Руската агресивна война в Украйна е съпроводена от съчетание от няколко фактора, някои очевидни, а други не чак толкова, всеки със собствено динамично и променящо се значение. Характерно за хаоса е неговата относителна непредсказуемост при остри обстоятелства. Последващата непредсказуемост затруднява предвиждането къде и кога ще бъде достигната критична точка, която ще продиктува край на конфликта или ще определи ясен и неизбежен път към тази цел.
Всяка адекватна дискусия, опитваща се да предскаже изхода от една война, трябва да се разпростира отвъд аргументите относно относителната военна сила (т.е. численото превъзходство на бойците и въоръжението) и да вземе предвид фактори, свързани с икономическата устойчивост, обществените настроения и воля, извадените на повърхността исторически оплаквания, доверието в лидерството, подкрепящите съюзи и геополитическата арена. Тяхното индивидуално въздействие, пермутация или комбинация и времето на провеждане имат значителни последици за агресора. Войната на Владимир Путин е точно такъв въпрос. Тя се е превърнала в очевидна военна патова ситуация на бойно поле, което наричаме Източна Украйна, териториите на Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие, които Путин глупаво побърза да провъзгласи за руски федерални субекти, подобно на начина, по който той смяташе Крим. Вината за патова ситуация се дължи на руската военна некомпетентност и хладния отговор на Запада на украинските искания за навременна доставка на критично важно нападателно въоръжение.

Войната наближава своята двугодишна годишнина на 24 февруарии прогнозите са за продължаваща брутална борба, завършваща с неизбежно „договорено споразумение“, което според публикуваните версии включва действителното предаване на жизненоважна украинска територия и нейния народ на международен престъпник, неговия клептократичен режим и проваляща се система на управление. Преди да се стигне до това не особено идеално споразумение, трябва да се внесе известна яснота в цялостната картина на настоящата ситуация, а именно чрез разглеждане на подробностите за няколко произтичащи от това елемента, които са на везните.
Военен ангажимент
Абсолютната надеждност на броя на военните жертви от безбройните налични източници не е възможна поради причини, свързани с действителни грешки в отчитането, дублиране и пристрастия в стимулите. Разумно приближение на широко вариращия мащаб на загубите понякога може да се постигне чрез цялостна оценка на данни от множество източници, като същевременно се преценява въздействието на пристрастията в рамките на индивидуално докладваните изходни данни. Проучване, завършено през февруари 2023 г. след първата година от войната на Русия, например, установи в своя модел, че руските загуби на личен състав значително надвишават украинските загуби със съотношение 5,53 към 1 (76 687 срещу 17 223). До 21 септември 2022 г., седем месеца след началото на войната, Русия отчете загуба на личен състав от 5937 бойци, докато моделът на Станфорд, базиран на доклади от редица източници, вече е оценил загубата от 31 532. Пет месеца по-късно, приключвайки годината, моделът добави още 45 155 руски загинали, достигайки число, много по-близко до 110 000 жертви (т.е. мъртви и ранени) от изтекли документи на разузнаването , цитиращи руската Федерална служба за сигурност (ФСБ). Действителните оценки на САЩ за руските жертви по това време възлизат на 200 000.
Забележително е в изследването да се отбележи липсата на систематично пристрастие в който и да е от украинските доклади за собствените им военни жертви. Актуализираните до днес оценки на руските загуби за целите на това есе са извлечени от тези, докладвани от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), като по-надеждни, с уговорката, че трябва да се разбира известно надценяване. Обосновката тук трябва да се основава на вероятността за Украйна да докладва точно руските загуби, независимо дали са наблюдавани или приблизителни, за да оцени собствената си военна ефективност, предвид ограниченията на собствените си ресурси. От друга страна, по-вероятно е Русия, като агресор, да предостави на собствената си общественост доказателства за предполагаемо и очаквано тактическо превъзходство, за да поддържа необходимата подкрепа, да насърчава усилията за набиране на персонал и да избягва разкриването пред света на неадекватните си военни постижения.
