Руска идентичност по заповед на Путин

Националната идентичност е нещо вродено, изковано по начин, достатъчен да предостави на хора с различен произход и на следващите поколения възможността да оформят себе си и своята нация в едно цяло, което се придържа към същите принципи, които са породили тази нация. Осъществяването на такава идентичност често се потвърждава от национална трагедия и последващ ангажимент за нейното преодоляване от обединените сили на народа на нацията. Тя се реализира и чрез постоянен ангажимент от страна на ръководството на нацията да се придържа към първоначално установените принципи и да говори истината за тези принципи пред народа. Конституцията е предназначена да бъде осезаемо напомняне на нацията и нейното ръководство за този ангажимент.

За имперска Русия, царска автокрация, такъв официален документ не е съществувал в продължение на няколко века до 1906 г. след революция от предходната година. Дори тогава той не е полагал никакви усилия да дефинира правата на народа, нито е давал представа за принципите на гражданското правосъдие. Свалянето на царската власт от Болшевишката революция от 1917 г. довежда до приемането на Конституцията на Съветския съюз от 1924 г. (Ленин), последвана от Конституцията от 1936 г. (Сталин), а след това и от Конституцията от 1977 г. (Брежнев). Всяка ревизия включва известно зачитане на свободата на словото, събранията и религията, в допълнение към определени социални права и „задължения на всички граждани“. Никога не е било очевидно, че някое от тези права е било спазено. Мощен механизъм за държавна сигурност гарантира, че свободата на словото е потискана от самото начало, несъгласието е наказвано, а алтернативните политически идеологии и партии са забранени. Налагали са се сурови наказания за привидно относително незначителни нарушения със съмнителен съдебен надзор. Извънсъдебните екзекуции, разселването на голям брой хора в отдалечени райони и откровеният геноцид в Съветския съюз бяха норма за съветско ръководство, което беше изоставило отговорностите си и не обръщаше внимание на благосъстоянието на своя народ.

Конституционната реторика се е променила малко в настоящите обстоятелства, що се отнася до принципите, заложени в нея, или правата, предоставени на народа на Руската федерация (РФ). Ръководството на нацията също не е направило много, за да промени схващането, че избира да не спазва установените принципи, провъзгласени в конституцията. Какво всъщност трябва да чувства руският народ към собствената си страна и националната си идентичност, когато може да гледа само злодеянията на своите лидери и срама, нанесен върху тях и на нацията от техните престъпни действия?

На 9 ноември 2022 г., малко повече от седем месеца след незаконното му нахлуване в Украйна под претекст, че защитава Русия от заплахата от несъществуващ нацистки режим на границата ѝ, Владимир Путин се почувства длъжен да напътства руснаците как трябва да се чувстват по отношение на себе си.

В своя указ той оформя визията си за Русия като преработка на нейните традиционни ценности от миналото – семейство, църква и държава. На пръв поглед някой може да си помисли, че това са похвални основополагащи цели, докато не се обърне внимание на контекста и действителната цел на прокламацията. Според Путин, Русия трябва да определи моралния стандарт, който светът трябва да спазва, за да противодейства на усилията на Съединените щати (САЩ) и стремежа им да подкопаят не само идеологическата чистота на Русия, но и морала на всички останали народи. Путин пояснява това чувство за чистота като уважение от страна на Русия към светостта на живота, човешките права и свободи, нейния патриотизъм и нейното превъзходно чувство за морал и хуманизъм. Изявлението е забележително с безсрамното си лицемерие в светлината на „специалната военна операция“ в Украйна от миналата година, за която Русия предизвика международно осъждане.

