Една от великите истини на историята е, че великите измамници мамят и себе си. – Джарон Ланиер
Съюзи
Авторитарните лидери със сходно мислене изглеждат склонни да сключват съюзи, за да осигурят известна гаранция, че поведението им, колкото и корумпирано и брутално да е, поне ще намери одобрение от колегите им. Тези лидери са склонни да намират собствено оправдание в ролята, която са изиграли в постигането на някаква национална цел. Всъщност по-скоро е така, защото са се издигнали до позиция, която им позволява да възприемат всякаква форма на отклоняващо се поведение, необходимо за постигане на цели, по-подходящи за самите тях, отколкото за техните нации. Когато такива цели са застрашени, както неизбежно се случва, отчаяният диктатор ще се обърне към авторитарните си колеги за подкрепа, надявайки се тя да бъде на разположение, докато траят проблемите му.
За онези лидери, които изберат да се съюзят с хора като Владимир Путин, рисковете са станали ясни. Въздействието на икономическите санкции, ограниченията върху достъпа до финансови мрежи, замразяването на чуждестранни активи, загубата на морален статус, отказът от бъдещи търговски отношения и естеството на конкретни конфликти, както в случая с нахлуването на Путин в Украйна, имат дълготрайни последици. Те би трябвало да тежат сериозно върху тези лидери, когато самите те са изправени пред заплахи, докато се развива тяхната собствена национална динамика. Такава е природата на променящите се регионални проблеми, които променят предварително определените планове на съюзите.

Путин се надеждава, че обстоятелствата ще се развият по начин, който ще осигури желаната от него победа в Украйна – че смущаващият военен патов след две години война в Украйна и значителното влошаване на военната му машина може да бъде преодолян; че финансовата и боеприпасна подкрепа, предоставяна на Украйна от Съединените щати (САЩ), Европейския съюз (ЕС) и други държави, ще намалее; че руската икономика ще оцелее след натрупващото се въздействие на международните санкции и конфискацията на банковите ѝ активи; че нейният петролен и газов сектор може да поддържа марж на печалба, достатъчен за поддръжка на всичките му военни усилия; че етническите му малцинства и може би дори ценените от него етнически руснаци не се вдигнат на бунт срещу изгубеното обещание за бъдещето им и че изборите в САЩ ще върнат един провален президент в лицето на Доналд Тръмп. Последната му надежда е подкрепата на съюзниците му да не изчезне, когато вниманието им бъде насочено към техните индивидуални национални и регионални проблеми, вместо към неговите.
Това са елементите, които играят ролята на непредсказуемостта на момента и които заплашват доста крехката хватка на Путин за реалността. Западът, от своя страна, трябва да осъзнае как тези комбинирани елементи могат да се развият. Съществува тенденция да се правят прибързани заключения за даден резултат, докато се фокусираме върху разгръщането на един-единствен елемент в схемата на този конфликт, без да се взема предвид стабилността на цялото предприятие, отговорно за него.
„Корейската народнодемократична“ република
Военната подкрепа, която Путин успя да осигури, до голяма степен се предоставя от Корейската народнодемократична република (КНДР) и Иран, като и двете държави вече имат сериозни разногласия със САЩ и Запада като цяло. КНДР, или както е известна като Северна Корея, остава в постоянно състояние на изолация и е под санкции от Организацията на обединените нации (ООН) и САЩ заради своите ядрени и балистични ракетни програми. Тя си навлече допълнително осъждане от Европейския съюз (ЕС) заради военното си сътрудничество с Русия и редица трансфери на оръжие в замяна на помощ за разработването на сателитни технологии и обещанието за сложна военна техника в бъдеще. В краткосрочен план Русия позволи освобождаването на 9 милиона долара замразени активи на КНДР от една от своите финансови институции, които от своя страна ще бъдат използвани за закупуване на руски суров петрол. Русия изглежда също така е предоставила на КНДР средство, чрез което тя може да заобиколи санкциите на ООН, които ограничават икономиката ѝ, като ѝ осигури банков достъп със сметки, които уж биха улеснили така необходимите финансови транзакции и биха позволили взаимодействие с редица страни, използващи руски връзки.