Въпреки че руската армия показа признаци на подобрение във воденето на война през последната година, промяната напоследък е до голяма степен в отбранителната стратегия- странна характеристика за агресор, но разбираема, като се има предвид заплахата от загуба на още повече територии поради провалите на офанзивата му. Последните доклади на Въоръжените сили на САЩ показват, че смъртността в бойните действия се приближава до 371 000 към 14 януари 2024 г. Разсекретени документи на американското разузнаване оценяват руските жертви, като загинали и ранени, на 315 000 до декември 2023 г., като се добавя, че загубите в личен състав и въоръжение са довели до забавяне на военната модернизация с 18 години.
За да се възвърне известна инерция, руските стандарти за набиране на персонал бяха понижени, като „частично годните“ мъже вече отговарят на условията за наборна служба, заедно с осъдените и бившите лица, включени в черния списък. Нещо повече, ограниченото обучение неизбежно намали шансовете за оцеляване в битка и сега изглежда е ускорило смъртността в бойните действия с течение на времето. Средната преживяемост на новоназначен руски войник пада до 4,5 месеца. Засилените усилия за набиране на персонал заплашват да обърнат обществените настроения в негативна посока, особено когато регионалните и расовите неравенства станат очевидни сред действително зачислените.
Руското въоръжение по подобен начин е пострадало от последствията на неразумната руска офанзивна стратегия, като Въоръжените сили на САЩ (ВСУ) съобщават за загуби на над 11 300 бронирани машини (БТР), 6000 танка, 8700 артилерийски системи и почти 1000 реактивни системи за залпов огън (РСЗО). Оценките отново се различават значително в зависимост от други източници; мета-анализ на докладите за военни загуби през първата година от войната обаче показва приблизителна загуба на 3380 руски танка, което е в съответствие с оценката на ВСУ за войната, която наближава двугодишната ѝ граница. Вследствие на това няколко остарели модела от съветската епоха са извадени от склада, за да бъдат ремонтирани, за да допълнят разполагането им в Украйна.
Руската въздушна кампания също не продължи добре, като бяха загубени над 320 самолета и приблизително равен брой хеликоптери. Включено е и унищожаването на 26 изтребителя-бомбардировача Су-34 от флотилия от по-малко от 150. Най-малко пет изтребителя от четвърто поколение Су-35С са загубени, а един е елиминиран от „приятелски“ огън на руска ракета на системата за противовъздушна отбрана С-300 в Южна Украйна. През август 2023 г. украински екип за специални операции унищожи стратегически бомбардировач Туполев Ту-22М3 и изведе из строя два други при наземна операция дълбоко в руска територия. До лятото на 2023 г. между 84 и 130 от приблизително 900-те тактически самолета на Русия вече бяха загубени. През януари 2024 г. високо ценен руски самолет за ранно предупреждение и управление (AWAC) Бериев А-50, използван за насочване на ракетни удари с голям обсег и за откриване на активиране на системи за противовъздушна отбрана, беше унищожен над Азовско море. Придружаващ команден самолет Ил-22М, използван и за наблюдение на военни операции, претърпя значителни, вероятно непоправими, щети по опашния си стабилизатор и фюзелажа при същата атака. Руските наемнически сили Вагнер са отговорни за свалянето на самолет Ил-22М, както и на няколко транспортни и ударни хеликоптера по време на бунта си в края на пролетта на 2023 г. Друг самолет за въздушно-луноходна авиация „Бериев“ А-50М беше унищожен от атака с дрон, извършена от беларуски партизани на летище близо до Минск през февруари 2023 г. Съобщава се, че само девет такива стратегически самолета са на активна служба в руските Въздушно-космически отбранителни сили.

Въпреки отсъствието на украински военни кораби в Черно море, различни стратегии, използвани от Украйна, ефективно изчерпаха военноморското присъствие на Русия с елиминирането на 24 военни кораба, включително „Ростов на Дону“, дизел-електрическа подводница клас „Кило“, пусната в експлоатация през 2014 г. Сред другите забележителни загуби са „Москва“, ракетен крайцер и флагман на руския Черноморски флот, потопен през пролетта на 2022 г., „Новочеркаск“, голям десантен кораб, както и миночистач, три десантни кораба, три по-малки десантни кораба и девет патрулни лодки. Руската фрегата „Адмирал Макаров“ беше определена за флагман на Черноморския флот след потапянето на „Москва“, но и тя беше силно повредена при отделна атака през октомври 2022 г. и към септември 2023 г. остава неманеврена.

