Войната е предимно каталог от грешки. – Уинстън Чърчил, 1950 г.
Неотдавнашно тревожно развитие привлече общественото внимание относно натиска, оказван върху Украйна от Съединените щати (САЩ) да прекрати атаките си срещу руски петролни рафинерии, складове за съхранение и пристанищни съоръжения в отговор на руската инвазия и непрестанните атаки срещу гражданската инфраструктура. Цените на петрола на световния пазар се покачиха до 15% в момента и може да повлияят на цените на бензина в САЩ през годината, ескалирайки опасенията за инфлация като още едно последствие от руските злоупотреби. В крайна сметка, протакането на този конфликт с вземане на решения на Запад, което не е достатъчно, не носи много на Украйна или на света обещание за решителен край с възстановяване на суверенна нация.

Тактиката на Украйна за атакуване на руската петролна индустрия с помощта на дронове е успяла да унищожи приблизително 12% от производствения капацитет на Русия до момента. За да се постави това в контекст, Русия е силно зависима от сектора си за изкопаеми горива, за да плаща до една трета от военния си бюджет за 2024 г. До края на 2023 г. приходите ѝ от петрол и газ вече бяха спаднали с 24% поради ценовия таван, наложен на руския суров петрол от САЩ и Европейския съюз (ЕС). Санкциите, наложени на Русия за ограничаване на печалбата, генерирана от основния ѝ износ, до известна степен подействаха, като намалиха данъчните ѝ приходи с повече от 40% към третото тримесечие на 2023 г.
Не е изненадващо, че Кремъл, чрез хитрост, успя да заобиколи някои от наложените ограничения, като по този начин увеличи приходите си над тези, наложени от тавана. Заобикалянето на тавана на цените на петрола, в допълнение към увеличените военни разходи, помогна на руската икономика да се възстанови от спада от 3,5% на брутния вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2022 г. до растеж от 5,5% през същия период на 2023 г. Общият растеж на БВП от 3,6% за 2023 г. всъщност е изпреварил този както на САЩ, така и на Европа. В резултат на това САЩ и съюзническата им международна коалиция затегнаха прилагането на тавана на цените, като същевременно увеличиха разходите за продажба на петрола, като наложиха допълнителни санкции на танкери, превозващи петрол над тавана. В отговор до януари 2024 г. Индия спря да получава доставки на руски суров петрол, след като увеличи вноса си с 40% през 2022-2023 г.
През годините Китай успя да спести значителни суми пари, купувайки санкциониран суров петрол както от Иран, така и от Русия, като плаща с юани, а не с щатски долари, и превозва петрола с танкери, опериращи извън морските разпоредби. Съвсем наскоро паричният поток към Русия беше значително забавен, тъй като китайските банки бяха принудени да се съобразят с новите западни санкции. Същото се случи и с банките в Обединените арабски емирства (ОАЕ), където редица сметки, свързани с руска търговия, бяха спрени. Подобни продължителни процеси на банкови плащания, продължаващи месеци, влязоха в сила както в ОАЕ, така и в Турция, създавайки значителни трудности при балансирането на сметки в Русия.
Войната в Европа достигна критичен етап, породен от няколко фактора. Не на последно място, от които може да се отдаде на колебанието на членовете на Републиканската партия и техния председател в Камарата на представителите на САЩ. Имаше и забавяне в снабдяването и дори отказ за доставка на специфични стратегически боеприпаси, необходими на Украйна, за да може решително да води войната от самото начало. Последното успя само да създаде окончателна патова ситуация на фронта и сериозно подкопа по-късната украинска контраофанзива от 2023 г. Забележителната липса на ефективна далекобойна артилерия и абсолютната липса на въздушно превъзходство не бяха рецепта за успех, както би потвърдил всеки младши военен офицер. И все пак Западът остава парализиран от страх твърде дълго от всеки намек за предоставяне на такъв капацитет, за да не разстрои Русия. От друга страна, Русия не се колебаеше да продължи с пълна сила военните си престъпления на суверенната територия на Украйна, унищожавайки гражданската инфраструктура и лишавайки народа си от адекватно отопление за зимата, като елиминира съоръжения за производство на енергия, дори докато заплашва съседните държави за намеса.
