Исторически сложните отношения на Полша с Русия

Често, когато се сещаме за Източна Европа, Варшавския договор или просто за онези нации непосредствено на запад от стария Съюз на съветските социалистически републики (СССР), на преден план излиза Полша. Откакто се освободи от веригите на своето социалистическо съществуване в съветски стил и възвърна истинското чувство за самоопределение, Полша се обяви пред света по начин, който подсказва, че е готова да поеме водеща роля. Тя едновременно говори и действа смело и диктува собствената си съдба.

Първоначално призната за територия в славянското етнолингвистично ядро ​​на Европа като обединение на славянски племена през шести век, тя се превръща в обединена държава с първия си териториален владетел, Мешко I, през десетивек . Това съвпада с подобно развитие на съседна държава, Киевска Рус, в днешна централна Украйна, където викингите се заселват по поречието на река Днепър. Там те преодоляват и се смесват с местни славянски племена и останки от номадски азиатски народи, за да установят в крайна сметка произхода на това, което ще стане Украйна, приела християнството през 988 г.

Династията Пястов, възникнала с възхода на Мешко I, се счита за основател на Полша в деня на приемането на християнството през 966 г. Династията приключва със смъртта на Казимир Велики през 1370 г., когато короната пада върху главата на Луи I, крал на Унгария и син на сестрата на Казимир, Елизабет, която се е омъжила за анжуйския крал на Унгария, Карл I. Дъщерята на Луи, Ядвига, в крайна сметка е избрана да наследи полския трон след смъртта на Луи, както е било желанието на полските благородници по това време. Именно бракът на Ядвига през 1386 г. с Ягайло, великия херцог на Литва, който ще стане Ягайло на Полша, ще доведе до основаването на могъщия съюз на Полша и Литва. Този съюз в крайна сметка ще се превърне в Полско-литовската държава (1648-1764), една от най-големите европейски държави от XVIдо XVIIвек , обхващаща 400 000 квадратни мили, включително по-голямата част от територията на днешна Украйна.

Редица войни, включително конфликти с казашкия хетманат в Украйна, Швеция и с Османската и Руската империи, изтощиха силата ѝ и в крайна сметка разрушиха икономиката на Жечпосполитата. Източните украински територии бяха загубени първо от Руската империя. Възникнаха вътрешни конфликти в Полша, тогава доминиращата общност в Жечпосполита, което доведе до отслабване на лидерството. Руските сили постепенно завзеха голяма част от останалата територия на изток, докато централноевропейските сили я заплашваха от други посоки. Между 1772 и 1795 г. страната претърпя серия от три разделяния, предизвикани от съседите ѝ - Кралство Прусия и Австро-Унгарската и Руската империи. Това на практика елиминира суверенния статут както на Полша, така и на Литва за следващите 123 години.

Въпреки разделянето, полският национализъм продължава да се проявява с няколко въстания през целия 19век . Най-забележителното от това неподчинение е участието на приблизително 100 000 полски войници в нахлуването на Наполеон в Русия през 1812 г. По-малко от две десетилетия по-късно, друго въстание (1830-31) срещу руския империализъм е потушено и е последван от диктаторски руски режим под ръководството на новоустановения руски вицекрал Иван Паскевич от 1832 до 1856 г. Друго неуспешно въстание възниква при пруското разделяне през 1848 г., а след това отново през 1863 г. при руското разделяне, което води до по-строг руски контрол. Голяма част от Руската революция от 1905 г. всъщност се случва по време на полското разделяне на Русия с масивна стачка, причинена предимно от влошаващи се икономически условия в империята и съвпадаща с подновени призиви за независимост на Полша. До 1907 г. вълненията са потушени, но на Балканите възникват нови конфликти, които в крайна сметка ще доведат до резултата, който поляците отдавна желаят.