В най-новата си стратегия за заличаване на злодеянията си от близкото минало, Путин пренасочва вниманието си към рисуване на образ на морална поквара върху Запада. В своя разказ, водещ сред греховете на водения от САЩ западен алианс, Путин сега избира да съсредоточи вниманието си върху насърчаването на правата на ЛГБТ+ общността, която той счита за заплаха за традиционните семейни ценности на Русия и за която несъмнено има примитивно решение. Проблемът с нацизма изглежда е сведен до по-малка заплаха с тази нова и по-целесъобразна грижа, която може би допълнително ще оправдае войната на Путин и убийството на още млади руснаци или, за него, каквото и друго етническо малцинство, което Путин е изоставил, борещо се за неговата кауза. И накрая, в Русия на Путин медиите ще функционират само като инструмент на държавата за запазване и укрепване на „традиционните ценности“, които други биха могли да разберат като премахване на истината, разпространение на дезинформация и насърчаване на пропагандна реторика. Ще изчезне всяка независима власт в държавата, която да поставя под въпрос корумпиращото влияние, което подобно обстоятелство ще насърчи в дългосрочен план.

Активисти протестират срещу задържането на гей мъже в концентрационни лагери в Чечня. Брюксел, Белгия през 2017 г. Снимка: Александрос Михайлидис

Представата на Путин за „традиционните руски ценности“ се свежда до егоистичен манифест, вкоренен в юношеската му фантазия за имперска слава, патриотичен плам, мистичен спиритуализъм и руска изключителност. Той се опитва да създаде руска идентичност в контекста на изкривено, но добре развито възприятие за конфликт със Запада, предназначено да насърчава омразата към другите, увековечаването на глобалния раздор и собственото оцеляване на Путин. Неговата мания за повторното въвеждане на миналото в разказа за бъдещето на Русия остава също толкова погрешна сега, колкото беше, когато той започна президентството си с царуване на терор в Чечня преди повече от две десетилетия. Това минало, което е толкова жизненоважно за Путин, е само това на царска Русия и руския социален ред, който я е населявал, тоест тези, които са свързани етнически, културно, религиозно и езиково с историческата представа за русизма, както се е развил от своите фино-славянски корени. Това е версията на Путин за руската идентичност, която контрастира с мултиетническото разнообразие, което се проявява до голяма степен на юг в Кавказкия регион и на целия изток, където исторически земите са били доминирани от народи от централноазиатски и монголски произход. Склонни ли са тези хора да се чувстват привлечени от идеята на Путин за руско единство, предвид историята им на репресии, разселване и лишаване от избирателни права?

Путинова Русия е по-подходящо да се нарича Руска федерация (РФ), обединение от съставни републики и други административни единици, която някога е била част от много по-големия Съюз на съветските социалистически републики (СССР) по време на съветската епоха, но се разпадна през 1991 г. след по-малко от 70 години съществуване. На нейно място дойде по-малката Общност на независимите държави (ОНД), създадена с Беловежките споразумения от 1991 г., в които РФ пое доминираща роля като наследник на механизмите на търговия и сигурност, които някога са били осигурени по съветско време. Това в крайна сметка обедини 11 бивши републики на СССР в конфедеративна асоциация от уж суверенни държави, която включваше РФ, Украйна, Беларус, Молдова, Армения, Азербайджан, Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан. Всички те бяха подписали Алма-атския протокол, който предвиждаше споделена търговия, организирана чрез независими многостранни споразумения, и обща сигурност. Украйна и Туркменистан обаче избраха да не ратифицират Хартата на ОНД и затова не станаха пълноправни членове. Грузия се присъедини към ОНД през 1993 г., но се оттегли през 2008 г. по време на Руско-грузинската война, когато Путин наруши споразумението на Русия в Устава, като нахлу в суверенна грузинска територия. Украйна официално напусна ОНД през 2018 г. след подобни незаконни руски нахлувания в Крим и Източна Украйна през 2014 г. През май 2023 г. Молдова обяви желанието си да се оттегли в знак на протест срещу руската практика на енергиен шантаж и заплахите за нейния суверенитет. Модел на пренебрегване на териториалния суверенитет остава в основата на неспособността на Путин да предприеме смислено разрешаване на оплакванията на държавите-членки в рамките на ОНД и демонстрира предпочитанието му към тяхната асимилация обратно в имперската му област. Въпреки че някои държави са останали в ОНД, изглежда до голяма степен е въпрос на практичност да им се позволят средства за водене на делата им с известно обещание за сигурност, въпреки очевидната заплаха.