Сякаш за да се справи със загубата на своите бойци, руското военно ръководство е сериозно засегнато със загубата на седем генерали. През юли 2023 г. генерал-лейтенант Олег Цоков от 58-ма Обединена армия и заместник-командващ на Южния военен окръг е убит при ракетен удар. За да влоши положението, на следващия ден генерал-майор Иван Попов, командир на 58-ма, е отстранен от командване заради критиките си към воденето на войната. Попов продължи да критикува висши руски военни служители, включително началника на щаба на руската армия Валери Герасимов и министъра на отбраната Сергей Шойгу. Това фиаско последва бунта на наемническата група Вагнер, водена от Евгений Пригожин през предходния месец, който завърши с дългоочакваното убийство от Путин. Друг резултат от бунта беше отстраняването на генерал Сергей Суровикин, началник на Въздушно-космическите сили на Русия и предишен главнокомандващ на руските сили в Украйна, заради връзката му с наскоро починалия.
Военноморският щаб на Черноморския флот в Севастопол беше ударен през септември 2023 г., при което загинаха няколко офицери. Неотдавнашната загуба на високопоставен офицер, генерал-майор Владимир Завадски, убит от руска противопехотна мина през ноември 2023 г., е бил заместник-командир на 14-ти армейски корпус в Източна Украйна. Сред по-нископоставените офицери, убити от началото на войната, са 58 полковници и 176 подполковници. Сред последните е полковник Вадим Найлиевич, командир на полк за радиоразузнаване в Западен Крим, където концентрацията на радарни и противоракетни системи е била на най-високо ниво. Командната структура на руските военни е такава, че загубата на ръководство на подразделенията води до известен временен безпорядък, тъй като подразделенията не са обучени да функционират автономно. Когато ръководството се губи с такава редовност и неопитни офицери биват повишавани в звания, за които са зле подготвени, „мъглата на войната“ на Клаузевиц бързо се спуска върху бойното поле, което води до катастрофални последици , каквито може би вече са били наблюдавани.
Моралът в руската армия е компрометиран, като войниците говорят открито за мизерията си на фронтовата линия, некомпетентността на ръководството си и готовността си да се предадат. Дезертьорствата са се удвоили и утроили съответно през 2022 и 2023 г. в сравнение с предивоенните данни; някои дезертьори дори са готови да свидетелстват за руски военни престъпления в Украйна. Руски активисти в Тбилиси, Грузия, създадоха проекта „Идите лесом“ („Вървете през гората“), за да помогнат на руснаците, желаещи да дезертират, и отбелязаха 89% увеличение, от 305 на 577 заявки само от лятото до есента на 2023г.
Руска икономика
Подробен преглед на представянето на Путин на вътрешния фронт по отношение на здравеопазването и други социално-икономически проблеми е наличен в по-ранни есета. Следва преглед на икономиката, както тя може да е свързана с военните усилия на Русия.
Съществуват противоречия относно докладването на състоянието на руската икономика и как то се възприема от Запада. Това до голяма степен е свързано с отказа на Путин да разкрие икономическите показатели, които биха потвърдили докладите за икономическото състояние на Русия, докато той се занимава с познатата си практика на дезинформация. Липсата на прозрачност, характерна за повечето авторитарни режими, е в основата на тяхното намерение да подвеждат. Необходим аспект от фарса на Путин в това отношение е подкопаването на руската федерална държавна статистическа служба, Росстат, като постави контрола върху агенцията в ръцете на своите политически агенти. В резултат на това ефектът от глобалните санкции, наложени на Русия през 2022 г., изглеждаше слаб и, за малка изненада, поне в непосредствения период руската икономика, според отчетите, предоставени на Международния валутен фонд (МВФ), се е свила само с 2,2%, което е много по-малко от прогнозираното.
Резултатът доведе до очакваните ранни критики относно неефективността на санкциите и невъзможността да се промени ходът на развиващите се събития. Това се превърна в платформа за приятелските настроени към Путин хора, за да насърчават устойчивостта на руската икономика и да оплакват неудобството от прилагането на санкции за собствените си държави. Всъщност, както съобщава Агате Демаре, старши политически сътрудник по геоикономика в Европейския съвет по външни отношения и колумнист във Foreign Policy, данните за растежа на Русия се основаваха на избрани прогнози, които благоприятстваха само положителни резултати, за да подведат МВФ. Последният всъщност първоначално е очаквал свиване от 8,5% за руската икономика. Разбира се, отчасти прогнозираният резултат беше смекчен от увеличеното руско военно производство, въпреки че новото въоръжение очевидно не е направило нищо за подобряване на жизнения стандарт на Русия, особено в селските ѝ общности, и не е осигурило реална възвръщаемост на инвестициите за размера на понесените материални загуби.