Първата световна война (ПВВ) доведе до поражението на Германия и разпадането на Австро-Унгарската и Руската империи, а с това и до възстановяването на Полша като независима република през 1918 г. В ранните етапи на Първата световна война полският националист Йозеф Пилсудски (1867-1935) правилно е предвидил поражението на силите на Централната ос и разпадането на Руската империя – онези образувания, които са отнели суверенитета на Полша повече от век по-рано. Той организира полска военна сила, Полските легиони, специално за да се противопостави на руските сили на източния фронт и увери Великобритания и Франция, че поляците няма да се сблъскат със съответните им сили. Въпреки краткотрайното си съществуване по време на Първата световна война, легионите станаха част от митологията в историята за основаването на съвременна Полша.

Конфликтът с Русия продължи след Първата световна война в Полско-съветската война (1919-21) заради териториални спорове по източната граница на Полша. Владимир Ленин (1870-1924), болшевишкият лидер, който се стреми да свали Временното правителство на Русия по това време, също имаше квазиимпериалистически планове да подпомогне международните комунистически усилия за изпреварване на други европейски правителства като част от по-голямо международно движение. Той виждаше независима Полша като пречка в това обстоятелство. Докато руските сили изпреварваха днешна Литва и Беларус в своето настъпление на запад през 1919 г., полските сили успяха да контролират Източна Галиция в днешна Украйна. В съюз от 1920 г. с украинските сили, водени от националиста Симон Петлюра, поляците започнаха източна офанзива, която превзе Киев, но руската контраофанзива изтласка съюза обратно на полска територия. По-нататъшният напредък на Русия обаче се провали и беше обявено прекратяване на огъня, което доведе до Рижския мир от 1921 г., който установи източната граница на Полша и продължи до съветското нахлуване в Полша през 1939 г. в началото на Втората световна война (Втората световна война). След създаването на Втората Полска република (1918-39), Пилсудски става държавен глава (1918-22), а след това министър на военните въпроси (1926) до смъртта си през 1935 г. Той ще бъде първият от многото смели поляци през 20-ти век, които ще оставят своя отпечатък върху полското самоопределение.

Последиците от Втората световна война за Полша доведоха до осъзнаването, че тя, заедно с другите си източноевропейски и балтийски съседи, ще бъде затворена зад желязна завеса, която, както се изрази Уинстън Чърчил, се простира от полския град Шчечин на Балтийско море до Триест в североизточна Италия на Адриатическо море. През следващите 46 години, от 1945 до 1991 г., тя не само ще бъде подложена на политическо влияние на Москва, но и ще бъде трансформирана в комунистическа държава до 1952 г., както се изискваше от Съветска Русия в този нов световен ред. Като такава, тя ще понесе последствията от приемането на държавна икономика, основана на съветския модел, което характерно доведе до ограничен растеж, държавен дефицит и осакатяваща инфлация. Преходът ѝ към пазарна икономика след разпадането на СССР през 1991 г. преведе Полша през десетгодишна борба, в която брутният ѝ национален продукт (БВП) най-накрая достигна подходящ световен стандарт, а системата за приватизация на големи предприятия узря до точка, в която до 2012 г. частният сектор контролира повече от 80% от БВП.

Но съветските репресии започват доста преди края на Втората световна война с нахлуването на Русия в Полша на 17 септември 1939 г. в съответствие със споразумението между нея и нацистка Германия в пакта Молотов-Рибентроп, подписан на 23 август 1939 г. По това време Сталин разсъждава, че нахлуването на нацистка Германия в Полша ще въвлече Англия и Франция във война с Германия, докато Русия остава защитена съгласно новото си споразумение с нацистите. Той прогнозира, че нарастващата криза ще изтощи капиталистическите страни във военно отношение, докато Съветска Русия не може да изпревари голяма част от Европа със своята версия на комунизъм. Съветските армии превземат 50% от тогавашна Полша, която включва части от днешна Западна Беларус и Украйна. Следователно етническият състав на почти 14-те милиона души, заемащи тази територия, е 38% поляци, 37% украинци и 14,5% беларуси. През следващите почти две години нацисткото Гестапо и руската тайна полиция, НКВД (в превод Народен комисариат на вътрешните работи), координират планове за брутално потушаване на полската съпротива.

