За тези, които смятат, че Русия на Владимир Путин и войната му в Украйна нямат много общо с вътрешната ситуация в Съединените щати (САЩ) и които по подобен начин обръщат малко внимание на влиянието, което режимът му упражнява в Близкия изток, Африка и Латинска Америка, защото това изглежда незначително за самите тях или за света като цяло, е повече от време да преосмислят решението си.
От края на Втората световна война Русия е в състояние на конфликт със САЩ, борейки се за глобално предимство както във военно, така и в геополитическо отношение. Разпадането на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) през 1991 г. временно преустанови това до идването на Путин на власт през 2000 г. Последва възстановяването на авторитарен режим с намерението да се пресъздаде някакво копие на Руската империя от миналото. В процеса Путин си спечели репутацията на обвиняем международен престъпник и демонстрира пред света пренебрежението си към върховенството на закона и човешкото благополучие.
Поведението на Путин на световната сцена се равнява на серия от зверства, извършени в собствената му Русия, Република Чечения и народите Грузия, Сирия, а сега и Украйна. Убийствата, извършени от името на Путин, остават ненаказани от съдебната система, която остава подчинена на неговия режим, а убийствата, извършени на чужда земя, се посрещат само с мълчалива реакция от руското правителство и държавните медии. Частната паравоенна сила на Путин, наемническата група Вагнер, продължава да извършва зверства не само чрез участие във войни в Сирия и Украйна, но и в конфликти в Централна и Северна Африка, където е документирано престъпното ѝ поведение при извършването на масови убийства, изнасилвания и мъчения на цивилни. Тя провежда стратегически дейности, насочени срещу САЩ в Латинска Америка, по-специално в съюз с авторитарни режими в Куба, Венецуела и Никарагуа. Преди да стигнем до последния проблем, кратък преглед на редица дейности на Русия другаде създава предистория за настоящите ѝ интереси в Западното полукълбо.
От известно време Русия участва в редица злонамерени дейности, които не остават незабелязани, макар и не във всички случаи да са лесно разпознати от обществеността. Те се проявяват под формата на хибридна война, чрез която се предприемат методи за отслабване на решителността на противника. Това се постига чрез манипулиране на общественото мнение чрез дезинформация, въвеждане на външен натиск, който сякаш заплашва икономическата сигурност на дадена нация, всичко това с цел намаляване на доверието в нейното правителство и създаване на разединение сред нейните съюзници. Подходът се е превърнал в аспект от военната стратегия на Путин и изглежда е придобил собствен живот заради изключителните ползи, които осигурява на усилията му по целия свят. Методите са разнообразни и понякога приемат формата на това, което е наречено „многовекторна хибридна война“, когато се прилагат комбинаторно или последователно. Те имат допълнителното предимство да останат неуловими, защото нямат ясно определени времеви хоризонти и, което е важно, избягват отмъщение, тъй като извършителят може лесно да претендира за правдоподобно отричане.

Свидетели сме на това на вътрешния фронт в САЩ и Канада с вербуването на руските „полезни идиоти“ – местните обществени екстремистки елементи , които спонсорират митинги, призоваващи за отказ на помощ за Украйна, разпадане на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и отправящи странни обвинения, че Западът е отговорен за подбуждането на руската агресия в Украйна. Руски пропагандни медии като Russia Today (RT) и Sputnik, и двете финансирани от държавата агенции, осигуряват глобално разпространение на дезинформация в подкрепа на външната политика на Русия, особено що се отнася до оправданието на войната в Украйна и за да разширят всички необходими послания от руското разузнаване до платените онлайн тролове в световната общност. Егоистичната намеса на Русия в политическите дела на други държави е призната в световен мащаб и стана особено забележителна по време на президентските избори в САЩ през 2016 г. от доклада на Мълър. През последните осем години Русия се опитва да повлияе на политици и други държавни служители не чрез открито декларирани средства, а чрез тайни операции, използвайки организации-подстави, за да насочва пари към избрани проруски организации в повече от 24 държави с цел получаване на подкрепа за действията на режима си.
