Тук няма сива зона. Намеренията и поведението на Владимир Путин разпознават престъпник от ранг, приписван на най-фрапиращите извършители на война и страдание, които човечеството е успяло отново да избълва. Сега, в трета година на война в Украйна, Путин е обвързал обърканата си нация с разрушителна военна кампания, която я е засрамила в световен мащаб. Този срам се крие не само в извършените от Русия зверства, които продължават да се документират, но и в разкритието, че всъщност тя не е компетентна да води ефективно война. В допълнение към този срам, Путин прибягна до заплашителна ядрена интервенция, за да се спаси от много по-малък неядренен враг, който е надхитрил силите му както по суша, така и по море. Всичко това се случва на фона на надвисваща вътрешна катастрофа, породена от военна икономика, която не може да бъде поддържана.
След като беше признато, че Украйна с нейното лидерство ще отстоява позицията си, Съединените щати (САЩ), техните глобални партньори и съмишленици, свободни нации от световната общност, се намесиха, за да помогнат. Подкрепата даде на Украйна способността да устои на неоправданото посегателство на Русия върху нейния суверенитет и да проведе собствена отбрана без ангажирането на сили на други нации срещу враг, който заплашва настоящия международен ред. Администрацията на Байдън, по-специално, поведе усилията, въпреки съпротивата на фракция от републикански членове на Конгреса, които са се ангажирали с лошо замислена изолационистка позиция, която или защитава режима на Путин, или по някакъв начин не успява да разбере стойността на стабилен, ръководен от САЩ, основан на правила международен ред.
Проблемът с тази война е невъзможността да се доведе до край. Няколко души нереалистично гледат на дипломацията като на по-незабавно решение, надявайки се, че може да се постигне някакъв пробив, след като се осъзнае, че войната просто струва твърде скъпо. Няма доказателства, които да показват, че Путин може да бъде убеден да се оттегли , без Украйна да отстъпи голяма част от територията си, ход, който би застрашил жизнеспособността ѝ като нация. Такъв резултат би оставил въпроса за бъдещо руско нахлуване реалност в свят, където гаранциите се предоставят лесно, но рядко се спазват. Нещо повече, подобна печалба за Путин би повишила авторитета му сред онези авторитарни лидери по света, които са му оказали подкрепа от един или друг вид, като редица от тях таят свои собствени опортюнистични амбиции.
Тази неспособност за ефективно приключване на войната на Русия и прекратяване на страданията се дължи на неадекватното тактическо вземане на решения от Запада при осигуряването на необходимото въоръжение за нанасяне на удар върху врага в подходящия момент. Постепенната подкрепа, предоставена от администрацията на Байдън и европейските съюзници, доведе до неоптималния резултат, постигнат в контраофанзивата на Украйна през 2023 г. Нещата се влошиха още повече, забавянето на финансирането в Конгреса на САЩ през 2024 г. компрометира отбранителните операции на Украйна, когато руснаците атакуваха североизточната ѝ територия. Въпреки тези лесно признати провали, многократните призиви на висши военни лидери за по-решителни действия и нарастващите опасения относно безразборните атаки на Русия срещу цивилни цели и инфраструктура, тази плахост на Запада се запази. Подходът отне на Украйна реципрочна еквивалентност при воденето на война, което само подхрани по-нататъшната агресия и заплахите за отмъщение от страна на Путин. Докато Русия продължава да използва севернокорейско и иранско въоръжение срещу украински цивилни обекти, на Украйна е забранено да използва американско и европейско въоръжение срещу руска военна инфраструктура.
Това, че Западът продължава да предоставя предимство на Русия да води тази война, е загадка. Освен погрешното чувство на страх от изправяне пред войнствената руска реторика, има ли действително желание да се изчака продължителна война с противник, чието оцеляване зависи от резултат, който самият Запад не може да позволи? Независимо дали Путин ще остане на власт или ще бъде принуден да освободи мястото си, има ли желание режимът му да продължи напред? И изглежда ли един нов международен ред, доминиран от авторитарни нации с егоцентрични интереси, като привлекателна перспектива за свят, изправен пред значителна климатична заплаха и екологична разруха, прекомерни и смъртоносни бъдещи пандемии, транснационален миграционен натиск и нарастващо неравенство в богатството?
Поражението на Русия слага край на непосредствените тревоги на Украйна, но също така дава възможност да видим края на един провален режим и още един шанс за преконфигуриране на руското ръководство от добронамерени руснаци, които виждат как тяхната нация си възвръща моралния стандарт, оправдаващ мястото ѝ в световната общност. В по-широк смисъл, подобен резултат е предупреждение за други репресивни режими, които биха могли да обмислят подобно незаконно поведение.
Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2024. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.