Икономическите мерки, предназначени да възпрат военните усилия на Русия, са наложени от самото начало и би трябвало да продължат дълго в бъдещето, но те имат бавен кумулативен ефект върху икономиката. Не може да се разчита на тях да доведат до желания резултат веднага щом се случи хуманитарната трагедия. Например, въпросът за изземването на чуждестранните банкови активи на Русия и тези на няколко руски олигарси, които парадират с богатствата си по целия свят. Крайността на продължителните правни проблеми относно очевидното заобикаляне на регулаторните изисквания е смешна на фона на явната руска престъпност, която лесно се проявява в селата на Украйна, да не говорим за Сирия и другаде по света.
И така, защо Украйна трябва да толерира тези зверства и да не се опитва да сложи край на тази война по начина, който смята за най-ефективен? При липсата на достатъчна подкрепа, от която се нуждае от другаде, тя прибягна до удари със собствено произведено оръжие по цел, добре позната като жизненоважна за военните усилия на Русия. Украйна твърде дълго искаше да премахне руската шарка от територията си, да си върне напълно земята и да се възстанови. Целта ѝ беше да сложи край на заплахата от руския империализъм за себе си и европейските си съседи в дългосрочен план. В сегашното затруднено положение с намаления си военен капацитет, Украйна въведе иновативен подход, който се стреми да намали както икономическата устойчивост , така и способността ѝ да провежда настъпателни операции , като насочи вниманието си към нейната индустрия за изкопаеми горива и военните ѝ въздушни активи.

Физическите щети на рафинериите ще ускорят икономическото въздействие на санкциите по повече начини, отколкото просто ще възпрепятстват способността на Русия да поддържа темпото на износ на петрол. Средствата, чрез които щетите могат да бъдат поправени, се превърнаха в друг проблем за Русия с отлива на мултинационални компании и техния инженерен опит, оборудване и части. Неотдавнашните нужди от ремонт на счупена турбина в бензинопроизводствена инсталация в рафинерията NORSI, управлявана от Лукойл, не можаха да бъдат задоволени, тъй като експертизата се намираше в американска мултинационална фирма за петролно инженерство Honeywell Universal Oil Products, която напусна Русия през 2022 г. след нахлуването си в Украйна. Рафинерията NORSI, отговорна за 11% от доставките на бензин за Русия, беше принудена да намали производството с 40% на цена от около 100 милиона долара на месец. Продължителните забавяния с подобни ремонти неизбежно ще навредят значително на добивите, когато 40-те най-големи руски рафинерии, всички с интегрирани западни технологии и софтуер, вградени в техните операции, стават все по-обсебващи се от украински дронове.
Грешка е да се предлага Украйна да прекрати атаките си срещу руската индустрия за изкопаеми горива, тъй като това само би допринесло за атаките, направени от Запада, които доведоха до удължаване на тази война и до опустошенията от настоящата инвазия. В интерес на Украйна е да ограничи всякакви по-нататъшни грешки в бъдеще.
Грешните преценки на Владимир Путин по отношение на нахлуването му в Украйна са монументални, но това са теми за бъдещи дискусии. Въпреки този тежък провал, продължаващото задържане на Путин на власт е по-скоро отражение на това, което се е случило с Русия - нейният народ не е видял отвъд неговата пропаганда, за да осъзнае последствията от войната и срама, който трябва да носи дълго време в бъдещето. От своя страна, има и много неща, за които Западът и неговото ръководство трябва да отговарят в отговор на войнствеността на Путин.

Недостатъчен отговор на анексирането на Крим от Русия през 2014 г
Вярно е, че по време на насилствената руска окупация на Крим през 2014 г. от нейните паравоенни формирования, руснаците са формирали по-голямата част от етническия му състав, въпреки че полуостровът е граничещ с териториална Украйна. Крим е погълнат от Руската империя по времето на Екатерина II през 1783 г., когато е населен предимно с татари, тюркска етническа група, обединена по това време с Османската империя. Процесът на прочистване на Крим от татари продължава през цялото царско управление на Русия и в съветския период, кулминирайки с геноцидната кампания на Сталин за депортиране и пълно убийство на татарите след Втората световна война. През 1954 г. първият секретар на Съветския съюз Никита Хрушчов прехвърля Крим на тогавашна Съветска Украйна като средство за укрепване на чувството за единство с Украйна и за по-нататъшна русификация както на Украйна, така и на Крим. Украйна продължава да кани татарски семейства обратно в Крим, така че до 1991 г. 150 000 татари се завръщат в родината си. Насилственото анексиране на Крим от Путин през 2014 г. доведе до възобновяване на преследването на татарите, като представителният им орган беше обявен за незаконен, медиите му бяха елиминирани и бяха извършени множество нарушения на човешките права. Няма основание Путин да обявява Крим за „духовна свята земя“ на Русия, както той се изрази, предвид подобна историческа престъпност, нито право да твърди, че кримската територия е нещо различно от това, което е била преди инвазията му през 2014 г. Желанието на Путин да завземе територията на Източна Украйна е свързано с нуждата му да установи сухопътен мост към Крим, за да може той да се счита за граничещ с окупираната от Русия територия, а не с Украйна.
