лошия си резултат от близо две десетилетия. Освен това, националните избори през 2024 г. в три източноевропейски държави – Молдова, България, Грузия – разкриха сходни резултати. И в трите случая руската намеса в изборния процес беше очевидна. Руска дезинформация и финансиране се вляха в Молдова, но бяха затрупани от желанието на молдовската страна за демократично управление, както и за добавяне на членство в ЕС към конституцията ѝ. България, страна от НАТО, също предпочете проевропейското асоцииране пред традиционните си минали симпатии към Русия. Нестабилността, подхранвана от руската намеса, обаче остава в страната.

Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили присъства на митинг на площад „Европа“ в Тбилиси, Грузия (16 юни 2022 г.). Тя е отявлен критик на легитимността на настоящото правителство заради нарастващите доказателства за изборни нарушения. Снимка: Дмитрий Хоров

За Грузия, доста различни обстоятелства доведоха до „преизбирането“ на популистка проруска партия „ Грузинска мечта“, която е на власт от 2012 г. Партията е ефективно контролирана от своя основател, проруския олигарх Бидзина Иванишвили който някога е бил министър-председател. Руското влияние върху управлението на Грузия е подложено на сериозен контрол. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) идентифицира съобщения за принуда на служители в публичния сектор да гласуват, докато се появиха редица видеоклипове, показващи доказателства за пълнене на бюлетини. Допълнителни съмнения бяха повдигнати, когато група от 2000 наблюдатели на избори заяви, че предварителните резултати не отразяват волята на грузинските граждани. Въпросът стана по-очевиден от продължаващите обществени протести под формата на масови демонстрации , които последваха изпълнените с измами избори и неизбежното решение на премиера Ираклий Кобахидзе да преустанови преговорите за присъединяване към ЕС. Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили, церемониален държавен глава и вероятно главнокомандващ на отбранителните сили, се опита да анулира резултатите от изборите и легитимността на настоящия режим.

Националният избирателен процес в Румъния наскоро беше прекъснат от анулирането на резултатите от първия тур на президентските избори от Конституционния съд на страната. Доказателства за руска намеса бяха разкрити след разсекретяването на разузнавателни доклади от настоящия президент Клаус Йоханис. Тайните манипулации на социалните медийни платформи TikTok и Telegram създадоха впечатление у избирателите, че тъмният кон, проруският опозиционен кандидат Калин Джорджеску, ултранационалист, изглежда се е издигнал до нивото на правдоподобен претендент. Румънската общественост реагира на разкритието с масови протести срещу руската намеса. Без съмнение Русия ще се опита да отклони вниманието, като намекне за прекомерна намеса от страна на Запада, и ще продължи да подкрепя екстремистката политика в Европа в опита си да дестабилизира НАТО и да отслаби подкрепата за Украйна.

Глобалните амбиции на Путин

Последните новини за краха на режима на Асад смутиха Русия на Путин, дори отвъд смиряващия ѝ, но продължаващ катастрофален опит в Украйна, и несъмнено ще окажат допълнителен ефект върху настроенията относно статута ѝ на надежден съюзник в бъдеще. Подобно чувство може да изиграе своята роля не само в Европа, но и в по-отдалечени страни като Венецуела, където Николас Мадуро е изправен пред същото твърдение за нелегитимност заради изборни измами, както и режимът на Кобахидзе в Грузия. Още един от „полезните идиоти“ на Русия, Мадуро играеше в ръцете на Путин през последните две десетилетия, като последният осигуряваше прикритие за осуетяване на американските санкции и предоставяше финансова подкрепа, като инвестираше в петролния сектор на Венецуела в замяна на придобиването на изобилните ресурси на страната. Продължителната му борба за президентска легитимност, датираща от 2013 г., изискваше постоянна подкрепа от Путин, както и при настоящите избори, на които той изглежда загуби мнозинството от гласовете, като 66% отидоха за Едмундо Гонзалес от опозицията в сравнение с 31% на Мадуро.

Новоизбраният президент на Венецуела Едмундо Гонсалес, с новоизбрания вицепрезидент Мария Корина Мачадо, стояща отдясно, очаква настоящият президент Николас Мадуро да се оттегли след нарастващите доказателства, показващи, че е загубил с голяма разлика на последните президентски избори. Снимка: Voz de América

Настоящият конфликт с опозицията заради опита на Мадуро да завземе властта чрез изборни измами и сплашване вероятно скоро ще достигне кулминация. Остава въпросът дали Путин може да избере да се намеси директно чрез паравоенна подкрепа или да ангажира своите кубински и никарагуански пълномощници, за да спаси Мадуро за пореден път. В противен случай, ако демократичната опозиция успее да свали този нелегитимен режим, статутът на Путин като значим съюзник на провалилите се авторитарни режими ще бъде допълнително опетнен отвъд този на сирийския дебакъл.

Путин се среща с венецуелския президент Николас Мадуро през декември 2018 г. Руската подкрепа за режима на Мадуро през целия му мандат е била от основно значение за поддържането на властта му за сметка на ресурсите и народа на Венецуела.

Може би най-амбициозната глобална стремежа на Путин е еволюцията на БРИКС, неформална международна политическа организация, първоначално съставена от Бразилия, Русия, Индия и Китай, която проведе първата си среща на върха през 2009 г. и към която се присъедини Южна Африка през 2010 г., откъдето идва и акронимът. Нейното намерение беше да служи като противовес на предимно водените от Запада амалгами от глобални институции (т.е. Г-7, Световната банка) чрез съгласуване на техните икономически и дипломатически политики и, може би по-конкретно, да намали общата зависимост от щатския долар чрез създаването на нови финансови институции. Четири нови членове, Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства (ОАЕ), се присъединиха през 2024 г., като Саудитска Арабия прие членство, без реално да се присъедини, докато не бъдат дадени допълнителни разяснения. С няколко други държави, заинтересовани от присъединяване, организацията е готова да се превърне в друга многополюсна единица, която несъмнено ще има свои собствени вътрешни разделения и оплаквания по въпроси, свързани с индивидуални национални проблеми, както и с агресивността и фискалното лошо управление на Русия.

