Настоящият конфликт с Украйна, наложен от руската войнственост, създаде необходимост от преосмисляне на идеята, че в мирогледа на Путин двата народа всъщност са „едно цяло“. Това не е така. През юли 2021 г., седем месеца преди нахлуването му в Украйна през февруари 2022 г., Путин представи своята версия на историята на Русия, в която смеси ранната история на Украйна. Сега е ясно, че есето му е имало за цел да предостави историческо оправдание, колкото и мъчително да беше, и да послужи като преамбюл за нахлуването му в съседна суверенна държава. В него той твърди, че има общ произход от скандинавската интервенция в региона през ранното Средновековие. Това е неудобен поглед върху историческия факт, ограничен от зависимостта му от завоевания и хегемонна власт, а не непременно по-дълбоко разбиране на установените етнолингвистични и културни тенденции и фактори, специфични за тези различни региони. Разказът на Путин е допълнително объркан от последвалите му твърдения, че предишни политически транзакционни споразумения са имали влияние върху волята на нация като Украйна да се самоутвърди.
Историята на двете нации, както изглежда, е добър пример за разказване на история, принадлежаща на победителя. Тя е разказана от отчетливо руска историческа перспектива, за първи път основана през 19век от историци по време на династията Романови, когато е било въпрос на социален статус като благородник, за да се обяви произход от оригинален източник, установен векове по-рано. Руски писатели от Карамзин, Погодин, Соловьов до Ключевски следват един и същ наратив, че доминиращият град-държава, Киевска Рус от IXдо XIIIвек , съсредоточена на бреговете на река Днепър в днешна Украйна, е била завладяна от монголи в средата на XIIIвек и е обезсилена. Последва изместване на центъра на политическа и религиозна дейност, приписвано на славянските хора в региона, на север, където в крайна сметка е възникнал друг град-държава и от който ще се развие Русия като нация.
Путин основава аргумента си, че варягите, или викингите, както ги познаваме на Запад, са се заселили и са поели контрол над установени финландски и славянски племена на север, със център в Новгород. Това всъщност се е случило по покана на същите тези племена, тъй като те са се стремели да постигнат по-голяма сигурност чрез организирането и развитието на централизиран местен град-държава, чрез който са се надявали да преодолеят продължаващия конфликт помежду си. По този начин е установена династията Рюрик, създавайки контролирана от викингите територия на север.
Викингите, търсещи богатство и териториално предимство, са искали да установят път на юг към Византийската империя, където е съществувала много по-голяма находка. По този начин е създаден път по поречието на река Днепър, където на източния ѝ бряг е съществувал вече установен и укрепен град. Осъзнавайки, че това е подобрена изгодна позиция, викингите се заселват тук и в крайна сметка поемат контрола над съседната територия, като подчиняват околните племенни популации. По този начин те създават това, което след това ще бъде признато за Киевска Рус, и преместват центъра на операциите си от Новгород в Киев.
Редица местни владетели в продължение на няколко поколения се стремяха да подобрят успехите си с Византия, било то военно или чрез търговски споразумения. Това се постигаше локално чрез търговия с гръцки, а по-късно и римски селища, установени по северния бряг на Черно море и Крим, или, по-директно, със самата Византия. Путин твърди, че Киевска Рус е просто производен ефект от установяването на Новгород първоначално на север чрез намесата на викингите, без да се взема предвид напълно отделен и по-фундаментален произход и развитие на друг народ.
И така, нека се върнем назад. Според археологически данни, доказателствата за заселване в днешна Украйна датират от ранната желязна епоха. Историята ѝ е белязана от последователни нашествия или миграции на централноазиатски и персийски номадски племена, германски народи, остготи и други от Централна и Югоизточна Европа. Тези, които са избрали да се заселят в тези плодородни земи, са основали селища навсякъде. Продължаващите нашествия от изток са били осигурени от относително равната равнина на Каспийската депресия, която е осигурявала коридор за преминаване на юг от Уралските планини директно в днешна Украйна. До IXвек търговските пътища, установени от викингите в посока север-юг и от съседния Хазарски каганат на изток в посока изток-запад, са превърнали Киев в мощна търговска ос в региона.