Опасенията относно оценката на МВФ за руската икономика продължават и през втората година от войната. Оценките му може би са свързани повече с влиянието на действащ висш руски член на Изпълнителния съвет на МВФ, отколкото с желанието да се разследват, доколкото е възможно, няколкото показателя, които са в основата на здравето на икономиката на дадена нация – капиталови потоци, потребление на електроенергия, добив на петрол и газ, чуждестранни инвестиции, данни за заеми, корпоративни финансови отчети и външна търговия – за да се получи независима мярка за статут . Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) всъщност повдигна въпроси относно намаляващия износ на стоки, намалените приходи от изкопаеми горива, напускането на няколко големи мултинационални компании и замразяването на 70% от активите на руската банкова система в размер на 326,13 милиарда долара (щатски долара) и допълнителни 21,74 милиарда долара (щатски долара) активи, принадлежащи на повече от 1500 санкционирани лица и организации.
През последните две години е настъпила поразителна загуба на руско въоръжение. За да се добие известна представа за цената на тази война по отношение на военно оборудване, прегледът на разходите в щатски долари за производство на някои от по-забележителните елементи, загубени във войната, ще даде перспектива. Черноморският флот е претърпял загуба от приблизително 20% от предвоенния си състав. Оценките за загубата на големи военноморски кораби, като например ракетния крайцер „Москва“ (750 милиона долара), подводницата клас „Ростов на Дону“ от клас „Кило“ (300 милиона долара) и десантния кораб „Новочеркаск“ (85 милиона долара), възлизат на над един милиард щатски долара. Когато се обмисля подмяната на такива кораби по сегашни цени, забележителен пример би бил „Новочеркаск“, който е въведен в експлоатация през 1987 г. Актуализираната му цена би достигнала около 280 милиона долара, което е три пъти повече от първоначалната цена. Загубата на тонаж на Черноморския флот до момента е значителна, като част или целият му е незаменим при настоящите обстоятелства.

Ситуацията на място е също толкова тежка. Унищожени са три руски ракетни системи С-400 на цена над 600 милиона долара всяка . От руските танкове, разположени в Украйна, значителен брой са Т-72 и по-модерните модели Т-90 с покупни цени съответно 1,2 милиона и 4,5 милиона долара . През първите 19 месеца на войната са загубени 50 танка Т-90М и 34 танка Т-90А от общия брой на стойност приблизително 378 милиона долара. Загубата на въоръжени превозни средства (БПМ) изглежда корелира с оценките за жертвите и в случая с Русия, според Въоръжените сили на САЩ, над 11 300 БПМ са били извадени от строя. Редица от по-новите руски БПМ, използвани в Украйна, са моделите БТР-80 и БТР-90, въпреки че са били разпознати и няколко от много по-старите модели от съветската епоха, като БТР-50, въведен за първи път през 1954 г. Тъй като БТР-80 вече не се произвежда, единичната цена на БТР-90 отпреди десетилетие е възлизала на 340 000 долара . Към тези цифри се добавят и разходите, свързани със загубата на над 11 600 руски спомагателни машини и цистерни за гориво, необходими за поддържане на военните усилия. Инвестицията, необходима за заместване на продължаващата загуба само на транспортни елементи в сухопътната кампания, независимо дали са произведени вътрешно или закупени от друго място, представлява предизвикателство за всяка офанзивна подготовка, когато повече от една четвърт от руските запаси от оборудване на сухопътните войски са загубени. Също толкова предизвикателство могат да бъдат ограниченията в производството на ново въоръжение при евентуален недостиг на части поради санкции.
