Как е възможно една недобросъвестна нация да остава постоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН), докато продължава да нарушава устава, който е подписала? Поведението на Русия само през последното десетилетие демонстрира готовността ѝ да извършва нахлувания в съседни държави под фалшивия претекст, че защитава собствения си народ или твърди, че има погрешна иредентистка цел за връщане на територия, която може да се твърди, че изобщо не е била тяхна. Това напомня за похода на Хитлер в Рейнланд и Судетската област преди избухването на Втората световна война или за завземането на балтийските държави от Сталин през 1940 г. Стандартната защита на Русия по тези въпроси е била да отклонява вниманието, като твърди, че е извършила подобни актове на агресия от други държави, особено от Съединените щати, въпреки че аргументът тук понякога остава доста напрегнат срещу откритата и неприкрита войнственост на авторитарен режим. Освен това, както посочва американският историк Тимъти Снайдер, Съединените щати признават собствените си грешки и грешки и изнасят тези проблеми на показ, докато Русия изглежда само за да види какво може да ѝ се размине, за да постигне целите си и да продължи напред.
Стандартните глобални отговори на това поведение дойдоха чрез икономически санкции, насочени към банковото дело, промишлеността и съучастнически видни личности, и, както в случая с Украйна, военна подкрепа. Някои се опасяват, че ответните мерки от Русия възпрепятстват подобни усилия с реципрочни последици за собствените им икономики, както е при заплахата от енергиен шантаж. Две глобални агенции обаче остават до голяма степен независими от подобни ответни мерки – Международният наказателен съд (МНС) и Организацията на обединените нации (ООН). Първият е започнал разследванията си с предварителни доклади, посочващи „разумни основания“ да се смята, че са извършени престъпления. Общото събрание на ООН изрази неодобрението си, като осъди руската инвазия. Отговорът е смислен, но не оказва желаното въздействие върху извършителя. Това не е нещо, което руският гражданин като цяло може да бъде мотивиран да счита за сериозно. Изключването на Русия от ООН, от друга страна, би предизвикало достатъчно недоумение у гражданите ѝ, че тя става неуместна в контекста на световните дела – идея, която не се връзва с руския шовинизъм. Наказателното обвинение би утежнило проблема за тях. Всъщност изглежда, че има няколко зверства, за които трябва да се потърси отговорност.
И така, нека се върнем назад. Уставът на Организацията на обединените нации влиза в сила през юни 1945 г., а Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) става член през октомври същата година, добавяйки съгласието си към преамбюла на устава,
„да спасим идните поколения от бича на войната, който два пъти през живота ни е донесъл неизразима мъка на човечеството, и да потвърдим отново вярата в основните човешки права, в достойнството и ценността на човешката личност, в равните права на мъжете и жените и на големите и малките нации, и да създадем условия, при които могат да се поддържат справедливостта и зачитането на задълженията, произтичащи от договорите и други източници на международното право, и да насърчим социалния прогрес и по-добрите стандарти на живот при по-голяма свобода.“
Въпреки че беше включена разпоредба за отстраняване на държава от членство за определени провинения, Уставът на ООН фатално заяви, че това може да се направи само с препоръка на Съвета за сигурност, в който Русия е постоянен член и като такава има право на вето. Член 6 от устава гласи:
„Член на Организацията на обединените нации, който системно нарушава принципите, съдържащи се в настоящия устав, може да бъде изключен от Организацията от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност.“
Украйна се обявява за независима демократична държава на 24 септември 1991 г., като в собствената си конституция се посочва, че територията на суверенна Украйна е „неразделна и неприкосновена“ и че „само Конституцията и законите на Украйна са приложими на нейната територия“. На 1 декември 1991 г. се провежда национален референдум за потвърждаване на декларацията, като 92% гласуват „за“. По ирония на съдбата, 80% в източните области Запорожие, Днепропетровск, Донецк и Харков, район, считан за русифициран, гласуват в полза на независимостта. 54% мнозинство в Крим прави същото. Както външни, така и вътрешни наблюдатели удостоверяват провеждането на референдума в съответствие с приетите демократични принципи. Украйна запазва статута си на член в ООН и съответно е призната от световната общност.
