Орбан и популизмът в Европа

Точно от другата страна на границата с Естония, на руска територия, стои много видима табела с простото изявление „Русия не познава граници“ – характерно руска самодоволна бравада, целяща да сплаши по-малка нация, която твърдо застана до Украйна в настоящата си война с Русия; война, чрез която Русия ясно показа, че не зачита границите на суверенни държави. Тя е предупреждение за всяка нация в нейна близост – балтийските държави, Финландия, Полша, Словакия, Унгария, Румъния, Молдова, Казахстан, Азербайджан, Армения, Грузия.

Държави в близост до Русия, където вероятно могат да възникнат конфликти в резултат на нейните империалистически стремежи. Снимка: Питър Хермес Фуриан

Нарастваща тревога обзема Европа и отвътре под формата на деснопопулистки настроения, изразени по-специално в някои източноевропейски държави. Пример за това е Унгария, член на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и Европейския съюз (ЕС), където нелибералното управление отстъпи място на де факто авторитарно управление и се отклони в пропутинския лагер. Въпреки че е преживяла опустошенията от минали агресии от съседни авторитарни режими, по-специално нацистка Германия и Съветска Русия, управляващият политически режим на Унгария е избрал да следва път, обединяващ нацията си в по-тясно сътрудничество с престъпен режим, който отново заплашва благосъстоянието на континента. Изглежда, че човечеството наистина е неспособно да научи следващите поколения за вредата, причинена от авторитарното ръководство, избирайки да се държи по свои собствени правила, а не по тези на преобладаващата мъдрост в управлението. Това напомня за твърде често срещания рефрен: „ Не трябваше да се стига дотук... но ние го оставихме да се случи “ .

Дясната популистка идеология, освен социалния и фискален консерватизъм, се идентифицира с неонационализма. Тя е склонна към рестриктивни имиграционни политики и използва местни религиозни и културни нюанси, за да подсили своята популистка платформа, която често насърчава прекалено ревностна нужда от расова чистота. Движението печели благосклонност чрез анти-естаблишмънтска реторика, изкуствено създадени антиелитарни настроения и противопоставяне на външно влияние. Екстремисткото крило използва публична дезинформация, за да подкрепи своя дневен ред и подриване на демократичното управление с цел създаване на недоверие в неговите институции. Опасността идва, когато движението придобие властта на правителството и се трансформира в авторитарен режим, правейки го или от самото начало в отговор на изкуствено създадена заплаха, както беше в случая с палежа на Райхстага в нацистка Германия през 1933 г., или методично, както в нелиберална демокрация, която постепенно подкопава установените институции, предназначени да смекчат неправилното използване на такава власт.

Методите са познати. Публичните новини и мнения са ограничени до държавни медии и надеждни източници, публични или частни, ангажирани с подкрепата на правителствената пропаганда. Съдебната власт е подчинена чрез назначаване на партийни лоялисти. Правителствената законодателна власт е отслабена чрез ограничаване на броя на местата, докато останалите се попълват с членове на управляващата партия чрез изборни злоупотреби. Организацията за държавна сигурност е преконфигурирана и превърната в инструмент, обслужващ нуждите на правителствената изпълнителна власт, а не в агенция, ангажирана с общественото и националното благосъстояние. Накрая, върховната власт се предоставя на силно централизирана правителствена изпълнителна власт чрез конституционна реформа, като по този начин се установява правна отговорност.

Унгарският президент Виктор Орбан е интригуващ пример за политическа трансформация, когато обстоятелствата налагат промени в платформата, за да отговарят по-добре на нечие възход на власт. Именно волята за власт твърде често измества желанието за служба, замествайки го с желанието да ти се служи. Когато тази власт стане абсолютна, тя бързо започва да ерозира основите на правилното управление и заедно с него благосъстоянието на обществото. Историята на 20-ти век ни предоставя няколко примера, които илюстрират това - от Мусолини, Сталин, Тоджо и Хитлер до Мао Дзедун, Пол Пот, Иди Амин и сега Владимир Путин в това ново хилядолетие.

