Определение за „Танки“: индивид от крайната лява или крайната дясна част на политическия спектър, който се съюзява с корумпирани чуждестранни авторитарни режими, за да промотира тяхната външнополитическа програма, смятайки ги за по-висши от тази на собствената си нация. (Превод на руски: „полезен идиот“)
„Да се мисли за нещата е трудно; затова нека стадото произнесе преценка.“ – Карл Г. Юнг.
С този сарказъм продължава и глобалната кампания на руска дезинформация в различните ѝ форми, разпространявана от добре финансирани медийни тролове, зле информирани журналисти, политически хакери и академици, чиято пристрастност надхвърля границите на науката: Ето ги и танкистите. Реториката е банална и повтаряща се, създавайки усещането, че въпреки абсурдността си, колкото по-често се казва, толкова по-вероятно е да бъде приета за „истина“. За да е ясно, Съединените щати (САЩ) и Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) не са подбудили войната в Украйна, както някои учени отчаяно твърдят, а други са склонни да повтарят. Обобщение на съответните аргументи може да се намери в тази поредица от есета, озаглавена „Планове на Путин за империя срещу страха на Путин от посегателство на НАТО“ (1 юли 2023 г.). По подобен начин идеята, че Украйна е била нацистка крепост, която по някакъв начин е заплашвала суверенитета и културната чистота на Русия, се отразява върху монументалните изопачавания на историята от страна на Путин и склонността му към дезинформация като средство за манипулиране на западните настроения. Известна представа за това може да се намери в есето, озаглавено „Руската дезинформация и неудобството на истината – 1941 и 2022 г.“ (10 май 2023 г.).
Последните 21 месеца война в Украйна ни донесоха множество образи на неопровержими зверства, извършени от руски войски, които оправдават преследването на отделни бойци, техните офицери и ръководството на Кремъл, не на последно място сред които е Владимир Путин. Истината ни трогва със своята непосредственост и с предсказанието си за това, което тепърва предстои, предвид видяното. Следователно, опитите да се поднесат извинения за престъпността на Путин или да се оправдаят причините Русия да запази украинската територия, която е завзела, трябва да се приемат за дезинформирани и безотговорни. Хитростите на онези, които избират да избягват реалността на голата руска агресия и да създават илюзията, че други са отговорни за извършването на този терор в Украйна, са обида към човешкия интелект. Тези организации не предлагат решение на конфликта, а просто послание към Запада и НАТО, по-специално, да прекратят и да се въздържат, знаейки, че Путин няма желание да направи същото, докато мисията му за възстановяване на империята остава незавършена.

Забележителни примери за този вид дейност са движенията на Запад под наслов „Ярост срещу военната машина“, „Мрежа за мир и справедливост“ и „Мир сега! Спрете войната, спрете НАТО“. Тези организации и демонстрации са привлекли хора като бивши и настоящи членове на Зелената партия и консервативни либертариански политически кандидати от САЩ и Канада, както и други опитни политици, разпространители на руска пропаганда в социалните медии, леви журналисти и социални активисти, които се чувстват задължени да изразят мнението си по въпроси, за които в най-добрия случай имат повърхностно разбиране. Техните изявления се свеждат до следното:
- Ядрена война е пред нас. От това разбиране изглежда, че всяка нация с ядрен капацитет може, по свое желание, да нахлуе в суверенна нация, чувствайки се сигурна, че може да го направи, без да е необходимо да отговаря за прегрешението. Съответно, това е светът, в който вероятно трябва да живеем. Заплахата от ядрена война съществува тук и другаде и всяка нация с такъв капацитет трябва сама да си отговори дали желае да рискува самозапалване, ако нанесе такъв първи удар. Хвалянето на хора като бившия руски президент Дмитрий Медведев, чеченския лидер Рамзан Кадиров и почетния председател на Руския съвет по външна и вътрешна политика Сергей Караганов сякаш бързо се смекчава от онези руснаци, които са по-надарени с известна доза разум.
