Преди да се влюбим твърде много в идеята, че руската държава и нейното управление представляват модел, на който да подражаваме, и партньорство, което трябва да търсим в един свят, който все повече се нуждае от сигурност срещу глобалните заплахи от война, икономически колапс, изменение на климата и болести, е необходимо своевременно да преразгледаме примера, даден от Русия. Съдбата на Русия е толкова преплетена с единствените стремежи на нейния диктатор, че сега тя е изправена пред перспективата не просто за военно поражение в зле замислен опит да изпревари съседна суверенна нация, но и пред позора на крайния икономически колапс. Вместо да избегнат подобни „слабости“ на авторитарното управление, някои европейски и други западни държави са се ангажирали с идеята да последват примера със свои собствени версии на популистки идеали. Пред повечето други държави в дивия си стремеж към подобна автокрация е Унгария на Виктор Орбан, която е напреднала в упадъка си към авторитарно управление и следователно е еднакво подходяща за подобен контрол.

Популистките настроения са се вкоренили в редица страни, където често са провокирани от имиграционните проблеми, за които със сигурност съществуват основателни оплаквания, които остават неуредени въпреки усилията на демократичните администрации. Проблемът се влошава, когато егоистичен политически опортюнизъм внушава омразна и преувеличена реторика, за да прокара платформата на движение, възнамеряващо да поеме правителствената власт. По този начин управляващата партия е задължена да предприеме всички драконовски мерки, с които разполага, за да изпълни непосредствения си ангажимент за решаване на проблема, който толкова енергично е насърчавала. Истинският проблем обаче не е толкова първоначалното оплакване, което е довело партията на власт, колкото естеството и крайната цел на това движение.
Популистките правителства по дефиниция са неподходящи за справяне със сложни въпроси на управлението. Характеризиращи се със стил, самохвалство и атмосфера, предлагаща повърхностни и опростени решения; ентусиазираните лозунги формират ядрото на популистката тактика – антитеза на инструментариума, необходим за справяне със смъртоносна пандемия или за помирение на различните сили, съществуващи в момента в световен мащаб.
– Фиона Хил, старши сътрудник в Института Брукингс, ректор на Университета Дърам
Веднъж започнал, процесът на управление, особено този на десните убеждения, придобива все по-нелиберален характер не само чрез изпълнителни действия, но и чрез подкрепата на законодателно мнозинство от подлизурци и подчинена съдебна власт. Само въпрос на време е конституцията да бъде променена, за да отговаря на нуждите на режима. Независимите медии са заменени от държавно предприятие, което предоставя версията на режима за реалността за обществено потребление, образователната система е принудена да се съобрази с изискванията, за да осигури универсално мислене, основано на лоялност към централизирана власт, всеобхватен апарат за национална сигурност въвежда мерки срещу всяко обществено отклонение и се установява избирателен процес, чрез който се гарантира приемствеността на режима.
В началото, десният вид популизъм може да бъде свързан с разпознаваема общност като християнския национализъм или може да заеме по-универсална нагласа, търсеща благосклонност сред значително мнозинство, като предлага опростени решения на проблеми като икономическа несигурност или социални вълнения. Процесът играе повече върху емоциите на обществото, отколкото да предоставя рационални дългосрочни средства за уреждане. Няма основополагаща програма, която да се стреми към подобряване на нацията като цяло. Веднъж на власт и при условие че необходимите последващи стъпки бъдат успешно изпълнени, популистката идея отстъпва място на авторитарно управление и се възражда само когато възникне или бъде създадена достатъчна нужда от това. Добър пример за последното е войната на Владимир Путин срещу Украйна, за която няма основателно оправдание, въпреки усилията на няколко западни учени. По-скоро значение има само подведеното реваншистко отношение на поредния руски империалист.
Путиновата Русия и нейната федерация
Специфичният популистки подход на Путин включва пробуждане на националистически настроения, смесени с възраждане на историческия религиозен спиритуализъм на Русия, за да създаде свой собствен християнски национализъм. Путин използва това, за да се бори със злото на един фантастичен нацистки режим в Украйна, който по някакъв начин заплашва съществуването на Русия, докато режимът му твърди, че е жертва на заплахата от посегателство на НАТО от запад. Иронията, която сякаш е убягнала от вниманието на Русия, е, че самият НАТО беше и е отбранителен съюз, създаден специално за противодействие на руската войнственост и експанзионизъм, които станаха твърде очевидни след Втората световна война. Русия беше и продължава да бъде заплахата. Именно това е причината толкова много източноевропейски държави да се стичат към НАТО от страх от рецидивизма, който Русия демонстрира през последните векове, търсейки господство над съседите си. Всички те просто са се наситили на руското потисничество и желаят нещо по-добро.