През същата есен на 1939 г. Съветска Русия, използвайки изнудвачески тактики, принуждава балтийските държави Естония, Латвия и Литва да подпишат „пакти за взаимопомощ“, позволяващи ѝ да установи военни бази на техни територии. Обвиненията в заговор от страна на тези държави срещу Съветска Русия водят до пряко нахлуване, последвано от инсталиране на марионетни комунистически режими. Последните след това се стремят към приемане в СССР като краен резултат от добре изпълнен план на Москва за завладяване на съседните държави и поглъщането им от СССР, план, познат на днешните тактики в Украйна. Президентите на Естония и Латвия са хвърлени в затвора и в крайна сметка умират в Сибир. Започват масови депортации на „врагове на държавата“, за да се започне процес на денационализация и елиминиране на културата и езика, типичен за програмите за русификация, провеждани другаде.

В Полша съветските сили и НКВД (съветската тайна полиция) затвориха 250 000 полски бойци в съветски гулаги, където много от тях загинаха от лишения. Военните офицери бяха просто убити, както при прословутото клане в Катинската гора, където бяха екзекутирани около 22 000 души, включително приблизително 14 500 офицери, както и държавни административни служители, академици и специалисти. По ирония на съдбата, инцидентът и мястото на зверството бяха открити от нацистите след нахлуването им в Източна Европа и СССР. Те не загубиха време да разкрият това пред международната общност, но подробно разследване не беше започнато, докато Камарата на представителите на Съединените щати не създаде Комисията Мадън през 1951 г. Последната заключи, че НКВД наистина е отговорен за екзекуциите. Констатациите бяха публикувани от администрацията на Обама през 2011 г.

За Съветите всяка съпротива се тълкувала като „контрареволюционна“, сякаш тяхната идеология вече трябвало да се разглежда като присъща на окупираната нация и новосъздаденото ѝ правителство. Това позволило на НКВД да продължи да арестува полска интелигенция, включително държавни служители, духовници, учени и, честно казано, всеки, който представлявал заплаха за съветската власт. По времето, когато първоначалният двугодишен интервал на съветска окупация приключил, преди нацистката инвазия на територията, около 100 000 поляци били затворени, а поне още 150 000 били починали.

След като ситуацията се обръща срещу Съветска Русия с нацисткото нахлуване в СССР на 22 юни 1941 г. в операция „Барбароса“, на 30 юли 1941 г. между нея и Полша е подписан договор, споразумението Сикорски-Майски. Той позволява освобождаването на полски военнопленници от съветските лагери и амнистия на полски граждани, позволявайки набирането им в полски военен корпус под британско военно командване. През това време и в продължение на седмица след нацисткото нахлуване в контролирана от Съветския съюз територия, Сталин се оттегля в дачата си и се колебае там, пиейки, отказвайки да приеме, че Хитлер го е предал, въпреки няколкото предварителни предупреждения, които му е даден. По времето, когато се завръща в Москва, голяма част от западните територии на СССР са били превзети, имало е масивни военни и цивилни жертви, големи количества въоръжение, включително самолети, са били унищожени, а огромни комуникационни мрежи са били прекъснати. Армията беше в безпорядък и без реномирано ръководство, до голяма степен следствие от собствената параноя на Сталин, довела до царуване на терор в края на 30-те години на миналия век, при което няколко от висшите военни командни кадри на Русия бяха отстранени.