Орбан се появява на политическата сцена през 1989 г. като член на Фидес („Саюз на младите демократи“), антикомунистическа либерална студентска организация, когато страната все още е била под съветско иго като нация от Варшавския договор. Предизвикателна реч, призоваваща съветските войски да напуснат страната в призив за по-голямо самоопределение, прави Орбан известен на обществеността. През 1992 г. той става заместник-председател на Либералния интернационал, глобална организация на либерални политически партии, основана през 1947 г. През 1993 г. той се издига до президент на Фидес и по-късно председателства Комисията по въпросите на европейската интеграция от 1994 до 1998 г. По това време Орбан е решен на по-тясно сближаване със Запада, стремейки се да се отдалечи от репресивната руска сфера на влияние. През 1996 г. той става председател на Унгарския национален комитет на Новата атлантическа инициатива (NAI), организация, базирана в рамките на Американския институт за предприемачество и ангажирана с укрепването на демокрациите, обхващащи Атлантика.

Парламентарните избори през 1994 г. в постсъветска Унгария се оказаха повратна точка за Демократическата партия на Орбан, когато тя завърши трета и видя Унгарската социалистическа партия (Magyar Szocialista Part; MSZP), бивша комунистическа организация под ръководството на Дюла Хорн, да се завърне на власт. Резултатът подтикна Орбан и Фидес да възприемат по-центристка дясноконсервативна платформа. Недоверието в социалистическото правителство на Хорн поради непопулярните фискални и пенсионни реформи донесе успех на Фидес на изборите през 1998 г. След като спечели само 148 от 386 места в Народното събрание, Фидес се обедини с Независимата партия на дребните земеделци, която взе 48 места, и Унгарския демократичен форум със 17 места, за да сформират коалиционно правителство с мнозинство.

Под ръководството на Орбан последваха административни промени при липсата на реално партийно споразумение, което доведе до намаляване на броя на сесиите, които може да се провеждат от Народното събрание, законодателният орган на страната. Това се случи въпреки обвиненията, че ходът ще намали законодателната ефективност на парламента и неговия надзор върху действията на правителството. Освен това,

Орбан консолидира по-голяма власт в кабинета на министър-председателя и се опита да замени парламентарната процедура, изискваща мнозинство от две трети от гласовете, с такава, изискваща обикновено мнозинство. Последното беше отменено от Конституционния съд. За кратко време бюрокрацията се политизира с по-голяма централизация на контрола и назначаване на партийни лоялисти на ключови административни позиции. Ранните признаци за намеренията на Орбан в управлението и склонността му към изпълнителна власт вече се разгръщаха в началото на хилядолетието.

През 1999 г. Унгария, заедно с Полша и Чехия, се присъединиха към НАТО. През 2000 г. Фидес се раздели с Либералния интернационал и се присъедини към Европейската народна партия (ЕНП), транснационална центристко-дясноцентристка политическа партия, основана през 1976 г., която до 1999 г. се превърна в най-голямата партия в Европейския парламент. Междувременно в правителството, ръководено от Фидес, се разразиха малки скандали, свързани със схеми за подкупи, свързани с военен договор, и съмнителни бизнес практики, довели до разпадането на управляващата коалиция. Правителството на Орбан беше обвинено и в използване на контрола си над Националния съвет за радио и телевизия, за да прокара политическата си програма и да тормози независимите радио- и телевизионни оператори. До изборите през 2002 г.коалицията, водена от Фидес, беше изпреварена от MSZP, която все още имаше достатъчно влияние върху медиите по това време. MSZP щеше да запази коалиционно управление и на последвалите избори през 2006 г.

