Префронталната област на човешкия мозък му осигурява способността за преценка, прозрение, разсъждение и планиране. Тя изисква обширни връзки с асоциативни области на мозъчната кора, разпределени в целия мозък, които интерпретират информацията, събрана от сетивата ни, по начин, който може да бъде разбран въз основа на минал опит. Тези последни области до голяма степен са довели до размера на човешкия мозък в продължение на хилядолетия в сегашния му вид. Това, което създава нюанса на човешкото взаимодействие обаче и което ще диференцира крайната реакция към ситуационни събития в човешките ни дела, е връзката, която префронталната област споделя с лимбичната мрежа. Последната единица, разбира се, медиира паметта и емоциите и по този начин ни напомня за отношенията ни с другите, за нашите удоволствия и оплаквания и формира нашите предубеждения. Тази схема е в основата на нашия интелект и креативност; някои биха казали, че това е начинът и мястото, където Божественото влиза в нас, за да ни осигури вдъхновенията и стремежите, които ръководят човечеството. По същия начин, тя е основата, върху която действията ни са били управлявани от омраза, измама, предателство и отмъщение. Това е в основата на начина, по който възприемаме измамата и насочваме другите към извършване на зверства чрез гротескно погрешни представи за превъзходство над онези, които смятаме за по-малко достойни, и рационализираме престъпното поведение чрез пропаганда, която дехуманизира ближния ни.
Ако човек живее в общество, в което умишленото ограничаване на свободната инициатива за продължителен период от време дава на централизирана власт способността да създава различни възприятия за реалността, променя ли се умът както на измамника, така и на измамения в този процес? Променя ли се действително с течение на времето естеството на това как поведението се медиира в централната нервна система на някои индивиди? Създаването на фалшиви наративи, изкривяванията на политическата реалност, индоктринирането на онези, податливи на определени пристрастия, и разпространението на такава дейност чрез социалните медии служат за отклоняване на чувствата от легитимната и почтена цел. По-скоро ги насочва към постигане на целите на малцината, които са създали изкривяванията и които в крайна сметка се оказват не въображаемите лидери. Това е въпрос на авторитаризъм, тъй като е рядкост, исторически, а изглежда още повече в наши дни, да се види лидерство от този вид, което води нация до резултат, оценен като заслужаващ си заради загубите, които е понесла, срама, който е наследила, и вината, за която трябва да плати накрая.

Това е сцената, която се разгръща за Русия по време на нахлуването ѝ в Украйна. Тя е свидетел на познати елементи от това, което сме свикнали да считаме за най-лошото от човечеството – безразборно унищожаване на градове, масови екзекуции, отвличане на деца, разселване на милиони цивилни, изнасилвания, принудителна проституция и мъчения, подчертани наскоро от жестокостта на обезглавяването на затворници. Голата истина, лежаща в основата на това руско нахлуване, е, че то е напълно неоправдано. Обвиненията от страна на Русия, че Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) напредва по нейната граница, заплашвайки сигурността ѝ, като вербува държави в своя лопат, изглеждат особено лъжливи, когато се вземе предвид перспективата на тези държави, разположени на тази граница. Те са страдали от твърде дълга история на потисничество под влиянието на Русия в сферата на властта на нейния комунистически режим през 20-ти век. Не е било необходимо принуда от страна на НАТО, за да приеме тези държави в своята територия, защото те търсеха защита. Всяка държава е имала предвид собствената си сигурност и не е имала стремежи да преживее отново десетилетията на репресивно управление, породени от лошо замислена система на централизирана власт в Москва. С подновената заплаха от авторитарна Русия, демонстрирана от действията ѝ в Украйна, както Швеция, така и Финландия последваха примера ѝ с абсолютно същите представи за собствената си сигурност.
Идеята, че Украйна сега е нация под влиянието на нацистки режим, воден от президент от еврейски произход и населена с нарастващо еврейско население, живеещо мирно редом с украинците, би изглеждала като сценарий за комедия, ако всъщност не беше поредната тактика за привличане на настроенията на руския народ за различна цел. Илюзиите за нацистите по границата на Русия служат като напомняне за нейната „Велика отечествена война“, която се води за освобождаване от нацистката окупация по време на Втората световна война (Втората световна война), и по този начин се превръща в рефлексивен призив за действие, освободен от тежестта на проверка на неговата истинност. Владимир Путин смеси възродената идея за национално-империалистически права с дълбоко вкорененото духовно чувство на руското християнско православие, извлечено от десетилетия съветски репресии, за да създаде нова запалима марка руски шовинизъм. Сега става лесно да се заливат населението с невероятни сценарии за заплашителни нацисти и да се започне военна кампания за утвърждаване на подобаващо място на Русия в историята.

