Както може би е очевидно за повечето разумни същества, Крим остава географски съседен на територията на Украйна, достатъчно, така че всички, освен руски ултранационалисти, биха разбрали неумолимата логика на ситуация, която Путин избира да игнорира. Крим е жизненоважен за интересите на Русия като военна крепост, осигуряваща достъп до Средиземно море, и до известна степен все още е предпочитана близка дестинация за почивка, която руснаците много биха искали да нарекат своя.
Една правдоподобна причина за руската инвазия в Украйна, озвучена преди осем години от сенатор Джон Маккейн, се свежда до осигуряването на сухопътен коридор през Източна Украйна до Крим, който Путин би могъл да анексира по начин, подобен на незаконното анексиране на самия Крим през 2014 г. Този полуостров, вдаващ се в Черно море, има отчетливо сложна история, която е допълнително помрачена от руската реторика, опитваща се да преформулира историята му като част от иредентистки сценарий.

Оплакването на Владимир Путин е свързано с указа на Президиума на Върховния съвет на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) от 1954 г., с който Крим се прехвърля под юрисдикцията на Украинската съветска социалистическа република (СССР). Събитието отбеляза 300-годишнината от Переяславското споразумение от 1654 г., военен и политически съюз между Украинската казашка държава под ръководството на Богдан Хмелницки и руския цар Алексий. В замяна на своята автономия и запазване на вярата си в рамките на спорна територия, ограничена от Полско-литовската държава на запад и Османската империя на юг, украинската казашка кавалерия ще осигурява сигурност срещу разрастващата се Османска империя и може да бъде призована за подкрепа в отношенията със съседната Полско-литовска държава.
По това време особената опасност е съществувала в Крим и връзките му с Османската империя. Кримските татари, останките от Златната орда на монголите, нахлули в Украйна през 13век , са доминирали полуострова в продължение на векове. През 16век Кримското ханство се обединява със своите ислямски съвременници на юг, османците. Те поддържат търговски отношения и си сътрудничат във военни нашествия, най-вече в южните степи на днешна Украйна.
През следващите 150 години, с разрастването на царска Русия, отслабването на казашката държава и упадъка на Полско-литовската държава, голяма част от днешната украинска територия е завладяна от Руската империя. Към 1783 г., по време на управлението на Екатерина II, Кримското ханство е включено в състава на империята с окончателното поражение на османците и Кучук-Кайнарджанския договор.
Руската империя продължила териториалното си разширение на запад и изток през първата половина на 19век . Осъзнавайки отслабващото състояние на Османската империя, цар Николай I се опитал да завземе балканските земи в югоизточната част на страната, за да получи свободен достъп през Боспорския проток до Средиземно море. В резултат на това били повдигнати икономически опасения за Великобритания, Франция и Сардиния-Пиемонт относно търговските им интереси в Близкия изток. Когато руски бойни кораби атакували османски военноморски сили в пристанище в Черно море със запалителни снаряди, подпалвайки ги и убивайки над 2000 военноморски служители, западните страни предприели действия, започвайки Кримската война, която продължила до 1856 г. Русия била окончателно победена, претърпявайки повече от 450 000 жертви, а Черноморският ѝ флот бил унищожен заедно с основното кримско военноморско пристанище Севастопол. Последвалият Парижки договор демилитаризирал Черно море, оставяйки южното крайбрежие на Руската империя напълно уязвимо. Историкът Шепърд Б. Клъф посочва прекаляването на цар Николай в стремежа му към контрол над Черно море и отвъд него, както и погрешната му преценка на реакцията на Западна Европа, като две от основните причини за войната и крайното унижение на Русия.
Татарите остават мнозинство от населението на Крим до средата на 19век . Дискриминационна политика спрямо татарите е съществувала през цялото време на династията Романови и започва да се отразява в намаляването на населението. Културното сплашване с разрушаване на паметници и джамии, насилствено преселване и насилие продължават и през 20век . Татарското селячество е покрепостено след 1796 г., оставайки такова до 1861 г., когато крепостничеството под управлението на земевладелците е заменено с икономическо крепостничество. В рамките на първите 100 години от включването на Крим в Руската империя, преброяванията показват драматичен спад в татарското представителство от 87,6% на 35,6% в началото на 20век . Между 1820 и 1860 г. руски, украински, германски и други колонисти са умишлено въведени в Крим, като по този начин се разрежда татарското население.
