Шансовете на Путин (част 2) – Природата на хората

Ключът към авторитарното управление през 21-ви век е измамата, скриването от сериозен контрол, като същевременно се налага прогресивен контрол над обществото чрез различни средства, включително създаването на тайна полиция, която да налага предпазни мерки, предотвратяващи премахването на този контрол. И все пак възникват обстоятелства, при които черен лебед изтръгва този контрол, носейки със себе си осъзнаването на минала измама, подсилена от всички оплаквания, останали нерешени в мръсната афера. Това е повтарящата се история на авторитарна Русия – болшевишката революция от 1917 г., разпадането на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) – история, която отново е на път да сложи край на един корумпиран режим по някакъв катастрофален начин.

Обществено настроение

В ранните етапи на „специалната военна операция“ (СВО) на Владимир Путин в Украйна, руското обществено мнение беше силно в полза на военния план на Кремъл. Проучванията на общественото мнение постоянно отчитаха над 70% подкрепа за инвазията, подобно на благосклонността, показана към незаконното анексиране на Крим през 2014 г.Аргументите, представени от много от поддръжниците на тази „неизбежна мярка“ за агресия, както беше наречена, бяха необходимостта от „защита срещу Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО)“, което изглеждаше донякъде изкуствено, тъй като НАТО също се определяше като отбранителна организация. Това настроение подчертава ефективността на държавната пропаганда, която се опитва да оправдае войната, сякаш Русия е жертвата, точно както се опитва да убеди обществеността в мисията на Путин да „денацифицира“ Украйна и да защити рускоезичните хора от Източна Украйна от фашистко потисничество. Подобна реторика дори успя да убеди някои от по-слабо образованите членове на Камарата на представителите на Съединените щати (САЩ) в същите глупости. Не е рядкост сред руските поддръжници на войната обаче и страхът от неблагоприятни последици за това, че се говори нещо в противоречие с режима, както и присъщата пасивност сред руснаците, породена от историческото схващане, че подчинението на държавата често е било очакването.

Сградата на Конгреса на САЩ, в която се помещават контролираният от демократите Сенат и контролираната от републиканците Камара на представителите, където дебатът относно финансирането на помощта за Украйна е в застой от екстремистка фракция на републиканците, надяваща се да осигури допълнителни отстъпки по отношение на южната граница на САЩ, въпреки че вече е постигнат значителен напредък. Източник на снимката: С. Борисов

Със сигурност в началото на март 2022 г. в цяла Русия имаше масови антивоенни протести, като руската полиция вече арестува около 13 500 активисти през първите няколко седмици. Само на 6 март в един широко разпространен ден на протест бяха задържани над 5000 души в 69 града. До април бяха арестувани над 15 000 протестиращи с разкази за малтретиране и последваща загуба на работа заради участието им. До средата на юли 16 000 протестиращи бяха задържани в 200 руски града. Протестите получиха повече внимание извън Русия поради медийната цензура, пълното елиминиране на независимите медии, замъгляването чрез пропаганда и затварянето на сайтове за социални мрежи, като по този начин изолираха събитията едно от друго в страната. Повечето руснаци иначе не са били напълно осведомени за каквито и да било правителствени ограничения върху журналисти, активисти или критици на Путин. От малцината, които бяха наясно, 73% бяха обезпокоени от подобни действия, осъзнавайки личната изолация, която произтича от подобни мерки.

Задържане на протестиращ на площад „Пушкин“ (Москва) на митинг, демонстриращ срещу „специалната военна операция“ малко след обявяването ѝ през февруари 2022 г. Източник на снимката: Константин Ленков

Многобройни добре докладвании познати на обществеността случаи на сравнително видни руснаци, които тромаво „падат“ от балкони и прозорци на горните етажи или, по-банално, по стълби, свидетелстват за последствията от необмислени изявления в знак на протест срещу руската инвазия в Украйна. Рекламирани са и по-малко насилствени последици. Малко след инвазията в Украйна изглеждаше необходимо руските власти драстично да ескалират цензурата на свободата на словото като част от кампания за репресии, криминализирайки разпространението на „невярна информация“ относно военните и налагайки глоби или лишаване от свобода до 15 години. Тези, които са били отбелязани с определено ниво на рецидивизъм или може би с определен социален ранг или професия, са били посрещнати с по-демонстративно насилствен край.