Въпреки че ОНД бързо се превърна в до голяма степен нефункционално предприятие, Путин все още го разглеждаше като средство за оказване на влияние върху членовете си, особено върху страните от Централна Азия, поради заплахата от евентуални връзки и потенциални съюзи със съседните азиатски държави на изток и юг. Русия злоупотреби с привилегията си да бъде „първа сред равни“ в рамките на ОНД, като наложи търговски отношения със своите партньори от ОНД, които благоприятстват износа ѝ, за да подобри собствената си икономика. Освен това, въпреки Алма-атския протокол, войните на Русия с Грузия и Украйна вече показаха на останалите страни от ОНД, че тя няма намерение да спазва споразумението си да изпълни обещанието да запази суверенитета на всяка нация, която реши да се асоциира с агенции като Европейския съюз (ЕС) или Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) извън сферата си на влияние.

Създаването на Конвенция на ОНД за правата на човека и основните свободи се разглеждаше като път, чрез който ОНД би могла да гарантира индивидуалната свобода на изразяване и сигурност. Докладът на Комисията по правни въпроси и права на човека на Европейския съвет от 2001 г. обаче заявява, че Конвенцията на ОНД „не е служила за никаква легитимна цел, освен като политическо изявление или... като режим, който предлага минималната защита на правата на човека на постсъветските държави“. Освен това седалището на Комисията на ОНД по правата на човека се намираше в Минск, Беларус, нация, управлявана от диктаторски режим, който през последните няколко години предприе чистка на собственото си гражданско общество, принуждавайки затварянето на независими средства за масова информация и правозащитни групи. Наследството на Путин по време на неговото ръководство представлява поредица от нарушения на правата на човека , които само ескалираха в хода на настоящия конфликт в Украйна.

Руската суша се простира на 6,6 милиона квадратни мили, обхваща 11 часови зони и е дом на население от 144,4 милиона различни хора. Снимка на картата: Бардок Петер

Какво тогава може да се каже за вътрешното състояние на нещата в самата РФ, с нейната сушата от 6,6 милиона квадратни мили, обхващаща 11 часови зони и население от 144,4 милиона? Доскоро повече от 60% от територията на РФ беше обявена за необитаема или просто необитаема, тъй като не беше обработваема земя поради вечната си замръзналост, но изменението на климата вероятно ще промени ландшафта с течение на времето. Преобладаващата ѝ географска характеристика е северно-южната верига на Уралските планини, която маркира източната граница на Европа и която разделя Северноевропейската равнина (СЕП) на запад от Сибирската равнина на изток. Около 75% от населението на РФ живее в СЕП, където са разположени най-големите градове, и която също така представлява около 40% от цялата сушата на Европа.

Северно-южната верига на Уралските планини маркира източната граница на Европа, разделяйки Северноевропейската равнина на запад от Сибирската равнина на изток.

РФ има 83 териториално-административни деления, от които 21 са определени национални републики, всяка от които е дом на специфичен неруски етнически или просто мултиетнически преобладаващ състав, и четири допълнителни автономни области, които също съдържат преобладаващ етнически състав. Повече от 190 етноса съставляват общо повече от 20% от населението и са разпределени по голямата територия на РФ, което я прави една от най-големите мултиетнически нации в света. Не всички от тези етноси могат да претендират за отделно териториално присъствие. От 21-те републики и четири автономни области, които могат, има ли такова нещо като руска идентичност или дори желание да се съобразят с декрет на централно правителство, който ги задължава да бъдат идентифицирани с такава идентичност? Повечето от националните републики имат ясно дефиниран единичен етнически преобладаващ състав, докато някои са населени от редица етнически народи. Общо тези републики съдържат 35 етнически групи, докато четирите като цяло по-малки автономни области съдържат още шест. Наличието на тези неруски етнически териториални различия подчертава характера на Русия сега като федерация, а не като истински сплотено образувание с обща идентичност и по-скоро като транзакционно споразумение между административни юрисдикции.