Иронията във всичко това е съсредоточена върху собствения вихър от десен екстремизъм в Русия с нейния неонацистки и бяло-супремасистки активизъм , който е очевиден от повече от десетилетие и е подхранван от Путин. Групата Вагнер, паравоенна наемническа организация, е ангажирана в служба на режима на Путин, предприемайки мисии в Африка, Южна и Централна Америка, Сирия и най-видимо в Украйна, където участва в превземането на Крим през 2014 г. Както тя, така и Руското имперско движение (РИД), вече определено като терористична организация, получават учебни съоръжения в Русия и средства за провеждане на дейността си чрез щедро финансиране от организации, тясно свързани с режима.
Владимир Путин, бившият офицер от КГБ и изследовател на въздействието, което дезинформацията може да окаже върху податливите на подобни послания в Русия и другаде, успя да проведе кампания, за да убеди невежите сред нас, че действията му наистина са оправдани. Що се отнася до самата Русия, задачата е по-лесна, когато общественото несъгласие е посрещнато със затвор, когато добре познатият апарат за държавна сигурност заглушава всяко лице, противопоставящо се на режима, и когато истинската журналистика е елиминирана и само контролираните от държавата медии имат право да предават изкуствена реалност, курирана от режима. За световната аудитория извън Русия Путин се ангажира с наратив, който изкривява историята до голяма степен по начина, по който той пренаписва миналото на Русия като свързано с произхода на Украйна, без да споменава Украйна, разбира се. Това е в основата на неговия аргумент, че Украйна изобщо не е отделна единица, а по-скоро винаги е била просто бележка под линия в историческото развитие на самата Русия; подразбирането е, че сега той си връща територия, която винаги е била Русия.
В друг забележителен подвиг на газлайтинг, предназначен сега да дискредитира Запада, Путин се върна към историята на произхода на Втората световна война, за да отклони вниманието от сътрудничеството на Русия с нацистка Германия през 1939 г. и координираното им нападение срещу Полша, което всъщност започна войната. По-скоро, както Путин иска да ни накара да повярваме, Западът, по-специално Франция и Великобритания, принудиха Русия да се присъедини към съюза, който беше финализиран в пакта за ненападение Молотов-Рибентроп. За Путин всичко това беше свързано с решението на Великобритания и Франция да избегнат съюза със Сталинова Русия, за да създадат коалиция срещу Германия. Всъщност колебанието им беше по-скоро свързано с предварително заявените намерения на Сталин да подкопае капиталистическите правителства на Европа и да идентифицира враждебни елементи в собствения си режим, за да унищожи онези, които биха се опитали да спрат разпространението на комунизма. По думите на Сталин: „Безмилостно ще унищожим всеки, който с дела или мисли заплашва единството на социалистическата държава.“ Путин не даде много подробности за естеството на „пакта за ненападение“, подписан от Русия с Германия, по-специално защо той наложи нахлуването на Русия в Полша от изток; защо се е почувствала принудена да извърши клането на 22 000 полски военни офицери, държавни служители, политици, академици и духовници в Катинската гора; защо е окупирала балтийските държави; и защо е избрала да атакува Финландия. Последното фиаско доведе до изключването на Съветския съюз от Обществото на нациите, прецедент, който Организацията на обединените нации (ООН) би могла да вземе предвид за настоящото предателство на Русия на Устава на ООН чрез нахлуването ѝ в Украйна. В крайна сметка не става въпрос за това, че Великобритания и Франция са оставили Русия на студа, а по-скоро за собственото убеждение на Сталин, че би било най-добре за Русия и за комунистическата кауза, ако капиталистическите нации на Европа се изтощават взаимно във война, докато Русия остава защитена от пакта си за ненападение с нацистка Германия. Тогава за Сталин би било по-лесно да придвижи съветския комунизъм в празнотата, която би се създала от такава война, и да завладее континента с по-малки разходи.