В отговор на тези развития, САЩ и ЕС наложиха санкции на редица руски организации, участващи в трансфера на балистични ракети с малък обсег и боеприпаси от КНДР, и ще предприемат допълнителни подобни действия, когато е уместно. Трябва да се добави, че Русия нарушава резолюция на Съвета за сигурност на ООН, забраняваща на държавите да търгуват с военно оборудване с КНДР. ООН избира да не оспорва Русия за това нарушение, точно както не е поставила под въпрос легитимността на Русия да участва в Съвета за сигурност заради нахлуването ѝ в Украйна през 2022 г. и няколкото зверства, които я съпътстваха.

Съществуват обаче по-директни средства за справяне с несправедливостта. Първият включва финансови санкции и нарастващата сложност, с която Министерството на правосъдието на САЩ (DOJ), съвместно с Бюрото по промишленост и сигурност към Министерството на търговията и Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите, подхожда към въпроса за санкциите. Способността му да затяга примката около вратовете на онези юридически лица, търговски и други, които са предоставили на страни като Русия и КНДР възможности за финансиране на злонамерени дейности или за пране на пари, става все по-ефективна. Използването на посредници от трети страни, транзакционни партньори и скриването на самоличността на крайните потребители са подложени на все по-голям контрол. Контролът върху износа, ограничаващ достъпа до технологии за руската отбранителна промишленост и морски сектори, рафинирането на петрол и промишлените и търговски предприятия, беше въведен в началото. Усилията на Министерството на правосъдието се ръководят от междуведомствена работна група за правоприлагане, KleptoCapture, която работи с международни партньори за по-нататъшно прилагане на икономически контрамерки за разрушаване на измамните практики на Русия и нейните спомагатели.
Икономиката на КНДР е в спад през последните няколко години, главно поради ограниченията, свързани с COVID-19, и санкциите на ООН. Брутният вътрешен продукт (БВП) на КНДР за 2020 г. се е сринал с 4,5%, последван от по-нататъшни свивания от 0,1% през 2021 г. и 0,2% през 2022 г., но се очаква да отбележи ръст от около 1% през 2024 г. в резултат на споразумението за оръжия с Русия и продължаващите търговски отношения с Китай, които представляват почти 97% от общата търговия. Тревогата за КНДР обаче ще бъде дали Русия ще може да си позволи планираните плащания, предвид нарастващите опасения за собствената ѝ икономика. Това се дължи на неспособността на Русия да поддържа нивото на износ на петрол и газ, което си е обещала в бюджета си, в резултат на директни атаки срещу петролната и газовата ѝ промишленост. В противен случай санкциите на ООН и САЩ ще продължат да оказват постоянно влияние не само върху Русия, но и върху икономиката на КНДР, където БВП на глава от населението сега възлиза на еквивалента само на 3,4% от този на Южна Корея.
Други фактори, които ще повлияят на споразумението за оръжия между Русия и КНДР, могат да включват качеството на оръжията, способността им да бъдат доставяни навреме и да се поддържат усилията във времето. Твърди се, че Русия може да произведе само 7% от нуждите на армията си от артилерийски снаряди, което налага доставките да се поддържат с известна редовност. Самите конвенционални оръжия на КНДР са със съмнително качество, следствие от нестандартни методи на производство и лоши условия на съхранение. Доказано е, че те не са надеждни, като минали доклади сочат, че повече от 50% от снарядите им не достигат целта си, а 20% не експлодират. Доставката на оръжия може да се окаже още по-голямо предизвикателство.