Във въздушната война, загубата на два самолета за управление на самолети „Бериев“ А-50 на цена от 330 милиона долара всеки, командно-контролен самолет Ил-22М с приблизителна цена от 36 милиона долара през пролетта на 2023 г. и още един, по-скорошен, шест изтребителя Су-35 с единична цена от 85 милиона долара, натрупани общо 510 милиона долара, и 26 изтребителя Су-34 с единична цена от 50 милиона долара, натрупани общо още 520 милиона долара, дава известна представа за разходите, направени за водене на въздушна война в Украйна. Загуби от такъв мащаб, основани само на частична оценка на въздушната кампания на Русия, водят до въпроси относно използването на останалите ѝ и по-скъпи самолети.
Текущите военни разходи ще бъдат насочени до голяма степен към производството или закупуването на военна техника, както и към плащания на ранени войници и семейства на загинали в бойни действия. Неефективността и корупционните практики на руската индустрия и съпътстващата я липса на печалба на няколко от държавните ѝ компании ще допринесат за разходите, необходими за поддържането на войната. Изненадващо, гигантът в отбранителната индустрия „Ростех“ реализира по-малки печалби през 2022 г. по време на войната, отколкото през 2020 г., а Обединената корабостроителна корпорация също загуби приблизително 224 милиона долара през 2022 г. след безпечалбна 2021 г.
В съответствие с опитите си да обрисува картина на руското икономическо благополучие, докато по-разсъждаващите икономисти биха помислили друго, Путин твърди, че икономиката е „по-добра от очакваното“, позовавайки се отново на благоприятни тенденции в БВП и инфлацията през лятото на 2023 г., без да се съобщават достатъчно подробности, лежащи в основата на съобщението. Към днешна дата, печалбите от БВП на Русия се дължат до голяма степен на увеличените държавни разходи за война и инфраструктура. Бюджетът за отбрана се е увеличил от 2,7% от БВП през предвоенната 2021 г. до 3,9% през 2023 г. и се увеличава с повече от 70% през 2024 г. до 6% от БВП или приходи от 349 милиарда долара, като около една трета от тях уж ще бъдат платени от нефтения и газовия сектор. Глобалните санкции бяха много наказателни, като финансовите и няколко експортни пазара за руски стоки бяха затворени. Депресирана икономика се дължеше на нарастващите разходи за бизнес дейност. Приходите през първата половина на 2023 г. са спаднали с почти 50% спрямо същия период на 2022 г. поради намалените цени на руския суров петрол и по-ниските обеми на природен газ. Бюджетният дефицит за периода януари – май 2023 г. е отчетен като 17% над планирания и одобрен за цялата година.

Въпреки покачването на световните цени на петрола през втората половина на 2023 г., засиленото прилагане на тавана на цените на руския суров петрол от страна на Европейския съюз (ЕС) ограничи приходите от износ и наложи отстъпки за износ другаде. 2023 г. завърши с 24% спад на приходите от петрол и газ на Русия или 99,4 милиарда долара, въпреки че се очаква възстановяване за 2024 г. с пренасочването на петрола към Китай, Индия и Турция и умерено увеличение на транзита на природен газ в Европа през новия тръбопровод „Турски поток“. Доставянето на газ за Европа за 2023 г. като цяло спадна с 55% със затварянето на транзита през Украйна. Проблемът се влоши още повече с неотдавнашното нападение срещу гигантския терминал за износ на петрол и газ в Балтийско море, който причини значителни щети на комплекса Уст-Луга, разположен във Финския залив, западно от Санкт Петербург. „Новатек“, най-големият производител на втечнен природен газ в Русия, спря дейността на съоръжението, което преработва газов кондензат в реактивно гориво, мазут и други продукти за руската армия и международния енергиен пазар.
Няколко фактора сочат към несигурно бъдеще за руската икономика през текущата година и по-сигурен спад в дългосрочен план, предвид липсата на мерки за балансиране на икономиката от страна на Русия. Джефри Зоненфелд и Стивън Тиан от Йейлското училище по мениджмънт посочват, че Путин „канибализира“ руските държавни фирми, извличайки богатството им чрез данъчно облагане, за да поддържа военната си кампания въпреки значителните загуби. Между началото на войната през февруари 2022 г. и юни 2023 г. 253 милиарда долара частен капитал напуснаха Русия, преките чуждестранни инвестиции на практика приключиха, а руските активи, оценени в рубли, загубиха значителна стойност на световните пазари. Повече от 1000 чуждестранни компании или са ограничили дейността си , или са напуснали Русия изцяло; от последните, големите американски предприятия включват McDonald's, Ford, General Motors, International Business Machines (IBM), Microsoft, Intel, Goldman-Sachs, Amazon и други.
