Китай, Куо Вадис?

Защо Китай би се съюзил с нелоялна авторитарна държава като Русия, която открито е нарушила устава на Организацията на обединените нации (ООН) с нахлуването си в суверенна нация, е извършила множество зверства и е допринесла за глобални хуманитарни страдания, като е нарушила разпределението на храна и е довела до масови миграции през граница? Какъв е възможният мотив за подобно обвързване в дългосрочен план, когато моралният компас на Китай на световната сцена е поставен под въпрос? Планът му за многополюсен световен ред се стреми да оспори настоящия, воден от Съединените щати (САЩ), който се развива успешно през последните няколко десетилетия. Но как да се разбира планът на Китай, когато действията му противоречат на заявените му намерения?

Тревожна е готовността на Китай да не предлага никакви ограничения на онези държави, които избират да нахлуят в суверенни територии. Дали това е светът, който иска, или, по-добре казано, трайният световен мир, който обещава с плановете си да завладее настоящия международен ред? Типичното транзакционно смятане на геополитическите експерти включва национални икономически проблеми, военна мощ и влиянието, което те оказват върху международните отношения. Дългосрочното, дълбоко вкоренено негативно обществено и политическо мнение в световната общност обаче ще постави под въпрос намеренията на Китай и би могло сериозно да подкопае бъдещото му място на световната сцена. Тези морални опасения могат да надделеят над усилията на Китай за осигуряване на международно сътрудничество между държави, които са се възползвали съществено от заеми, получени чрез проекта.

Схематично представяне на плановете на Китай за инициативата „Един пояс, един път“ в Евразия и Африка. Плановете имат и глобален обхват отвъд показания тук. Моето портфолио

Авторитаризмът, независимо дали е от руски или китайски произход, предоставя на управляващия режим лукса да ръководи както вътрешната, така и външната политика, без бремето на противопоставяне на мнения и обмислени дебати. Войните се водят с малко или никакво разумно оправдание с подкрепата на държавни медии и пропагандни елементи. Създават се съюзи със съмишленици, авторитарни режими със споделен интерес, който може да се сведе до нищо повече от омраза към противоположна система на управление, която ги заплашва с успехите си. Особената омраза на Владимир Путин към Запада по такъв начин въвлече Русия във война, чието поведение е получило широко осъждане, още преди да бъде изправена пред резултата от нея. Дълго след като Путин напусне сцената, Русия ще бъде съдена за няколкото престъпления, които е извършила под негово ръководство, с които той се е стремил да получи териториално предимство със сила или да дестабилизира глобалните региони чрез други зловещи хибридни средства. Заради решителната си връзка с Русия, Китай вече може да се счита за съучастник в делата на международно престъпно начинание. Въпросът в момента може би е докъде в заешката дупка ще го доведе Путин?

Ракетен удар през януари 2023 г. разрушава жилищна сграда в Днепър, Украйна. Снимка: rospoint

В кой момент Китай решава, че противоречията със Запада, по-специално със САЩ, не балансират добре с ангажиментите му към благосъстоянието на Русия? Всъщност военните усилия на Русия са критично зависими от китайския внос на продукти с двойна употреба, който се е увеличил от 32% през 2021 г. до 89% през 2023 г. Вече повече от година Русия закупува от Китай малки самолетни двигатели, използвани за производството на безпилотни летателни апарати (БЛА), които носят офанзивни боеприпаси, използвани за нападение над гражданска инфраструктура в Украйна. Около 60% от чуждестранните части, открити в руските оръжия, сега идват през Китай. Много зависи от продължаващата способност на Русия да плаща за този внос, до голяма степен чрез приходите си от петрол и газ. Реториката и дезинформацията, разпространявани от режима на Путин относно неефективността на западните санкции, успяха да убедят някои , че руската икономика остава сигурна. Военните разходи на Русия се очаква да се увеличат до 142 милиарда долара, повече от 40% от общите държавни разходи, като през 2025 г. те представляват 6,2% от прогнозирания брутен вътрешен продукт (БВП) на Русия? Министерството на икономическото развитие прогнозира, че БВП ще нарасне с 3,9% през 2024 г., а икономиката, задвижвана от фискални стимули, насочени към военната ѝ индустрия, изглежда е готова да осигури достатъчно средства за поддържане на войната, като плаща на Китай и други страни за тяхната подкрепа.

Няколко фактора биха опровергали това. Въпреки че прогнозира много благоприятен БВП в края на 2024 г., руското финансово министерство очакваше инфлацията да бъде малко по-ниска от тази през 2023 г. - 7,3%, но до септември 2024 г. тя достигна 9,1%, което накара Централната банка на Русия да повиши допълнително основния си лихвен процент до 19%. Резервните фондове на Русия, съхранявани в нейния Фонд за национално богатство (НББ), вече са използвани за войната, изчерпвайки ги с повече от 36% от пика от 210,62 милиарда долара две години по-рано. Само от юли до август 2024 г. НББ продължи спада си от 142,2 милиарда долара на 133,4 милиарда долара. Забрана за износ на бензин беше въведена от Русия през март 2024 г. и сега е удължена до декември, поради обширната бомбардировка на Украйна, насочена към руската инфраструктура за рафиниране на петрол, и поради нарастващите военни нужди на страната. Стегнатият пазар на труда, дължащ се на загубите на руска работна сила поради набиране на военни и на по-ранна масова емиграция, доведе до увеличение на заплатите в промишлеността, докато отслабената рубла увеличи цените на вносните стоки.