Национален референдум през 2003 г. по време на управлението на MSZP гласува в полза на присъединяването към ЕС. Унгария получи прием в ЕС на следващата година, като окончателно завърши интеграцията си в европейската общност както икономически, така и военно. През 2003 г. Фидес се съюзи с дясното, консервативно Християндемократическо крило (Kereszténydemokrata Néppárt; KDNP) , за да се превърне във Фидес-KDNP, за да отговаря по-добре на ревизираната си партийна платформа. На изборите за Европейски парламент през 2004 г. Фидес-KDNP всъщност спечели 47,4% от гласовете, като 12 от кандидатите ѝ бяха избрани за членове на Европейския парламент (ЕП), което е знак за нейната устойчивост все още в Унгария.

На предизборния билборд на Фидес-КДНП пише: „За война. Левицата ще ни въвлече във война.“ Посланието на Орбан твърди, че опозицията в Унгария ще въвлече страната в конфликт с Русия, като заеме позиция с ЕС и НАТО в подкрепа на Украйна. Със собствения си режим, замесен в корупция и в противоречие със Запада заради войната, Орбан компрометира перспективите за бъдещо финансиране от ЕС, като същевременно увеличава енергийната зависимост от Русия, страна, която не е подготвена да предостави финансова помощ на Унгария. Будапеща, Унгария (юли 2023 г.). Снимка: Raketir.

Важен геополитически момент в европейския пейзаж дойде, когато Декларацията от срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. обяви, че както Грузия, така и Украйна ще бъдат разгледани за членство, въпрос, който разтревожи Владимир Путин и предизвика нахлуването на Русия в Грузия през същата година. Руско-грузинската война избухна, когато Русия установи директни отношения със сепаратистките лидери в самопровъзгласилите се независими републики Абхазия и Южна Осетия в рамките на Грузия, и двете от които не бяха признати като такива от международната общност. Орбан осъди руската агресия, въпреки че не след дълго отношението му към Русия и Изтока се промени драстично, оставяйки мнозина да разгадаят мистерията зад трансформацията.

Глобалната финансова криза от 2008 г., която възникна в Съединените щати (САЩ), промени геополитическия пейзаж, създавайки съмнения относно финансовата стабилност на Запада и накара някои като Орбан да се обърнат към Изтока ипо-специално към Русия. По това време се твърди, че икономическият съветник на Орбан, Дьорд Матолчи, го е убедил, че глобалната финансова криза от 2008 г. ще доведе до изместване на световната икономика от Запад на Изток. Преди кризата от 2008 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия се е увеличил с 6,4% през 2006 г., а след това, през 2007 г., достигна най-високия си процентен ръст от 8,1% от падането на Съветския съюз през 1991 г., а след това нарасна с още 5,2% през 2008 г.

Орбан изглеждаше особено очарован от контрола на Путин върху бизнес елита на страната му. Той пътува до Русия и Китай в края на 2009 г., непосредствено преди предстоящите парламентарни избори в Унгария, за да се срещне съответно с Путин и Дзинпин, и беше посрещнат топло и от двамата, въпреки че по това време беше само лидер на опозицията.

В този момент е необходимо да се върнем назад, за да отбележим инцидент, случил се през 1994 г. в постсъветска Унгария, когато Фидес се стремеше към по-голяма значимост на политическата сцена. Събитието може би е било началото на поредица от събития, които ще окажат влияние върху отношението на Орбан към Русия през 2008 г. Известната руска мафиотска фигура и политически влиятел, Симеон Могилевич, организира доставката на голяма сума пари на оперативен служител в Будапеща. Посредникът, отговорен за превода, е член на мрежата на Могилевич и самият той е заподозрян в трафик на оръжие и наркотици, Дитмар Клодо. Видеозапис на доставката на пари в ръцете на Виктор Орбан е заснет тайно на закрито място и е предаден на Могилевич за съхранение. Както е типично в подобни среди, подобно притежание би се възприело като полезно, ако собственикът му се нуждае от него като лост, за да се измъкне от все още неизвестна несигурна ситуация.

