Александър Лукашенко, диктатор на Беларус и очевидно горд с това, дойде на власт като неин първи президент през 1994 г. след разпадането на Съветския съюз три години по-рано. Истински последовател на стария съветски режим, той запази държавната собственост върху основни индустрии и придоби правомощията да разпуска парламента, като постепенно консолидира силно централизираната си власт до 1996 г. Руският език получи еквивалентен статут на този на беларуския, а установените преди това икономически връзки с Русия бяха засилени, когато двете страни сформираха Общност на нациите през 1996 г. Последната се превърна в Съюзна държава на Русия и Беларус с подписването на договор през 1999 г. Тази Съюзна държава формализира интеграцията на техните икономики, към която бяха добавени и техните разузнавателни служби, както и отбрана. Очевидно е, че много по-слабата от двете, Беларус, щеше да спечели както финансова, така и военна сигурност в споразумението. Процесът обаче не беше гладък за Лукашенко.

Още през 1996 г. възникнаха опасения, че желанието на Лукашенко за по-тесни връзки с Русия ще доведе до окончателно анексиране от Русия. Избухнаха протести, известни като Беларуската пролет, но те не стигнаха достатъчно, за да убедят новия режим по това време. Авторитаризмът на Лукашенко подхрани допълнително недоволство, когато през 1999 г. започнаха да изчезват лидери на опозицията, а известни активисти бяха хвърлени в затвора. Първите, Виктор Ханчар, Анатол Красовски и Юрий Захаранка, по-късно бяха убити от специално звено на Министерството на вътрешните работи. През октомври същата година в столицата Минск беше организиран „Марш на свободата“, който доведе до насилствена конфронтация с полицията за борба с безредиците и ОМОН („Специална полицейска оперативна група“). Извършените арести впоследствие бяха осъдени от „Амнести Интернешънъл“. Събитието доведе до известно забавяне на действителното прилагане на Съюза на държавата, но официалният ѝ статут се запази.
Беларуският център за правата на човека („Вясна“) беше обвинен от режима на Лукашенко в „наблюдение“ на президентските избори през 2001 г. и следователно беше официално разпуснат през 2003 г. Неговият основател, Алес Беляцки, беше удостоен с Нобелова награда за мир през 2022 г. като признание за работата му като продемократичен активист и позицията му за правата на човека. Той остава затворник на съвестта си.

Национален референдум през 2004 г. позволи на Лукашенко да се кандидатира за неограничен брой мандати като президент с положителните 88,9% от „валидните гласове“. Той, разбира се, спечели на последвалите избори, които последваха почти изключителна самореклама в държавните медии, правителствен тормоз над опонентите и обвинения в фалшифициране на бюлетини. През 2005 г. Лукашенко осигури за Беларус допълнително отличие от Кондолиза Райс, тогавашен държавен секретар на Съединените щати, като „форпост на тиранията“ в компанията на също толкова забележителни авторитарни режими - Северна Корея, Мианмар, Зимбабве, Иран и Куба. За да затвърди влиянието си върху тази рядка почетна титла, той продължи склонността си към нарушения на правата на човека, включително постоянното преследване на членове и доброволци на „Вясна“. Междувременно Лукашенко продължи и като президент с успешна поредица от преизбирания през 2010, 2015 и 2020 г., всяко от които бе отбелязано със стандартното порицание.
Безразличието на режима по време на пандемията от коронавирус, която започна сериозно през 2020 г., и недоверието към избирателните комисии подхраниха опозицията, която оспори контрола на Лукашенко върху системата в полза на Светлана Тихановская на изборите през същата година. Тя зае мястото на съпруга си Сергей, когато той първо беше лишен от правото да се кандидатира, а след това беше хвърлен в затвора. Протестите в повече от 30 града бяха брутално потушени, тъй като силите за сигурност, силовиките, се утвърдиха като незаменими в справянето със ситуацията за един все по-уязвим режим. Следователно Лукашенко не е признат от Европейския съюз (ЕС) или Съединените щати (САЩ) за легитимен президент и остава парий в очите на Запада. Неправителствените организации бяха обект на наказателни обвинения като подривни през целия режим на Лукашенко и през 2021 г. държавата ликвидира повече от 270 от тях, включително всички останали правозащитни организации, както и 13 новинарски медии.
През последните 25 години Беларус е изключена от Съвета на Европа заради антидемократичните си дейности и продължаващото нарушаване на изборните норми от страна на политическите си лидери. Няколко правителствени служители са били лично санкционирани както от САЩ, така и от ЕС за различни престъпления, свързани с изборни измами, политически репресии и явни престъпни деяния. Санкциите продължават да се разширяват, както се случи и през последната година, като последните бяха обявени от председателя на Европейската комисия Урсула ван дер Лайен за подкрепа на Русия във войната ѝ срещу Украйна. На фона на продължителна икономическа стагнация, обществено недоверие и изчезване на отношенията със Запада, Беларус е поставена в положение, в което вече не може да се издържа без подкрепата на Русия и с тази подкрепа ще започне да се отказва от способността си за самоуправление.