От етнолингвистична гледна точка, се смята, че произходът на славянските народи от днешна Източна Европа е възникнал в широка ивица земя, южно от Русия, простираща се от южно-централна Полша през югозападна Беларус до западна и северно-централна Украйна, съсредоточена предимно в днешна Украйна. Към 500 г. пр.н.е. славяните за първи път започват да мигрират от това ядро на юг, приближавайки се до степите и крайбрежните райони на Черно море в днешна Украйна. Тук се е осъществявала търговия с гръцки, а впоследствие и с римски селища. В степите непосредствено на север от крайбрежните земи те се асимилират сред скитите, централноазиатски воинствен народ, който се е заселил в района (750 – 250 г. пр.н.е.), а по-късно и с аланските племена (250 г. пр.н.е. – 250 г. сл.н.е.), особено с антите, които са от персийски произход. Киев се превръща в една от по-важните хълмисти крепости, от която вече е установена търговия с Византия. Голяма част от тази дейност се е осъществявала постепенно между IIIи VIIвек , много преди пристигането на викингите.
Експанзията на север от същото славянско ядро в днешна Русия доведе до среща с предимно финландски племена, където племенните конфликти в крайна сметка доведоха до гореспоменатата покана към викингите, които щяха да осигурят организация и стабилност на северния регион. Самата Украйна се превърна в смесица от различни народи, съставляващи отделна идентичност с мултиетнически произход. Това беше пряк резултат от местната география, която улесни миграцията на източни номадски групи от Централна Азия, колонизацията от гърци и римляни по северния бряг на Черно и Азовско море и пристигането от запад на заселници и търговци от германски и югоизточноевропейски произход. Викингите, които се заселиха в новата си столица Киев, се оказаха асимилирани с преобладаващите си славянски съжителства, за да създадат ново общество, което в крайна сметка пое хегемония над цялата зона на заселване, простираща се от Балтийско до Черно море.
Номадското проникване от изток продължава през района на предимно днешна Украйна както преди, така и по време на този период, който се простира от края на IX до XIII век . Междуособните войни допълнително отслабват държавата и по време на монголското нашествие под ръководството на Бату хан през 1237 г. и окончателното нападение над Киев през 1240 г. довеждат до нейното превземане. Това обаче не води до елиминирането ѝ като централизирана власт, а по-скоро до такава, която е задължена да се подчини на монголското управление. Територията на север, със център в Новгород, премества търговските си отношения към Балтийския регион и се отделя от контрола на Киевска Рус, за да се превърне в отделна единица, където процъфтява от XIV век нататък и дава началото на Руската империя, чието централно място в крайна сметка е в Москва.
Киевска Рус вече е сведена до местно княжество, но все още управлявана от местни водачи, станали васали под монголското владичество. При новия ред са създадени и други съседни княжества на старата Киевска Рус на север и запад. Естествено е настъпило изместване на местната власт на запад, далеч от по-преобладаващото монголско влияние, съсредоточено в княжествата Галиция и Волиния в днешна Западна Украйна. И двете са обединени в една държава в началото на 13век , само за да бъдат разделени до средата на 14век и погълнати от разрастващите се кралства Полша и Литва, тъй като самата Монголска империя е започнала да отстъпва.
През 14-ти век се създава мощен съюз между Полша и Литва, Полско-литовската държава, която обхваща почти цялата територия на днешна Украйна до края на 16-ти век. От известно време е известно, че земята тук е добре развита в земеделско отношение и съдържа много други ресурси, които биха били изключително печеливши за управляващата класа. Събития в самата Украйна също се случват, които променят нейното самоосъзнаване и всъщност начина, по който нейният национален етос ще бъде пренесен до наши дни.
