Молдова и наръчникът на Путин

Молдова, нация с 2,62 милиона души население, споделя 759-милна граница с Украйна на югозапад от последната. Тя излезе от бурна история през 20-ти век, след като получи независимост през 1991 г. от Съюза на съветските социалистически републики (СССР), само за да бъде отново заплашена от руския авторитаризъм и империалистически стремежи, когато навлезе в 21-вивек. Страната притежава проруска сепаратистка територия на изток, ситуация, неразлична от тази на съседката ѝ Украйна, която сега е в открит конфликт с Русия, а също и неразлична от тази в Република Грузия, нахлула от Русия през 2008 г. по подобни причини. Моделът е доста познат и подчертава намерението на Русия да си върне територия, която историята някак си е обявила за нейна.

Молдова със столицата Кишинев и сепаратисткият ѝ регион Приднестровието със столицата Тираспол. Снимка: PeterHermesFurian

Молдова датира произхода си като призната териториална единица от средата на 14-ти век, тогава известна като Княжество Молдова. Към средата на 16-ти век е завладяна от Османската империя, която ще контролира голяма част от Югоизточна Европа, Близкия изток и Северна Африка до поражението си в Първата световна война (Първата световна война). Една от редица войни между нея и Русия води до анексирането на Бесарабия в източната половина на Молдова от Руската империя при цар Александър I през 1812 г. Река Днестър маркира източната граница на анексираната земя с днешна Украйна. След капитулацията на Русия пред силите на Централната ос по време на Първата световна война и последвалата руска гражданска война, Бесарабия получава независимост през 1918 г., превръщайки се в Молдовска демократична република. След това се присъединява към съседна Румъния, с която е етнолингвистично свързана. През 1922 г. СССР, състоящ се от Русия, Беларус, Украйна и териториите на днешните републики Грузия, Армения и Азербайджан, е създаден, след като болшевиките на Ленин надделяват в гражданската война в Русия.

Към началото на 20-ти век значително мнозинство от румънскоговорящи хора (42%) остава на източния бряг на река Днестър в съседната Украинска ССР и затова през 1924 г. СССР обявява автономна територия като Молдовска автономна съветска социалистическа република (АССР). Територията включва днешна Приднестровска област (1606 мили)и Подилски район (2733 мили)на днешна Украйна. Това е чисто изкуствено обозначение от съветските власти, за да се проектират просъветски пропагандни настроения отвъд река Днестър в бившето руско владение Бесарабия, която е асимилирана в рамките на Румъния. Всъщност руснаците имат по-нататъшни стремежи на Балканите отвъд Бесарабия. Това ще се осъществи в предстоящия конфликт от Втората световна война (Втората световна война).

Между 1924 и 1940 г., по времето на Сталин, Молдовската АССР е индустриализирана и е свидетел на значителен приток на руски работници и техните семейства. През 1925 г. настъпва глад и избухват антисъветски въстания, налагащи пристигането на руски войски. Хиляди селяни и фабрични работници са убити в хода на потушаването на вълненията. Катастрофалната колективизация на земеделските земи, която се е случила в Украйна и другаде в СССР в края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век, води до по-нататъшна смърт от глад на десетки хиляди и депортиране на около 2000 семейства в Централна Азия. През 1937-38 г. Голямата чистка на Сталин в СССР се проявява в Молдовската АССР с репресии и екзекуции на интелектуалци, подкрепящи или просто заподозрени в антисъветски или антисталинистки настроения. Румънското влияние върху молдовския език е потиснато и използването на латинска писменост, каквато се практикува в Румъния, е забранено, като тя се заменя с по-руската кирилица. Тези действия не са били непознати по време на сталинистката епоха, когато крещящата русификация се е превърнала в политика, целяща да елиминира националните идентичности.