Много е писано за клептократичния режим на Путин и неговия особено брутален авторитаризъм, характеризиращ се с множество извънсъдебни екзекуции на критични към режима му , потискане на независимите медии , държавно обусловена съдебна пристрастност със сталинистки размери, ограничаване на гражданските свободи и човешките права, необуздана системна корупция , злоупотреби с избори и незаконни посегателства върху суверенна територия, за да споменем само някои. Сравнителната липса на приоритет, отдаван на вътрешните работи във всичките им области в Руската федерация (РФ), е добър пример за лошо управление от страна на свръхцентрализирана власт, лишена от адекватен надзор, финансиране и гаранции за качество. Правата, предоставени на нейните 22 „автономни“ републики, които са част от РФ, постепенно са отнети, за да се засили властта на Кремъл над тях и, по-важното, над техните ресурси .
За руското общество, въпреки познаването на недостатъците на режима му и толерантността към дългата история на корупция в последния, преобладаващото чувство относно войната на Путин се е съсредоточило върху намирането на оправдание в пропагандата , че НАТО е агресорът, заплашващ родината им. Това е въпрос на патриотичен символизъм с познатия му привкус на национален шовинизъм, който действа в изкривената реалност, създадена от държавата. Нарастващият брой на смъртните случаи и последиците за благосъстоянието от тежките увреждания сред войските, завръщащи се от войната в Украйна, ще имат както психологическо, така и дългосрочно икономическо въздействие, тъй като войната продължава безмилостно и без компромиси. Това ще допринесе за несигурността относно устойчивостта на цялостното качество на живот в страна, което досега е било компенсирано от държавно финансиране. Докато Русия продължава преминаването си към военна икономика под безпрецедентни международни санкции и засилена глобална изолация, ще се сблъска ли най-накрая обществеността ѝ с нова реалност? Консервативните оценки на руския военен персонал, изведен от строя от началото на войната, сега далеч надхвърлят 500 000, като около 2% от всички руски мъже на възраст от 20 до 50 години са убити или тежко ранени.
Според индекса за по-добър живот на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), средният нетен коригиран разполагаем доход на глава от населението в РФ е 19 546 долара годишно в сравнение със средното за ОИСР от 30 490 долара годишно за 38-те държави. Частен достъп до вътрешна тоалетна с промиване има в 86,2% от руските домове, което е доста под средното за ОИСР от 97%. Само 62% от руснаците са доволни от качеството на водата в сравнение с 84% в страните от ОИСР. Продължителността на живота при раждане в РФ е 73 години, с осем години под средната за ОИСР от 81 години. Сравнителните нива на убийства във всяка от тях са съответно 4,8 и 2,6 на 100 000. Оцеляването до 65-годишна възраст за руски мъже е 55% , като общата продължителност на живота при мъжете 67,6 години,

Въпросът сега ще бъде дали допълнителните обществени стресови фактори от несигурностите, които ще измъчват руската икономика, ще доведат до забавяне на обществената подкрепа за войната. Доскоро конформисткото обществено отношение позволяваше на режима на Путин да продължи на военна основа, докато икономиката се движеше от военни разходи и до голяма степен се финансираше от руски резерви и износ на изкопаеми горива с нови пазари, установени в Азия, Африка и Южна Америка. Инфлационният натиск и затегнатият пазар на труда, застрашен от военната повинност и напускането на страната на значителен брой млади работници, ще доведат до допълнително разочарование от войната.
Работниците са се преместили от невоенни производствени работни места към оръжейната индустрия поради необходимост и за по-добро заплащане. Те произвеждат материали, които се унищожават с тревожна скорост на бойното поле без никаква възвръщаемост на инвестициите. Докато санкциите върху руския износ на петрол продължават да се затягат чрез предприемане на мерки за противодействие на заобикалянето на изискванията за доставка от страна на Русия , украинците са насочили вниманието си към унищожаването на петролни рафинерии, депа и пристанища за корабоплаване, компрометирайки способността на Русия да поддържа графика си за износ. Редица от тези съоръжения не могат да бъдат върнати в предишното си състояние поради липса на западни части и технологии.