Както Първата световна война, така и Февруарската революция в Русия от 1917 г. донесоха внезапна промяна в съдбата на Крим. Драматичната промяна в политическите обстоятелства позволи на редица татарски националисти да се завърнат от изгнание и да създадат Кримско-татарска националистическа партия, която поиска териториална автономия. Последва учредително събрание със собствено правителство. Това беше подкрепено от украинското ръководство по това време, но с краткото идване на болшевиците на власт, стремежът към автономия беше краткотраен. Съветското правителство бързо замени последното, но от своя страна беше изместено от пристигането на германски войски, които продължиха да свалят болшевиките. Поражението на Германия през 1918 г. върна Крим под руски контрол в момент, когато страната беше въвлечена в гражданска война. Войната до голяма степен противопостави болшевишката Червена армия на антисъветската Бяла армия, въпреки че всъщност бяха замесени и няколко допълнителни разнородни национални елемента. Към края на войната Бялата армия се оттегли в Крим, където направи последната си битка и окончателно беше победена през октомври 1920 г.
С края на гражданската война Владимир Ленин се сблъсква с национален проблем, произтичащ от разпадането на Руската империя. За да запази териториалната си цялост, той се застъпва за съюз от признати националистически републики, всяка от които да има собствена автономия, но под централизирана власт в представително правителство, което да гарантира тяхната сигурност и икономическо благосъстояние. Ленин също така осъзнава необходимостта от потискане на доста универсалното руско чувство за превъзходство над другите националности на старата Руска империя, тъй като това не съответства на новата идеология на комунистическия егалитаризъм, която той пропагандира. В резултат на това през октомври 1921 г. Кримската автономна съветска социалистическа република (АССР) става неразделна част от Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), заедно с няколко други образувания, включително Украинската ССР, всички на практика управлявани от Москва. Руският шовинизъм обаче, толкова дълбоко вкоренен и закоренен в миналото, ще продължи да бъде черта, която е трудно да се овладее дори и до днес.
Ленин умира през 1924 г. и е наследен от Йосиф Сталин, който ще ръководи Съветския съюз до смъртта си през 1953 г. Към края на 20-те години на миналия век Сталин изоставя претенцията за егалитарен идеал, въплътен в революцията, и поема ролята на диктатор на режим, който сега действа като всяващ страх. Кримските татари в средата на 20-те години на миналия век съставляват само една четвърт от населението на полуострова, тъй като пристигането на нови руснаци нарасна до 42,2% от това население. Новата икономическа политика на Сталин с нейната насилствена колективизация и реквизиране на зърно доведе до широко разпространен глад през 1931-32 г. в по-голямата част от Украйна и Крим, като само на полуострова загинаха 100 000 души. Терорът на Сталин продължи с арестите на татарски политически фигури, академици, журналисти и професионалисти, последвани от екзекуции или изгнание в отдалечени райони на Съюза. Към преброяването от 1939 г. кримските татари съставляват 19,4% от населението, тяхната култура и език са маргинализирани, а идентичността им е погълната от по-нататъшното пристигане на руснаци. Започва етническо прочистване с премахването на татарите и няколко други малцинства.
Германското нахлуване в Съветския съюз през Втората световна война включва окупация на Крим, където 40 000 евреи са задържани и убити. Около 3500 кримски татари, които се противопоставят на сталинистките репресии и преследване, се присъединяват към германските сили, за да се противопоставят на руснаците. Когато руските сили си връщат Крим през 1944 г., Сталин предприема ответен културен геноцид над татарите с депортирането на почти 240 000 души, предимно жени, деца и възрастни хора, главно в Узбекската ССР и други страни от Централна Азия. В рамките на първите 18 месеца от принудителното изгнание почти половината са починали от студ и лишения, като цели 8000 са починали при транспортиране. Преброяването от 1979 г. разкрива, че татарското население е намаляло до 5422 души, което представлява само 0,2% от населението. След 45-годишно изгнание, 260 000 татари се завръщат в Крим по време на перестройката в края на 80-те години. Не са предлагани репарации. 80 000 домакинства и 360 000 акра земя, които преди това са били изоставени, сега са били собственост на други. Кримската АССР е премахната през 1945 г., вече не е автономна държава, а област, друг административен регион в рамките на РСФСР.
През 1991 г. Украйна получава независимост като суверенна държава, част от която Крим вече е. Референдум през декември дава вот от 92% от общото население „за“, като 54% от населението на Крим, което по това време е 60% руско, гласува за същото. Между преброяванията от 1989 г. и 2014 г. процентният състав на татарите в кримското население се е увеличил от 1,6% на 12,6%. Те са с право признати от Украйна и Европейския съюз за коренно население, за разлика от руснаците като „национално малцинство“.