През 1939 г., преди избухването на Втората световна война, е подписан Пактът за ненападение Молотов-Рибентроп между Русия и нацистка Германия, който е валиден десет години. Той позволява на силите на Сталин да нахлуят в Полша от изток малко след нахлуването на Хитлер на западната граница на Полша. Руснаците също така се спускат на юг, за да си възвърнат Бесарабия през 1940 г. Някои земи с етническо украинско мнозинство и дори някои с мнозинство румънско население са анексирани обратно в рамките на Украинската ССР. През същата година СССР провъзгласява нова република, Молдовската съветска социалистическа република (ССР), която включва преди това създадената Молдовска АССР, по-специално Приднестровието. Руската окупация на Бесарабия е временно отменена през 1941 г., когато нацистките сили нахлуват на територията и превземат СССР в операция „Барбароса“. След поражението на Германия през 1945 г., Молдовската ССР е възвърната, превръщайки се в една от 15-те републики, които ще съставляват СССР до 1991 г. В следвоенния период преследванията на Сталин продължават с по-нататъшни депортации на хиляди молдовски семейства в Централна Азия и Сибир, подобно на случилото се в Украинската ССР и по-специално в Крим.

След няколко десетилетия русификация, данните от преброяването на населението в Приднестровието показват спад в етническото румънско население от 44% на 33% между 1926 и 2015 г., докато етническото руско население се е увеличило от 14% на 34%. Съветско военно присъствие е възстановено през 1956 г., като първоначално щабът му е в Кишинев, столицата на Молдовската ССР, а през 1980 г. се премества в Тираспол, столицата на Приднестровието. Молдовските националистически настроения започват да се проявяват тайно още през 1969 г., но са потушени и след това смекчени от значителни инвестиции от Съветска Русия в републиката. В края на 80-те години на миналия век отново се надига вълна от национализъм, създавайки вълнения, особено в проруското Приднестровие. През 1989 г. е официално приет молдовски език, а писменият език отново приема латинската си азбука, далеч от русифицираната си версия. Към 1990 г. са в ход дискусии за отделяне от СССР, което подтиква местните консервативни съветски чиновници да провъзгласят проруската територия Приднестровие за отделна „Приднестровска Молдовска ССР“ (ПМР). Последното е отречено от Михаил Горбачов, тогавашен генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз, който вече е започнал своя план за реформа на политическата и икономическата система на СССР (т.е. „перестройка“).

През май 1991 г. молдовският парламент променя името на републиката си на Молдова, след като отказва да участва в референдума за Съветския съюз по-рано през годината, на който ще бъде определена организационната структура на 15-те републики на бившия СССР. По това време СССР е в процес на разпад и окончателно прекратява съществуването си през декември 1991 г. Молдова вече е обявила независимост през август 1991 г. Не е изненадващо, че избухва гражданска война между молдовското правителство в Кишинев и сепаратистите в предварително обявената ПМР, като последните са подкрепяни от руски сили. Войната приключва през 1992 г., но не преди значително разполагане на руска артилерия и войски. Създадени са мироопазващи сили от молдовски, руски и приднестровски войски под егидата на Съвместната контролна комисия. След известно време на територията е създадена Оперативна група руски сили (ОГРВ), която е поставена под командването на Московския военен окръг през 1995 г. Твърди се, че ОГРВ служи в Съвместната контролна комисия, но действителната ѝ мисия не е напълно изяснена, предвид продължителността на времето, през което е съществувала. Той охранява голям склад, съдържащ 22 000 тона военна техника и боеприпаси от съветската епоха в северната част на Приднестровието. С течение на времето в състава му са настъпили няколко промени с преименуването и смяната на подразделенията, достатъчни, че окончателният брой на руския военен персонал в Приднестровието остава труден за установяване.

Църква „Рождество Христово“, Тираспол, столицата на Приднестровието. Снимка: only_fabrizio

Самата Приднестровска област се счита от Организацията на обединените нации за част от Молдова, но е призната от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа през март 2022 г. като намираща се под военна окупация от Русия. Последната се е съгласила да изтегли силите си от молдовската територия в Декларацията от Будапеща на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 1994 г., но не го е направила и е избрала да пренебрегне Лисабонския документ на ОССЕ от 1996 г. по въпроса. Русия отново обеща на срещата на върха на ОССЕ в Истанбул през 1999 г. да изтегли силите си както от Молдова, така и от Грузия до края на 2002 г. и отново не го е направила. Напомняне от Парламентарната асамблея на Организацията на Северноамериканския договор (НАТО) е изпратено през 2008 г. без отговор. През 2016 г. Русия обяви, че ще има затруднения с изтеглянето на въоръжението си от Приднестровието през територията, която сега се счита за враждебна в Украйна. Това, разбира се, е дело на самата Русия поради военната ѝ подкрепа за сепаратистите в източните области на Украйна. През 2018 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, изискваща Русия да изтегли войските си безусловно от Молдова, но тя отново отказа да го направи. След 28 години на непреклонност, на цивилизования свят стана ясно, че Русия има програма за запазване на военни сили в Молдова, съвсем отделна от своята „мироопазваща“ мисия.