Приблизително 80% от хората, живеещи в европейския край на Русия, западно от Уралските планини, са етнически руснаци, като етническите малцинства са съставени от финландски, германски и тюркски народи. Последните са разпространени не само в цялата РФ, но и в по-гъсто населените райони на Северен Кавказ между Черно и Каспийско море, включително републиките Чечения, Дагестан, Ингушетия, Северна Осетия, Абхазия и Кабардино-Балкария, всички от които са предимно мюсюлмански. В региона има дълга история на репресии, депортации и преселвания, датираща от царска Русия, простираща се през съветската епоха и по времето на управлението на Путин, по време на което военни престъпления, по-специално в бруталната му война с Чечня.

Чеченски жители в Грозни, Чеченска република, Русия. Снимка: Сергей Русанов

Резултатите от преброяването на населението на Русия през 2021 г., публикувани през 2022 г., показват значителен спад в населението на етническите малцинства. Татарите, най-голямото етническо малцинство в Русия от монголски произход, показват спад от близо 600 000 души, докато тези на мари, чуваши и удмурти са намалели съответно с 22,6%, 25% и 30%. Съобщава се, че Русия е имала най-висока свръхсмъртност от 37 държави с високи доходи през 2020 г., особено през последното тримесечие, когато пандемията от COVID-19 се е утвърдила. Най-сериозно засегнатите територии са тези, където преобладават етническите малцинства и където медицинските услуги са най-малко достъпни – регионът на Северен Кавказ (Чечня, Дагестан, Ингушетия), южните райони на Волга и Урал, както и в Сибирската равнина. Нарушенията на правата на човека , проявени чрез пренебрегване от страна на държавата, също са очевидни с проблеми като липсата на закони, забраняващи гениталното осакатяване на жени и убийствата на честта на жени в доминирания от мюсюлмани регион на Северен Кавказ.  

Руската конституция гарантира равенство за етническите малцинства, независимо от раса, език, произход и религия, а РФ също така се е ангажирала със спазването на международни споразумения, за да позволи поддържането на култура, религия, език и традиции. Въпреки това държавата търси средства за потискане на изразите на етническа идентичност, които се стремят да запазят езика и културата на малцинствата. Широко разпространената дискриминация, включително престъпленията от омраза, продължава с неотслабваща сила. Традиционните земи на определени етнически малцинства са били конфискувани и експлоатирани от корпоративни структури за целите на минното дело и добива на изкопаеми горива. Териториалните самоуправляващи се коренни органи са били премахнати, а активисти са били репресирани и обвинени в изфабрикувани криминални престъпления. Тези нагласи са останали исторически непроменени от времето на имперска Русия и са били много очевидни още в съветската епоха в средата на 20-ти век, когато е извършен геноцид срещу татарското население по време на диктатурата на Сталин.              

Освен местното етническо население, пребиваващо в РФ, приблизително 9 милиона централноазиатски мигранти живеят и работят в РФ и идват предимно от съседните южни държави Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан, по-малко от Казахстан и Туркменистан. Те имат безвизов достъп за 90 дни и осигуряват голяма част от труда, поддържащ общинските услуги, строителството, транспорта, канализацията и домакинските грижи в повечето големи градове. Тъй като се различават по чертите си от бедните руснаци, те са осмивани заради ограниченото си познаване на руския език и култура, обвинявани са за социални проблеми, преследвани са от полицията и са подложени на социална дискриминация и расови нападения. Много от тях са се сблъсквали със заплахи за депортиране без основателна причина. Поради наложените международни санкции и загубата на работни места с напускането на множество западни компании от РФ, приблизително 200 000 мигранти вече са се завърнали в Централна Азия през последната година. Все по-често централноазиатските мигранти са принуждавани да подписват договори с руското Министерство на отбраната, за да получат руско гражданство. Целта е да ги направят допустими за военно набиране в подкрепа на военните усилия на Русия в Украйна. 