През следващите три десетилетия руската намеса в украинската политика продължава, достигайки своя връх през последното десетилетие. Това предизвиква Майданската революция през 2013-14 г., която сваля тогавашния президент Виктор Янукович, принуждавайки го да избяга в Русия за закрила. Откритият руски отговор дойде бързо с инфилтрацията на руски паравоенни оперативни групи в Крим, последвана от незаконна анексия след фалшив плебисцит. Процесът на русификация, добре установен по време на съветския период и преди това по времето на Руската империя, продължи в Източна Украйна, предизвиквайки сепаратистко движение, насърчавано от продължаващата руска реторика. Сега, с твърдението, че нацистки режим, воден от украински евреин, заплашва благосъстоянието на етническо руско население в суверенна държава, Русия избра да я нахлуе с изричното намерение да анексира част от нея или може би цялата ѝ земна маса.
Дискусията относно легитимността на постоянното място на Русия в Съвета за сигурност продължава през последните няколко години. Изтъква се аргументът, че настоящото ѝ място в съвета е неприкосновено, въпреки че се е появило по-скорошно тълкуване на събитията, чрез които на Русия е било позволено да заеме това място, което хвърля повече от сянка върху въпроса.
През декември 1991 г. Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) престава да съществува. Борис Елцин, президентът на тогавашната Руска съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), информира генералния секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр, че РСФСР или Руската федерация (РФ) ще продължи да съществува на мястото на СССР. Той се радваше на очевидната подкрепа на новосъздадената Общност на независимите държави (ОНД). Алматинската декларация от 1991 г. обедини 11 държави (Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Руска федерация, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Украйна), всяка от които преди това беше част от СССР, в ОНД. Беше договорено, че държавите ще останат независими една от друга като суверенни образувания, „признавайки и зачитайки териториалната си цялост и неприкосновеността на съществуващите граници“. Принципите на равенство трябваше да се поддържат между тях без намеса във вътрешните работи на другата страна, включително използването на сила или икономически средства за натиск. Въпреки че Украйна ратифицира споразумението за създаване, тя не ратифицира устава на ОНД и избра да не стане пълноправен член, тъй като не беше съгласна с идеята, че РФ ще стане единственият законен наследник на СССР в представителството му в ООН и като постоянен член на Съвета за сигурност. Украйна официално прекрати участието си през 2018 г. Тя продължи самостоятелно като член на ООН.
Хартата на ОНД съдържаше разпоредбата, че всяка държава има право да се откаже от контрола върху всички ядрени оръжия, които притежава. В тази връзка по това време Украйна разполагаше с третия по големина ядрен арсенал в света. В Будапещенския меморандум от 1994 г. тя се съгласи да премахне цялата си военна ядрена инфраструктура с гаранцията, че нейната „независимост, суверенитет и съществуващи граници“ ще бъдат зачитани. Меморандумът беше подписан от Украйна, Съединените щати, Обединеното кралство и Русия.
Основанието РФ да заеме мястото в Съвета за сигурност, заемано преди това от СССР, изглежда оправдано единствено от прецедент, както е отбелязано в Международното институционално право (HG Schermers & NM Blokker, 6-то издание, 2018 г.). Във всяка легитимна международна организация мястото на държава, която се е разпаднала, може да бъде заето от държава-наследник, която е била по-голямата съставна част от първоначалната държава. Йорис ван де Рит (Институт Европа) в своя преглед на въпроса цитира редица ситуации, които могат да бъдат взети като примери. Една от тях е въпросът за Съюзна република Югославия, която е провъзгласена през 1992 г. от Сърбия и Черна гора за наследник на бившата Социалистическа федеративна република Югославия след напускането на останалите държави Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония, за да станат независими нации. Имаше обаче проблем. По това време Съединените щати и Европейският съюз отказаха признаването на Съюзна република Югославия поради сръбското нахлуване в Босна и Херцеговина (1992-1995 г.). Съветът за сигурност наложи международни санкции на Съюзната република, а претенцията за наследяване на мястото, заемано преди това от Социалистическа федеративна република Югославия, беше отхвърлена от ООН. Съюзната република най-накрая получи разрешение за членство в ООН през 2000 г., а през 2006 г. Сърбия и Черна гора се разделиха като независими държави, като Сърбия зае овакантеното място на Съюзната република.
Що се отнася до РФ, Договорът за федерация е подписан през март 1992 г. между Русия и 86 федерални образувания на нейна територия, 21 от които са определени като републики, за да се признаят няколкото етнически различия в самата РФ и да се предотврати дестабилизирането на новата нация от сепаратистки движения. Двустранните споразумения между отделните републики и федералното правителство позволяват на първите да имат известна власт върху вътрешните работи, външните отношения и икономиката си. Тези споразумения обаче в крайна сметка изчезват с постепенната централизация на властта от Путин, така че до 2017 г. РФ всъщност престава да съществува като федерация. Въпреки това повечето сякаш признават, че разликите между РФ и Русия са очевидно незначителни. Действията ѝ в контекста на принципите, установени както от ОНД, така и от ООН, могат да оспорят легитимността ѝ като държава членка и в двата форума.