Санкциите, наложени от САЩ и ЕС по това време, бяха неефективни, а материалната подкрепа за Украйна в противопоставянето ѝ на незаконната окупация от страна на Русия липсваше. Отговорът не само осигури на Путин значителни признание в Русия, но и насърчи по-нататъшната му намеса в Източна Украйна, където подкрепяните от Кремъл сепаратисти се изправиха срещу украинските сили, като конфликтът там ескалира до пълно руско нахлуване през февруари 2022 г.
Изнудването на Украйна за боеприпаси от страна на администрацията на Тръмп
Този епизод не беше просто груба грешка, а представляваше явна злоупотреба с президентските правомощия. През 2019 г. тогавашният президент Доналд Тръмп се опита да използва военната помощ за Украйна в замяна на провеждането на разследвания, които невярно твърдяха за участието на тогавашния му политически съперник, вицепрезидента Джо Байдън, в схема за оказване на влияние върху прокурорската дейност в Украйна с цел обогатяване на сина и семейството му. Тази злоупотреба с власт доведе до първия импийчмънт на Тръмп през 2020 г., въпреки че цялата афера, свързана с президента Байдън, едва наскоро достигна точката на отхвърляне поради липса на доказателства , които биха потвърдили първоначалното обвинение.
По това време не се разбираше, че Украйна вече е въвлечена във война с руски марионетки в Източна Украйна. Забавянето, причинено от незаконното задържане на близо 400 милиона долара военна помощ, одобрена от Конгреса, попречи на Министерството на отбраната на САЩ да изразходва средствата до следващата година , когато пандемията от коронавирус започна да се проявява в световен мащаб. Епизодът не само засегна оперативната и психологическата готовност на украинската армия, давайки тласък на териториалните придобивки на Русия, но и показа на Путин, че ръководството на САЩ е готово да размени националната сигурност за политическа и лична изгода. Това от своя страна щеше да го насърчи да продължи с последващите си планове за инвазия, които, честно казано, вече изглеждаха обмисляни през 2014 г., но най-накрая бяха реализирани в началото на 2021 г.
„Управление на ескалацията“ на войната от администрацията на Байдън
Администрацията на Байдън и Конгресът на САЩ предоставиха значителна военна и хуманитарна помощ на Украйна от времето на руската инвазия през 2022 г., уж с предпоставката, че достатъчният отбранителен и ограничен нападателен капацитет ще накара Русия да се откаже от военните си планове. Неспособността да се осигури ефективна далекобойна артилерия, изтребители и противовъздушна отбрана през първата година от войната, както изискваше военната доктрина, обаче доведе до патова ситуация на фронта, накара пролетната контраофанзива на Украйна през 2023 г. да се свие пред силно подсилена руска отбранителна линия и, най-лошото от всичко, удължи агонията на войната за цивилното население на Украйна. Многократните руски заплахи за ядрен отговор също сякаш дадоха на администрацията на Байдън, по-специално на нейния съветник по националната сигурност Джейк Съливан, допълнително основание да продължи с продължаващата си предупредителна подкрепа за Украйна. Последиците за Русия от прибягването до ядрена война не само биха потвърдили аргумента, че конвенционалните ѝ сили не са на ниво, но и биха я изложили на тежките последици от неизвестен и непосредствен силен военен отговор, от който може да загуби всичко. Продължаващият успех на Русия с ядрената си пропаганда вече създаде модел на предвидимо поведение, което допълнително парализира правителството на САЩ отвъд неговата очевидна присъща плахост.