Чуждестранните руски банкови активи на стойност над 300 милиарда долара и частните активи на олигарси и други служители на режима на Путин, замразени по време на избухването на войната, сега са обект на конфискация , за да се помогне на Украйна. По същия начин, липсата на достъп до голяма част от световния пазар лишава руските компании от възможността да емитират нови акции или облигации. Руският производствен сектор се разшири, за да отговори на вътрешното търсене, до голяма степен за отбранителната промишленост, тъй като новите поръчки за износ намаляват. Високата цена на вносните стоки обаче, подсилена от отслабената рубла и високата инфлация, ще възпрепятства този процес в обозримо бъдеще. Заобикалянето на санкциите, улеснено от Китай, Турция, Кипър, Обединените арабски емирства, Грузия и Армения, позволи вноса на контролирани стоки, въпреки че по-нататъшни санкции може да затворят подобни вратички в скоро време.
Инфлацията в Русия се увеличава от април 2023 г., достигайки около 7,5% до ноември, което принуждава Централната банка да поддържа високи лихвени проценти. Всъщност, лихвеният процент вече беше повишен до 16% през декември като последица от продължаващото увеличение на военните разходи и западните санкции, които влошиха инфлационните прогнози. В резултат на значителния спад на чуждестранните инвестиции, икономиката също става все по-зависима от държавата. В същото време нарастващият държавен дефицит заплашва да изчерпи руския суверенен „черен ден“ Фонд за национално богатство (NWF), оценен на 100,4 милиарда долара към момента на избухването на войната, с малко жизнеспособни възможности за избягване на тази привидна неизбежност. Ликвидните активи в NWF вече са спаднали с 44% от февруари 2022 г. насам.
През 2022 г. беше въведен „данък върху неочакваните печалби“ за определени индустрии, насочени към свръхпечалба, реализирана през 2022 г. Наложен е променен данък за петролната индустрия, базиран на това, което правителството смята за „справедлива“ цена за продадения петрол, принуждавайки износителите да преговарят за по-добри цени с купувачи в Азия, по-специално. Това се случи на фона на петролното ембарго на ЕС и таван на цената от 60 долара за барел върху продадения петрол, налагащ глобална отстъпка за руския петрол. По-скорошни мерки бяха предприети от Министерството на финансите на САЩ за затягане на тавана на цените чрез нови санкции, насочени към корабособствениците и други търговци, идентифицирани като превозващи руски суров петрол над тавана, след като бяха установени недостатъци при прилагането на ограниченията. Bloomberg Economics прогнозира, че ликвидните активи, останали в NWF, биха могли да стигнат в най-добрия случай за още една или две години, ако експортните цени на петрола паднат под 50 долара за барел.
Нарастващите военни разходи принуждават руската икономика да се изправи на постоянна военна основа , която ще служи като основен двигател на растежа, докато този растеж вече не стане оправдан. Разходите за образование, здравеопазване и други социални помощи, предназначени да се грижат за благосъстоянието на нацията, ще бъдат сравнително по-малки. Последните може да се окажат друга жертва на войната, ако прогнозите за печалбите в петролния и газовия сектор не достигнат нивото, необходимо за поддържане на предложения бюджет. Зависимостта от вноса за поддържане на военна икономика ще продължи да допринася за инфлационната тенденция, което ще доведе до още по-голямо покачване на лихвените проценти и окончателно спиране на инвестициите.
Липсата на военен напредък от страна на Русия през последната година, въпреки значителните разходи за персонал и загубата на въоръжение, съчетана с нарастващата икономическа тежест, подхранвана от отчаяните опити за поддържане на военните усилия, са само два фактора в грандиозния цирк от събития, които заплашват диктатурата на Путин. Тези фактори, от своя страна, ще окажат влияние върху друг, още по-заплашителен проблем, с който всички авторитарни лидери в крайна сметка ще трябва да се изправят, когато заблудите им се сблъскат с реалността.
Предстои още.
Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2024. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.
Една мисъл за „Шансовете на Путин (част 1) – Дисонансът между войната и икономиката“
Коментарите са затворени.