Руската „Група Вагнер“, в официалното си качество, е определена като частна паравоенна сила, която функционира като спомагателна въоръжена сила за режима на Путин. Тя е разположена по начин, който осигурява на Путин познатото му „правдоподобно“ отричане, докато участва в открито престъпни действия. Групата е получила обозначението си като транснационална престъпна организация от Министерството на финансите на САЩ и като терористична организация от Обединеното кралство. Двупартийната подкрепа в двете камари на Конгреса на САЩ също така предложи законодателство, определящо „Група Вагнер“ като чуждестранна терористична организация. Тя е наемана по договор в световен мащаб от авторитарни режими или бунтовнически образувания, за да осигурява сигурност, да добавя допълнителна сила към въстанията или да предприема военни кампании, понякога редом с конвенционалните руски сили. В замяна те получават директно заплащане или осигуряват придобиване на определени ресурси или стоки, като злато в Судан и Централноафриканската република, както и петрол и газ в Сирия. Допълнителна полза за групата и за Путин е възможността да се установят стратегически военни бази в Близкия изток и Африка и да се изградят военни отношения в Латинска Америка, по-специално във Венецуела, Куба и Никарагуа.
Манипулирането или сътрудничеството с други екстремистки глобални елементи за собствена цел може да се счита за още един подходящ вариант за хибридна война. Като единствен собственик на собствената си терористична организация, човек може да не сметне за толкова необичайно Путин да се свързва с други признати терористични групи като Хамас и Хизбула. Със сигурност може да се твърди, че в тези случаи мирът в Близкия изток и различни хуманитарни проблеми са били теми за обсъждане. Последното чувство се харесва на по-добрата ни природа като човешки същества, но отклонява вниманието от контекстуалната реалност на това, което Путин е причинил на света със своята престъпност. Това поведение е демонстрирано през последните две десетилетия след встъпването му в длъжност като лидер на Русия. То не е много различно от това, което сега е извършено от Хамас в Израел, седем месеца след среща на лидерите му в Москва. Отношенията на Путин с Хамас са свързани повече с въпроси, свързани с въоръжаването и насърчаването на насилието, отколкото с мира в Близкия изток. Може само да се спекулира дали Русия е била предупредена предварително за планирания удар на Хамас срещу Израел с неговия потенциал за глобална нестабилност, особено когато това е осигурило значително разсейване от собствената му война. Терористичният акт вече разпали спорове сред републиканците в Конгреса относно участието на САЩ в подкрепа на Украйна, като редица крайнодесни представители в Камарата на представителите и един сенатор се застъпват за пренасочване на финансиране от Украйна към Израел, с глупавото убеждение, че войната на Русия в Украйна е незначителна за САЩ.
Друго от по-фрапиращите и признати приложения на хибридната война, за които Русия е обвинена, е това за насърчаване на транснационална масова миграция, особено по източните и южните граници на Европейския съюз (ЕС). Остротата на подобни събития има за цел да надделее над способността на определена целева държава ефективно да управлява делата си по начин, който осигурява адекватно благосъстояние на мигрантите, като същевременно се опитва да поддържа националната си сигурност. Целта е да се предизвика вътрешен раздор заради националистически ксенофобски настроения и да се застрашат демократичните ценности, да се натовари икономиката на страната и в крайна сметка да се дестабилизира обществото и неговото управление, като същевременно се изчерпят средства и ресурси за други непосредствени цели. Ранни примери за подобни действия бяха демонстрирани с незаконното нахлуване на Русия в Украйна през 2014 г. с ескалацията на военния конфликт в източния регион, както и с прякото ѝ военно участие в гражданската война в Сирия през 2015 г., където тя започна въздушни бомбардировки на градски райони и по-специално на медицински заведения като една от своите военни стратегии. Това предизвика масова миграция от двете държави, предимно към Европа, която достигна своя връх съответно през 2014-15 г. и 2015-16 г. Тези епизоди биха могли да се разглеждат като производни ефекти от агресията на Путин във всяка държава, но извлечените поуки несъмнено са съвсем ясни. Граничният хаос, който произтича от превръщането на миграцията в оръжие, играе в ръцете на антидемократични, крайнодесни елементи, които след това смесват проблема със собствените си предубедени оплаквания в социалните медийни платформи, за да разпалят обществените настроения. Тактиката окуражава екстремистите да реагират в краткосрочен план и служи за подкопаване на демократичните ценности в дългосрочен план. В процеса ЕС губи своя морален авторитет и, може би по-важното, нормативната сила на своите демократични ценности на световната сцена.