Значително разстояние разделя КНДР от фронта в Източна Украйна – всъщност 4150 мили (6678 км). Най-ефективният начин за транспортиране на тежки боеприпаси в тази ситуация е железопътният транспорт. Това представлява проблем за сигурността в страна като Руската федерация (РФ), в която има няколко анклава от враждебни етнически малцинства, окупиращи земите на изток от Уралските планини, и които са разгневени от загубата на хора от техните общности във войната на Путин срещу Украйна, както и от по-дългогодишни проблеми, свързани с безразличието на Москва към техния език и култура. Набирането на етнически малцинства от Русия е крайно непропорционално в сравнение с това на етническите руснаци и броят им е допълнително отразен в списъка на жертвите.
Допълнителен дискомфорт за Русия представлява обхватът на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в способността ѝ да провежда специални операции в отдалечени райони на РФ. Впечатляващ пример за този вид способности беше експлозията през ноември 2023 г. в Бурятия, република в Сибир северно от Монголия, на железопътната линия Байкал-Амур, която транспортира руски петрол и получава военни товари от КНДР. Експлозията унищожи товарния трафик в дългия над девет мили тунел „Беселов Северомуйски“ по участъка Итикит-Окушикин на Източносибирската железопътна линия, която е и основната линия за внос от Китай. Това беше вторият подобен инцидент, включващ същата железопътна линия.
Ислямска република Иран
Иран и Русия сформираха стратегически съюз през 2022 г. след нахлуването на Путин в Украйна, след което Иран започна да предоставя разузнавателни и самоубийствени дронове, които впоследствие бяха използвани за убиване на значителен брой цивилни . Иран продължи да доставя на Русия същото оръжие въпреки зверствата, които тя извърши през последните две години. Това показва на света, че приема поведението на Русия в тази война като някак си оправдано, въпреки почти глобалното осъждане . Съветът на Европейския съюз осъди като неприемлива военната подкрепа на Иран за незаконната война на Русия, по-специално за безразборното използване на дронове срещу цивилното население и инфраструктурата на Украйна. Той продължи със санкции срещу шест лица и пет компании, участващи в производството на дроновете, като им наложи замразяване на активи, забрана за пътуване до ЕС и забрана за достъп до икономически ресурси. От по-голямо значение за ръководството на Иран ще бъде приемането от собствения му народ на подобно неморално поведение, предвид осведомеността му за вътрешните нарушения на човешките права от страна на режима .
Самият Иран е изправен пред регионални и вътрешни проблеми. Близкият и Средният изток от известно време е залят от войнствени групировки, разпръснати в няколко държави. Някои от тях са свързани с правителствени режими, докато други поддържат основна вярност към религиозни убеждения или сепаратистки цели. Иран има връзки с много от тези групи , които са участвали в терористична дейност, до голяма степен с цел подкопаване на териториалните претенции на Израел и влиянието на САЩ в региона. Иран е определен за държава спонсор на тероризма от Държавния департамент на САЩ през 1984 г., като неговите Ислямска революционна гвардия – Силите Кудс (IRGC-QF) са посочени като средство, чрез което се предоставя подкрепа на тези групи при извършването на терористични операции. Самата Корпус на гвардейците на ислямската революция (IRGC) също беше обявена за чуждестранна терористична организация от Държавния департамент през 2019 г. Тези марионетки – Хамас в Газа, Хизбула в Ливан, хусите в Йемен, Катаиб Хизбула и Асаиб Ал-Хак в Ирак, Харакат ал-Нуджаба в Сирия, бригадите Ал-Ащар и Сарая ал-Мухтар в Бахрейн – предоставят на Иран възможността да се отрече от отговорност за незаконните си дейности в региона. Участието на Иран в Газа в настоящата криза, в Сирия с дългогодишната ѝ гражданска война и в Йемен със заплахата за корабоплаването в Червено море не остана незабелязано. Въпреки че регионалната геополитика осигури на Иран известна дългоочаквана сигурност в непосредствената му среда, тя със сигурност не е абсолютна и мястото му в световната общност остава проблем за Иран, който е малко вероятно да изчезне.