Доклад на Pew Research Center от юли 2024 г. относно глобалните възгледи за Русия в проучване на 35 държави показва, че мненията на мнозинството в повече от 50% са отрицателни. От 10-те изследвани европейски държави, отрицателни възгледи са изразени сред 80% или повече от населението в седем, докато останалите три, включително Унгария, съобщават за над 70% със същото мнение. На други места по света се наблюдава по-голяма разлика между държавите, въпреки че отрицателното мнение пред положителното доминира в 17 от останалите 25 (68%), особено в САЩ, Канада, Австралия, Япония и Израел, където отново отрицателните възгледи са заемали 80% или повече от отделните популации. Малко държави също така изразяват доверие в Путин по отношение на глобалните дела, като общата медиана от 73% показва неодобрение. Тези хора, които са идеологически по-дясно, са склонни да се насочват повече в полза на Путин, въпреки че въпреки тази тенденция в Унгария (т.е. 34% срещу 7%), по-голямата част от населението (77%) все още няма доверие в неговото справяне с глобалните дела. От известно значение за желанието на Путин да ръководи усилията за развитие на икономическа сила в рамките на Глобалния Юг, спадът на доверието в неговото лидерство беше очевиден сред редица забележителни страни – Индия, Бразилия, Аржентина, Мексико, Колумбия, Филипините, Турция и Гана.
Унгария на Орбан
Реакцията на унгарската общественост на продължителния авторитаризъм на правителството на Фидес, ръководено от Виктор Орбан, е далеч по-решителна в протеста си, отколкото тази в Русия срещу Путин. Неговите рестриктивни политики са добре документирани след завръщането на Орбан на премиерския пост през 2010 г. Атаката срещу независимата журналистика и свободата на медиите има ясното намерение да откаже на унгарците достъп до глобална перспектива, дотолкова, че Human Rights Watch призова Европейския съюз (ЕС) да признае „ерозията на върховенството на закона“ от страна на правителството и да наложи санкции за нарушаване на ценностите на ЕС.

Независимостта на съдебната власт е подкопана от липсата на прозрачност при назначенията на съдии от председателя на Националната служба за съдебна власт (НСВ) - длъжност, създадена от Орбан през 2011 г., която предоставя безпрецедентно влияние върху съда от някой, над когото той би имал контрол, особено по политически чувствителни въпроси. Това стана още по-очевидно, когато първият такъв президент се оказа кръстница на първородното дете на Орбан. Съдебни решения потвърдиха закони, които заплашват с лишаване от свобода за тези, които помагат на търсещите убежище, принудиха един от малкото останали независими радио- и телевизионни оператори да спрат ефир и подкрепиха глобите, наложени на Amnesty International Унгария заради кампанията ѝ срещу правителствения закон срещу ЛГБТ+ общността.
Управляващата партия на Орбан, с нейното мнозинство в еднокамарен парламент, прокара закон, създаващ отделна административна съдебна система , която да разглежда дела, засягащи въпроси като избори, правото на убежище и на събрания, и най-тревожното - защитата срещу полицейско насилие. Министърът на правосъдието на Унгария, назначен по политически причини, получава правомощия по отношение на съдебния бюджет без съдебен надзор, като отново насочва контрола върху съдебната власт към изпълнителната власт. Унгарският съд не е поискал от Европейския съд (ЕС) да преразгледа конституционните промени на правителството и досега е избягвал оспорването на върховенството на правото на ЕС. След препълването на Конституционния съд от лоялните привърженици на партията Фидес на Орбан, съдиите са престанали да противоречат на правителството по всички случаи, считани за политически значими, както по въпроси, свързани с имиграцията и по-специално убежището.