Владимир Путин е де факто лидер на Русия от 2000 г. до днес, въпреки безсмисления период с Дмитрий Медведев като президент (2008-2012 г.). Незаконното нахлуване на Путин в Украйна и последвалата война фокусираха вниманието върху Молдова и по-специално върху нейния проруски сепаратистки регион Приднестровие като опционална стратегическа отправна точка за руска агресия срещу Украйна. Историята обаче показва, че съществува решителен интерес към реасимилация на Молдова в нейната цялост в руската сфера на влияние. Едва наскоро, през 2021 г., проруското молдовско правителство под ръководството на Игор Додон беше свалено от прозападната Партия на действието и солидарността на Мая Санду. През 2022 г. страната получи статут на кандидат за членство в Европейския съюз (ЕС), признавайки демократичните реформи, които бяха в ход в страната. Наред с ЕС, Съединените щати и НАТО проявиха интерес към сигурността на Молдова и въведоха мерки за противодействие на неизбежните опити на Русия да завземе управлението ѝ. Освен това, президентът Джо Байдън се срещна със Санду в Полша наскоро, за да потвърди решимостта на Съединените щати в подкрепа на суверенитета на Молдова.

Съвсем наскоро и, на практика, по сигнал, украинското разузнаване разкри подробен руски план за държавен преврат за сваляне на прозападното правителство на Санду и възпиране на предстоящото демократично обръщане на Молдова. Руски, черногорски, сръбски и беларуски граждани очевидно е трябвало да влязат в Молдова, за да предизвикат антиправителствени протести срещу реформите и да дестабилизират правителствената власт с намерението в крайна сметка да установят проруски режим, подкрепян от приднестровските сепаратисти и местните военни сили. Допълнително потвърждение на заговора дойде скоро, когато говорителят на Кремъл Дмитрий Песков се опита да отхвърли заплахата, твърдейки за „антируска истерия“ и предупреждавайки Молдова да бъде „много, много внимателна“ – всичко това доста напомнящо на неговите отричания на предстоящото нападение от страна на Русия срещу Украйна през 2022 г., когато украинското правителство категорично се беше облегнало на Запада с подкрепата на своя народ.

Познат модел на подривна дейност стана особено очевиден във външните работи по време на мандата на Путин като лидер на настоящия руски авторитарен режим. Изопачаването на истината и откровената дезинформация са в основата на езика на това правителство. Неговите оперативни служители – Песков, Сергей Лавров, Дмитрий Медведев – за да назовем само няколко, открито разпространяват пропаганда, отричат ​​намеренията и провъзгласяват всякакви абсурди, за да подкопаят реалността, която се разгръща. Много други, както в Русия, така и последователи на Путин в Съединените щати и другаде, са възприели тази практика, за да облагодетелстват Русия, самия Путин или само себе си. Реториката е повтаряща се и широко разпространена в социалните медии, телевизионните мрежи и в правителството. Инфилтрацията в правителствени офиси, подкрепата на проруски опозиционни партии и използването на агенти на руската Федерална служба за сигурност, Федералната служба за безопасност (ФСБ) и военното разузнаване, Главното разузнавателно управление (ГРУ), допринасят за механиката на процеса. Последните агенции обикновено се занимават с организиране на масови протести, правителствен и политически шпионаж, стратегии за дезинформация и убийства като допълнителни инструменти, прилагани поотделно или съвместно, когато е необходимо.