Срещата на Русия с Хамас в Москва през март 2023 г., седем месеца преди терористичната атака срещу Израел, предполага предварително знание за събитието и надежда за продължителен конфликт, който да последва и в Близкия изток. Подобен сговор би отклонил вниманието от продължаващата незаконна война на Русия в Украйна и би разсеял САЩ . Новата ситуация всъщност се превърна в основа за политически раздори в Конгреса, което доведе до ненужни спорове, смесващи задграничните задължения на САЩ със собствения им граничен спор. Идеята, че Иран вече предоставя материална подкрепа за войната на Русия, изглежда напълно в съответствие с всеобхватен план за създаване на глобалната нестабилност, необходима на Путин, която кара безотговорния Конгрес на САЩ да започне да се оттегля от задълженията си за поддържане на международния ред и да се съсредоточи върху националните си проблеми. Същата запазена марка грешка беше допусната от Запада през 30-те години на миналия век, която доведе до нахлуването на Германия и Русия в Полша и началото на Втората световна война.
Иран обаче се оказа твърде тясно въвлечен в пряк конфликт със САЩ заради неотдавнашното нападение срещу американска база в Йордания. Атаката беше извършена от една от нейните паравоенни групировки, Катаиб Хизбула, в Ирак. Ответните удари както от САЩ, така и от Обединеното кралство (Великобритания) срещу иранските посредници в Ирак, Йемен и Сирия намалиха техните възможности и не е определен срок за прекратяване на тези удари. Ситуацията кара Иран да се замисли какво по-нататъшно влошаване на периферното му влияние в региона и колко допълнителна подкрепа ще е необходима за неговото възстановяване. Това размишление се случва в момент, когато САЩ възмущават от директни удари срещу самия Иран.

Усложняване на настоящата ситуация на Иран е неотдавнашният трансграничен обмен на остри удари с Пакистан, когато в средата на януари той нанесе ракетни удари в пакистанската провинция Белуджистан, където се намира антииранската бунтовническа групировка „Джайш ал-Ади“. Пакистан отвърна на услугата малко след това, използвайки ракетни удари и изтребители, насочени към провинция Систан-Белуджистан в Иран, където действат антипакистански бунтовници. Политическите и идеологическите различия между водения от шиити теократичен режим в Иран и предимно сунитския, но сектантски пакистански режим, понякога правят отношенията между двете държави напрегнати. Това се утежнява от по-тесните отношения, които Пакистан има със съперниците на Иран - САЩ, както и с Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия. Освен това, по-тесните връзки на Иран със съперника на Пакистан - Индия правят отношенията особено трудни и е малко вероятно те да се разрешат скоро.
По въпроса за продажбата на широко използваните от Иран дронове Shahed-136 на Русия на приблизителна цена от 193 000 долара за бройка, при поръчка от 6000 дрона; общо 1,75 милиарда долара са платени от Русия в златни кюлчета за първоначалната покупка на 6000. Възможно е да се осъществи и бартерна сделка за размяна на ирански дронове за руски самолети, включително изтребителя Су-35 и щурмовия хеликоптер Ми-28, предвид трудностите, които Русия може да има с директните покупки през текущата година. Дроновете и други боеприпаси са били внесени контрабандно в Русия по два метода - единият с лодка по Каспийско море и разтоварен на руски военен кораб, а другият - от иранска авиокомпания, като и двата метода създават транзитни уязвимости, както в случая с трансфера на въоръжение от КНДР.
Голям обект за производство на военни дронове, разположен в централния ирански град Исфахан, беше обект на предполагаем израелски удар с дрон , като Израел вероятно е действал в свой собствен интерес, а не директно в помощ на Украйна. Други подобни събития се случиха в необичайна група от инциденти през лятото на 2020 г., включително експлозия през юни в съоръжението и депото за съхранение на газ Ходжир в източните покрайнини на Техеран, друга експлозия и пожар през юни, причинени от изтичане на газ в медицинска клиника в северната част на Техеран, при която загинаха 19 души, мистериозен пожар през юли, причинил значителни щети в съоръжението за сглобяване на центрофуги за обогатяване на уран в иранския ядрен комплекс , южно от Техеран, и масивно изтичане на хлорен газ в нефтохимическия център в провинция Хузестан в югоизточен Иран, както и експлозия и пожар на трансформатор в електроцентралата в югозападен Иран, и двата дни в началото на юли. През април 2021 г. се случи друга атака под формата на прекъсване на електрозахранването на електрическата мрежа, обслужваща съоръжението за обогатяване на ядрени урани в Натанз. Две значителни експлозии станаха през февруари 2024 г. по газопроводи, свързващи големи газови находища в Каспийско море с две провинции, разположени в централен и южен Иран, и бяха приписани на терористична дейност, като се има предвид, че е замесена арабска сепаратистка групировка в югозападния регион на Иран, но не се изключва и Израел.