По-умишлен епизод на масова миграция изглежда се е разиграл в края на 2021 г., в навечерието на нахлуването на Путин в Украйна, когато неговият близък съюзник, беларуският диктатор Александър Лукашенко, отвори страната си като транзитен коридор към Европа, позволявайки преминаването на иракски кюрдски мигранти и други по-малки групи от Близкия изток и Северна Африка. Без предупреждение на съседните на Беларус държави, той измамно насърчи безпрепятственото преминаване към Полша, Литва и Латвия, без да предостави никакви гаранции за трансгранично преминаване, освен тайни мерки. По-късно полското правителство обвини както руските, така и беларуските тайни служби в умишлено организиране на трафика на мигранти и предупреди за граничната криза като прелюдия към нещо по-лошо, което предстои. И това се случи. Масивното руско военно присъствие на северната граница на Украйна с Беларус и източната ѝ граница с Русия внезапно се появи, тъй като заплахата от нахлуване изглеждаше още по-голяма.

Планът за масова миграция, разработен от Беларус, не успя да създаде планирания приток на мигранти в Европа, въпреки че създаде криза, изискваща значителни правителствени действия от страна на страните от ЕС. Това включваше разполагането на сили за сигурност, засилване на бариерите срещу незаконно влизане и предприемане на мерки за избягване на хуманитарна катастрофа. Въпросът беше приключен през декември 2021 г., когато мигрантите започнаха да бъдат репатрирани от Беларус. Времето за разрешаване на кризата до края на годината сякаш се сля безпроблемно с началото на руската инвазия в Украйна в края на февруари 2022 г., което породи подозрение, че Лукашенко е бил наясно с предстоящия руски план. Липсата на пряка руска граница с Източна Европа прави Беларус полезен партньор за Путин да предизвиква гранични кризи, когато е необходимо, и да осигурява разполагането на руски войски в подготовка за инвазията в Украйна и по подобен начин в редица други държави.

Южното крайбрежие на Европа представлява втора уязвимост за масова миграция и още една възможност за Путин да заплаши стабилността на ЕС. Руската група „Вагнер“ е окопана в Централноафриканската република (ЦАР), Мали, Либия и Судан под претекст, че осигурява сигурност за авторитарен режим или подпомага бунтовнически сили. Тя активно се занимава с разширяване на обхвата си в съседни държави като Буркина Фасо и Чад. Групировката е призната за бруталното си поведение сред цивилното население, повече от адекватно документирано от няколко източника в Либия, ЦАР, Малии Судан, и за насърчаване на значителни вълнения в една вече неспокойна среда. Това е накарало мнозина да избягат на север, в Либия и Тунис, където руснаци работят с арабски контрабандисти и банди за трафик, за да изтласкват мигранти през Средиземно море към Италия, най-близкото налично крайбрежие на Европа. С хиляди мигранти, слизащи по крайбрежието на Италия, разузнавателната служба предупреди, че наемниците на „Вагнер“ се опитват да дестабилизират страната. Дясното италианско правителство под ръководството на премиера Джорджия Мелони призова своите съюзници от НАТО да помогнат за установяване на по-голяма сигурност срещу подобни тактики.
Справянето с този проблем неизбежно ще включва експулсирането на Групата Вагнер от Африка, резултат, който се постига по-ефективно чрез елиминиране на режима, който е замислил създаването ѝ и продължава да я спонсорира. Самият ЕС остава привлекателна дестинация за мигрантите, тъй като съставляващите го либерални демокрации обикновено предлагат подобрен, по-сигурен начин на живот и като цяло по-добри икономически перспективи от повечето репресивни и нестабилни авторитарни режими, от които те бягат. Подобно обстоятелство изисква ЕС да обмисли по-строга политика на възпиране на незаконното преминаване на границата чрез масова миграция, хибридна война, предизвикана от злонамерени лица. В същото време, приемливо средство за контролирано влизане и път към гражданство трябва да се запазят, в съответствие с декларирания морален авторитет на ЕС и неговите демократични ценности.
