Какво кара един човек да търси постижения в постигането на мир, мултилатерализм и стабилност в световната общност, само за да използва платформата, за да поляризира аудиторията си с пропаганда, която се стреми да създаде разделение с цел прокарване на собствения дневен ред на нацията? Дипломацията не е мисия на такива хора. Тя е по-скоро област на пропагандисти, които се занимават с изопачаване на истината, откровена дезинформация и манипулиране на масмедиите, за да насърчават раздори, да претендират за жертви и да обвиняват други в зверства, очевидно извършени от самите тях. Това поведение не е практика единствено на която и да е отделна нация, но заслужава специално внимание в случая с Руската федерация и нейния главен „дипломат“ заради крещящите опити за заблуда, практикувани редовно на световната сцена. Изглежда несъзнаващи клоунадата на много от тези изявления, усилията продължават да се полагат по същия начин, предизвиквайки смях от едни, мълчаливо недоверие от други и мълчаливо одобрение от съмишленици авторитарни режими, които търсят желаните от тях резултати чрез подобни методи.
Сергей Викторович Лавров, 73-годишният министър на външните работи на Руската федерация, заема настоящия си пост от 2004 г., а преди това, от 1994 до 2004 г., е бил постоянен представител в Организацията на обединените нации (ООН). Завършва Московския държавен институт за международни отношения през 1972 г. и постъпва в Министерството на външните работи като съветник и преводач в руското посолство в Шри Ланка, където в крайна сметка става аташе. Завръща се в Москва през 1976 г., за да работи в Секцията за международни икономически отношения на Съюза на съветските социалистически републики (СССР), където се издига до ранг втори секретар и работи като анализатор, запознавайки се с различни международни организации. Лавров се премества в Ню Йорк, за да стане старши съветник на съветската мисия в ООН през 1981 г. и остава там до 1988 г., когато се завръща отново в Москва като заместник-началник на Секцията за международни икономически отношения на СССР.

Снимка: Лев Радин
По време на смутните времена, довели до разпадането на СССР, Лавров се издигна до поста директор на Международната организация на Министерството на външните работи през 1990 г. и впоследствие стана директор на Департамента за международни организации и глобални въпроси в днешната Руска съветска федеративна социалистическа република (РСФСР). РСФСР се превърна в доминиращата структура в рамките на новата Общност на независимите държави (ОНД), възстановена от предишните съветски републики на СССР съгласно ново споразумение, въплътено в Алма-атинските протоколи от 1991 г. Лавров дойде да отговаря за правата на човека и международното културно сътрудничество за страните от ОНД. През 1992 г. той се издигна до престижния ранг на извънреден и пълномощен посланик в РСФСР и продължи работата си в областта на външните работи, докато не се завърна в ООН през 1994 г. като постоянен представител. По време на мандата си в ООН той многократно изпълняваше длъжността председател на Съвета за сигурност, съгласно ротационен дневен ред между постоянните държави-членки от 1994 до 2004 г.
През 2004 г. Владимир Путин назначава Лавров за министър на външните работи. На този пост мненията за Лавров варират от това за строг, изтънчен преговарящ, описан в книгата на Патрик Джаксън „Профил: Министърът на външните работи на Путин Лавров“, до това за поддръжник на откровено агресивната външна политика на Путин и, по-точно казано, за „глупавец“, отбелязано в книгата на Майкъл Исикоф и Дейвид Корн „Руска рулетка: Вътрешната история на войната на Путин срещу Америка и избирането на Доналд Тръмп“. Разбира се, Лавров демонстрира способност за измама, замъгляване и участие в наративи, които насърчават дезинформация и изопачаване на истината, всички характерни за режима на Путин. Това беше най-очевидно в непосредствения период преди руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г., когато той открито отрече всяко намерение за предстояща инвазия, въпреки всички индикации за противното. Независимо дали е бил пряко запознат с плановете или не, човек трябва да се запита как външният министър на РСФСР е могъл да не забележи, че масираното струпване на военни сили на границата с Украйна няма да бъде възприето като умишлено, особено след като Крим вече е бил незаконно анексиран от Русия и Минските споразумения очевидно са се провалили. И какъв режим не би информирал собствения си външен министър за действие, което толкова очевидно нарушава международните норми и поставя страната в противоречие с няколко подписани от нея споразумения, които зачитат суверенния статут на нациите? И така, дали това е било сляпо невежество, недостойно за висш дипломат, опит за избягване на действията, подобен на щраус, или практикуваната тенденция на режим, толкова затънал в привична измама и дезинформация, че вече не го е грижа как се възприема?