Освен злополучното си сътрудничество с Русия и КНДР, Иран остава в състояние на конфликт със собствения си народ по отношение на ограничителните вътрешни политики на режима относно свободата на словото, ограниченията на икономическите възможности и липсата на подобрение в прехраната. Към гражданските вълнения се добавя и конфликтът за теократичната идеология между Ислямска държава Ирак и аш-Шам (ИДИЛ) и сунитската войнствена групировка Джайш ал-Адл относно териториалната независимост, което допринася за това Иран да остава под постоянна заплаха от масови убийства и целенасочени покушения. Атака на ИДИЛ срещу шиитски религиозен храм в Шираз в югозападен Иран доведе до убийството на 15 и раняванията на 40 души през октомври 2022 г. и се случи скоро след масови национални протести срещу режима заради убийството през септември на Махса Амини от иранската „морална“ полиция . Твърди се, че през следващата година са били убити над 500 души, сред които над 70 непълнолетни . В началото на януари 2024 г., при атака на ИДИЛ в югоизточния ирански град Керман, атентатори самоубийци убиха 100 души на възпоменателна церемония . Бойците от „Джейш ал-Адл“ са атакували предимно иранските сили за сигурност, като са отвличали или убивали граничари, извършвали са самоубийствени атентати и са поставяли взривни устройства. Последната атака срещу полицейски участък през декември 2023 г. отне живота на 11 души, с което сложи край на година, през която бяха извършени няколко подобни атаки .
Като оставим настрана въздействието на действията на няколко чуждестранни противници, нивото на вълнение в иранското общество само по себе си показва, че ръководството на Иран не е в състояние да схване реалността на промяната. До февруари 2022 г., десет месеца преди смъртта на Махса Амини, 66% от иранците вече имаха неблагоприятно мнение за Али Хамейни, Великия аятолах и върховен лидер на Иран, чиято собствена благосклонност всъщност беше само 26%. В проучване от 2022 г. на Gamaan, институт, базиран в Нидерландия, над 60% от иранците искат смяна на режима или преход от „Ислямска република“ в сравнение с едва 18%, които подкрепят политическата система такава, каквато е била. Най-показателно обаче е благоприятното отношение на 64% от анкетираните към Мохамед Реза Пахлави, който ръководеше нацията преди свалянето му от Ислямската революция от 1979 г. и който подкрепяше отношенията със Запада.
А какво да кажем за отношението на иранския народ към Русия? Индексът за възприятие на демокрацията за 2022 г. на базираната в Копенхаген фондация „Алианс на демокрациите “ установи, че 50% всъщност имат негативно възприятие за Русия, като само 15% имат нещо положително да кажат за северния си съсед. Ясно мнозинство от иранската общественост смята войната на Русия срещу Украйна за нелегитимна, въпреки че е разделена по въпроса дали Иран трябва да направи повече, за да се противопостави на войната. Наскоро възникнаха противоречия относно подкрепата на Русия за претенциите на ОАЕ за суверенитет над три уж ирански острова в Персийския залив – Голям и Малък Тунб и Абу Муса. Русия е възприемана от Иран като страна на ОАЕ по този въпрос винаги, когато е имало съвместна среща на върха между Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССЗ) и РФ, въпреки опитите ѝ да се измъкне от затрудненото положение, като увери Иран в териториалната си цялост . Пред руското посолство в Техеран се проведе публичен протест заради съдбата на островите, а редакционна статия разкритикува руския външен министър Сергей Лавров с въпрос: „Как може да се нарече изявлението на Русия и арабските държави за трите острова, освен лицемерие и двойни стандарти във външната политика?“ Ситуацията се възприема като унизителна за Хаменей, докато иранците публикуват обвинения в социалните медии, че руснаци са „нанасяли нож в гърба на Иран в продължение на няколкостотин години“.