- Вътрешните проблеми изискват финансиране. Харесва ни или не, външната политика трябва да съществува едновременно с вътрешните проблеми в държавните дела на всички нации, особено тези на основен глобален играч като САЩ. Когато една недобросъвестна нация реши да дестабилизира регион на света с цел териториална печалба, възпрепятствайки разпределението на храни в световен мащаб, създавайки широкообхватни икономически конфликти и подкопавайки демократичните принципи, няма ли причина да се действа, дори когато единственият непосредствен изход е военният? Това, което се смята за локален и привидно изолиран случай в Източна Европа, всъщност е част от дълга история на руска намеса и откровени нахлувания, които заплашват глобалното благосъстояние, по-специално в ущърб на Запада и САЩ. Целта е да се навреди на САЩ, тяхната икономика и геополитическо положение.
Русия в момента участва в провеждането на паравоенни действия със своята наемническа група „Вагнер“ в няколко африкански държави, като се възползва от природните им ресурси, като същевременно подкопава националните им интереси. Тя продължава да подкрепя режима на Асад в Сирия, за да придобие политическо влияние и да установи военни бази в Близкия изток, като същевременно се възползва и от местните природни ресурси. Наемниците на „Вагнер“ предприемат подобни стратегически действия в Латинска Америка и Карибите с присъствие във Венецуела, Никарагуа и Куба, бастиони на антиамериканските настроения. Следователно човек може да се запита къде САЩ отблъскват, ако не в Украйна, спирайки Русия на собствения ѝ праг, помагайки на европейските народи да устоят на руската агресия и подвеждайки я и самия Путин най-накрая и справедливо под отговорност.

САЩ показаха, че под отговорно ръководство могат едновременно и ефективно да водят важни външни и вътрешни работи. В настоящата ситуация с Украйна, те не ангажират нито една от собствените си сили в конфликт. В процеса на това те са придобили безценна информация относно руската военна подготовка и ефективността на мерките за възпиране, докато се стремят да изправят пред правосъдието бруталния агресор.
- Преговори за мир. Опитът за преговори с убиец в процеса на убийство остава проблем тук. Путин има доказан опит в бруталност, съчетан с пренебрежение към собствения му народ. Той няма намерение да сътрудничи в каквито и да било преговори, докато не постигне целта си; в противен случай би го принудил да признае няколкото извършени престъпления и би заплашил режима му. Нещо повече, той наблюдава усилията на крайнодесните републиканци, подкрепящи Тръмп, в САЩ, които настояват за пълно прекратяване на помощта за Украйна. Освен ако под „преговори“ се разбира предаването от страна на Украйна на всички територии под руска окупация, няма да има споразумение. Такъв резултат би сериозно компрометирало икономиката на Украйна и би застрашило собственото ѝ оцеляване. Освен това конфликтът би се възобновил след удобно време, за да се изпълни първоначалната цел на войната и да се нахлуе в останалата част от украинската територия. След това всички погледи ще бъдат насочени към Молдова на юг, където североизточната ѝ територия Приднестровие вече е под влиянието на проруска фракция и където съществува малко руско военно присъствие. А какво ще стане с балтийските държави?
- НАТО трябва да бъде разпуснато. Наистина ли? Говорим за многонационален отбранителен съюз, в който по-голямата част от европейските държави, най-скоро тези от Източна Европа, са се присъединили предимно с цел сигурност срещу единствената нация, Русия, която има дълга история на враждебност към своите съседи. Тези искания не са били поискани или наложени от НАТО, а са били доброволно предприети, както е било тяхното право съгласно Хелзинкските споразумения от 1975 г.Едностранно разоръжаване в такъв мащаб, какъвто се предполага, би изложило Европа на заплахата от авторитаризъм до степен, невиждана от Втората световна война насам. Реториката е по-скоро безсмислена фраза, която може да се хареса на онези, които са загубили нишката на историята и вярват, че бъдещето им може да бъде обвързано с хора като Путин. Това са най-добрите танкове.
„Един от особените грехове на 20-ти век, който сме развили до много високо ниво, е грехът на лековерието. Казват, че когато хората спрат да вярват в Бог, те не вярват в нищо. Истината е много по-лоша: те вярват във всичко.“ – Малкълм Мъгъридж.