След като предприе инвазията и си навлече осъждането на мнозинството от нациите в световната общност за това и последвалите зверства, Лавров се впуска в наратив, въведен от Путин, че Русия е влязла в борба срещу „нацистки“ режим. До този момент малко, ако изобщо има такива, нации могат да претендират за липса на десен ултранационализъм. Но именно Русия всъщност приютява самопровъзгласили се неонацистки елементи в своето Руско имперско движение. Последното насърчава разширяването на руското влияние в съседни държави и предоставя обучение на бели расистки и неонацистки групи в Европа с цел насърчаване на обществена нестабилност. Руската група „Вагнер“, паравоенна наемническа организация, не изостава много в претенциите за същия статут с широко разпространеното си присъствие в няколко страни, предприемайки военни операции в подкрепа на авторитарни режими или на бунтовнически групи, стремящи се да завземат властта. Нейното присъствие е послужило за създаване на нестабилност и за осигуряване на благоприятни условия за придобиване на определени ресурси или стратегическа територия, които биха били от полза за Русия и биха разширили глобалния ѝ обхват.
В неотдавнашната си роля като председател на Съвета за сигурност, Лавров използва възможността да отклони вниманието от настоящото престъпно поведение на Русия в Украйна и да го насочи към добре познатата реторика за жертвоприношение, в която Западът е изобразен, че упражнява влияние върху света, за да насърчава антируски настроения. Само че сега той обединява Русия с нейните партньорски авторитарни режими, както и със света извън Съединените щати (САЩ) и Европейския съюз (ЕС), в амалгама, която уж трябва да представлява нов световен тематичен ред на мултилатерализма, който да замени арогантния Запад, както го вижда той, и неговото глобално господство. В процеса той не успява да съгласува концепцията за национален суверенитет, както Русия може да избере да я дефинира, с настоящото си неоправдано нахлуване в Украйна и нарушенията на човешките права в други страни в Близкия изток и Африка. Светогледът на Лавров изглежда противоречи на поведението на Русия на световната сцена и за пореден път насочва вниманието към истинските му намерения да насърчава реториката, която сякаш обединява част от света срещу друга. Това е познат модел, напомнящ за Студената война, в която се търсеше активно разделение в света, което водеше само до състояние на глобален антагонизъм.
Обвиненията неизбежно се фокусират върху Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и ЕС, които Лавров смята за агресори в настоящия конфликт в Украйна. Те се фокусират върху аргумента на Лавров, че НАТО и ЕС са формирали „стратегическо партньорство“, чието естество уж е да заплашва Русия, сякаш казва, че трябва да се въздържат от противопоставяне на откритата агресия на Русия срещу съседна суверенна държава и да продължат да приемат положението на нещата такова, каквото го вижда само Русия. „Специалната военна операция“ в Украйна, прогнозира Лавров, „ще приключи само ако наблюдаваме края на опитите на Запада да утвърди своята хегемония“, с което трябва да приемем, че самата Русия просто се държи по начин, който е без империалистически намерения и че агресиите ѝ в Украйна са напълно оправдани. В допълнение към това, Лавров смята, че алиансът НАТО-ЕС възнамерява да предприеме действия срещу Молдова в стремежа си към източно разширяване, но не споменава нищо за установеното руско военно присъствие в североизточния проруски анклав на Молдова, Приднестровието, и за наскоро разкрития от Русия планиран държавен преврат на избраното прозападно правителство на страната.

