Време е за решителност в Украйна

От самото си начало и доскоро асиметрична война . Тя предизвика забележителни иновации от страна на Украйна, но също така попречи на военните ѝ да водят военните си усилия със същите стратегически възможности и предимства, с които разполагаше руският нашественик. Отбранително оръжие беше предоставено в началото на войната и използвано с голям ефект, за да отблъсне руснаците от голяма част от първоначалните им териториални завоевания.  

Офанзивно въоръжение с възможност за далекобойно насочване към военни обекти на руска територия обаче беше отказано от страх от провокиране на Русия, въпреки че на последната беше позволено да действа безнаказано, унищожавайки гражданска инфраструктура и военни съоръжения на украинска територия от същите тези обекти или от собственото си въздушно пространство. Проблемът с възстановяването на окупираната от Русия територия в Украйна се усложни от очевидната липса на въздушна подкрепа, необходима за контраофанзивата на Украйна, отново уж по същата причина. Стратегията за постепенна ескалация на доставките на подходящо въоръжение, необходимо за посрещане на нуждите на войната, беше неразумна и послужи само за удължаване на брутална война, която костваше значителен брой невинни животи.

Изглежда, че Западът и по-специално Съединените щати (САЩ) са с впечатлението, че руското поведение във войната по някакъв начин се е променило от това, което се наблюдаваше по време на Втората световна война. Не е така. Всички елементи, които обикновено се приписват на операции от терористичен мащаб, са очевидни в руската армия - масови екзекуции, пренебрегване на благосъстоянието на цивилното население, безразборни бомбардировки, мъчения, изнасилвания, отвличане на деца. Това е отражение както на вродената руска жестокост, така и на ужасяващата липса на военна дисциплина. Договореното приключване на този конфликт в съзнанието на някои оставаше възможност, ако се въздържаме от предприемане на действия, които действително биха сложили край на това безобразие. Наличието на време не е било в полза на Украйна, особено предвид бруталния характер на тази руска война.

В действителност руското ръководство се радва да действа в рамките на изкуствено създадена „сива зона“, в която Западът открито изразява опасения, че някои от действията му в Украйна, колкото и косвени да са, могат да изглеждат като заплаха за руската територия, икономиката и фискалното му благополучие или да намалят способността му да поддържа военно равновесие с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Всъщност руснаците наистина се радват да заплашват другите с прикрити, а понякога и явни заплахи за ядрен отговор за всяко предположение от страна на Запада за намеса в това, което Кремъл смята за свой личен регионален проблем. Западната неяснота и колебание създават достатъчно пространство за маневриране на Русия и за продължаване на предприемането на всякакви налични средства, за да извърши престъпленията си срещу човечеството.

Ядрената ескалация носи със себе си перспективата за световна война, която, след като бъде предизвикана, може да се окаже катастрофална за всички, така че целта е била. За Владимир Путин това, което в началото изглеждаше като ограничена „специална военна операция“, лесно управлявана от неговата прекомерна военна сила, бързо се превърна в дебакл. Прибягването до използване на ядрени оръжия за Русия би било признание за неспособността ѝ да проведе конвенционална война срещу по-малък противник дори със западната подкрепа. Подобно унижение би било напомняне за злополучната ѝ война от 1904-1905 г. с много по-малка Япония, когато царска Русия се опита да завземе Манджурия в Далечния изток. Цар Николай II в крайна сметка беше принуден да договори мир с Япония, посредничен от САЩ, след като голяма част от привидно внушителния Балтийски военноморски флот на Русия беше потопен.

Владимир Путин или евентуален двойник, президент на Русия, в петия си шестгодишен мандат като автократичен владетел, решен да разшири Руската си федерация с незаконни средства, за да си върне това, което смята за исторически дарено. Снимка: Павел Л. (Снимка и видео) 