Насилствено разпръскване и масово задържане на демонстранти на антивоенен митинг в Санкт Петербург. Източник на снимката: Алексей Душутин

До септември 2022 г., шест месеца след началото на войната, 20% от руснаците не са съгласни с войната. Вероятно това са били младежи, живеещи в градовете , които са подкрепяли антипутинови опозиционни фигури и са били по-запознати със западната култура. Редовно налаганата военна повинност в Русия придобива ново значение за тези младежи с обявяването на „специалната военна операция“ (СВО) на Путин в Украйна. Руските въоръжени сили рутинно са набирали мъже полугодишно, като пролетният набор обикновено е насрочен от 1 април до 15 юли. Лицата на възраст от 18 до 27 години са били зачислени за едногодишна задължителна военна служба. В края на лятото на 2021 г. обаче местните регионални администрации също започнаха да разпространяват информация за записване в резерва на руската бойна армия, предлагайки значителни финансови стимули за три години служба. По-забележително е, че пролетният набор за 2022 г. е обявен рано на 18 февруари, вместо да се чака април в подготовка за все още необявената руска офанзива. След това законодателство от 22 февруари направи задължително резервистите да се явяват, без да получават известия за наборна военна служба от регионалните власти, за да се ускори мобилизацията, ако е необходима в случай на военно положение.

На 21 септември 2022 г. беше обявена „частична“ мобилизация на 300 000 военни резервисти, въпреки предишните многократни отричания от руските власти. Решението дойде в отговор на факта, че Русия претърпя едно от най-тежките си поражения през седеммесечните боеве в североизточна Украйна. Общо проучване, публикувано на 29 септември, установи, че все по-голям брой руснаци смятат, че Обединената военна операция (ОМО) вече не върви „по план“, като процентът спадна от 73% на 53%, като 47% съобщават за значително повишена тревожност относно обстоятелствата си. Допълнителни 13% се определиха като гневни. Докато през февруари само 28% от руснаците смятаха, че ще бъде обявена пълна мобилизация в цялата страна, сега този процент се е увеличил до 66%.

Административна карта на Руската федерация, показваща териториалното разнообразие на етническите малцинства в голямата земна маса, често наричана просто Русия. Графичен източник: Porcupen

Към края на септември 2022 г. стана ясно, че етническите малцинства, от които според преброяване от 2010 г. в Руската федерация (РФ) има 193 – татари, буряти, тувинци, чеченци, башкири, авари и други – са непропорционално вербувани в руската армия в сравнение с руснаците, живеещи в големи градове като Москва и Санкт Петербург в европейска Русия. Дори казахи, преминаващи границата за работа в Русия от съседен Казахстан , и други мигранти с наскоро придобито руско гражданство са били принуждавани да се запишат. Смъртността сред бойците от етническите малцинства надвишава тази на градските руснаци от Москва повече от 100 пъти. Това предизвика рязко увеличение на националните движения сред няколко етнически малцинства, разпределени до голяма степен в 21-те републики в рамките на РФ и които съставляват около 20% от населението ѝ. Предишни оплаквания, свързани с липсата на свобода на словото и религията и модел на дезинвестиране в етническите малцинствени общности, се появиха отново, което допълнително засилваше човешките загуби, понесени от съответното им население.   

Дискриминационното руско отношение към етническите малцинства всъщност остава нерешено през целия мандат на Путин като президент, с неговата засилена централизация на властта в Москва и отказ на правата, предоставени им в рамките на техните територии. През януари 2024 г. в Република Башкортостан в южния Уралски планински регион на Русия избухнаха големи бунтове, предизвикани от териториални спорове. Те бяха подкрепени от по-дългогодишно несъгласие с дискриминационната политика на Русия по отношение на етническите въпроси и бяха водени от Фаил Алсинов, башкирски националист и политически активист. Ситуацията наскоро се влоши с преследването на Алсинов и осъждането му на четири години. Етническият конфликт, понякога със смъртоносни последици, навлезе дори в самата руска армия, като се съобщава за тувинци, тюркски народ, местен за Сибир, които се сблъскват с етнически руснаци на фронта по расови въпроси.

Две изцяло чеченски военни части, Чеченският миротворчески батальон „Шейх Мансур“ и Батальонът „Джохар Дудаев“, се сражават заедно с украинците срещу руската инвазия. Дълбоки спомени са свързани с украинска част, помогнала на чеченците срещу Русия през 1999 г. по време на Втората чеченска война, когато Путин разгърна брутална кампания, опустошила столицата имГрозни. Две други части, Батальонът със специално предназначение на Министерството на отбраната на Чеченската република Ичкерия и Чеченският миротворчески батальон „Хамзат Гелаев“, бяха сформирани наскоро. Друга част от съседната Република Дагестан, Доброволческият батальон „Имам Шамил Дагестан“, също се присъедини наскоро. Общата цел за търсене на независимост от потиснически режим в Москва е в основата на обща мисия за всички тези групи.