Много подобен, но повтарящ се проблем се появи на югозападната граница на САЩ с Мексико във време, когато възникна въпросът за по-нататъшна помощ за Украйна. Преминаването на границата е спорен въпрос, който остава нерешен от няколко администрации на правителството на САЩ и представлява основен политически проблем поради приоритета, който му се отдава в общественото съзнание. Характеризира се със спорадични вълни от масова миграция, до голяма степен причинени от ескалация на насилие, икономически трудности, екстремни метеорологични условия и правителствена нестабилност. Администрацията на Тръмп въведе Title 42 през март 2020 г. по време на кризата с COVID-19. Политиката силно ограничи влизането на мигранти в САЩ, което доведе до над 2,8 милиона експулсирания на границата. Програмата изтече през май 2023 г. въпреки опитите на републиканците в Конгреса да я удължат. В очакване на неизбежното отменяне на Title 42, администрацията на Байдън-Харис предприе превантивни мерки за смекчаване на проблема през юни 2022 г. с публикуването на Декларацията от Лос Анджелис (LA) за миграцията и защитата, като осигури дългосрочни ангажименти от 21 държави в Западното полукълбо за разширяване на многонационалните пътища за миграция и за по-добро разпределение на всеки приток на мигранти.

Въпреки това, на юг се случваше нещо ново, което би повлияло на преминаването на границата със САЩ и потенциално би усложнило ситуацията около премахването на ограниченията по Дял 42. През последните години значителен брой разселени венецуелци влязоха в миграционния поток, като скоковете в броя на търсещите убежище представляваха увеличение от 133% до 914%, влизащи в страните от Южна и Централна Америка. Сериозни проблеми възникнаха по време на социалистическата администрация на венецуелския президент Уго Чавес, който ръководеше национализацията на ключови индустрии и даде началото на социално-икономическия упадък на страната му. Смъртта на Чавес през 2013 г. доведе неговия вицепрезидент Николас Мадуро на президентския пост. Мадуро продължи да си присвоява диктаторски права чрез конституционна реформа и съмнителни избирателни практики. По време на социалистическите реформи във Венецуела, продължаващи около 17 години, режимът на Путин проявяваше изключително силен интерес към страната, продавайки ѝ военно въоръжение на стойност над 11,4 милиарда долара, включително изтребители, боеви хеликоптери, противоракетни и противовъздушни отбранителни системи и стрелково оръжие – повече от достатъчно, за да може Мадуро да поддържа контрола си и да е в позиция да сплашва съседите на Венецуела. Наемниците на Вагнер влязоха във Венецуела в началото на 2019 г., за да осигурят допълнителна сигурност на режима на Мадуро, след като националните протести срещу неговата легитимност се увеличиха, а дезертьорствата във военните сякаш се увеличаваха. Групировката разшири обхвата си в търговската сфера, като осигури защита на петролните рафинерии на Венецуела и пое контрола върху добива на злато и торий – вече добре практикуван модел за извличане на богатство и стратегически стоки от други страни. В процеса последваха допълнителни нарушения на правата на човека и щети върху околната среда, подобни на африканския опит, което допълнително задълбочи отчаянието на венецуелците и желанието им да избягат от бедността и репресиите в нация, която е все по-натрапчива под влиянието на ненадеждна чуждестранна организация.

Руската медия RT става все по-активна в насочването си към латиноамериканското население чрез испаноезичните социални медии, популяризирайки идеята, че облекчаването на граничната политика на САЩ ще настъпи при новата администрация на Байдън-Харис, когато тя встъпи в длъжност през 2020 г. Това послание послужи за засилване на усилията на трафикантите на хора да насочват мигрантите към САЩ. Само през месец декември 2021 г., по времето, когато белоруският имиграционен дебакл ефективно приключи и непосредствено преди руската инвазия в Украйна, американските имиграционни служители срещнаха близо 25 000 венецуелски граждани на границата си с Мексико, което е 29-кратно увеличение спрямо декември 2020 г.Непосредствено преди края на Закона за дял 42 през 2023 г., повече от 10 000 мигранти се опитваха да преминат границата ежедневно, като сред тях 2400 все още бяха от Венецуела. Възобновяването на политиката по Закона за дял 8 отпреди пандемията скоро щеше да въведе отново по-наказателни мерки, включително ускорено отстраняване без изслушване, забрана за преминаване на границата за пет години и наказателни обвинения за опит за повторно влизане. Последното помогна за временно ограничаване на имиграцията до 3000 до 4400 мигранти дневно, но остават други фактори, които ще продължат да създават несигурност за границата по отношение на мигрантския поток от Мексико, Централна Америка и Южна Америка. Неизбежна ирония в тази история за мигрантския натиск на югозападната граница е появата на няколко хиляди руснаци, търсещи убежище в САЩ, много от които бягат от военна служба и политическо преследване. Те са по-богати от своите латиноамерикански колеги и са използвали руски мрежи за контрабанда в Турция и Латинска Америка, като са летели до Мексико и са наемали квартири в северните гранични райони, за да чакат оценка на границата. Това представлява учетворяване на броя на руските граждани, появили се през 2022 г., в сравнение с годината преди руската инвазия в Украйна. Към март 2023 г. те са представлявали 30 500 срещи с мигранти, което е забележително увеличение спрямо 467-те, пристигнали през 2020 г.