В ранните етапи на войната Лавров вече беше прекрачил границата, демонстрирайки своите пропагандни качества с безсрамното си изявление, че Русия всъщност „не е нападнала Украйна“ – особено груб коментар, когато военните престъпления, извършени от руските военни, вече бяха налице и ясно документирани от медиите. В лицето на подобни коментари е трудно за всякакъв вид дипломация да продължи напред. Следователно намерението от страна на Лавров беше определено. Неговата роля не би била на дипломат или съветник по външна политика, а по-скоро на агент за дезинформация, представящ материали без основание и отклоняващ вниманието от явните нарушения, извършени от неговия режим. Руската дезинформация беше призната за „сериозна транснационална заплаха“ в цяла Европа много преди руската инвазия в Украйна. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която следи въпросите на контрола върху въоръженията, журналистическите свободи, честните избори и правата на човека в рамките на своята 57-членна територия, е документирала критиките към многократните отричания от страна на Русия на инвазията от 24 февруари 2022 г. и преследването на собствените ѝ журналисти за отразяване на реалността на ситуацията в Украйна. Въпреки невниманието си към истината, руската пропаганда в световен мащаб, чрез своите новинарски канали RT и Sputnik News, успя да привлече чуждестранни медийни коментатори, които да промотират целите ѝ. Това е особено полезно, когато тези коментатори споделят сходни нагласи и представят пропагандата по начин, познат на аудиторията им, с обичайния елемент на гняв, за да я направят по-убедителна.
Тъкър Карлсън, без да е демонстрирал познания за войната на Русия с Украйна или нейния исторически контекст, избра да коментира въпроса, като натрапваше ключови елементи от руската пропаганда на зрителите си, което може би е било единственият опит да разубеди американците да проявят интерес. Естествено, Лавров оцени усилията от негово име и беше силно огорчен от неотдавнашното уволнение на Карлсън, използвайки го като възможност да повдигне въпроси относно загубата на важен глас, който носеше благоприятна перспектива за войната на Русия за американско потребление. Малко се каза за обстоятелствата около уволнението на Карлсън, особено за частта, в която беше поставена под въпрос етиката на отговорното радиоразпръскване, заедно със съобщения за скандално поведение в мрежата на Fox News. Само фактът, че Карлсън предостави подкрепа от чужбина, придаде значение на алтернативната реалност, в която Лавров избира да живее.
Интервю на Стив Розенберг с Лавров за Британската радиоразпръсквателна корпорация (BBC) през юни 2022 г. дава известна представа за това как Лавров се справя с въпроси, които оспорват представите му за реалността. Той повтори, че „ние не сме нахлули в Украйна“, защото „ние обявихме специална военна операция“ и „нямахме друг начин да обясним на Запада, че завличането на Украйна в НАТО е престъпно деяние“. Когато се сблъскаме с подобни отговори, може би е най-добре да си припомним предупреждението на Томас Пейн: „Да спориш с някой, който се е отказал от употребата на разума, е като да даваш лекарство на мъртви“. Това е може би първият момент, който трябва да се разбере, а именно, че Лавров сякаш не се интересува дали разумът има значение за неговите изявления, стига да се казват определени предпочитани думи и потокът на изказването да е достатъчно гладък. В други случаи Лавров просто не отговаря на въпроса, а се опитва да пренасочи разказа, за да отговаря на собствения си дневен ред, въпреки няколкото нелогични записа, които произтичат от това.

„Розенберг: Преди Путин да вземе решението да обяви началото на „специалната военна операция“, както я нарича, попита ли ви за съвет дали това е добра идея?“Розенберг: Преди Путин да вземе решението да обяви началото на „специалната военна операция“, както я нарича, попита ли ви за съвет дали това е добра идея?