Срещата на върха на БРИКС през 2024 г. беше домакин на Русия, както и първата през 2009 г. Все по-отчуждена от Запада поради нахлуването си в Украйна и други злонамерени дейности по целия свят, Русия е прогресивно осакатявана от международните санкции, наложени от Запада. Обременена от сериозни фискални обстоятелства, тя търси начини да заобиколи международната платежна система, водена от щатския долар, и се обръща към БРИКС за решение отвъд простото закупуване на руска енергия. Путин обаче установи, че членовете ѝ, много от които са запазили добри отношения със САЩ, не са склонни да осъдят Запада или да се включат в мащабни усилия за създаване на алтернативен международен ред. Въпреки че бяха критични към това, което беше наречено „незаконни санкции“, имаше колебание при приписването на оправдание за руската инвазия в Украйна, вероятно съчетано с дискомфорт от няколкото руски военни престъпления, извършени в процеса на войната. Беше постигнат консенсус войната да бъде прекратена чрез медиация, предложение, което не съответства на настроенията, изразени от Путин.

Странно развитие между двама колеги от БРИКС, Русия и Китай, се случи по-рано през годината, когато планиран газопровод от Русия до Китай, преминаващ през Монголия, беше изоставен, отчасти поради евентуални опасения на Китай, че Русия ще поеме едностранен контрол над монголския участък от тръбопровода. Затрудненият руски газов гигант „Газпром“, загубил 6,9 милиарда долара през 2023 г. поради намаляващото търсене на газ в Европа, се възстанови донякъде с това ново развитие. Последващи доклади показват, че Китай е поискал ценообразуването да бъде коригирано към силно субсидираните вътрешни нива на Русия и че ще се ангажира да закупи само малка част от годишния капацитет на тръбопровода. Това е индикация за това как действията на Путин в Украйна го правят зависим почти изцяло от икономическата подкрепа на Китай. Друга неудобна ситуация с Китай възникна с изненадващото налагане на 55,65% мито от Русия върху произведени в Китай части за мебели. Този ход не само щеше да повиши потребителските цени за руснаците, но и щеше да повиши разходите за производство на мебели в Русия, което противоречи на планирания протекционизъм на индустрията. Въпросът напомни на китайците за минали териториални спорове с Русия и необходимостта да останат бдителни по отношение на търговските отношения, въпреки очевидното разбирателство, което споделят по отношение на енергийното сътрудничество.

Друг близък сътрудник на БРИКС в света на авторитарните режими на Путин е Иран, нация, за която се смята, че открито участва в руската инвазия в Украйна, като доставя дронове и ракети, използвани широко за нападения над гражданска инфраструктура. През последните няколко месеца авторитетът на Иран в Близкия изток значително намаля в резултат на по-директната му конфронтация с Израел. Неговите пълномощници, Хизбула и Хамас , бяха унищожени от директни военни действия съответно в Ливан и Газа, както и от целенасочени убийства на тяхната ръководна структура. Ситуацията за Иран се влоши от най-голямата военна атака на негова земя след ирано-иракската война (1980 – 1988 г.), която се случи в края на октомври . Израелската атака беше насочена към най-модерните му батареи за противовъздушна отбрана и разруши съоръженията му за производство на ракети и дронове, заедно с унищожаването на структура за научноизследователска и развойна дейност в областта на ядрените оръжия , което очевидно беше потвърдено от сателитни изображения. Изправен пред невъзможността да разположи регионални посредници в усилията си за отмъщение, Иран е принуден да обмисли предприемането на по-директни ответни удари и, от своя страна, без руска система за противовъздушна отбрана, да се изправи пред по-нататъшно израелско отмъщение с неизбежни сериозни последици.

Към средата на 2024 г. глобалните нагласи към Русия и Владимир Путин останаха „като цяло негативни“ след историческите дъна, достигнати през 2022 г., малко след нахлуването ѝ в Украйна, според доклад на Pew Research, в който са анкетирани 35 държави. Мнозинството в повече от половината държави регистрираха неблагоприятна оценка. Подкрепата е по-висока в Югоизточна Азия, особено в Малайзия, въпреки че събитията през последните месеци може да са притъпили ентусиазма към лидерските качества и уменията за вземане на решения на Путин. Неотдавнашният крах на режима на Асад изведе наяве ограниченията на руската глобална мощ с това, което сега изглежда като загуба на стратегическо военно присъствие в Източното Средиземноморие, след като похарчи милиарди долари за защита на тиранин, без да елиминира враговете му. Путин не само изостави съюзника си с крайно недостатъчен отговор на непосредствения бунт на бунтовниците, но и изглежда пренебрегна заплахата за собствения си военен естаблишмънт в Сирия. Тъй като Иран е също така зает с все по-нестабилното си положение в Близкия изток и вероятно ще бъде допълнително разстроен от завръщането на второто президентство на Тръмп, обещанието за военна подкрепа за Русия няма да бъде начело на нейните приоритети, ако изобщо бъде.

В по-широкия обхват на глобалното обществено мнение изглежда, че Путин е успял да намали статута на Русия не само в очите на онези, които открито протестират срещу намесата ѝ в националните работи на страните в Европа, Близкия изток, Африка и Южна Америка, но и на онези, които живеят другаде и са свидетели на това, което той е направил със собствената си нация – сега тя е престъпно образувание и престъпно начинание без душа.

Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2024. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.