Откриването на гробниците в Катин от нацистите през 1943 г., свързвайки Съветска Русия с масовите екзекуции на полски военни офицери и граждани, доведе до разтрогването на споразумението Сикорски-Майски. В този критичен етап от войната, след като руснаците бяха разгромили нацистките сили в битката при Сталинград, за да започнат настъпление на запад, те използваха влиянието си върху съюзниците, за да установят просъветско марионетно правителство, пребиваващо в Москва, което да диктува полските държавни дела в изгнание. Последвалото съветско нахлуване в Полша, когато други съюзнически сили се приближаваха от запад, бележеше края на Втората световна война и позволи възобновяването на масовите депортации на поляци, за които се смяташе, че се противопоставят на съветската идеология. Те щяха да попаднат в отдалечени трудови лагери в СССР, където самоличността им щеше да бъде загубена за света. В Полша лошо дисциплинираните руски военни продължиха да нарушават нормите на гражданско поведение, подобно на начина, по който се наблюдава днес в Украйна, не само с неоправдано лишаване от свобода и изтезания на цивилни, но и с изнасилвания на безброй полски жени. Както частната, така и полската държавна собственост беше конфискувана и преразпределена, което разруши икономиката. В Полша беше въведена програма за принудителна колективизация на земеделските земи и конфискация на реколтата за изпълнение на държавните квоти. Същата програма доведе до катастрофалните последици в Украйна в началото на 30-те години на миналия век и се срещна с очаквания спад в селскостопанското производство в Полша.

Новото Временно правителство на Република Полша, създадено от Съветите, създава впечатлението, че страната отново е суверенна държава, въпреки че остава под съветска военна окупация до 1993 г. В края на 40-те години на миналия век се води ожесточена борба за истинска независимост с решителен полски ъндърграунд. НКВД продължава активно да преследва дисиденти и да ги депортира в Сибир с десетки хиляди. Лидерите на Полската подземна държава са отвлечени през 1945 г. от НКВД и доведени в Москва, за да се подложат на показен процес, в който са фалшиво обвинени в сътрудничество с нацистите и противопоставяне на съветските сили. Те са осъдени на присъди, от които няколко не оцеляват или просто са убити впоследствие. Разследващият отдел на Полския институт за национална памет, озаглавен „Комисия за преследване на престъпления срещу полската нация“, предприе преглед на този процес през 2003–2009 г., но докладите остават неубедителни поради отказа на Военната прокуратура на Руската федерация да сътрудничи.

Новосъздадените социалистически правителства на седемте страни от Централна и Източна Европа, разположени на изток от Желязната завеса, сключиха Договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ със СССР през 1955 г. Варшавският договор, както стана известен, също така създаде отбранителен съюз срещу Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), въпреки че изглеждаше по-скоро театър на вътрешни военни конфликти, отколкото на конфронтация със Запада, както беше ясно видяно в Източна Германия през 1953 г., Унгария през 1956 г. и Чехословакия през 1968 г. В Полша антикомунистическото въстание в Познан през 1956 г. беше първото от няколко протеста срещу условията на труд и живот, недостига на храна и базовия доход. В основата на тези фундаментални проблеми стоеше искането за следване на курс към по-добро управление, различно от това, основано на съветско-руския модел. Събитието изискваше военна намеса, водена от съветския генерал Станислав Поплавски, и доведе до няколко смъртни случая, стотици ранени и няколкостотин ареста.

Гданското въстание през 1970 г. беше съпроводено от демонстрации в други градове, протестиращи срещу цените на храните, и отново изискваше потушаване от военните. По този повод смяната на режима в Полша, предприета с одобрението на Москва, беше счетена за необходима, за да се намали напрежението, тъй като въпреки че протестите се сблъскваха със социалните и икономическите условия, в полското общество отново се разви скрито течение на политически активизъм. Воденото от Съюза „Солидарност“ масово движение под ръководството на Лех Валенса от 1980-81 г. избухна в Гданск и се превърна в сериозно предизвикателство за полския комунистически режим и неговите подчинени отношения със Съветска Русия. По искане на Москва беше въведена смяна на ръководството в Полската обединена работническа партия, като генерал Войчех Ярузелски беше привлечен за въвеждане на военно положение. Обмисляше се военна намеса със страните от Варшавския договор, но плановете бяха оттеглени уж поради натиска на САЩ от администрацията на Картър срещу подобни действия, едновременното и много проблемно участие на Русия в съветско-афганистанската война (1979-89 г.) и заплахата от ескалация на въстания в цяла Полша. По това време Съюзът е имал 10 милиона членове и е представлявал една трета от трудоспособното население на Полша. Военното положение в крайна сметка е довело до появата на полските сили за сигурност и военни, което е сложило край на опитите за демократизиране на страната. По-малко от десетилетие по-късно обаче Валенса е станал президент на Полша (1990-95 г.).