Лавров: Механизъм за вземане на решения съществува във всяка държава и в този случай механизмът в Руската федерация беше въведен в действие в пълен размер.
Розенберг: Но поиска ли ви съвет?
Лавров: Ще ви обясня отново. Има някои неща, които не казваме публично. Има механизъм за вземане на решения и този механизъм беше спазен.
Розенберг: Питам Ви, защото сте министър на външните работи от 18 години, а нахлуването в съседна суверенна държава е „външна работа“. Президентът вероятно знае, че ще има сериозни международни последици, така че предположих, че е поискал Вашия съвет.
Лавров: Стивън, вие сте много опитен журналист. Познавате реалността на Русия и постсъветския регион. Въпросът ви звучи така, сякаш искате да отмените всичко; „да отмените културата“. Всичко, което се е случило преди 24 февруари.
Розенберг: Просто искам да изясня вашата роля в това.
Лавров: В продължение на осем години Министерството на външните работи и Министерството на отбраната, заедно с нашите разузнавателни служби, призовават за прилагането на Минските споразумения, които бяха единодушно одобрени от Съвета за сигурност на ООН. В продължение на осем години успявахме да убедим Донецката и Луганската народни републики, които, както си спомняте през 2014 г., в отговор на неонацисткото въстание в Киев, обявиха независимост. Убедихме ги да подпишат Минските споразумения, които гарантираха териториалната цялост и суверенитет на Украйна. Но сега, когато Шолц казва, че трябва да принудим Русия да постигне споразумение с Украйна, което зачита териториалната цялост и суверенитет на Украйна, ми се струва, че е на друга планета, някъде в космоса. Осем години се опитвахме да постигнем прилагането на тези споразумения, които гарантираха териториалната цялост на украинската държава.
Цитирано от интервюто на Стив Розенберг за Би Би Си, посочено по-горе.

Лавров така и не отговори на въпроса, който му беше зададен няколко пъти, но накрая представи тезата, която възнамеряваше да установи по време на интервюто, а именно да оправдае инвазията. Но разчитането на Минските споразумения от 2014-15 г. като оправдание е крайно неподходящо. Както Волфганг Шпорер от Училището по управление „Хърти“ в Берлин и бивш ръководител на отдела за човешко измерение на ОССЕ в Киев, „Минските споразумения не се справиха с коренната причина за конфликта“ между Русия и Украйна. Конфликтът всъщност беше свързан със загубата на контрол от страна на Русия върху вътрешната и външната политика на Украйна и клона на Украйна към Запада, желанието ѝ да влезе в ЕС и да обмисли ангажиране с НАТО. Тук идва осъзнаването на това, което Збигнев Бжежински, бивш съветник по националната сигурност на САЩ, обяви за същината на въпроса: „Не може да се подчертае достатъчно, че без Украйна Русия престава да бъде империя.“ За Путин това беше основният проблем, а не териториалният спор в Донбас, както иска да посочи Лавров. Що се отнася до тази конкретна територия в Източна Украйна, руската подкрепа за сепаратисткото движение в региона е отдавна установена, а Групата Вагнер се е установила там през април 2014 г., много преди началото на Минските конференции. Разпоредбите на Минските споразумения са твърде многобройни, а средствата за тяхното прилагане не са уточнени, така че „изпълненията“, за които Лавров се оплаква, е малко вероятно да се осъществят ефективно. Подкрепяните от Русия войски не са изтеглени от територията, на Специалната мониторингова мисия на ОССЕ не е предоставен сигурен достъп, а на Русия са напомнени за задълженията ѝ чак през 2020 г. Путин най-накрая обявява Минските споразумения за несъществуващи и официално признава Донецката и Луганската народна република непосредствено преди руската инвазия в Украйна.

Има индикации, че блясъкът на Лавров е намалял и статутът му в орбитата на Путин се е изместил в извънпланетарна сфера. Странните отговори на въпросите на чуждестранни журналисти, които само го засрамиха на световната сцена, потвърждават мнението, че той вече няма голямо значение в рамките на режима, освен да бъде още един рупор, обслужващ неговата пропаганда. Следователно, в сегашната си роля той е достатъчен за това каква стойност му придава режимът.