Ерзя, етническа група от около 800 000 души, живеещи в руската република Мордовия, на 560 километра югоизточно от Москва, също изпраща доброволци да се бият за Украйна. Републиката е част от Лигата на свободните нации, група от антипутински етнически малцинствени групи, противопоставящи се на войната и ангажирани с разпадането на РФ с намерението да превърнат голямата сухоземна маса в независими демократични държави. Наистина е трудна задача да се реконструира значителна част от евразийския пейзаж, но мнозина смятат, че времето за това е дошло.

Форумът на свободните народи на Русия се събра в Швеция през декември 2022 г. за четвъртата среща на Лигата на свободните народи от началото на войната, за да издаде декларация, обявяваща Русия за „банкрутирала държава“. Декларацията за независимост на Карелия, голяма република в северозападна Русия с над 500 000 души, която съставлява около половината от границата на Русия с Финландия, беше една от двете, приети по време на същата конференция. Втората беше за независимостта на Сибирската конфедерация , която съдържа по-голямата част от ресурсите на изкопаеми горива на Русия в източната си територия. Съществуването на форума служи като напомняне, че тлеещото недоволство, подхранвано от широко разпространени етнически вражди, може да послужи като катализатор за бунт при подходящи обстоятелства, както е видяла историята в Русия. Дали Русия като федерация ще се разпадне или не поради подобно обстоятелство, все още е отворен въпрос, но не може да продължи така, както е. В противен случай истинският въпрос за Русия сега се върти около това как би могла да се нормализира, за да се превърне във функционално предприятие в глобална общност, която до голяма степен я разглежда като нефункционална и заплаха. Това може би е по-висшият ред.

Самите етнически руснаци показват подобно недоволство от режима на Путин. Вниманието на руснаците се фокусира повече върху социално-икономическите условия, тъй като нова реалност завладява нацията – повишени разходи за живот, загуба на спестявания, недостиг на търговски продукти, намаляващо здравеопазване и критичен недостиг на работна ръка, наред с други проблеми, които измъчват нацията. С това идва липсата на увереност и примирението с необходимостта от справяне с психическите трудности в общество, което не е добре подготвено да се справи с психологическия дистрес. Умората от войната настъпи, като ново проучване показва, че 58% от обществеността е против втора мобилизация, а 74% казват, че биха подкрепили края на войната „утре“. Само 18% все още са на страната на режима. Избягването на военна служба се превърна в много по-голяма реалност в руското общество и във всеки случай ще застраши бъдещите усилия за мобилизация. Протести на жени, както майки, така и съпруги, избухнаха заради продължителността на разполагането на синовете и съпрузите им, броя на жертвите и начина, по който на затворниците се разрешава да бъдат освободени само след шест месеца служба на фронта. Огорчените майки създават много лош публичен имидж на място като Русия, урок, научен от режима на Съветска Русия от войната си в Афганистан 40 години по-рано.              

Младите руснаци започнаха да напускат Русия в значителен брой през 2020 г., доста преди войната на Путин, разочаровани не само от повсеместната корупция в правителството и обществото и политическите репресии, но и осъзнавайки много по-големи икономически и житейски възможности в едно по-отворено общество другаде. Избухването на войната и последвалата мобилизация дадоха допълнителен тласък на тази тенденция, така че до пролетта на 2023 г. 1,3 милиона руснаци, предимно под 35-годишна възраст, напуснаха страната си, носейки със себе си значителен талант и опит в няколко области, както и капитал от 30 милиарда долара. Около 100 000 специалисти по информационни технологии (ИТ), съставляващи 10% от технологичния сектор, вече са напуснали страната в хода на тази война. Изтичането на мозъци е изчерпало бъдещия потенциал на Русия за иновации, освен загубата на работна сила. Мандатът на Путин като лидер през последните две десетилетия доведе до 25% спад на научния и инженерния персонал от водещи руски институти, отново със значителна ескалация след нахлуването в Украйна. Само през предходните пет години около 50 000 учени са напуснали страната.

От руснаците, които останаха, няколко изразиха недоволството си относно наборната военна служба и обявяването на мобилизация с откровено насилие. От избухването на войната през февруари 2022 г. и особено след първата мобилизация през септември 2022 г., до пролетта на 2023 г. бяха извършени 138 атаки, насочени предимно към наборни центрове, но също и към правителствени сгради, полицейски участъци и учебни съоръжения. Коктейлът Молотов е бил предпочитаното средство за изразяване в 62% от инцидентите, а други форми на палеж са използвани в други 32%. В някои случаи е имало и свързани с това инциденти с намушкване и стрелба. До януари 2024 г. 220 атаки . Страхувайки се да изрече мисълта за втора мобилизация, режимът просто продължи с ескалация на наборната военна служба, като непрекъснато набира над 30 000 души месечно. В съответствие с усилията за набиране на военна служба е и желанието за дезертьорство , което се е удвоило през есента на 2023 г.