Дали може да се постигне известно помирение със Запада в резултат на няколкото текущи проблема, пред които е изправен Иран в сегашното му вътрешно положение, отношенията му с Русия и въздействието на икономическите санкции, може да се прецени само по това как тези проблеми си взаимодействат с течение на времето.
Китайската народна република
Отношенията на Китай с Русия са по-деликатни, тъй като все още няма забележим обмен на тежко въоръжение за пари в брой или стоки, въпреки че износът на китайски полупроводници за Русия се е увеличил повече от два пъти от времето на нахлуването на Путин в Украйна. Има все повече доказателства, че китайска електроника намира място в руските оръжейни системи; поне 15% от тези части вече бяха идентифицирани в руски оръжия като крилати ракети, хеликоптери, ирански и руски дронове и други въоръжения до май 2023 г. Държавният департамент на САЩ санкционира редица фирми в Китай за това, че са помогнали на руската технологична компания SMT-iLOGIC да избегне санкции, за да получи технологии за руската програма за дронове.
В противен случай Китай е предоставил на Русия разнообразна несмъртоносна военна помощ под формата на защитно оборудване , като бронежилетки и каски, както и технологии с двойно предназначение. Само през 2023 г. Русия е придобила дронове, които могат да се използват за насочване на артилерийски огън или да са оборудвани с термооптика за нощно наблюдение, на стойност над 100 милиона долара. Западни технологии също тайно са попаднали в Русия чрез китайски канал, като е установено, че над 60% от вносните компоненти в руските оръжия идват само от американски компании.
Новини от този род не се съчетават добре с опита на Китай за политическо решение на войната на Путин, разкрит преди година през януари 2023 г., който се оказа по-скоро набор от принципи. Планът не дава никакви индикации Русия да се оттегли от окупираната украинска територия и обвинява други държави за „злоупотреба с едностранни санкции“, вместо да обвинява агресора. Съобщението също не се отрази добре, когато китайският посланик във Франция, Лу Шайе, впоследствие постави под въпрос суверенитета на бившите съветски републики в изявление, в което посочи, че държави като балтийските държави и Украйна нямат „ефективен статут в международното право“, а след това се обърка, твърдейки, че Крим „в началото е бил руски“. За да се уточни, Крим е бил управляван от татарите повече от 300 години, преди царският експанзионизъм да анексира полуострова и да пристъпи към русификация на територията. Съветска Русия под ръководството на Йосиф Сталин след това се опита да извърши геноцид над татарите чрез глад, брутална програма за депортиране и масови убийства.
В крайна сметка се оказа, че мирната инициатива на Китай с нейните общи положения не е нищо повече от опит да се надхитри САЩ, като се опита да демонстрира, че може да посредничи в големи конфликти на световната сцена. Русия, разбира се, реагира положително, тъй като не се появиха ясни критики към незаконното ѝ нахлуване в Украйна и освен това не бяха предложени. И оттогава насам не се появиха никакви.

Отказът на Китай да осъди инвазията от самото начало му костваше значителна дипломатическа подкрепа на Запада. Нещо повече, дни след обвинителния акт от Международния наказателен съд през март 2023 г., Си Дзинпин продължи с предварително планирано посещение в Москва като демонстрация на подкрепата си за Русия, установена с по-ранното посещение в Пекин през февруари 2022 г., само няколко седмици преди инвазията. Забележително е, че сякаш за да отхвърли опасенията на Китай относно използването на ядрени заплахи в мирния му план, Путин обяви през май 2023 г. разполагането на тактически ядрени оръжия в Беларус. Изглежда, че между двете държави има по-скоро транзакционно споразумение, основано на враждебна позиция срещу Запада, отколкото някакво реално идеологическо разбирателство, което би накарало Китай да се намеси твърде много във войната на Русия.