Останките от монголската „Златна орда“, татарите, останали до голяма степен заселени в Крим и крайбрежните райони на Черно и Азовско море. През 15-ти век те установили отношения със своите ислямски съвременници на юг, османските турци. Османците превзели Константинопол през 1453 г. и сега се стремели да нахлуят на територията на Украйна и останалата част от Източна и Централна Европа. Татарите предоставяли военна помощ, а също така функционирали като търговски посредници за селскостопански стоки и осигуряване на роби, заловени в степите. В отговор на тези заплахи местните жители в градовете и околните села в Украйна започнали да се организират първоначално в малки групи за отбранителни, а по-късно и за настъпателни цели, за да противодействат на татарските нашествия.
Тези казаци, както са били наричани, постепенно се организирали в края на 15-ти и 16-ти век в много по-големи и страховити кавалерийски части в степите и особено по долното течение на река Днепър. Понякога те постъпвали на служба на литовски и полски гранични служители, за да защитават градове и земевладелски владения, и провеждали военни операции по собствено желание. Освен местни и по-отдалечени украински селяни и граждани, които се присъединили към казаците, в редиците им се присъединили и други от Източна Европа, както и турци, татари и евреи, привлечени от свободния начин на съществуване на тази воинствена класа. Тяхната организация е подражавала на демократичните принципи на свободата на словото, избраното ръководство и силното чувство за самоопределение.
Обявен е за върховен водач, хетман, а решенията относно военната политика и съюзите са вземани чрез дебати както от офицери, така и от по-нисши чинове. Те са участвали във военни кампании срещу татари и турци на юг, поляци на запад и руснаци на север и са били известни със своята езда и смелост в битки. Техните идеали като свободолюбиви, егалитарни воини от степите са се превърнали в легенда, която ще бъде изобразена в произведенията на поети и драматурзи от 19-ти век. Това чувство е пренесено и до днес в борбата срещу чуждо влияние за същите тези свободи.
Един особено влиятелен хетман, Богдан Хмелницки, е избран за власт през 1648 г. и в началото предоставя военна помощ на Полша срещу османците. В замяна той се стреми да подобри статута на казаците в Украйна в рамките на Полско-литовската държава, да осигури амнистия за предишни конфликти с Полша и да позволи повторното въвеждане на тяхната християнска православна вяра на тяхна територия. Споразумението обаче се оказва трудно и продължително, което води до по-нататъшни конфликти и в крайна сметка до декларация от Хмелницки за освобождаване на Украйна от властта на Републиката, по-специално на Полша, която все повече улеснява натрупването на украинско поземлено богатство от нейния управляващ елит. Продължаващата патова ситуация принуждава Хмелницки да обмисли съюз с османците, но когато това се проваля, той се обръща към Московското княжество, което се утвърждава като най-могъщото от северните княжества.
Към средата на 15-ти век църковните книжници в Московия вече са започнали да съставят нови текстове, пропагандиращи твърденията на московските князе, че те вече са законни потомци на старата династия на Рюриковичите и наследници на киевската власт с хегемония над цялата предишна област Киевска Рус. Управлението на цар Иван IV („Грозният“; управлявал 1547-84 г.) обаче води до продължаващ конфликт с Литва и Полша на запад, вътрешни вълнения и липса на наследяване, след като царят уби най-големия си син. Това довежда Московия до „Смутно време“ (1584 – 1613 г.) след смъртта му. Войната с Полско-литовската държава, от своя страна, води до чуждестранна окупация и вътрешни конфликти, които продължават три десетилетия и завършват окончателно през 1613 г. с избирането на Михаил Романов за цар и установяването на династията Романови.