Саботажните актове от руснаци, протестиращи срещу нахлуването на Путин в Украйна, са били насочени предимно към влакове и железопътни линии и са продължили през по-голямата част от последните две години, като близо 150 руснаци са изправени пред наказателни обвинения. Подобни действия са извършени в Беларус от антируски партизани в реакция на участието на страната им в подпомагането на транспортирането на руски войски през тяхната територия в Украйна. Антивоенна, антипутинска руска мрежа „Роспартизан“ наскоро съобщи за опожаряването на щаба на 70-ти мотострелков полк на Русия в Чечня, въпреки че групировката не пое отговорност.

Удар с дрон срещу рафинерията „Лукойл“ във Волгоградска област на Русия през януари 2024 г. Това е седмият подобен удар през новата година и компрометира руския износ на петролни продукти в момент, когато страната е силно зависима от петролния и газовия сектор за своята икономика и за подкрепа на войната си в Украйна. Източник на снимката: Twitter

Необичайно голям брой мистериозни пожари, със и без експлозии, са възникнали в цяла Русия в складове за нефт и боеприпаси, военни производствени заводи, рафинерии, военни бази, сгради на правителствени министерства, електроцентрали и химически заводи, складове, трансформаторни подстанции, тръбопроводи и църкви. Те също така се приписват на руски партизани, понякога смесени с украински и/или други етнически елементи, принадлежащи към редица групи - Националната републиканска армия (НРА), Легионът за свобода на Русияи Партизанският легион „Атеш“. Един от по-драматичните пожари е засегнал огромен склад за дистрибуция с площ от 70 000 квадратни метра в Санкт Петербург, причинявайки 122 милиона долара . Подозренията са насочени към вътрешен трудов спор , който може да е бил предизвикан от прекомерното военно набиране на складови работници в съоръжението.

Международният легион на чужденците в Украйна се състои от над 2000 бойци, сражаващи се за Украйна. Те са руснаци, беларуси, грузинци, поляци, бразилци, колумбийци, канадци, американци, британци, израелци, турци и нигерийци, за да се признае, че някои от тях са... Повечето новобранци от Русия или, по-добре казано, от РФ, идват от Северен Кавказ или региони с мюсюлманско мнозинство, но някои, отчетливо, са антипутински етнически руснаци, извършили нахлувания в Русия. Те са сформирани в три части: Легион „Свобода на Русия“, Руски доброволчески корпус и Сибирски батальон. Руската опозиционна организация, Форум „Свободна Русия“, основана от шампиона по шах Гари Каспаров, е набирала средства за тези бойни групи. В крайна сметка групите гледат отвъд конфликта в Украйна, за да подкрепят смяната на режима в Русия, като създават много по-широка мрежа от сътрудници в страната и извън нея.

Убийството с кола бомба през август 2022 г. на Даря Дугина, 29-годишната дъщеря на видния руски съюзник на Путин и ултранационалистически политически коментатор Александър Дугин, беше организирано от НРА и екзекутирано в покрайнините на Москва. Самата Дугина беше коментатор по държавната телевизия, пропагандирайки антизападна, националистическа реторика, като същевременно управляваше уебсайта United World International, който беше част от по-голямо пропагандно предприятие, наречено Проект Лахта, принадлежащо на руската Агенция за интернет изследвания. Последната използва онлайн тролове, създадени да се намесват в изборите в САЩ, като се опитват да радикализират политическите разговори в обществената сфера. НРА използва случая да предяви отговорност за убийството в Telegram канала Rospartizan, за да публикува и своя манифест, в който обяви Путин за „узурпатор на властта и военен престъпник... който разпали братоубийствена война между славянските народи и изпрати руски войници на сигурна и безсмислена смърт“.

Няма как да се измъкне от просмукващото се в Русия знание, че войната ѝ в Украйна продължава да води до неприемливи бойни загуби както в личния състав, така и във въоръжението, и до влошаване на икономическите перспективи, тъй като Украйна насочва поглед към прякото осакатяване на руската петролна и газова промишленост, за да влоши въздействието на международните санкции. Липсата на внимание от страна на Путин към вътрешните проблеми на Русия в жертва на неговите имперски планове сега ще се превърне в основа за нарастващо обществено недоволство, което само по себе си се е превърнало в многостранен проблем. Неспособността му да се справи с влошаващото се благосъстояние на руското общество като цяло не може да бъде преодоляна от фанатизма на ултранационализма и омразната реторика. Но има и други елементи в глобалната динамика, които ще увеличат шансовете за критичен срив в света на Путин. И така, предстои още много.

Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2024. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.