Путин беше признал, че ще използва ядрено оръжие само за да отвърне на първоначален ядрен удар срещу Русия или за да отговори на събитие, което заплашва руската държавност. Той обаче избра да започне да разпространява ядреното си въоръжение, сякаш за да покаже готовност за удар по някаква, все още неизвестна причина. Други, съществуващи в още по-лудата периферия на камарилата на Путин, заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев, например, или медийните пропагандаториСергей Караганов и Дмитрий Тренин, бяха нетърпеливи да демонстрират характерната си бравада, като промотират идеята допълнително, вероятно като прикритие за плана на Путин за увеличаване на перспективите. В крайна сметка, склонността на Путин да казва едно , а да прави друго трябва да се вземе предвид - но само до много ограничена степен. Голямата неизвестност за режима на Путин, отвъд това, което може би е било предупредено лично, остава крайният отговор на подобно действие. Дори Китай се колебае относно руската ядрена ескалация, тъй като тя се разглежда като фактор, който улеснява тази война и следователно е обект на глобално осъждане. Какво би означавало това за глобалните търговски отношения, наред с други съвместни начинания, може да е друго съображение, което ще трябва да се обмисли в дългосрочен план.

Дмитрий Медведев, бивш президент на Русия (2008-2012), министър-председател (2012-2020) и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия от 2020 г., често заплашва с ядрен отговор за едно или друго посегателство върху руските интереси от страна на Запада. Снимка: Антон Веселов

Как трябва да се възприема този конфликт?  

В книгата си „ Конфликт на визиите: Идеологически произход на политическите борби“ (William Morrow & Co, 1986), Томас Соуел, старши сътрудник в Института Хувър, прави разлика между „ограничени“ и „неограничени“ визии за това как работи светът. Ограничената визия търси мирно разрешаване чрез компромиси, при които преобладава известна степен на справедливост, докато неограничената визия изисква да се въздаде подходяща справедливост, за да се премахне напълно конфликтът. Икономистът Арнолд Клинг определя характеристиката като разликата в това как може да се възприема дадено общество. Хората с ограничена визия за събитията са склонни да мислят, че вграденото културно знание за едно общество съдържа повече мъдрост, за разлика от тези с неограничена визия, които вярват, че решенията се постигат по-добре чрез знания, изразени от просветените и морални елитни членове на това общество.

Някога описана от Чърчил като „загадка, обвита в мистерия, вътре в енигма“, Русия може би сега е по-добре разбрана чрез обобщението на нейната история през 20-ти век и първата четвърт на 21-ви век. Свикнало с авторитарно управление, при което медиите и съдебната система са до голяма степен подчинени на силно централизирана правителствена власт, руското общество в по-голямата си част е приело съдбата си и ограниченията на себеизразяването си като възприемана сигурност срещу създадената от Кремъл заплаха от Запада. Вливането на самонадеяно чувство за национализъм, съчетано с възраждането на историческия религиозен спиритуализъм на Русия от режима на Путин, се е превърнало в субстрат за добре установената пропагандна машина на Кремъл, която увековечава тирадата ѝ срещу Запада. Тези характеристики са толкова вградени в общественото състояние на Русия, че изглежда, че са приложими както „ограничени“, така и „неограничени“ визии за настоящия конфликт. Необходимо е да се оцени културният произход на Русия, точно както е необходимо да се разбере непримиримостта на авторитарното мислене на Кремъл, което прониква в руското общество и желае само един много специфичен изход от конфликта.

Владимир Путин и бившият агент на КГБ, патриарх Кирил, глава на Руската православна църква (РПЦ), често виждани заедно, за да покажат лоялността на Путин към РПЦ като основен аспект от ангажимента му към християнска националистическа кауза и използвани за спечелване на подкрепа сред благочестивите руснаци. Фасадата осигурява прикритие за корумпирания му режим и многобройните му престъпления срещу човечеството. Снимка: Кулешов Олег

Руското национално чувство с неговия исторически духовен подтекст е използвано за целите на войната от злонамерен режим с имперски намерения. Резултатът е, че представата на Русия за себе си е станала непримиримо поляризирана. Проблемът с Русия в тази обстановка е липсата на морал на нейното ръководство. В крайна сметка Западът трябва да вземе решение дали ще продължи 80-годишното си несъгласие с Русия или ще го сложи край, като заеме позиция на бойното поле в Украйна. В момента има два проблема, които биха довели хода на тази война до нейния законен край.