Бурятско семейство Агин в народни носии. Агинско-Бурятски район, поделение на Забайкалски край, Сибир, Русия. Снимка: Кирил Скоробогатко

Най-скорошното доказателство за злоупотреба с етнически малцинства в РФ е непропорционалната смъртност на неруски военнослужещи, участващи в инвазията в Украйна през 2022 г. Жертвите сред етническите дагестанци, тувинци, башкири, буряти и други неруски народи на фронтовата линия през първата година на войната не са останали незабелязани. Само през 2022 г. смъртните случаи на бойните полета (на 100 000) от етнически малцинства са били от два до над шест пъти по-високи от тези на етническите руснаци, които са били 33 на 100 000 сред загиналите. За сравнение, сравнително малката и отдалечена Република Тува, която граничи с Монголия, е загубила 172 на 100 000; съседната малко по-голяма Република Бурятия е загубила 162 на 100 000, Северна Осетия в Кавказкия регион, която е била откъсната от Грузия по време на руската инвазия в тази страна през 2008 г., е загубила 109 на 100 000; и Горноалтайската република, граничеща с Казахстан и Монголия, е загубила 102 на 100 000. От гледна точка на населението на тези републики, жертвите изглеждат още по-фрапантни. Преброяването на Тува от 2021 г. е 337 000, докато Горноалтайската република, най-малко населената в РФ, е с 211 000. По-малкият автономен окръг Ненец, който граничи с Северния ледовит океан на запад от Уралските планини, с население от само 42 000 души, е загубил над 160 свои души във войната, докато автономният окръг Чукотка в най-крайния североизточен ъгъл на РФ, с население от 47 000 души, е загубил подобен брой, всеки от които е повече от два пъти повече от сравнителния брой етнически руснаци.

Жени в национални тувински дрехи и прически в етнокултурния комплекс на територията на Република Тува Алдин-Булак, Русия. Снимка: Игор Стомахин

Въпреки тези несъответствия, когато дойде време за по-нататъшно мобилизиране на войски за „специалната военна операция“ на Путин, етническите малцинства отново бяха прекомерно насочени към набиране на персонал в рамките на определени републики и територии. Красноярски край е дом на голямо разнообразие от коренното население на Сибир сред населението си от 2,8 милиона души. Мобилизацията тук беше 4,5 пъти по-голяма от действително обявената в първоначално дадения ред. По-малките републики Бурятия в Южен Сибир и Дагестан и Калмикия в Кавказкия регион осигуриха над два до три пъти повече от първоначално обявения брой за всяка от тях. Тези действия биха могли да се считат за предателства от страна на държавата, когато се разглеждат от гледна точка на целевите етнически общности заради електоралната им подкрепа, оказана на Путин в миналото. Протести се появиха както в Кавказ, така и в Сибир заради тези скорошни оплаквания и тези от миналото, които доведоха до по-нисък стандарт на живот от този на средностатистическия руснак.