Това мнение вече е било потвърдено в средата на 20-ти век, когато нацистката пропагандна машина започва да действа и се развива до днешната индустрия на социалните медии. Тази индустрия до голяма степен не успява да сдържи необузданата дезинформация с отричането на очевидната истина и по-скоро умишленото си послание за омраза към „другия“.
Путин използва дезинформацията и присъщото социално разделение на Запад, за да отклони вниманието от истинските си намерения в Украйна, особено в САЩ, където е получил похвали сред медийни личности, американски евангелисти и републикански политици. Представителната демокрация е заложена на карта, тъй като Путин я вижда не само като заплаха на собствените си граници, но и в световен мащаб. Нейното разрушаване в САЩ, крепост на демокрацията, би показало на света, че тя, а не авторитаризмът, може да бъде деградирана и унищожена.
Танкиите са подхванали неговите теми, някои умишлено, други може би по-водени от собствените си предразсъдъци. Социалните медии, от своя страна, са позволили канализиране на голям обем от бърза, повтаряща се и непрекъсната продукция без обвързване с реалността или последователност. По този начин те ускоряват тенденцията индивидите да се категоризират в рамките на определени групи, да изграждат част от своята идентичност чрез членство в тях, дори да търсят оправдание за тях отвъд ограниченията на разума, както теорията за социалната идентичност . След това се налагат бариери срещу други групи и в процеса се забранява адекватен дискурс. С това идва и лудостта, която понякога обзема обществото и по-специално определени институции.

Докато мнозинството от Камарата на представителите на САЩ наскоро гласува за продължаваща подкрепа за Украйна (311:117), 69 републиканци избраха да откажат финансиране. Повече от половината бяха избрани на своите места в предходните два цикъла, 2020 и 2022 г., достатъчно, за да покажат разрушителното влияние, което предишната републиканска администрация е оказала върху американския идеал и принципите, на които той се крепи. Мнозинството произхожда от южните щати, като 29% от тази група представляват райони само в два щата, Тексас (11) и Флорида (9). Аргументите им за такъв вот отразяват погрешната реторика на „танковците“. Те трудно намират основа, която адекватно да подкрепя твърденията им – поведение, недостойно за тези, които заемат такава длъжност. Умилостивяването на Русия, както наскоро обяви и както повтори историкът Хедър Кокс Ричардсън, ни напомня за годишнината от Мюнхенското споразумение от 30 септември 1938 г., когато британският премиер Невил Чембърлейн се размени за мир с Адолф Хитлер, като позволи анексирането на Судетската област от Германия. Последната беше част от суверенната нация Чехословакия и този ход само подхрани продължаващия план на Хитлер да завладее голяма част от Европа по-малко от година по-късно с началото на Втората световна война. Наистина ли смятаме, че има причина да вярваме, че Путин няма да продължи с империалистическите си идеи?
В националното мислене тук, в САЩ, се е промъкнало популистко настроение, което оспорва целта на предоставянето на помощ на Украйна в защита срещу незаконно нашествие в полза на осигуряването на повече финансиране за вътрешни проблеми. Припомняме, че САЩ се нареждат на 12-то място в световен мащаб по помощ за Украйна като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) с 0,33% през периода от 24 януари 2022 г. до 31 май 2023 г. Петте държави, които са допринесли най-много (0,63% – 1,26%), са тези, които са най-застрашени от Русия в непосредствена близост – балтийските държави, Полша и Словакия. Аргументът, разбира се, избягва факта, че Русия е струвала и ще продължи да струва на САЩ много повече заради заплахата, която създава в световен мащаб с намерението да я подкопае. Няма край на това източване на средства, ресурси и понякога на американски животи, освен ако САЩ не решат да го призоват сега – да подведат Русия под отговорност и да го направят на почвата и водите на друга земя, която е избрала да води борбата за нея и да го направи сама по волята на своя народ.
Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2023. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.
Още един добър пример, Кост! С уважение предлагам една малка редакция: Добавянето на „интелектуално мързеливи и безотговорни“ към „неинформирани журналисти“.