Освен това Китай има по-неотложни проблеми в собствените си граници, с които да се справи. Стагниращата икономика забави растежа си и се очаква низходяща тенденция. Икономическият растеж беше бърз за Китай, който излизаше от бедността през 70-те години на миналия век, само за да се окаже в средностатистически статус на държава със средни доходи, като растежът му се забави до голяма степен, откакто Дзинпин стана лидер през 2012 г. През предходното десетилетие средният годишен растеж беше 10,5%, докато през следващото десетилетие средно е бил 6,7%. Международният валутен фонд (МВФ) очаква темпът да падне до 5,4% през 2023 г. и да намалее до 3,5% през 2028 г. Младежката безработица, застаряващото население, проблемният пазар на недвижими имоти, отслабената производителност и бавното търсене, водещи до слаби потребителски цени, допринесоха за ситуация, в която финансовата система не е в състояние да генерира същия вид растеж на кредитирането, както преди. Управлението на кризата с COVID от страна на правителството с политиката си на нулева толерантност задуши частния бизнес и навреди на потребителското доверие. Чуждестранните компании се изтеглиха от Китай, като преките инвестиции станаха отрицателни след 25 години.
Проблемът се усложнява и подобно на случилото се в Русия, Китай отбеляза първия си спад на населението от 1961 г. насам, като Националното статистическо бюро отчита последователни спадове от 850 000 през 2022 г. и 2,08 милиона (0,15%) през 2023 г., с което общият брой на населението достига 1,409 милиарда. Част от спада се дължи на края на карантините заради COVID през декември 2022 г. и ускореното излагане на вируса сред населението. Впоследствие общият брой на смъртните случаи се е увеличил с 6,6% до 11,1 милиона през 2023 г., най-високият показател от 1974 г. насам. Наред с това се наблюдава спад в общия коефициент на раждаемост, като средният брой бебета на една жена през живота ѝ спадна до рекордно ниското ниво от 1,09 през 2022 г. от 1,30 през 2020 г. Новородените през 2023 г. намаляха с 5,7% до 6,39 раждания на 1000 души, което е спад от 6,77 раждания през 2022 г. Прогнозираният спад на работната сила и нарастващата тежест на здравеопазването и необходимостта от социални разходи за застаряващото население ще увеличат фискалния дефицит и ще увеличат дълговото бреме през следващите години.
Китай ще остане наблюдателен до голяма степен и може би няма да се впуска твърде много в бездната на тази война в Украйна, въпреки че досега е преценил погрешно последиците от решенията, които е взел. Остават твърде много променливи, които трябва да се вземат предвид, преди да се реши какъв ще е резултатът.
Авторитарното лидерство, въпреки видимата ефективност при вземането на правителствени решения, сякаш винаги отстъпва място на лоша преценка, тъй като лидерите стават по-склонни да заемат позиция на непогрешимост, след като им бъде дадена абсолютната власт, от която се нуждаят. По-малко склонен да вярва, че има нужда от мнението на другите, режимът, колкото и да е заблуден, с пропагандния си набор от инструменти, сега се превръща в единственото средство да поведе нищо неподозиращата си нация към несигурно бъдеще. Историята е показала и в двете световни войни на 20-ти век, че съюзът на авторитарните режими е довел до тяхната индивидуална гибел, но не преди това е повел света в хаос, кръвопролития и скръб в мащаб, който никога не е бил осъзнат и някак си все още не е бил научен.
Ще се провалят ли отново онези, които имат средствата да спрат агресията на Путин и заплахата, която тя представлява за Европа и следователно за стабилността на международния ред? Това са факторите, които остават по тази тема, преминавайки към следващата и последна част.
Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2024. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.