Унгарската икономика спечели значително с влизането си в ЕС през 2004 г. С Орбан като президент, Унгария беше обявена за някак си уникална в рамките на ЕС и до този момент неговият режим критикуваше това, което тя определя като намеса на европейска бюрокрация. По този начин тя отхвърляше търсещите убежище, подкопаваше независимостта на държавните институции и елиминираше някои нормативни либерални стандарти. Орбан направи Унгария зависима от руския петрол, газ и ядрена енергия, като същевременно я изолира от ЕС с противопоставянето си на наложените от ЕС санкции срещу Русия и съпротивата си срещу подпомагането на Украйна. Орбан е решен да облагодетелства правителството си, като балансира отношенията между западния и източния блок, възползвайки се от финансовата подкрепа , като същевременно кани инвестиции от Китай и Русия. Тези действия поставиха Орбан в противоречие с ЕС, който предприе стратегия за икономическа сигурност, за да намали всякаква зависимост от веригата за доставки от двете страни, които счита за неприятелски. Орбан, от друга страна, вижда Унгария като врата за Китай към Европа и използва отношенията с Китай, за да се превърне в лидер в технологиите за батерии за автомобилната индустрия.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на Унгария намаля с 0,9% през 2023 г. на фона на висока инфлация и затегнати условия за финансиране след лошото управление на пандемията от коронавирус от страна на Орбан, наред с други опасения. Инфлацията намаля и се очаква БВП да покаже известно възстановяване по-късно през 2024 г. Въпреки това, съотношението на държавния дълг към БВП през 2023 г. нарасна до 73,5% в сравнение с предишна средна стойност от 69,4% от БВП (1995 – 2023 г.) и рекордно ниско ниво от 51,7% през декември 2001 г. През март 2024 г. съотношението на държавния дълг към БВП възлиза на 75,9% или 158,6 милиарда долара. Настоящият кредитен рейтинг на Унгария в диапазон B според Fitch, S&P и Moody's не се сравнява благоприятно с този на други държави от ЕС. Дълговото бреме на страната се удвои през третото тримесечие на 2023 г., което повишава перспективите страната да се превърне в най-лошия кредитор в ЕС, като същевременно регистрира най-високата инфлация в ЕС от 17% в сравнение със средното за ЕС от 6,4% през същата година. Разходите за обслужване на дълга на Унгария за 2024 г. се очаква да бъдат най-високите в ЕС, с лихвен процент по държавния дълг от 6,8%. Съотношението лихви към държавни приходи се е удвоило от 5% през 2021 г. на 10% през 2024 г., което поражда значителна несигурност относно силата на евентуално възстановяване. Икономическите перспективи остават зависими от цените на енергията, а именно от доставяния от Русия природен газ и вноса на петрол, които са застрашени от санкции, както и от прекъсвания на доставките, свързани с конфликта, и от настроенията на глобалните инвеститори.
Продължаващата тревожност за икономиката се подхранва от прекомерната корупция от страна на режима на Орбан и неспособността му да я ограничи в публичния сектор. Унгария запазва класацията от известно време на най-корумпираната страна в ЕС според последното издание на Индекса за възприятие на корупцията (CPI), годишна компилация от берлинския секретариат на Transparency International. Това е кулминацията на непрекъсната низходяща тенденция скоро след като Орбан пое президентския пост. В допълнение към неудобството, страната се озовава в долната половина на световна класация от 180 държави по ниво на държавна корупция. Не е изненадващо, че Русия е получила дори по-ниски оценки от Унгария. Може да се направи силна корелация между степента на корупция в дадена страна и липсата на независимост на съдебната система, докато отрицателната връзка с икономическия растеж , измерен чрез БВП на глава от населението, е добре известна.

Не само корупцията на Орбан разгневи ЕС, но и раболепното му поведение към Путин, като през 2022 г. той настояваше за отмяна на санкциите на ЕС срещу Русия в раздразнителен отговор на Европейската комисия, след като тя призова за спиране на финансирането от ЕС в размер на 7,5 милиарда долара за Унгария поради явната корупция и нарушения на върховенството на закона. Обвиняването на санкциите на ЕС за енергийната криза в Европа по това време постави Орбан в противоречие с аргумента на ЕС, че Путин финансира нападението си срещу Украйна с приходите, генерирани от износа на изкопаеми горива от Русия. Особеното затруднено положение на Орбан обаче може би го е накарало да се замисли и за значителната зависимост на Унгария от руската енергия, която той е причинил. Освен това, противопоставянето му на предоставянето на помощ за Украйна показа очевидно, че той бързо се превръща в парий в ЕС, когато най-много се нуждаеше от продължаващото му финансиране, за да поддържа затруднената си икономика. Тази перспектива всъщност принуди Орбан наскоро да отстъпи в противопоставянето си на предоставянето на 54 милиарда долара помощ за Украйна през следващите четири години.