Въоръжаване и териториално ангажиране

През последните няколко месеца украинската отбрана беше сериозно засегната поради липса на финансиране за осигуряване на боеприпаси, до голяма степен в резултат на забавянето от страна на така нареченото пропутиново крило на членовете на Камарата на представителите от Републиканската партия . Това доведе до загуба на територия, която сега трябва да бъде възстановена с по-големи разходи . Невъзможността за ефективно отмъщение с използване на чуждестранни боеприпаси срещу военни съоръжения на руска територия беше значителен недостатък в стратегията на Украйна през цялата война и особено в противодействието на неотдавнашното руско нахлуване в североизточната част на страната.

Дилемата беше частично решена, когато президентът Джо Байдън разреши ограничени удари с американско оръжие срещу руски военни съоръжения, разположени на руска територия. Това се случи въпреки опасенията, че Украйна наскоро е унищожила отдалечени руски радарни станции, някои от които служеха като системи за ранно предупреждение за ядрена атака и по този начин заплашваха баланса на силите. Бяха поставени ограничения върху дълбочината на атаката в Русия, въпреки че изглежда, че въпросът е по преценка, предвид действителното местоположение на площадките за изстрелване и центровете за операция.

Жалко е, че мина толкова много време, преди да се вземе подобно решение, при което реципрочните действия биха били оправдани на много по-ранен етап от войната, подобно на използването от Русия на севернокорейски или ирански боеприпаси срещу украинска територия. Финландия предложи идеята за подобни ответни удари в Русия през февруари тази година, а в началото на май министърът на външните работи на Обединеното кралство (UK) Дейвид Камерън вече заяви, че Украйна има право да използва доставени от Великобритания оръжия при трансгранични атаки. Общо 14 държави на този етап настояват на Украйна да бъде разрешено да използва своите произведени в чужбина военни активи за удари в Русия.

Lockheed Martin F-16 Fighting Falcon, многоцелеви самолет за всякакви метеорологични условия, носещ ротационно оръдие Vulcan и способен да монтира крилати ракети или други боеприпаси за бомбардировки. Снимка: Ali _Cobanoglu

Въпросът не е напълно решен, предвид изричните ограничения, наложени на Украйна по отношение на използването на далекобойни ударни способности, въпреки че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен остави отворена възможността за разширяване на обхвата на своята армейска тактическа ракетна система MGM-140 (ATACMS) в Русия. По същия начин, дългоочакваното пристигане на американски изтребители F-16, предоставени от Холандия, Дания, Норвегия и Белгия, е предстоящо. Модернизацията на въздушната война ще осигури не само допълнителна защита в противовъздушната отбрана, но и ще позволи възможност за насочване на настъпателни операции, както и прикриване на собствените настъпателни маневри на Украйна. По сигнал Медведев повтори ядрената си заплаха срещу НАТО за подобни действия, но иначе той и други негови събратя нямат други възможности.  

Украински безпилотни летателни апарати (БЛА) нанасят удари по петролната рафинерия ТАНЕКО в Нижнекамск, Република Татарстан, Руска федерация, през април 2024 г. като част от стратегия за подкопаване на руската петролна индустрия, считана за основен източник на военни приходи. Съобщава се за множество подобни удари на широка руска територия, което допълнително намалява приходите отвъд тези, произтичащи от международните санкции. Източник на снимката: Twitter

Новите възможности допълват вече широко разпространеното използване на произведени в Украйна безпилотни летателни апарати на руска територия. Те са били насочени до голяма степен към руски военни съоръжения, летищаи конвои , както и към свързани с тях производствени съоръжения. Съвсем наскоро петролни рафинерии, складове и пристанища за корабоплаване бяха атакувани с цел възпрепятстване на износа на изкопаеми горива , считан за основен източник на приходи за военната ѝ икономика.

Осигуряването на прецизна доставка на боеприпаси от ATACMS с обхват над 180 мили също така предоставя на Украйна възможността да се насочва към всякакви военни съоръжения в Крим , включително крайбрежните му райони. Полуостровът става все по-изолиран с помощта на въздушни и морски удари с дронове, крайбрежни ракетни атаки и директни саботажни операции. Способността на Русия да снабдява своите кримски сухопътни бази е компрометирана с прогресивна загуба на транспортни възможности от континенталната част на Русия. Тежкотоварният влаков трафик през Керченския мост беше възпрепятстван след щети, причинени от ракетни атаки, и унищожаването на фериботни платформи и десантни кораби, преодоляващи Ламанша, спря морския транспорт. Всеки опит за завършване на железопътни връзки по суша през югоизточна Украйна сега също е под въпрос, тъй като тази територия е лесно в обсега на ATACMS.