Процесът на русификация на съседните страни се е осъществявал в продължение на векове, но е бил засилен по време на съветската епоха на 20-ти век. Преобладаващо руски анклави са се установили в определени територии и са осигурили почва за сепаратистки движения, които са били ефективно използвани от Путин в Южна Осетия и Абхазия в Република Грузия, в Крим и източните области Донецк и Луганск в Украйна, а сега и в Приднестровието в Молдова, за да се установят квазиавтономни републики във всяка държава. Последвалият хаос е създал основание за въвеждане на „мироопазващи“ сили, привидно на постоянна основа, съставени от руски военни със или без паравоенни елементи, по-скоро за да напомнят на съответните правителства на тези уж суверенни държави за непосредственото присъствие на Русия. Всяка по-нататъшна очевидна „провокация“ срещу руски войски или граждани на тези новосъздадени „републики“, както при операция „под фалшив флаг“, би послужила като претекст за ответно нахлуване и сваляне на правителството.

Република Грузия е под наблюдение от ЕС, след като през 2022 г. ѝ беше отказан статут на кандидат за членство, докато същият беше предоставен на Молдова и Украйна. Проучване на общественото мнение от август 2022 г. установи, че 47% от грузинците желаят изцяло прозападна външна политика, а други 31% искат същото, но поддържат добри отношения с Русия; само 2% са ангажирани с изцяло проруска политика, а други 7% искат същото, но запазват добри отношения с ЕС и НАТО. Цели 75% подкрепят членството в ЕС; въпреки това бившият им премиер и настоящ политически лидер Бидзина Иванишвили остава неясен по въпроса, докато неговата партия „Грузинска мечта – Демократическа Грузия“ е категорично проруска в своята реторика, действия и политики.

Иванишвили натрупа значително богатство, правейки бизнес, докато беше в Русия, като успя да продаде активите си на пазарна стойност и да се завърне в Грузия през 2012 г., като същевременно запази добри отношения с клептокрацията на Путин. Той стана политически влиятелен, основа собствена партия и стана министър-председател през 2012-13 г. с платформа, която привидно имаше прозападни стремежи, но също така се стремеше към нормализиране на отношенията с путинова Русия. Като последващ председател на партията той поддържаше неутрална позиция, като същевременно позволяваше на партията си да насочва отчетливо проруски настроения, противно на желанията на грузинския народ. Настоящият председател на партията, Ираклий Кобахидзе, е известен с негативните си коментари както към Запада, така и към Украйна през последната година, а в същото време министър-председателят Ираклий Гарабашвили отхвърли искане от ЕС за съдебна реформа поради прекомерното влияние, което Иванишвили и други елити в неговата партия оказваха върху съдебната система.

Наскоро в столицата Тбилиси избухнаха масови улични протести в противовес на предложения парламентарен законопроект, който би изисквал всички агенции, получаващи повече от 20% от финансирането си от чуждестранни източници, да се регистрират като чуждестранни агенти. Законопроектът беше възприеман като подобен на закон в Русия, който позволява на Кремъл да преследва неправителствени организации и независими журналисти. Законопроектът беше оттеглен с вероятната цел да бъде преформулиран в различна форма, но протестите продължиха, за да се гарантира, че законопроектът ще бъде напълно отхвърлен. Президентът Саломе Зурабишвили, независима и несвързана с „Грузинска мечта – Демократическа грузинска партия“, поздрави протестиращите, че говорят от името на волята на населението. Руският външен министър Сергей Лавров обаче имаше различен, но познат поглед по въпроса, обвинявайки Запада в подбуждане на вълнения в Грузия, подобно на начина, по който го обвини в подкрепа на протеста на Майдана, който свали режима на Янукович в Украйна през 2014 г.

Изглежда, че идеята на Путин относно териториалното владение в рамките на съседни суверенни държави се основава на това дали същите тези територии са били подчинени преди това от Руската империя или СССР. Идеята за самоопределение от демократично избрана суверенна държава изглежда няма връзка с империалистическия начин на мислене на Путин или с шовинистичното му отношение към съдбата на Русия. Репресивният характер на режима на Путин е добре познат в целия регион и се е проявила народна воля за съпротива срещу него. Тя трябва да бъде поддържана, за да се сложи край на тази продължителна борба.

Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2023. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.


Една мисъл за „Молдова и наръчникът на Путин“

Коментарите са затворени.