В продължителен конфликт е обичайно да се наблюдават подходи, опитващи се да постигнат това, което се смята за разумен компромис. Целта е да се избегнат по-нататъшни страдания, но твърде често въпросният конфликт е неоправдано изпълнен като част от дневен ред на явен агресор. Някои експерти ще заявят неизбежността на определен изход от конфликта въз основа на ясни показатели, свързани с размера на населението, военния резерв и производствения капацитет. Те обикновено са в полза на агресора. В процеса те оставят настрана последствията за жертвата на агресията и нейното бъдещо несигурно състояние на нещата. Те позволяват на световния ред да продължи, без да признават, че коренът на проблема остава до голяма степен такъв, какъвто е бил от самото начало.
По този начин Владимир Путин печели значителна част от Източна и Южна Украйна, включително Крим, а Русия се радва, че нейният диктатор отново е постигнал целта си да си върне друга част от бившата несъществуваща Руска империя. Всичко това, докато народите бързат да приемат компромиси, неподходящи за тяхното собствено благополучие. Отказът от територия в полза на мир в Украйна е заплашителна перспектива за бъдещето в очите на балтийските държави и тези от Източна Европа. Вместо да плащат репарации, Путин или режимът, който неизбежно ще го последва, ще бъдат задължени да довършат работата си за останалата част от Украйна, докато обърканият Запад обмисля следващата си погрешна опозиция срещу руската агресия и нейните реваншистки амбиции.

Плахостта, с която администрацията на Байдън се изправи срещу руската агресия, затвърди идеята, че ѝ липсват силата на духа и лидерските качества , за да възпре усилията на авторитарните режими в стремежа им да изпреварят водения от САЩ международен ред. Идваща администрация на Тръмп, с реториката си, е готова да завърши усещането, че САЩ изоставят някогашното си могъщо място на пазител на глобалния ред и капитулират пред дългогодишен противник, който е успял да ги надхитри въпреки собственото им несигурно състояние на нещата.
Иронията в това обстоятелство се изразява в сравнителната военна и индустриална мощ на САЩ с тяхната бързо развиваща се икономика и настоящ брутен вътрешен продукт (БВП) от 29,35 трилиона долара. Това далеч надминава некомпетентното поведение на руската военна машина, неспособна да поддържа усилията си без помощта на чуждестранни бойци, и недостатъчната индустриална база, неспособна да поддържа производството, което да компенсира значителните загуби на бойното поле. Руската икономика е изправена пред влошаваща се ситуация, подчертана от нарастващата инфлация, която в момента е 9,1% и е допълнително подхранвана от увеличените военни разходи, съчетани с недостиг на работна ръка и неизбежното повишаване на заплатите, наред с други опасения.
Лихвените проценти наскоро бяха повишени от Руската централна банка до 21%, което прави почти невъзможно поддържането на настоящите военни разходи в дългосрочен план. Доколкото може да се определи, настоящият БВП на Русия се оценява на около 2,18 трилиона долара, по-малко от една десета от този на САЩ, без да се отчита този на Европейския съюз. Бюджетът ѝ до голяма степен зависи от износа на петрол, който въпреки санкциите продължава с помощта на скрита флотилия от танкери и усилията на съучастнически трети държави, които рафинират петрола за превоз на други страни. За да се противодейства на това, западните санкции бяха допълнително затегнати през последната година, за да се противодейства на незаконните тактики, използвани от руския режим. Осъзнавайки, че конвенционалните санкции имат ограничения по отношение на цялостната си ефективност, Украйна се съсредоточи върху унищожаването на руските петролни рафинерии и депа, използвайки предимно оръжейни дронове. Освен въздействието, което подобна кампания би могла да окаже върху общия износ на петрол, в процеса бяха наложени значителни допълнителни разходи за промишлен ремонт в момент, когато резервните части станаха по-трудни за внос.
Вътрешните опасения на Русия станаха особено забележими през последната година. Финансовата ситуация в Русия заплаши най-голямата строителна фирма, „Самолет“, като продажбите спаднаха с 44% през третото тримесечие на 2024 г., а маржът на нетната печалба вече достигна 1,5% до средата на годината. Съобщава се, че строителната индустрия е една от първите, които пострадаха от значителното увеличение на разходите за кредити и недостига на материали. Други бизнес предприятия изглежда са на прага на същата съдба и, тревожно, дори секторът на военното производство се доближава до капацитета си да обслужва дълга си. Прекомерният фокус на правителството върху войната ще го направи неспособно да предпази по-големите си компании от фалит.