, че общественото мнение за ангажираността на беларуските войски в украинския конфликт е много ниско , включително и сред проруските поддръжници на самия Лукашенко. Подкрепата сред самите войски може дори да бъде поставена под въпрос и следователно моралът може да засегне беларуските военни, както и руската страна. Това постави Лукашенко в трудна позиция по отношение на отношенията му с Путин и изявленията му в подкрепа на прекратяването на войната. Неотдавнашна снимка, показваща двамата заедно на среща на Висшия Евразийски икономически съвет през декември 2022 г., показва как Лукашенко сякаш проверява дали е останал от императорски дрехи.
Неотдавнашна среща на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), военният съюз на шест бивши съветски държави – Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан – породи съмнения, че възможно присъединяване на Беларус към Русия , създавайки автономна държава в нова Русия. Предвид степента на липса на популярност на Лукашенко в Беларус, се появиха спекулации, че руското военно външно разузнаване (ГРУ) е обмислило замяната му с генералния секретар на ОДКС Станислав Зас, лоялен на Русия. Зас от своя страна би оправдал присъединяването, като обвини Украйна и Полша, че представляват военна заплаха за Беларус. След това може да последва по-нататъшен опит за включване на ОДКС в нейната цялост в това начинание срещу Украйна. Подобно действие би било в съответствие с оплакването на Русия, изразено от държавните ѝ медии, че всъщност Русия воюва срещу Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) в Украйна и затова сега би изправила ОДКС като контрасъюз. Малко вероятно е страните членки да гледат на това с ентусиазъм.
Наблюдава се промяна в отношението не само на някои от държавите-членки на ОДКС към Русия, но и на Азербайджан, Узбекистан и Туркменистан, като всички те се стремят към пълна независимост от режима на Путин. Армения потърси подкрепа другаде поради безразличието на Русия по отношение на продължителния конфликт с Азербайджан. Казахстан се обедини повече с Китай и Турция, опасявайки се, че Русия има териториални намерения в северния му регион. Останалите държави станаха свидетели на конфликта с Русия в Грузия през 2008 г., на Украйна, включващ Крим през 2014 г., и на настоящия конфликт, започнал през 2022 г., и биха предпочели да се дистанцират.
Беларуските настроения към самата Русия също започнаха да намаляват предвид събитията от 2020 г. Анкета на Беларуската аналитична работилница от показа, че 40% са за запазване на съюза с Русия, в сравнение с 52% два месеца по-рано. През същия период се наблюдава ръст на тези, които подкрепят по-тесни връзки с ЕС, от 27% на 33%. Подкрепата на Путин за Лукашенко се смяташе за причина. Една трета от беларусите също смятаха, че отношенията с Русия ще се влошат, а 43% определиха Русия като основна заплаха за техния суверенитет.
Нараства интересът към отпечатъка на историята върху националното чувство. Територията на Беларус преди присъединяването ѝ към Руската империя през 1796 г. е била част от Великото херцогство Литовско и Полско-Литовската държава, която е включвала и голяма част от територията на Украйна. Повече беларуси чувстват по-голяма привързаност към Великото херцогство Литовско или към Полско-Литовската държава, отколкото към Руската империя или нейния наследник, Съветския съюз. Първите две държави взети заедно представляват 46% от анкетираните в сравнение с 28% за втората. Освен това, малък, но забележителен брой от 16,2% са се обявили за Беларуската народна република, краткотрайна независима и антикомунистическа държава (1918-19 г.), преди тя да бъде включена в Съветския съюз. Общо 62,2% от беларусите черпят историческата си идентичност от субект, различен от Русия.
Неотдавнашното посещение на Путин с Лукашенко в Минск, заедно с разполагането на руски войски, провизии и броня в Беларус, накара мнозина да спекулират, че той ще окаже натиск върху съюзника си от Съюза да започне операции с беларуските сили. В противен случай страната е действала като плацдарм в предишни руски операции. В най-добрия случай не е ясно дали ще има опит за повторение на военния дебакъл, наблюдаван в началото на войната миналия февруари, но това не разсейва идеята, че на север може да се прилага някаква диверсийна тактика. В случай че това включва пряко участие на беларуски войски, последицата може да е вътрешна реакция под формата на протести и саботаж. Вероятно това няма да завърши добре за Лукашенко.
Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD, 2023. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.