Настоящата неефективна Камара на представителите, с нейното слабо републиканско мнозинство и бавящ се председател, най-малкото значително забави одобреното от двете партии в Сената предложение за финансиране на военните усилия на Украйна и несъмнено ще се опита да го компрометира допълнително. Водената от Тръмп, пропутинска фракция на републиканците продължава атаката си срещу разума, без да е склонна да обмисля последиците от действията си за САЩ и Европа. Разочарованието идва от знанието, че този проблем не би трябвало да съществува, ако администрацията на Байдън, когато контролът над Конгреса все още беше в ръцете на демократичното мнозинство както в Камарата на представителите, така и в Сената, беше предприела действия преди изборите през 2022 г. Липсата на решителна помощ, предоставена на Украйна от самото начало, позволи войната да се проточи, само за да ни доведе до сегашното обстоятелство, при което председателят Майкъл Джонсън осуети цялото начинание до степен на заплашително поражение за Украйна.

Прилагане на санкции
Икономическият натиск се насърчава като средство за ограничаване на усилията на недобросъвестните държави да водят война и вероятно се е оказало, че до известна степен работи. Наложените мерки и ефективността на тяхното прилагане изглежда са необходимите елементи, за да бъдат ефективни. Русия започна агресивна дезинформационна кампания , за да популяризира идеята, че икономиката ѝ остава стабилна въпреки западните санкции. Дезинформацията, разпространявана в новините и социалните медии, вече беше налице в рамките на месеци след нахлуването ѝ и продължава с неотслабваща сила. Всичко това създава впечатлението, че ефектите от санкциите могат да бъдат преодолени дори в близко бъдеще. Независимо дали последното тълкуване на настоящите обстоятелства е основателно или не, въздействието на международните санкции естествено е било предназначено да бъде кумулативно. Активното прилагане обаче би помогнало за ускоряване на ефекта , заедно с по-бързи контрамерки за преодоляване на начините, по които Русия се опитва да заобиколи ограниченията. Повече подробности за руската икономика са описани в предишно есе за по-добър преглед на състоянието ѝ. Въпросът за изземването на чуждестранните банкови активи на Русия и тези на нейните олигарси също се разглежда като допълнително наказание, което е в процес на преглед, и може да се разглежда като друг проблем, който се е движил твърде бавно.
Гафът, който тепърва предстои
За Путин Крим е това, което има значение. Установяването на сухопътен коридор до Крим през Източна Украйна е второстепенно и, разбира се, пълното подчинение на Украйна би било крайното постижение за някой с неговите имперски планове. Територията на Крим е от голямо стратегическо значение като средство за проектиране на руската военна мощ в Средиземно море, по-специално в източния му басейн. Неговите военни авиобази и четири дълбоководни пристанища - Севастопол, Феодосия, Керч и Ялта - са основни активи, които установяват за Русия незабавно присъствие в критичен геополитически пейзаж на кръстопътя между Европа, Азия и Африка.
За Украйна е важно да си върне територията, включително Крим, и да си осигури продължаващ суверенитет. Постигането на тези цели изисква не само насилствено премахване на руските сили, но и нещо много по-съществено – премахване на бъдещи заплахи от Русия. За да се случи това, настоящият конфликт трябва да приключи решително както във военно, така и в икономическо отношение, за да се покаже, че всяко завръщане на бойното поле би било невъзможно за Русия, без да бъде допълнително осакатена.
Склонността на Русия към авторитарно управление и дългогодишната ѝ ангажираност с националистическата тема, която сякаш обединява народа и институциите ѝ около централен орган за вземане на решения, би трябвало да породи постоянни съмнения относно бъдещата ѝ посока. Катастрофалните решения на лидерите ѝ през миналия век и сегашното ѝ съмнително състояние на нещата свидетелстват за ужасните последици от оставянето на решенията в ръцете на злонамерен или егоистичен лидер, нежелаещ да постигне консенсус. Както Първата, така и Втората световни войни бяха белязани от явна некомпетентност на руските лидери, съответно цар Николай II и Йосиф Сталин, последвани само от злополучното решение на Леонид Брежнев да нахлуе в Афганистан и бруталната намеса на Путин в Чечения, Грузия и сега Украйна.
Възпирането срещу всяко повторение на руска агресия е от решаващо значение при липсата на сериозен опит от страна на Русия да доведе до промяна в правителствения надзор, която би показала, че има намерение да положи истински усилия да бъде част от основана на правила глобална общност. В противен случай ситуацията на Украйна изисква тя да стане член на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и Крим да стане база на НАТО като част от споразумение за ленд-лизинг, с което да се изплати частично тежкият дълг към организацията за подкрепата, която е получила в защита на своята територия. За да се постигне такава цел, е необходима смелост от страна на САЩ и НАТО, за да разберат реалполитиката на момента и да сложат край на заплахата от руска агресия. В противен случай историята ще запише монументалния гаф на века.
Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2024. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.