И така, през 2008 г. се появи точно такъв случай, когато Могилевич се озова в сериозна съдебна опасност, обвинен в укриване на данъци в Русия. В замяна на свободата си, се твърди, че е предал компрометиращия видеозапис на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) и по този начин е попаднал във владение на Путин. Въпреки предоставените подробности, инцидентът все още не е потвърден от недостъпни в момента архивни доказателства във ФСБ. В противен случай, на Запад е предоставена декларация, подписана от Клодо, удостоверяваща предаването на пари в брой

Значението на подобна информация, замесваща Орбан в транзакционно споразумение с руската мафия, изглежда е може би само една от редицата уязвимости, уж документирани от руското разузнаване и с които разполага Путин. Други изглежда вероятно разкриват Орбан и неговия тъст, Ищван Левай, като информатори на унгарската държавна сигурност, когато Унгария е била под съветско влияние. Като цяло, съществуването на такава компрометираща разузнавателна информация в ръцете на Путин представлява проблем за Орбан, когато се вземе предвид съюзяването на режима му с Русия, което се случи донякъде внезапно през 2008-2009 г. Поредицата от събития трябва да се разглежда в пълния контекст на други забележителни събития, които са се развивали по това време и които може да са повлияли на изместването на изток.

Към момента на изборите през 2010 г. унгарската общественост също беше уморена от управляващото правителство, водено от MSZP, и неговия министър-председател Ференц Дюрчани, който подаде оставка през 2009 г. на фона на скандал, свързан с лошото управление на икономиката на страната. Фидес-КДНП на Орбан се завърна на власт, вече печелейки конституционно мнозинство в парламента. Неговата „кампания на омразата“ от 2010 г., както беше наречена, нямаше много общо с политически дневен ред, а по-скоро беше белязана от ксенофобска реторика, свързана с имигрантите, расистки обиди, хомофобски лозунги и призиви за възстановяване на смъртното наказание – характеристики, които разпалиха обществените настроения. От самото начало на управлението си Орбан избягваше икономическите политики на ЕС и възприемаше позиции, предпочитани от унгарските националистически кръгове, които отдавна таяха негодувание към Европа заради прилагането на Трианонския договор от 1920 г., с който бяха сложени край на военните действия между Унгария и съюзниците след Първата световна война.

Договорът значително намалява предвоенната територия на Унгария, отстъпвайки Словакия и Рутения на Чехословакия, Хърватия на новото Кралство на сърби, хървати и словенци, по-късно станало Югославия през 1929 г., и Трансилвания на Румъния, създавайки иредентистки настроения сред много националисти.

Политическа карта на Унгария, обозначаваща националните ѝ граници със съседните държави, важни градове със столицата Будапеща, както и реките и езерата. Тя остава държава без излаз на море след Трианонския договор (1920 г.). Снимка: Петер Хермес Фуриан

Именно по време на този втори мандат Орбан обяви намеренията си не само да се откаже от прилагането на западната икономическа идеология, но и да подражава и да развива връзките си с тези на Русия, Турция и Китай. Новият икономически план включваше намаляване на бюджетния дефицит чрез данъчно облагане и преструктуриран пенсионен план. Въведена беше банкова такса върху общите активи и беше предприета значителна национализация на банковия сектор, за да се намали зависимостта от чуждестранни банки. Такива държавни банки в политически доминирано правителство обаче имаха вероятност да насочат кредитирането към предпочитаните от режима субекти. По същия начин стратегически активи като петрола щяха да започнат да бъдат национализирани и след това насочвани към предпочитани частни субекти. В някои сектори бяха създадени национални монополи, подкопавайки конкуренцията, както при създаването на нова мрежа от магазини за тютюн, която щяла да даде възможност за семейни бизнес възможности. Както можеше да се очаква, лоялните привърженици на партията Фидес-КДНП получиха преференциални отстъпки за тютюн , а тези с опозиционни връзки бяха изрично изключени от разглеждане. Въведена е „Схема за финансиране на растеж“ (FGS), която предоставя правителствен кредит за облекчаване на натрупаното дългово бреме върху малкия бизнес, причинено от рецесията през 2008 г.