В това, което е наречено ре-съветизация на икономиката, Русия се завръща към стара военна икономика от съветски тип с пазарен контрол, финансирайки я чрез конфискация на частни активи и отклоняване на публично финансиране от социални и здравни разходи към нуждите на отбраната. Изненадващо огромните загуби на сухопътно, въздушно и военноморско въоръжение, унищожаването на руски петролни рафинерии и депа от Украйна, въздействието на по-нататъшни санкции, насочени към незаконни стратегии за износ на петрол, конфискацията на печалби, генерирани от замразени руски активи на Запад, и евентуалното по-нататъшно изземване на главницата на руските държавни активи на Запад ще ограничат допълнително потенциала на Русия за поддържане на икономиката си. Както историята показа не толкова отдавна с разпадането на Съветския съюз, пътят към икономическа разруха върви по познат курс, като Китай съдейства за процеса.

По-ранна среща между Владимир Путин и Си Дзинпин на срещата на върха на Г-20 в Ханджоу, Китай, на 4 септември 2016 г., две години след руската инвазия в Крим и незаконното му анексиране. И двамата се срещнаха в Пекин през февруари 2022 г., непосредствено преди инвазията на Путин в континентална Украйна. Снимка: plavi011

Участието на Китай в снабдяването на Русия с материали, които могат да бъдат използвани за производство на оръжия, е наблюдавано от началото на войната. Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) осъди Китай за усилията му да осигури основни компоненти за руската военна машина. Самата Русия не може да се справи с производството на микроелектроника и оптични устройства с вида загуби, които понася на фронта. С продължаващата подкрепа на Китай в тази насока, други усилия се разглеждат от Запада, които биха показали известна ескалация на подобно поведение. Както показва доклад, китайска фабрика изглежда участва в действителна оръжейна програма за дъщерно дружество на санкционирана от САЩ руска държавна оръжейна компания, произвеждаща дронове с голям обсег за руската война. Въпросът е в процес на разследване и китайското външно министерство досега отрича да знае за подобно нарушение. Появи се обаче допълнително потвърждение на ангажимента, което потвърждава твърдението на НАТО, че Китай сега се ангажира с тази война.

Американско разследване също така проучва дали Китай подкрепя руската ядрена индустрия чрез споразумение, при което купува руски обогатен уран и от своя страна продава собствения си местен уранов продукт на САЩ. Това заобикаля забраната на САЩ за внос на руски уран от декември 2023 г., като същевременно позволява на Русия да печели от този енергиен ресурс, като продължава да го продава на Китай. Китайските намерения по този въпрос са в съответствие с продължаващата му покупка на по-печелившия енергиен износ на Русия - петрола. Доброволни ограничения върху вноса на руски петрол бяха наложени от няколко държави малко след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Официално петролно ембарго беше въведено от Запада през декември 2022 г. През февруари 2023 г. ценови таван от 60 долара за барел за руски петрол, продаван на държави като Китай, които не участваха в ембаргото. Транспортирането на санкциониран суров петрол на цени, надвишаващи тавана, продължи до Китай посредством скрита флотилия от танкери , които прикриваха произхода на петрола, като се занимаваха с прехвърляне на петрол от кораб на кораб в открито море.   

Въпросът не е тайна и САЩ въведоха допълнителни мерки за ограничаване на практиката, като санкциите бяха насочени към над 390 физически и юридически лица, най-вече в Китай. По същия начин, допълнителни усилия от страна на САЩ, Европейския съюз (ЕС), Обединеното кралство и Япония бяха насочени към разбиване на мрежи, участващи в снабдяването с технологии за руската война. Те отново включват Китай, както и Хонконг, Турция, Обединените арабски емирства и други. В този обзор бяха идентифицирани няколко китайски и хонконгски технологични компании, както и китайски банки, участващи във финансирането на аферата.

На срещата на Европейската кръгла маса за промишленост през май 2024 г. 54% от главните изпълнителни директори на големи европейски компании смятат, че отношенията между ЕС и Китай ще се влошат през следващите три години, за разлика от 7%, които прогнозират подобрение. ЕС, с очакван номинален БВП от 19,35 трилиона долара, представлява почти 17% от световната икономика и е най-големият експортен пазар на Китай, докато Китай остава третият по големина пазар за вносни стоки. Номиналният БВП на Русия, от друга страна, се оценява на само 2,0 трилиона долара, като настоящата военна икономика е доминирана от разходите за отбрана и до голяма степен финансирана от износ на изкопаеми горива. Ценовият таван на руския износ на петрол, въведен в края на 2022 г. в опит да се намалят приходите, сега е последван от продължаващо затягане на стратегиите за прилагане, заедно със санкции, наложени на онези субекти в Китай и другаде, които насърчават бизнеса с износ на петрол. Руската петролна индустрия също е ударена в основата си от нападенията върху рафинерии и депа от украински дронове, което понякога причинява загуба на капацитет от над един милион барела на ден.