В продължаващата си кампания, търсеща актуалност в днешния геополитически климат, Орбан, който наскоро започна шестмесечния си мандат като председател на Съвета на министрите на ЕС, предприе вихрушка визита, като се срещна първо с Володимир Зеленски в Украйна. Там той се опита да осигури прекратяване на огъня в момент, когато Русия беше в разгара на ново нападение в източната част на страната и се опита да извърши преврат, за да предизвика бунт в Киев с намерението да завземе парламента. Прекратяването на огъня само би дало време на Русия да затвърди всички постигнати успехи, за да продължи офанзивата си, както беше склонна да направи. След това обиколката на Орбан го отведе в Москва за среща с Путин , където също не беше постигнато съществено решение. Последващата среща в Пекин със Си Дзинпин се състоя ден преди срещата на върха на НАТО във Вашингтон, където щеше да бъде обсъдено участието на Китай във военните усилия на Русия. Съюзът на Китай с Русия изглежда много вероятно да попречи на всяко подобрение с ЕС като търговски партньор, докато опитът на Орбан да играе ролята на посредник между Изтока и Запада изглежда също толкова малко вероятен за някой, който няма какво да покаже в подкрепа на ангажимента си към ЕС.
Курсът на авторитарното лидерство
Твърде често в живота на един авторитарен режим, когато нацията е станала самодоволна с идеята, че съществуването е управляемо в защитна, но социално ограничаваща среда, нейният лидер е оставен да се ангажира с независимо вземане на решения. Плодовете на подобно независимо мислене са довели до исторически катастрофални резултати, както беше случаят с войната на Хитлер в Европа 80 години по-рано. Подобен епизод се оформи сега с нахлуването на Путин в Украйна. Това, което започна като „специална военна операция“, сега се превърна в продължителна война, в която неговата Русия е принудена да приеме военна икономика поради присъщата си дългогодишна корупция. Резултатът дори от това последно решение е под въпрос, като се има предвид, че империалистическите амбиции на Путин надвишават капацитета на изолираната руска икономика да поддържа необходимите военни усилия, докато се справя със собствените си нарастващи вътрешни нужди. Тъй като руските зверства продължават да се увеличават в Украйна и нейното добре признато държавно спонсорирано престъпно продължава в световен мащаб, и тъй като както Русия, така и Путин са изправени пред нарастващо глобално презрение и изолация, катастрофален колапс, напомнящ за предишния му крах като Съюз на съветските социалистически републики (СССР), изглежда все по-вероятен.
По подобен начин режимът на Орбан, обзет от обвинения в корупция, с почти изцяло зависима от Русия енергетика на страната му, с икономика в затруднено положение и с ниска репутация в Европа, изглежда не е подходящ кандидат да действа като някакъв мост между Изтока и Запада, камо ли като стабилизиращо присъствие в собствената му страна. Странното снизхождение на Орбан на световната сцена изглежда е подхранвано отчасти от признанието, което му е дадено от десния политически елит на Америка, привлечен от неговия авторитарен план. Всъщност, за САЩ е разработен план за подобен упадък в обществото си

Словакия на Роберт Фицо изглежда е в подобно положение с авторитарни стремежи и желание да се съюзи с Русия, въпреки членството си както в ЕС, така и в НАТО. Съмнителните политики, ограничаващи публичните протести, спирането на финансирането на ЛГБТ+ групи, премахването на специална прокуратура, разследваща политическа корупция, и зачестилите атаки срещу независими медии проправят познат път към авторитарно управление за режим, воден от някой, който възнамерява да поддържа близки отношения с Путин. Общественото недоволство се прояви заради опитите на режима да намали наказанията за корупция. Словашкият парламент официално определи режима на Путин за държавен спонсор на тероризма преди малко повече от година и подчертава дихотомията на настроенията, която съществува в страната.
Контролът, упражняван от един все по-авторитарен режим, заплашва структурата на свободно общество, което позволява дебати, иновации и избор, в допълнение към осигуряването на безпристрастна съдебна система и независими медии, които разкриват недостатъците на правителствените режими и други агенции, които се отклоняват от върховенството на закона. Такива договорености осигуряват социална динамика, която насърчава непрекъснатата обратна връзка, поддържайки обществото по тесен, справедлив и устойчив път. Ако бъде оставена под контрола на един човек или режим, фашистката държава не е далеч и свободата е загубена. Няколко движения съществуват по целия свят, които се стремят към автократично управление. Тези, които успяват, често водят своите нации до мрачни резултати и са принудени да напуснат едва след твърде дълго време, прекарано в мизерия. Време е да бъдем бдителни.
Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2024. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.