Икономическият растеж последва с 3,5% увеличение на БВП до първото тримесечие на 2014 г., наред със значително намаляване на бюджетния дефицит под 3% от БВП до 2013 г., най-ниското ниво в посткомунистическата история на Унгария. Друга изборна победа през 2014 г. даде на Орбан допълнителен политически мандат да продължи икономическата си политика, разширявайки своята система за финансово осигуряване, за да включи частично поемане на кредитния риск от централната банка и да предостави помощ за задлъжнялост на уязвими домакинства. Програмите за обществени работи създадоха възможности за заетост за по-нискообразовани работници.

По-нататъшно приближаване към Русия стана очевидно чрез значително стратегическо партньорство за разширяване на ядрена инсталация със заем, отпуснат от Русия, в размер на 13,9 милиарда долара, което се равнява на 12% от БВП на Унгария. Централата с четирите си реактора щеше да осигурява 40% от електроенергийните нужди на Унгария. Споразумение от 2022 г. при подобни условия е за изграждането на два нови реактора в Унгария. Доставянето на природен газ от Русия за Югоизточна Европа, включително Унгария, се осъществява чрез новопостроения тръбопровод „Турски поток“ , който заобикаля Украйна, лишавайки я от транзитни плащания, които преди това е начислявала чрез преминаване през преди това действащ тръбопровод. Тревожна за Унгария сега е зависимостта от Русия за енергийните си нужди, както чрез доставката на изкопаеми горива, така и чрез технологична подкрепа за ядрената ѝ индустрия.

С новоустановената си и продължителна законодателна власт върху следващите избирателни цикли и успехите си на изборите през 2014, 2018 и 2022 г., Орбан промени конституцията на страната в своя полза и значително намали броя на парламентарните места, за да осигури запазването на електоралното мнозинство на партията си, подобно на подобни намерения в Русия на Путин. Антисемитизмът се промъкна в продължаващата политическа реторика, заедно с възражението срещу западноевропейската „пропаганда“ на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и куиър (ЛГБТК) общности и ксенофобските нагласи към имигрантите. Той също така си спечели прозвището „хищник на свободата на пресата“ заради репресивното си отношение към независимите медии, след като изгради държавна медийна империя, отзивчива към „истината“, както е тълкувана от партията. Контролът върху 80% от унгарските медии е в ръцете на управляващата партия, докато други частни медийни източници са напълно заглушени. Разпространението на всяка „фалшива“ информация е криминализирано, а независими журналисти са подслушвани и тормозени.

Освен противопоставянето на Орбан на предоставянето на помощ на Украйна, отказа му да се придържа към санкциите на ЕС срещу Русия и откритата подкрепа на оправданието на Путин за незаконно нахлуване в суверенна държава, той участва в продължаващия мигрантски проблем в Европа, като насърчава потока от нелегални мигранти от Унгария към съседните територии на Украйна и Сърбия. Създаването на гранични кризи чрез улесняване на масовата миграция на хора от конфликтни зони към Европа и САЩ е една от по-предпочитаните схеми на Путин за хибридна война, целяща да дестабилизира нациите чрез създаване на социални раздори. Такъв беше случаят, когато другата му регионална марионетка, беларуският лидер Александър Лукашенко, се опита да принуди преминаването на мюсюлмански мигранти на границата между Беларус и Полша през 2021 г. в навечерието на нахлуването в Украйна.