Друг елемент от руското общество, който неизбежно ще окаже влияние върху бъдещето му, е неговата младеж. Наблюдава се постоянен спад на населението, който само се е изострил през последните три години със загубата на два милиона души повече от прогнозираното въз основа на тенденциите в раждаемостта, намалената продължителност на живота и като цяло нарастващата смъртност. Голяма част от настоящите обстоятелства могат да се отдадат на войната, болестите и по-специално на скорошната емиграция на предимно млади хора, бягащи от военна служба, и влошаващата се ситуация по отношение на индивидуалните свободи. Оценките на Висшето училище по икономика в Москва показват вероятна необходимост от компенсаторна годишна миграция от 390 000 души в РФ до края на века, за да се стабилизира населението ѝ. Но при сегашното положение на нещата миграцията към РФ е спаднала от около 430 000 през 2021 г. до 61 900 през 2022 г., като в този случай спадът на населението ще продължи, освен ако не бъде компенсиран от до 900 000 мигранти годишно за следващото поколение.

Освен това, руската младеж не се интересува особено от войната с Украйна и не вярва в атмосферата, създавана от режима на Путин относно украинските екстремисти като заплаха за Русия. Те не се интересуват от държавните медии, за които знаят, че са замърсени с пропагандна реторика и дезинформация, които лесно могат да бъдат опровергани и отхвърлени от външни източници. Над 80% от руснаците под 30-годишна възраст, живеещи в градовете, които имат висше образование и са изложени предимно на социални медии, а не на държавна телевизия, са против войната. По-младите поколения са по-загрижени за условията на живот у дома, като проучванията показват, че 65% от тези на възраст между 18 и 24 години вярват, че вътрешните работи са с по-голям приоритет от външната политика. Много младежи смятат, че конфликтът със Запада само ограничава възможностите им за пътуване, образование и икономически предимства. Те са напълно наясно с несправедливостите, които остават ненаказани, и с правоприлагащите органи, които понякога не успяват да се намесят в ситуации, отнасящи се до привилегированите в правителството или до тези, които са непосредствено периферни за него. Авторитаризмът, колкото и добре да е прикрит, не е привлекателна перспектива за тях.

А какво да кажем за руската идентичност, разочарованието сред младежите и необходимостта от непрекъснат приток на голям брой чужденци, които вероятно не споделят етоса, внушен на средностатистическия много по-възрастен руснак? Както е изразил Игор Кочетков, руският писател и активист за правата на човека, в съзнанието на по-възрастния руснак и настоящия режим: „Това ще бъде краят, защото кой ще води войни вместо нас?“ Отговорът на Путин на тези нарастващи опасения е да увеличи пропагандните усилия в руските училища и да се насочи към децата в предучилищна възраст, за да ги накара да възприемат реториката, не само оправдаваща незаконна война, но и напомняща им за неговата версия на настоящата руска реалност за жертвоприношението и необходимостта да се преодолее желанието да се присъединят към западните перверзии.

Монументална задача е пред седемдесетгодишния Путин и неговата постсъветска камарила. Докато застаряващият руснак търси сигурност в пропагандната реторика на държавните медии, а някои руснаци на средна възраст все още могат да си позволят самодоволната, дясна бравада да промотират националистическа идеология, руската младеж, изправена пред намаляващо бъдеще, се е обърнала към външни източници на журналистическа истина и възможности чрез социалните медии. Те ще различат пропагандата от реалността и ще изберат втората. Те и всички, които идват от другаде, ще трябва да определят руска идентичност, която говори истината за тяхната ситуация и се представя по начин, свободен от лицемерието на Путин.

В крайна сметка, провалът на Путин като лидер се дължи просто на неспособността му да се придържа към основните хуманитарни принципи на това, което трябва да води една нация, като колектив, към вечността, тоест да говори истината за това, което съставлява руския дух, а не да го манипулира за свои собствени цели. Не езикът на омразата и насилието ще изкове руската идентичност, а нещо съвсем различно.

Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2023. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.


Една мисъл за „Руска идентичност по заповед на Путин“

  1. Това беше много приятно четиво – постоянно доказваше неспособността на Путин да насърчи каквото и да е легитимно и годно за живот бъдеще за гражданите на федерацията! Страхотно заглавие също!

Коментарите са затворени.