Карта на Евразия, показваща териториалното господство както на Китай, така и на Руската федерация и сравнително по-малката територия на Украйна, наред с други източноевропейски държави на запад от Русия. Снимка: Cartarium

След две десетилетия период на просперитет, доминиран от индустриализация и урбанизация, Китай е изправен пред сериозни икономически предизвикателства – висока младежка безработица, увеличен държавен дълг, проблемен пазар на недвижими имоти, застаряващо общество, съчетано с намаляваща раждаемост и забавен растеж. Тези оплаквания бяха подчертани след неправилното справяне с пандемията от COVID и сериозния спад в строителството на имоти през последните няколко години, което доведе до драстичен спад в инвестициите в частния сектор. През последните две години вътрешното потребление се забави значително, принуждавайки китайските компании да изнасят излишните си продукти, увеличавайки търговските излишъци на Китай и насърчавайки дефлацията. Тази практика принуди чуждестранни правителства да налагат тарифи върху китайски стоки, за да защитят собствените си икономики. Дори членовете на доминирания от Китай многостранен икономически форум, БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), предприеха антидъмпингови усилия за ограничаване на практиката, която самият Китай не признава.

И все пак китайското правителство е решено да продължи производството, особено в индустрията си за електрически превозни средства, батерии и слънчеви клетки. Бюджетът за отбрана ще претърпи допълнително увеличение от 7,2% през 2024 г., нараствайки по-бързо от генерирането на приходи, което дава индикация, че военните средства са приоритетни пред инвестициите в развитие на домакинствата. Подобно отричане на обществените нужди, по-специално на доходите на домакинствата, допълнително ще намали доверието на вътрешните потребители и ще влоши перспективите за необходимия растеж, воден от потреблението, в страната. Освен това Китай не показва никакво уважение към състоянието на икономиките на други държави, докато продължава собствените си политики, колкото и неразумни да са, за това, което смята, че ще е от полза за неговата собствена.

Преминаването към икономика, водена от вътрешното потребление, обаче би довело до значително намаляване на данъчните приходи, голяма част от които в момента идват от данък върху добавената стойност върху произведените стоки и бизнес данъци, а не от индивидуално данъчно облагане и вътрешно потребление. Решението би изисквало съществена данъчна реформа, но това не е в плана на правителство, което има намерение за продължителен растеж за сметка на устойчиви глобални търговски отношения. Разходите на домакинствата в Китай представляват по-малко от 40% от БВП, което е с 20% по-малко от средното за света. За да се възстанови вътрешното потребление до тенденцията му преди пандемията, ще са необходими разходи над 1 трилион долара – малко вероятен резултат за правителство, предвид исторически слабите му резултати в стимулирането на потребителите. Липсата на сътрудничество с чуждестранните пазари по отношение на производството ще доведе до по-нататъшни защитни търговски политики от страна на Г-7 и други държави.

Поради прекаляването на Путин с властта, икономическите перспективи на Русия само в близко бъдеще изглеждат мрачни. Нацията е изчерпала потенциала си с внезапния спад на младото си население поради военни загуби и емиграция, всичко това в контекста на намаляваща раждаемост, икономика, лишена от търговски (невоенни) стимули, разрушена социална структура и култура на повсеместна корупция на всички нива. Китай, от своя страна, подкрепяйки незаконна война, може би добавя ненужно към собствените си вътрешни оплаквания, докато поддържа стратегически интерес към Русия като партньор в своето възприятие за нов световен ред. Но какво ще се превърне в този партньор, докато продължава войната, която отнема не само финансите му, но и душата му. Доколко е готов Китай да заложи собственото си бъдеще на този бързо променящ се пейзаж?

Докато Китай обмисля възможностите си с Тайван и отношенията си с други държави в съседство, и докато наблюдава събитията, развиващи се в Източна Европа, самият той е подложен на щателен контрол от световната общност. Дали настоящите обстоятелства подхождат по начин, по който Китай се вижда като доминиращ играч в един нов световен ред? Руската инвазия в Украйна се превърна в разплата за собственото му бъдеще, но и за това на Китай заради готовността му да играе ролята на фактор, позволяващ злополучна война. Един от признатите китайски експерти по Русия, Фън Юджан, изрази загриженост относно намаляването на руското влияние геополитически и в световната икономика, докато е изправен пред поражение. Ще излезе ли Китай изпод тъмния воал на Русия, само за да бъде видян в по-лоша светлина като нация, на която не може да се има доверие?

Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2024. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.