Путин продължи да обвинява самата Полша, че насърчава Запада да не се съюзява със Съветска Русия, въпреки че е имало достатъчно основания Западът да заеме такава позиция. Той остро критикува решението на полските лидери от онова време да избягат от страната, оставяйки народа си да страда от последствията от комбинираната нацистко-руска инвазия. Оказа се, че полското правителство остана непокътнато, защото ако беше попаднало в ръцете на нахлуващите руски сили, можеше да претърпи същата съдба като тази на сънародниците си в Катинската гора. Когато нацистите най-накрая се обърнаха срещу СССР през 1941 г., самият Сталин избяга от инвазията, като се измъкна в частната си дача и остана там повече от седмица, след като нареди на силите си да отстояват позициите си и остави народа си с осъзнаването, че дипломацията му се е провалила, без никакви гаранции за план за действие. Едно просто четене на „Моята борба“ на Хитлер би трябвало да е предоставило на Сталин достатъчно предупреждение, че пактът му за ненападение няма да е траен, дори когато той не обърна внимание на други лидери, които го предупреждаваха за същата заплаха. Голяма част от трагедията на Русия във войната им с нацистка Германия произтича от нейната неподготвеност, липса на адекватно военно ръководство и ужасяваща военна тактика. През първите 10 дни от нацистката инвазия 400 000 руски войници са мъртви, а същият брой е пленен. До края на войната Русия е понесла 6,75 милиона военни и 7,2 милиона цивилни жертви, докато Украйна, като част от Съветския съюз, е претърпяла 1,65 милиона военни и 5,2 милиона цивилни жертви. Други 14 милиона съветски войници са били ранени.

Русия твърди, че е спечелила Втората световна война с предприемането на кампанията, започнала с превземането на Сталинград, последвано от връщането на територията ѝ, превзета от Германия. Голяма част от последното се дължи на явната некомпетентност на Сталин като лидер, проявена още преди войната с налагането на неговия Голям терор (1936-1938), както стана известен. В параноята си от възприемани заплахи в собствения му режим, 22 705 военни офицери са убити или по друг начин са изчезнали; сред тях 80 от висшето военно ръководство на 101 души са разстреляни. Други 11 000 са уволнени, оставяйки Съветския съюз под ръководството на по-голямата част от младшите офицери. Въпреки че в Русия малко се говори за започването на кампаниите в Северна Африка през юни 1940 г. и Италианската кампания през юли 1943 г., последвани от нахлуването на съюзническите сили в Нормандия през юни 1944 г., като възможни фактори, допринесли за победата в Европа, повечето историци биха признали и голямото влияние на последните събития за прекратяване на конфликта.
Най-показателното в критиката на Путин към Запада по отношение на Втората световна война е липсата му на признание за подкрепата от 11,3 милиарда щатски долара, предоставена на Съветския съюз чрез Закона за заем-наем на Съединените щати. Тази сума се равнява на приблизително 180 милиарда щатски долара в днешна валута. Усилията осигуриха значителни количества военни материали и стоки , необходими за поддържане на военните усилия на Съветския съюз. В това число бяха 13 000 танка, 14 000 самолета и 400 000 джипа и камиона. Обратната ситуация, по ирония на съдбата, беше в сила през 1939 г. с първоначалното сътрудничество на Русия с нацистка Германия, в което тя действаше като най-големия ѝ доставчик на храни, суровини и петрол, в допълнение към осигуряването на достъп до международни стоки, които иначе бяха недостъпни за Германия поради ограничени корабни пътища.
И все пак Путин продължава реторичния „нацистки наратив“ в последната си реч от 9 май, отбелязваща края на „Великата отечествена война“ на Русия, използвайки го, за да прокара идеята, че Русия отново трябва да се бори с подобни нацистки заплахи в Украйна и да смеси това с настъплението на НАТО по границите си. Разбира се, участието на Германия в алианса НАТО някак си сега разкрасява идеята, че настоящите обстоятелства пресъздават ситуацията, която се разигра преди повече от 80 години. Тази свободно конфигурирана логика, артикулирана в кратки стихове, които прикриват значителни несъответствия, изглежда достатъчна, за да активира погрешен патриотичен плам, подхранван сега от омраза. Смесете това с вградено чувство за руска привилегия и сцената е готова за увековечаване на необходимата подкрепа за война.

Но ще продължи ли това да е така за по-младите, по-информирани поколения руснаци, които очевидно са по-склонни да обмислят предложения наратив и да стигнат до различно заключение. През 2022 г., първата година от войната на Русия в Украйна, около един милион руснаци, предимно младежи, избягаха от страната си, осъзнавайки, че няма да имат възможност да се върнат. Тъй като някога определената „специална военна операция“ се превръща във „войната“, за която всички останали вече мълчаливо приемат, ще надживее ли „нацисткият наратив“, тъй като е просто твърде нелеп, за да се поддържа? Ще позволи ли по-добрата природа на по-младия човек, определена от тези сложни невронни мрежи в човешкия ум, пренастройване на баланса му, за да се види по-добър край на този ненужен ужас?
Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2023. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.
Една мисъл за „Руската дезинформация и неудобството на истината – 1941 и 2022 г.“
Коментарите са затворени.