Може да се изрази малко съчувствие към Лавров, тъй като, предвид лоялността му към Путин и в светлината на нуждата му да извършва измами, той е спечелил лично в личния си живот. С приблизително нетно състояние от 20 милиона долара и годишна заплата от 1,5 милиона долара, той е осигурил на дъщеря си живот в САЩ през по-голямата част от младостта ѝ. Там тя е учила в Манхатънското училище и Колумбийския университет, където е получила бакалавърска степен по политически науки. През 2014 г. се мести в Лондон, за да започне кариерата си в света на изкуството, преди да се омъжи и най-накрая да се установи в Москва. Имиджът ѝ е накърнен, когато е санкционирана от Съединените щати през 2022 г. като част от изпълнителна заповед, свързана с икономически санкции, наложени на руски служители и техните роднини, с които са били укрити финанси. Редица художници напуснаха компанията ѝ, Smart Art, в знак на протест срещу руската инвазия в Украйна. Съпругът ѝ също е санкциониран от ЕС за участие във финансови сектори, които са облагодетелствали руското правителство. По-малко забележима, но будяща значителни подозрения, е подкрепата, която Лавров е предоставял на предполагаема любовница през последните две десетилетия, чиято 21-годишна дъщеря е успяла да закупи луксозен апартамент в квартал Кенсингтън в Западен Лондон с плащане в брой от 4,4 милиона британски лири, което през 2016 г. по време на сделката е възлизало на приблизително 5,4 милиона щатски долара. Тя е посещавала частно училище-интернат в Бристъл, завършва политическа икономия в университета Лъфбъроу и накрая завършва магистърска степен по икономика и бизнес стратегия в Импириъл Колидж Лондон. През 2022 г. тя е санкционирана от британското правителство за корупция, свързана с по-широки обвинения в руски финансови злоупотреби.
Изглежда, че историята ще се отнесе недоброжелателно към Лавров по оправдани причини. Като агент на руската външна политика в рамките на съветския комунистически режим, намеренията му може би са били по-скоро очаквани в международните дипломатически кръгове. Преходният хаос от 90-те години на миналия век след разпадането на СССР го потапя в съвсем различна област, особено с настъпването на новото хилядолетие. Управлението на Путин с неговата токсична смесица от национализъм, престъпни начинания и религиозен плам донесе със себе си нова перспектива върху старата тема за руския империализъм, в която върховенството на закона не е приложимо. Абсурдните идеи за нахлуване в неагресивна съседна суверенна държава като Украйна с цел „самозащита“, докато смътно се позовават на член 51 от Устава на ООН като оправдание, са обида към човешкия интелект и недостойни за висш дипломат. Единствената заплаха за Русия беше желанието на Украйна за самоопределение и ангажиране със Запада, нещо непоносимо за режим, който не желае да се отърси от историческото си чувство за право на нов световен ред.
Как дипломацията се вписва в подобна среда? Е, г-н Лавров, вече не дипломат, трябва да поеме по пътя на промяна на наратива, като критикува „реда, основан на правила“, който според него е установен според стандартите на Запада. Същите тези стандарти, твърди той, налагат „нелегитимни едностранни ограничения“, които останалата част от света трябва да спазва. Той се стреми да изолира Запада от световната общност, като го демонизира заради „изразената му неоколониална ориентация“ – познат троп, който е възприел. „Редът, основан на правила“, с който Лавров изглежда има затруднения, се отнася до въпроса за зачитането на националните граници и задълженията на онези държави, сред които и Русия, които подписват споразумения, за да ги спазват. Същите тези правила важат и за поведението на държавите, които не извършват геноцид, и за многобройните зверства, за които Русия сега е обвинена.
Историята няма да бъде благосклонна, г-н Лавров.
Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2023. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.