Ангажираността на Русия в Западното полукълбо е била силна и подчертано враждебна към САЩ. Това има много аспекти, вариращи от конвенционални шпионски операции, подкрепа на авторитарни режими и добре познатата намеса в изборите до установяване на военни бази и по-коварно участие в трафика на наркотици и хора . Най-големият шпионски център на Русия в Латинска Америка понастоящем остава в Мексико Сити. От 2018 г. насам лявото мексиканско правителство на Андрес Мануел Лопес Обрадор критикува външната политика на САЩ и открито се противопоставя на подкрепата на САЩ за Украйна . Скоро след като е назначен за президент, той отменя покупката на американски военни хеликоптери и след това планира да обмисли покупката на руски хеликоптери .
Преди намесата си във Венецуела, по време на съветската епоха, Русия предоставяше оръжия на Куба и Никарагуа и продължава да поддържа тесни отношения с двете страни не само във военно, но и в технологичната област. Руските военни в Никарагуа участват в редовни съвместни учения и уж провеждат обучение за борба с наркотиците, въпреки че последното може да се разглежда по-скоро като координирано усилие за по-нататъшно насърчаване на трафика на наркотици в САЩ. Никарагуанският диктатор Даниел Ортега се е съгласил руски военни сили да бъдат ангажирани в страната два пъти годишно, за да се развие сътрудничество в областта на правоприлагането. Освен във военно отношение, отношенията с Аржентина и Бразилия улесниха известна икономическа зависимост от Русия в селскостопанския сектор, като предоставиха значителни количества така необходими торове и на двете страни. Подобна зависимост от тази жизненоважна стока ще обхване и други страни на континента, най-вече Венецуела.
Въвеждането на руски информационни и комуникационни технологии в редица южноамерикански държави може в крайна сметка да осигури на Русия дигитален достъп и възможност за намеса в жизненоважни дистрибуторски мрежи, избирателни процеси и сигурност. Колумбия има дългогодишен демократичен съюз със САЩ в течение на пет предишни американски администрации и силно партньорство в областта на сигурността с НАТО. Впоследствие тя беше мишена от Русия в опитите си да подкопае доверието на обществеността в демократичните институции. Руска дезинформационна кампания беше стартирана по време на президентските избори в Колумбия през 2023 г. в полза на проруския социалистически кандидат Густаво Петро, което му помогна да се изкачи до поста. Неотдавнашното ускоряване на проруските настроения в Южна и Централна Америка и дори в Мексико се подхранва от непрекъсната дезинформационна кампания , която се опитва да прикрие незаконните действия на Русия и насърчава заблудата за виктимизация, въпреки ясните доказателства за нейните зверства, извършени не само в Украйна и Сирия, но и в Африка. Същото послание е насърчило потока от латиноамерикански мигранти на север към САЩ.
Хидрата, многоглавата змия от гръцката и римската митология, която е обитавала езерния вход към Подземния свят, е унищожавала жертвите си с отровен дъх и е имала досадната способност да регенерира две глави за всяка отсечена глава. Путинова Русия прилага терора си върху многото части на света, подчинени на нейната воля, и упражнява влиянието си, в противен случай, по по-коварния път на хибридната война в световен мащаб. Тя ще продължи престъпната си програма, докато не бъде изправена пред директна конфронтация. Това никога не може да бъде ефективно постигнато в нейната многоглава периферия, а по-скоро в сърцето ѝ, в полетата на Украйна, където е избрала да се ангажира открито. Западът трябва да разбере това и да реши дали иска да преследва Хидрата по света с неограничени разходи или да сложи край на нещастието, което Путин е причинил чрез ръката на Украйна в настоящия конфликт.
Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2023. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.
Трябва да продължим да разкриваме всички извивки на корумпираното влияние на Русия по целия свят. Това есе отдава справедливост на темата, като сбито и точно обяснява продължаващото световно въздействие, което има целенасочената манипулативна и разрушителна дезинформационна кампания на Русия.