Скоро след като конфликтът в Полша започна, заплахата от разпространение на несъгласие в други страни от Варшавския договор беше потушена със сила и засилени вътрешни репресии. Съветската държавна сигурност, известна по това време като КГБ, затваря или изгонва дисиденти в целия СССР и разпуска Хелзинкската група в Москва, която следи за спазването от страна на Русия на хуманитарните разпоредби на Хелзинкските споразумения (1975 г.). Отделните апарати за държавна сигурност в страните от Варшавския договор работеха съвместно с КГБ, за да смажат всякакви идеи за демократизация и човешки права. Смъртта на Леонид Брежнев през ноември 1982 г. доведе до поредица от краткосрочни лидери, като Юрий Андропов почина през февруари 1984 г., а Константин Черненко през март 1985 г. Когато дойде ред на Михаил Горбачов, Съветска Русия и СССР бяха в икономически упадък, а афганистанската катастрофа на Русия беше ясна пред очите на света. Сериозна реформа беше наложителна, но тя доведе само до по-нататъшни вътрешни раздори и опит за държавен преврат през 1991 г. Последният ще доведе до окончателното разпадане на СССР по време на мандата на Борис Елцин като лидер на Русия. Оставката на Елцин на 31 декември 1999 г. доведе до възхода на Владимир Путин като лидер на Русия през новото хилядолетие и до възобновяване на авторитарното управление, незачитането на международните правила за поведение и откровената престъпност.

Варшавският договор беше официално разпуснат на 1 юли 1991 г., след като през март 1989 г. съветското Политбюро тайно реши да не се налага комунистическо управление в Източна Европа. По времето си като комунистическа държава Полша съществуваше като Полска народна република, еднопартийна държава, управлявана от Полската обединена работническа партия. В страната имаше постоянна вътрешна борба с демократичните сили, която доведе до множество арести на опозиционни лидери и функционери от тайната полиция и убийството на най-малко 22 000 души от 1947 до 1989 г. Това беше наследството, оставено от провален комунистически вдъхновен авторитарен режим, контролиран дистанционно от също толкова несъвършена и в крайна сметка умираща система на управление. В ход е нова схема за замяна на последната, но сега под прикритието на империя, за да се възвърне миналата слава, може би по-добре възприемана, отколкото прилагана, защото и тя беше гротескно погрешна. Неговият вече утвърден лидер, Путин, ясно изрази намеренията си по отношение на Украйна, колкото и неоправдани да са те. По този начин той заплашва стабилността на съседните държави, не на последно място сред които Полша и други в Източна Европа и Балтийския регион, които са твърде добре запознати с руската агресия и репресии и не искат нищо от това. 

9 март 2022 г.: Доброволци помагат на бежанци от Украйна на жп гарата във Варшава, Полша. Снимка: ОляСолоденко

Връзките на Полша с Украйна се засилиха значително през последната година заради подкрепата, която Полша оказва на Украйна във военно отношение, и заради щедростта ѝ, с която приема над 1,5 милиона украински бежанци и ги приютява вече повече от година, осигурявайки им основни нужди, медицински грижи, работа и място за отглеждане и образование на децата им. В съответствие с утвърждаването на Полша като демокрация, която контролира съдбата си, със силна икономика и все по-мощна армия, страната пое водеща роля в изразяването на подкрепа за по-строги санкции срещу Русия, предоставяйки повече военна помощ на Украйна на глава от населението, отколкото други държави, с изключение на балтийските държави, и подтиквайки други държави като Германия да направят същото. „Няма просто да гледаме как Украйна кърви до смърт“, бяха думите на полския премиер Матеуш Моравецки.