Допълнително безпокойство буди потенциалът за разкриване на поверителна кореспонденция от ЕС и НАТО на руското разузнаване, когато тя попадне в ръцете на путинист като Орбан. През 2013 г. режимът на Орбан започна да позволява закупуването на „облигации за пребиваване“ от чужденци за 300 000 евро. Те от своя страна даваха възможност за закупуване на една от „златните визи“ на Унгария за още 60 000 евро, за да получат достъп до Шенгенското пространство на ЕС. Програмата уж би позволила на агенти на руската служба за външно разузнаване да се преструват на чужда държава, за да получат достъп до ЕС. Програмата влезе в сила през 2013 г. и приключи четири години по-късно, едва след възражения, повдигнати от ЕС, но не преди около 41 милиона евро да бъдат спечелени от компании, тясно свързани с партията Фидес на Орбан. Будапеща, иначе казано, изглежда се е превърнала в регионален логистичен център за руското разузнаване, като унгарската агенция за национална сигурност сякаш не е прекалено загрижена за доказателства за руско хакерство на собственото ѝ Министерство на външните работи от 2012 г. насам.

Какво да кажем за това къде се намира Унгария след 13 последователни години авторитарно управление под режима на Орбан? Според Transparency International, Унгария сега се възприема като страна с най-лошия резултат по отношение на корупцията в ЕС. Не е изненадващо, че Русия, известна с липсата на отчетност на правителството, е класирана все още значително по-зле от Унгария с един от най-ниските резултати в Източна Европа. Конституционните промени на Орбан от 2011 г. централизираха изпълнителната власт, отслабиха Конституционния съд, намалявайки властта му над изпълнителната власт на правителството, ограничиха гражданските свободи, ограничиха свободата на словото и по-специално потиснаха независимата преса.

Плашещ пример за авторитарно лидерство стана очевиден от лошото управление на пандемията от COVID-19, когато след първоначалното игнориране на проблема, склонността на Орбан към липса на прозрачност му позволи да подкопае правилния процес на наблюдение на разпространението на болестта. По този начин той възпрепятства способността да се прецени ефективността на изискванията за здравни регулации и капацитетът на здравните ресурси, необходими за справяне с нарастващата криза. След това той успя да се възползва от ситуацията, като наеме дългогодишен приятел и бивш монтажник на газопроводи и водопроводи, Лоринц Месарош, като трета страна, за да поеме поръчката на вентилатори, тестови комплекти и машини за производство на маски от Китай, които биха подпомогнали усилията за борба с пандемията. Партията Фидес отчете разходи за тези необходими неща в размер на 210 милиона форинта (684 000 щатски долара), докато съседните страни успяха да платят само еквивалента на 21 милиона форинта, закупувайки от същия източник. Това се случи в контекста на предоставянето от ЕС на значителни средства на Унгария в подкрепа на нейната икономика по време на пандемията и необходимите покупки, които бяха свързани с борбата с нея.

За да утежни още повече проблема, тестовете за COVID бяха задължителни само когато клиничните признаци вече бяха неоспорими, което предотвратяваше истинска оценка на действителния брой на заразените и продължаваше да разпространява болестта. Докато Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDC) изчисляваше, че само 0,5% до 1% от заразените ще умрат, в резултат на това отчетените данни за Унгария сега показваха, че 5% до 50% от заразените умират. Когато пандемията изглеждаше по-голяма заплаха, отколкото се осъзнаваше, контролираният от Фидес парламент на Орбан гласува за приемане на законодателство, създаващо извънредно положение, което му позволява да управлява с укази. Точно както беше случаят с Путин, пандемията се възприемаше като лесен път за по-нататъшно консолидиране на властта. Това даде на Орбан правомощието да суспендира парламента, ако сметне за необходимо, и да затвори всеки, който разпространява информация, считана за невярна от режима. Освен това, това даде на Орбан възможността да въвежда ограничения върху убежището, да се намесва в независимите медии, да дискриминира ЛГБТ общността и да подкопава правата на жените. 2,5 месеца по-късно беше приет нов закон, с който се сложи край на извънредното положение, но също така се даде възможност на правителството да въведе отново управлението с указ, когато обяви извънредно положение в общественото здравеопазване. Неясността на законодателството естествено увеличи потенциала за прекомерна власт и злоупотреба с власт от страна на правителството.           