Прехвърлянето на Крим към Украинската ССР през 1954 г. е провъзгласено като признание за „голямата братска любов и доверие на руския народ към Украйна“ и е имало за цел да илюстрира марксистко-ленинската пролетарска нагласа за всеобщо братство. По-пълна картина на обстоятелствата от онова време показва, че политическата целесъобразност може да е изиграла по-значителна роля в решението, както е отбелязано в есе на Марк Крамер, директор на Програмата за изследвания на Студената война в Харвардския университет и старши сътрудник на Центъра за руски и евразийски изследвания „Дейвис“. Възходът на Хрушчов на власт през 1953-54 г. не е бил гладък. Борбата за власт след Сталин с тогавашния съветски министър-председател Георги Маленков е заплашвала амбициите му. Следователно Хрушчов се е стремил да си осигури подкрепата на други елити в партията, включително Олексий Кириченко, първи секретар на Комунистическата партия на Украйна и член на Президиума на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). Прехвърлянето на земя на Крим към Украинската ССР би осигурило необходимата политическа подкрепа. Освен това, този ход очевидно би подобрил общественото мнение в Украйна спрямо Русия, като се има предвид, че руското мнозинство в Крим би станало част от избирателното население на страната.
Малко може да се каже за по-нататъшното политическо и икономическо развитие на Крим през останалата съветска епоха, тъй като съдбата му е била обвързана с Украинската ССР и може би повече с останалата част от СССР. През 1991 г. му е предоставен автономен статут отново, този път от Украинската ССР. Малко след разпадането на Съветския съюз, руският вицепрезидент Александър Руцкой, до 1992 г., вече призовава за отделяне на Крим от Украйна. Плодовете на етническото прочистване на Крим и постепенната му окупация от руснаци, до голяма степен чрез създаване на военно присъствие, започват да дават резултат с избирането на проруски сепаратистки лидер Юрий Мешков, който получава над 70% от гласовете на балотажа на президентските избори през 1994 г. Референдум регистрира 80% одобрение за по-голяма автономия от Украйна и двойно руско-украинско гражданство. Икономиката на Крим обаче се измества към по-голяма зависимост от Украйна за търговия, като 80% от произведените стоки се продават там. Разочарованието от Мешков и политическите борби в проруската политическа фракция доведоха до разпад на ръководството. Накрая, украинският парламент се намеси през 1995 г. и отмени конституцията на Крим, с която се премахва поста президент. Преобладаващото руско настроение продължи, както можеше да се очаква, сред население от 2,3 милиона души през 2014 г., от които 68% бяха руснаци, 16% украинци и 13% татари.

Революцията на Майдана в Украйна през 2014 г. доведе до свалянето от власт на проруския президент Виктор Янукович, който избяга в Русия за защита. В рамките на забележително кратки няколко седмици, от края на февруари до началото на март, по несъмнено предварително планиран начин, руските войски осигуриха целия Крим и гласуване от Върховния съвет на Крим обяви обединение с Русия. Референдум, проведен смешно в рамките на 10 дни след обявяването, предложи опциите или за присъединяване към Русия, или за връщане към предишното състояние на нещата като автономна неразделна част от Украйна. Отчетена е 83% избирателна активност, като 96,7% са гласували в полза на обединението с Русия, резултат, който изглеждаше неправдоподобен, като се има предвид, че почти 30% от населението се състои от етнически украинци, татари и други маргинализирани малцинства. Не е изненадващо, че изтекъл доклад от Съвета по правата на човека на Русия установи, че избирателната активност всъщност е била 30%, като само половината са гласували за присъединяване към Русия. Освен това, сертифицирането от признат международен орган не е било взето предвид и затова събитието беше възприето от по-голямата част от света като фалшиво, каквото беше.
Съмнителният резултат обаче не засегна руското население, което сякаш се наслаждаваше на идеята да си върне територия, която възприемаше като своя, въпреки съмнителното минало, създадено от самите тях. Запазването на националните граници и суверенитета на надлежно избраните държави, залегнали в Устава на ООН, Хелзинкския акт, Алматинското споразумение, Будапещенския меморандум и по-специално Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство с Украйна, би изглеждало достатъчна защита в един граждански свят срещу подобно крещящо нарушение, извършено тук, но тези споразумения не предлагаха такова нещо. Всичко това показа сега, че Русия е нация, на чието доверие не може да се разчита.
Дългата история на злоупотребите, извършени в Крим, допълнена от настоящата война, обхванала цяла Украйна, особено източния ѝ регион, ще приключи скоро. Военните загуби на въоръжение и личен състав на Русия, които продължават да се увеличават, трудностите ѝ с поддържането на доставки и резервни части и неизбежният ѝ икономически колапс чрез санкции и необходимото изземване на активи, не вещаят нищо добро за толкова изолирана страна. Нещо повече, загубата на доверие сред по-младото поколение, които прозират дезинформационната ѝ реторика и които изоставят страната си, за да си възвърнат бъдеще, в което са свободни да упражняват интелекта си другаде, ще осакати обществото. Съдбата на Крим в крайна сметка, каквато и да е демографската му картина, ще бъде продиктувана от това къде ще види бъдещето си. Русия все още не е видяла крайна точка в низходящата си спирала и също така ще има своя ден в съда за терора, който е причинила.
Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2022. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.
Благодаря за историческата перспектива. Толкова много неща не знаех, колко много научих!