Човек има усещането, че новините от бойното поле от известно време изпреварват много от разкритията за тежкото състояние на руската икономика. С 7,5% от БВП, предназначени за военната индустрия, и с настоящата способност на Русия да поддържа доставките на военни технологии, докато войната напредва, доста цветното изобразяване на бойната активност от държавните медии е достатъчно широко разпространено, за да даде на обществеността основание да продължи своята „специална военна операция“. Това се случва въпреки покачването на цената на дребно на яйцата с 61,4% през 2023 г., стабилизирайки се в началото на 2024 г., само за да се повиши отново с 30-35% по-късно през годината. Цената на дребно на маслото също се е увеличила с 27,5% през 2024 г. до между 2,90 и 3,87 долара за паунд. Реалният разполагаем доход като мярка за жизнения стандарт е спаднал значително, като таксите за комунални услуги са се повишили със 7,1% до момента, а таксите по заемите са се увеличили.
Путин се включи в надпревара с надеждата да надживее Запада, но времевият интервал за постигане на целта му поне да запази украинската територия, която в момента е в негово владение, бързо се свива. Проблемът му е по-скоро икономически, отколкото военен, въпреки териториалната загуба в Курската област на Русия, бавния напредък, постигнат в Донбас, и постепенната изолация на Крим от Украйна след унищожаването на руския Черноморски флот.
Въпреки необяснимото самовъздържание на администрацията на Байдън, която даде на Украйна възможността реално да преодолее по-големия си противник, тя успя да осуети амбициите на Путин в продължение на почти три години. В процеса на това тя сериозно изчерпа конвенционалната военна мощ на Русия, което се вижда от изненадващия брой жертви във войските, загубата на някогашния ѝ значителен арсенал и широко разпространеното унищожаване на боеприпасите ѝ. Дали сега Украйна ще бъде възнаградена от Запада и неговите експерти, като се откаже от територията си, за да умилостиви съседа си? Нещо повече, ще бъде ли Европа изправена пред продължаваща заплаха от Русия, което ще я накара да отвърне поглед от САЩ и да преразгледа отношенията си с Китай, други азиатски държави, Южна Америка и Австралия, докато изгражда собствена отбранителна инфраструктура?
За да се оценят отношенията на Русия със Запада в наши дни, си струва да се върнем назад във времето и да разгледаме доктрината, озаглавена „Проект Русия“, публикувана по време на ранния мандат на Путин като президент на Руската федерация. Тя предоставя перспектива за оценка на обстоятелствата, каквито ги виждаме сега, в контекста на това, което беше предложено от неговия режим преди близо две десетилетия в първия том на произведението. Този вече петтомен сборник обхваща елементите на руската национална идеология, както е дефинирана от режима на Путин, и служи като основа за неговото поведение като лидер на Русия в сферата на глобалните дела.
Въпреки че е публикувана анонимно, творбата е замислена в Кремъл, като първият том е издаден през 2005 г. Тя открито презрително отхвърля демокрацията, практикувана в САЩ и на Запад, и по-скоро се застъпва за автократично управление от един-единствен лидер, избран от руския политически и социален елит заради неговия изключителен мироглед. Трудът твърди, че не признава никаква разлика между няколкото последователно избрани президентски администрации на САЩ, независимо дали са демократични или републикански, като твърди, че те съществуват, за да постигнат една и съща цел. Трудът продължава, като посочва, че истинската власт в САЩ се упражнява от елитна класа, а самият избирателен процес се третира като фалшификация, тъй като средностатистическият избирател е неспособен да направи интелигентен избор и „не може да свърже връзката между изборите и техните нещастия в една верига“. Изразява се гняв по-специално към САЩ заради опитите им да експлоатират руските граждани чрез западната си пропаганда, като по този начин подкопават сигурността на държавата.

Едно нещо става категорично ясно. Путин и неговият Кремъл мразят САЩ, независимо коя администрация е на власт. Те са използвали всички налични средства, за да застрашат общественото сплотеност, да посеят расово и културно разделение и да създадат както несигурност, така и недоверие към правителството. Руското правителство е злонамерена организация, която ще продължи кампанията си за нанасяне на вреда на Америка. Целта, установена в началото на президентството на Путин, е да се отстрани САЩ от лидерското им място на световната сцена, да се намали икономическото им влияние чрез създаването на конкурентен международен ред , който ще подкопае мощта на САЩ в световен мащаб. Точно както Путин не е бил приятел на администрацията на Байдън, той няма да бъде надежден приятел и на администрацията на Тръмп.
Абсурдно е да се мисли, че Путин може да бъде преговарян и да се отклони от мисията му. Той ще остане верен на основния си ангажимент да развива Русия за сметка на обявените си врагове, включително Америка на Тръмп. Методите му противоречат на международното право и не трябва да бъдат толерирани, а по-скоро да бъдат прекратени без по-нататъшни обсъждания на преговори с някой, чийто дневен ред остава скрит.
Като оставим настрана моралния императив за противопоставяне на престъпно начинание, каквото е днешна Русия, има повече от достатъчно основания тя да отговаря за своята открита агресия. Човек трябва да се запита защо която и да е цивилизована нация би толерирала нелоялна държава, упражняваща военно господство над друга без причина. Трябва ли заплахи от такъв мащаб да бъдат приемани като факт в един нов свят, съставен от редица авторитарни режими, способни на подобно поведение? Или има аргумент в полза на победата над Русия сега, поправянето на щетите, които тя е причинила, елиминирането на заплахата от дестабилизиране на Европа и, честно казано, на света и възобновяването на глобален ред, който осигурява сигурност срещу империалистическите замисли – съображение, което може би трябва да вземе лидерът на свободния свят.
Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2024. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия
Една мисъл за „Скептиците и бъдещето на Украйна“
Коментарите са затворени.