Кримският полуостров беше незаконно анексиран от Русия през 2014 г. Русия го разглежда като стратегическо военно владение. Украйна е ударила военни съоръжения, командни центрове, летища, радарни станции и военноморски бази на цялата територия и е изчерпала руския Черноморски флот с няколко военни кораба, десантни кораби, подводница и фериботни платформи, за да го изолира. Керченският мост, на изток, свързва Крим с Русия и остава основна цел за унищожение. Снимка на картата: Питър Хермес Фуриан

Икономическа устойчивост

Западните санкции се затегнаха, за да възпрат по-нататъшните средства, чрез които Русия продължава да заобикаля предишни ограничения, по-специално върху износа на изкопаеми горива. Освен това, изземването на активи на Централната банка на Русия (ЦБР), които понастоящем са в рамките на валутните резерви, отново е във фокуса на вниманието като средство за осигуряване на средства за непосредствените нужди на Украйна и нейното по-късно възстановяване. На 20 април 2024 г. Конгресът на САЩ прие законодателство,  предоставящо 61 милиарда долара помощ за Украйна. В законопроекта е включена разпоредба, позволяваща на администрацията на Байдън да предаде на Украйна активи на ЦБР в размер на над 5 милиарда долара, както е предвидено в Закона за възстановяване на икономическия просперитет и възможности (REPO) за украинците, внесен в Сената през юни 2023 г. Доклад относно изпълнението на това решение трябва да бъде представен на Конгреса в рамките на шест месеца.

Фасадата на Централната банка на Русия в Москва. Общите нетни финансови активи през декември 2023 г. са възлизали на над 850 милиарда долара. Около 300 милиарда долара са замразени на Запад. Снимка: Mistervlad

Остава само волята на администрацията на Байдън да изпълни ангажимента. Тя желае да се консултира с членовете на Г-7 и 27-членния ЕС, за да може, както се изразява съветникът по националната сигурност Джейк Съливан, „всички да действаме заедно“. ЕС обаче вече е предприел действия по изземването на печалбите, генерирани чрез инвестиране на собствените му активи на Централния банк на САЩ (ЦБР), голяма част от които се държат от базирания в Брюксел депозитар на ценни книжа Euroclear. Годишната лихва се оценява на 3,3 милиарда долара, 90% от които ще бъдат използвани за закупуване на оръжия, а 10% за невоенна помощ, като първото плащане на Украйна се дължи през юли тази година. Законността на процеса в САЩ е предмет на дебати от известно време, въпреки че видни правни експерти и икономисти в САЩ се обявяват в негова полза.

Изразени са опасения, че подобен ход може да накара нация като Китай, значителен притежател на американски държавни ценни книжа, да постави под въпрос разумността на запазването на активите си в щатски долари (USD). Движението на такива суми би могло да създаде рискове за САЩ в рамките на световната финансова система. Предизвикателството за Китай, от друга страна, със собственото си несигурно икономическо състояние, би било да застраши собственото си финансово благополучие, като реагира прибързано с подобно действие. До 2023 г. по-голямата част от чуждестранната валута на Китай се разплащаше в щатски долари, въпреки че от 2010 г. насам се наблюдава постепенно увеличено използване на китайския юан (CNY) както за вътрешни, така и за глобални плащания, уж за да се намали зависимостта му от щатския долар. Други държави като Бразилия и Аржентина също са направили планове да се включат в използването на CNY при валутни транзакции.

Сценарият за последващ спад в господството на щатския долар, заплашващ резервите му и намаляващ силата на западните санкции, е малко вероятен предвид предизвикателствата, пред които все още е изправен Китай – крехката му икономика, ограничаваща използването на юана, реалното предлагане на юана в световен мащаб, наложено от строгия му капиталов контрол, и продължаващото господство на щатския долар на чуждестранните борси. Освен това, по-голямата част от търговията с юани се осъществява срещу щатския долар, като 50% от валутните му резерви очевидно също се състоят от щатски долари. Развиващите се чуждестранни пазари се сблъскват с недостиг на щатски долари в Африка, Южна Азия и Южна Америка, което ги принуждава да използват юана. Тази тенденция може да бъде обърната, ако САЩ предприемат мерки за справяне с този недостиг.