Династията ще просъществува 300 години, приключвайки с убийството на цар Николай II и семейството му от болшевиките през 1917 г. Цар Алексей (1645 – 1676), наследник на цар Михаил Романов, продължил възстановяването на реда и започнал процеса на централизиране на властта, докато се стремял към териториални придобивки в рамките на бившата Киевска Рус. За тази цел преговорите с Хмелницки довели до Переяславското споразумение от 1654 г., в което казаците се обявяват за вярни на царя в замяна на предоставянето на самоуправление, класови и имуществени права и разбирателство, че казаците ще продължат да водят дипломация с чужди земи.
Дългогодишното желание на казаците за автономия като държава в крайна сметка ще се противопостави на желанието на московците да консолидират контрола си чрез централизирана власт. В усилията си да установи все още автономна казашка област в Украйна и да елиминира полското влияние, Хмелницки търси съюзи с протестантски страни, ангажирайки Швеция, Бранденбург и Трансилвания. Подходът обезпокоява московитите, които започват да подкопават авторитета на Хмелницки. Именно тук, през 1657 г., Хмелницки умира. Неговият наследник възобновява отношенията с Полско-литовската държава с план за въвеждане на Украйна в Полско-литовско-руска държава в рамките на Хадячския съюз. Опитът се проваля, но е доказателство за несигурността на съюзите във време, когато държави като Полша и Московия остават неспокойни относно управлението на територия извън по-централизираната си власт.
Предпоследна глава в историята на отношенията между казаците на Украйна и Московия е свързана с конфликта на последната с Швеция и контрола над Балтийско море, докато тя все още се бори с Османската империя на юг. Казашки хетман по това време е Иван Мазепа, който заема поста от 1687 до 1709 г. Руският цар Петър I (1682 – 1725) сключва съюз с Мазепа, за да помогне за покоряването на татарите и турците по Черно и Азовско море. Това в крайна сметка му осигурява достъп на Русия до Черно море. Проблемите му обаче се засилват на север, когато Карл XII Шведски побеждава армиите на Московия и Дания през 1700 г. и тръгва на юг, за да покори Полша. След това царят призовава Мазепа да пусне казаците си срещу контролираните от Полша земи в Украйна, за да заплаши шведския контрол върху тази територия.
След като си възвърнал земята, от Мазепа се очаквало да я предаде на съюзника на царя, крал Август Саксонски. По това време обаче московските злоупотреби с украинското население довели до значително недоволство сред населението. Жертвите сред казаците се увеличили значително по време на военни сражения за царя и нараснало недоволство от набирането им за работна сила в изграждането на новия град Санкт Петербург, където стотици загинали от болести в блатистата местност. Тези фактори, заедно с отказа на царя да се притече на помощ на Мазепа, когато самите казаци били заплашени от полското възраждане, довели до решението да се застане на страната на шведите с обещанието да се осигури независима казашка Украйна.
Поражението им в битката при Полтава през 1709 г. обаче окончателно слага край на всякакви по-нататъшни усилия за създаване на независима Украйна до началото на 20-ти век. Следващите два века в рамките на Руската империя са свидетели на умишленото премахване на украинския език и насилственото преминаване към употреба на руски език във всички административни, културни и образователни области. Самите руснаци се преместват в градските центрове на Украйна, където се превръщат в доминиращ етнически елемент, налагайки промени, които подпомагат същата руска програма.
Разбира се, историята на Украйна, датираща от първото хилядолетие пр.н.е., е била трудна, белязана от многократни нашествия и продължително господство от съседни държави. През всичко това страната успява да се върне към себе си след разпадането на Съветския съюз и да поеме борбата за демократично управление. Нейната история е различна от тази на Русия, въпреки неотдавнашните твърдения за противното. В крайна сметка, териториалното придобиване чрез завоевание или указ не дава основание за асимилиране на историята на придобитата територия в собствения национален наратив.
Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2022. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.
Една мисъл за „Историческият произход на Украйна срещу удобната приказна история на Путин“
Коментарите са затворени.