С нарастването на случаите на COVID, както би могло да се очаква при липсата на адекватно проследяване на пандемията, Орбан затвори границите на Унгария през септември 2020 г., посочвайки чуждестранното замърсяване като причина, вместо да признае собственото си лошо управление на ситуацията. По този начин той задуши туристическата индустрия , която особено облагодетелства Будапеща, без друга причина, освен може би да накаже кмета ѝ Гергели Карачонь. През 2019 г. Карачонь неочаквано победи действащия политик от Фидес в кметската надпревара, преодолявайки методите, обичайно използвани от Фидес, за да осигури продължаващото си влияние върху столицата. Блокадата на границата също така послужи на желанието на Орбан да ограничи отново убежището за чужденци в Унгария, отново заобикаляйки върховенството на закона, установено от ЕС.

Планът на Орбан за упражняване на засилен правителствен контрол върху икономиката включва значителна национализация на банковия сектор, което повдига въпроса за политически повлияни практики за кредитиране в полза на управляващата партия. Подобни договорености обикновено пренебрегват правилните регулаторни процедури, водещи до явна и системна корупция. ЕС инвестира значителни средства, за да съживи умиращите икономики на източноевропейските държави, за да създаде самовъзпроизводяващи се предприятия, способни да се конкурират на регионално и глобално ниво. За съжаление, усилията откриха възможности за корумпиран режим като този на Орбан да отклони средства за подобряване на собственото си положение и това на отделните си членове и лоялисти, вместо да си осигури смислен непрекъснат растеж в страната. Такъв беше случаят с Унгария на Орбан, където почти 70% от растежа на БВП се дължи на средства от ЕС.

Режимът използва по-специално инфраструктурни проекти, като завишава цените на материалите и заплатите на работниците, за да измами ЕС с 30% до 40% от получените пари. Отново името на Лоринц Месарош, близък приятел на Орбан, излиза на преден план като щастлив бенефициент. Бившият тръбопроводчик се преобрази в собственик на строителна компания и придоби правата върху 486 милиарда форинта (2,43 милиарда щатски долара) обществени поръчки между 2010 и 2017 г., 83% от които са дошли от ЕС.

Забележителна година в съдбата на Месарош е 2018 г., когато са сключени договори на стойност над 245 милиарда форинта (906 милиона щатски долара), повече от 90% от които са финансирани от ЕС. За да се постави това в перспектива, от по-големите и много по-опитни изпълнители в Западна Европа се очаква да печелят еквивалента на 300 милиона форинта със същите възможности. Със заплата от 30 милиарда форинта (84 милиона щатски долара) годишно в продължение на десетилетие, Месарош се превръща в един от двамата най-богати мъже в Унгария. Компания, собственост на неговото потомство, също е получавала договори за проекти за обществена инфраструктура, единият от които без търг от футболна фондация, ръководена от самия Месарош. Иначе компанията е имала забележителен, някои биха казали неестествен, успех в спечелването на обществени поръчки с висока стойност, реализирайки дневна печалба от над 3000 евро.

Зетят на Орбан, Ищван Тиборч, съсобственик на компания, специализирана в технологии за улично осветление (Elios Innovativ Zrt), беше разследван през 2016 г. от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за редица нередности и „конфликт на интереси“ в договори за 35 проекта за обществено осветление, финансирани от ЕС. Няколко от тези проекти, възложени между 2011 и 2015 г., имаха само един оферент, а офертите изглеждаха подредени по начин, който позволи на компанията да спечели. ЕС продължи разследването си, след като самата Унгария прекрати разследването си, въпреки доклада на OLAF, който дава убедителни доказателства за „измамни нередности“ относно злоупотребата със средства от ЕС.