По-голямата част от цивилизованите нации са тези, които трябва да преценят дали действията на една отделна нация са превишили границите на цивилизоваността и морала. И по този начин да гарантират навременна реакция, достатъчно сурова и с минимални човешки жертви, за да я спрат. Непосредствената заплаха от икономически колапс чрез продължаващи санкции и чрез изземване на активи със сигурност е едно от средствата за подвеждане под отговорност на очевидните престъпления.

Обобщение

Ограниченията, наложени на Украйна по отношение на използването на чуждестранни боеприпаси на територията на Русия през цялата тази война, бяха късогледи и показаха липса на разбиране за собствените ограничения на Русия спрямо заплахите, които тя би отправила в началото. Наблюдението от страна на Русия на действията на предишни американски администрации в случая с вечната сирийска война, руското нахлуване в Грузия през 2008 г. и след това в Крим през 2014 г. даде на Путин насърчението, от което се нуждаеше, за да продължи с по-дръзката атака срещу Украйна като цяло през 2022 г. Постепенната подкрепа за боеприпаси, предоставена на Украйна, впоследствие успя да осигури адекватна защита, но не успя да демонстрира на Путин това, което САЩ и Западът биха могли да му покажат в резултат на грешната му преценка. Колебанието пред хора като Путин не е много различно от това, което беше позволено на Адолф Хитлер, когато той окупира Рейнската област през 1936 г., докато Западът стоеше настрана и след това заплашваше с война по въпроса за Судетската област през 1938 г., преди Западът да се пазари за това, само за да попадне в бездната на световна война.

Доста плахата реакция при сегашните обстоятелства, която позволява на Украйна да използва чуждестранни боеприпаси срещу много ограничени райони на Русия, без да ѝ се дава известна дискреционна преценка за насочване към други стратегически военни обекти, отново е демонстрация на амбивалентността, с която тази война се медиира отвън. Ясно е, че Украйна не е управлявала тази война със същото пренебрежение към цивилния живот и инфраструктурата, както Русия. Защо няма желание да ѝ се предоставят средствата поне за приблизително ниво на сила, което ще бъде приложено срещу Русия, тъй като последната е предприела незаконното си нахлуване в Украйна?

Трябва да се обърне внимание и на овладяването на неблагоприятните икономически последици за Русия, по-специално на изземването на всички чуждестранни инвестиции в активи, принадлежащи на Централния банк на САЩ, ЕС и други чужди земи, а не само на лихвените плащания, които им се предоставят. Има ли съмнение кой е единственият извършител на тази война? Не е нито НАТО, нито САЩ, както твърдят Путин и неговите онлайн тролове и заблудени западни експерти. Не е някакъв нацистки режим в Украйна, който е заплашил руската държавност. Щетите, които Русия е причинила, изискват репарации, за които извършителят трябва да бъде подведен под отговорност. Русия не е в състояние да поеме вината за своите злодеяния и единствената реалност тук изисква тя да плати за тях по някакъв друг начин. Възприеманите правни ограничения по отношение на международното финансово регулиране не трябва да се разглеждат като надделяващи над хуманитарните нужди в ситуации, когато се извършва явна престъпна несправедливост, особено когато индивидуални национални законодателни действия са осигурили средствата за справяне с въпроса.

След 25 месеца война е моментът да се действа решително и да се доведе конфликтът до края му. Нека онези в Конгреса, които твърдят, че администрацията предоставя „стратегия“ за участието на САЩ във войната, първо си отговорят сами как е възможно от края на Втората световна война насам САЩ да са похарчили трилиони долари за преследване на злонамерен противник, Русия, по целия свят, само за да се окажат на бойно поле в Украйна, където средствата за прекратяване на проблема най-накрая са пред тях? Стратегията е проста. Моля, прочетете горното.

Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2024. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.