Двете съседни държави, Полша и Украйна, споделят общ етнолингвистичен произход и обща история, преживели са конфликти помежду си, изправени са пред общ враг на границата си и са преживели огромна трагедия, причинена от този враг. Напоследък между двете страни се е образувала много специфична връзка, дотолкова, че идеята за политически съюз се появи в предложение на Далихор Рохач от Американския институт за предприемачество, един вид конфедерация. Полша е член както на Европейския съюз (ЕС), така и на НАТО. Украйна получи статут на кандидат за ЕС и заслужава да бъде разгледана като член на НАТО. Тя е доказала своята проницателност за водене на война с поведението си в настоящата конфронтация срещу страховит враг, благодарение на своята смелост, решителност, стратегическо разсъждение, лидерство и иновации. Кой не би я искал за партньор във военен конфликт? Нещо повече, военноморските и сухопътните ѝ съоръжения в Крим биха осигурили на НАТО обширни отбранителни възможности.

Бежанци от Украйна на жп гарата във Варшава. Снимка: ОляСолоденко

Възстановяването на Украйна в идеалния случай може да бъде финансирано до голяма степен чрез изземване на руски чуждестранни активи, както държавни, така и частни. Самото възстановяване ще помогне за изграждането на по-силни отношения с Европа и Съединените щати чрез ангажиране на индустрията в различните ѝ форми в договорни споразумения. Новите търговски отношения в рамките на полско-украински съюз и между него и ЕС и останалия свят биха потвърдили мястото му като мощен субект в Източна Европа. Това би създало и по-справедлив баланс в самата Европа, както и силно присъствие в световната общност. Подкрепата от Запада и по-специално от Съединените щати би дала на проекта необходимия тласък. Веднъж създаден след поражението на Русия, полско-украинският съюз би бил силен възпиращ фактор срещу всяка по-нататъшна руска агресия и напомняне за Русия докъде могат да доведат лошите решения.

Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2023. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.


3 коментара за „Исторически сложните отношения на Полша с Русия“

  1. За съжаление, в това описание липсват някои събития, а именно описанието защо въстанието на Хмелницки (казаците) е успяло, когато други казашки въстания са се провалили. Няма и описание на терористичните дейности на ОУН (включително убийството на Пярацки и Головка) и, може би най-важното, описание на престъплението геноцид, извършено от ОУН-УПА срещу поляци. Поляци под германска окупация, беззащитни, неспособни да се защитят от организация, чиито лидери са сътрудничили тясно с Третия райх.

    1. Тук няма спор по въпросите, повдигнати от неотдавнашния коментар относно историята на полско-украинските отношения, обхващащи периода от 17-ти до 20-ти век, във връзка със споменатите тук събития. Историята на това време на територията на днешна Украйна е белязана от значително насилие, породено от няколко фактора, свързани с териториално господство, националистически настроения и екстремистки елементи. Мнозина, и от двете страни на партията, ще бъдат склонни да спорят и може би дори да оправдаят някои или всички предприети действия и този вид дискурс със сигурност ще продължи до късно през нощта. Това не означава, че не може да се каже нещо добро за споделеното съществуване на поляци и украинци в проблемния регион на Западна Украйна, част от което засегна моето собствено семейство и остана в съзнанието ми.

      Но намерението на това есе се отнася до това, което предприемаме сега, през 21-ви век, и необходимостта да се справим със споделената заплаха от друг авторитарен режим, който си е поставил за цел да упражнява отново влияние върху съседите си. Не можем да отречем това, което е в миналото ни, но трябва да има някакво съгласие за това, което е добро за общото ни бъдеще.

Коментарите са затворени.