Предизборният билборд на Фидес-КДНП гласи „Нека запазим мира и сигурността на Унгария“, може би опит да се твърди, че като се издига на оградата между ЕС и Русия, Орбан се надява да запази баланс между Запада и Изтока, вместо да спори съответно за правилното и грешното. Будапеща, Унгария (март 2022 г.). Снимка: Raketir

Никой не е по-достоен за всеобщо осъждане, още повече за наказателно преследване, от Владимир Путин. Няколко членове на неговия режим, включително руските военни, действителните нарушители на военните конвенции и извършители на зверства в Украйна и Сирия, заслужават подобно размишление, подобно на това, което Международният военен трибунал извърши на Нюрнбергските процеси през 1945-1946 г. Освен Русия, тези нации, които сега също са под фактическо авторитарно ръководство и са се обединили в подкрепа на начинанието на Путин, доказват, че са почти същият тип с начина, по който се държат вътрешно и с действията си геополитически. Също толкова показателна е привлекателността на някои популистки движения другаде, включително САЩ, Канада и Европа, които са се влюбили в атрибутите на авторитарното управление. Техните аргументи създават илюзията, че всемогъщата централна изпълнителна власт има по-голяма способност да предоставя решения на общи обществени проблеми с по-голяма и по-незабавна ефективност. Част от това може да е вярно, но със сигурност не всичко и пътят напред рядко вещае добро в края на краищата за това общество и неговата нация.

Деца на нацистка Германия демонстрират поздрава си „Зиг Хайл“ като израз на „Gleichschaltung“, при който всяко общество чрез своите институции е задължено да се съобразява с нацистката идеология, продиктувана от неговата пропаганда. Снимка: meunierd

Спускането на болшевишка Русия към изкривената си версия на комунистическо управление през 20-те и 30-те години на миналия век поддаде на сталинистка диктатура и не се справи много по-добре под съветско управление след това, до неизбежния крах на Съветския съюз през 1991 г. Увлечението по комунизма стана очевидно не само в Китай, но и в целия Запад, включително в САЩ, където Уолтър Дюранти от „Ню Йорк Таймс“ съобщи за историята на успеха на Сталин, докато управляваната от Съветския съюз Украйна претърпя глад през 1932-1933 г., който уби милиони по време на неговото управление. И така изглеждаше с италианеца Бенито Мусолини и неговата фашистка група през 20-те и 30-те години на миналия век, когато той първоначално донесе промяна, която сякаш осигури това, което популистките настроения бяха обещали. Италия щеше да се окаже съюзена с нацистка Германия и да стъпи в бездната на Втората световна война. Неговото възмездие ще дойде с публичната екзекуция на Мусолини през 1945 г. 20-те и 30-те години на 20-ти век заварват Германия в разгара на националистическо популистко движение, което изразява обществени недоволства, за които изглежда има готово решение в нацистката доктрина на Хитлер. По подобен начин нацистката идеология предизвиква движения в САЩ и Великобритания , давайки тласък на идеята, че авторитарните идеали обещават по-добри резултати от това, което съответната нация в сегашното си състояние осигурява.

Сто години са изминали от началото на гореспоменатите злополучни политически движения и сме стигнали до поредната война в Европа, водена от друг руски авторитарен владетел, който се оказва продукт на предишна съветска злонамереност. Реторика, изпълнена с омраза, корупция, дезинформация, предателство, войнственост и смърт следват тези режими, които се задържат на власт твърде дълго, достатъчно, за да попречат на обещанието за по-добър живот за следващите поколения. Желанието на Виктор Орбан да играе на Запада, докато е на страната на Изтока, е твърде очевидно и ще принуди нацията му да бъде зависима от още по-корумпиран руски режим, който в крайна сметка няма да се грижи за нейното благополучие.

Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2024. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.