„Правото на война“, насърчавано от Русия с настоящата ѝ война, не е оправдано за своята очевидна глупост. Самата идея, че една автентична, демократично ръководена нация, член-основател на ООН, която е спазвала принципите на ООН през последните три десетилетия, е изоставила ядрения си арсенал и е запазила мир със съседите си, сега е етикетирана като неонацистки лагер с намерение да навреди на собствените си граждани и да заплаши стабилността на региона, е обида за глобалния интелект.
Томас Д. Грант (Център за международно право „Лаутерпахт“ към Университета в Кеймбридж), в статия в Центъра за анализ на европейската политика (26 септември 2022 г.), повдига аргумент, че по време на разпадането на СССР би било също толкова подходящо Украйна да заеме мястото в Съвета за сигурност на СССР, отколкото Руската федерация. Всъщност Украйна възрази срещу процеса по това време, отказвайки да ратифицира устава на ОНД, заявявайки плана. Освен това съществува прецедент ООН да отхвърли приемането на държава поради непровокирана враждебност към друга нация, както в случая с босненския конфликт. Идеята, че размерът на съставна държава, останала след разделянето на по-голяма държава, трябва да определя наследяването на привилегирован статут на първата в международна организация като ООН, заплашва цялото начинание. Последиците са очевидни в сегашното затруднено положение. Процесът изисква решение. По-важното е, че в момента ООН е изправена пред някои очевидни избори.
Авторско право @Kost Elisevich, MD, PhD 2022. Всички права запазени. Всяко незаконно възпроизвеждане на това съдържание ще доведе до незабавни съдебни действия.
Как Русия е мошеник, а не САЩ? САЩ са убили 2 000 000 виетнамци, 500 000 корейци, 1 000 000 иракчани, 300 000 афганистанци, 500 000 йеменци, 400 000 сомалийци, за да споменем само малка част от Втората световна война насам.
Защо белите лицемери не се притесняват? Дали е защото американските жертви не са бели?
Няма нация, за която може да се каже, че е свободна от вина за злодеяния от миналото, някои очевидно повече от други. Няма нация, която да е свободна от елементи в себе си, които са привлечени да мразят другите по някаква изкривена логика, дори да извършват зверства и да се опитват да убедят другите в целта си. Понякога ръководството на една нация може да бъде потърсено отговорност за влизане или създаване на конфликт с имперски намерения, за да навреди на съсед и след това да се опита да се възползва от това. Тук няма спор, тъй като историята е богата на подобни истории.
Съединените щати се включват в разговора, но не заради погрешните представи и фалшивите еквиваленти, които повдигате. Те са една от малкото нации, които редовно се самоанализират, както би трябвало да прави една силна демокрация, като изтъкват наяве несправедливостите си, които те или други са установили. Те запазват тази дисциплина, за да бъдат по-добри като нация. Авторитарна Русия, от друга страна, не вижда причина да се самооспорва за каквито и да било несправедливости. Русия е една от малкото нации, които могат, но избягват да претендират за геноцид като част от репертоара си и въпреки това ще продължат без най-малко внимание.
Das ist ja dann keine Gemeinschaft mehr diese Vereinten Nationen sind nicht vereint in ihrem Sinne fürs jeweilige Volk zu arbeiten um weiterzukommen und gemeinsam Probleme angehen! Russland sollte sofort diese Mitgliedschaft verlassen denn sie haben sich fûr eine neue Weltordnung ausgesprochen und sie setzten sie um und reformieren sich anderswo, um eigene Interessen zu verwirklichen! Diese Missgunst der Ukraine gegenüber ist mir ein Rätsel den sie haben sich in allen Punkten standhaft erwiesen und verlässlich ! Ein Land das sogar die englische Sprache im eigenen Land verbietet hat dort nichts zu suchen ! Prinzipiell gegen aller Vernunft wollen sie eine Macht darstellen die noch in Weiter Ferne liegt ! Da hat die Ukraine mehr Chancen Mitglied in der Europa Union Familie, zu einem tollem Land und Mitglied sich zu entwickeln! Russland dagegen hält sich nicht mal sn seine eigenen Regeln die werden angepasst zu ihrem jeweiligen Befinden ! Wenn man etwas hasst es fûr unwürdig hält und vernichten will weil angeblich keine Bedeutung dann sollten die hier sofort ausgeschlossen werden! Sie brauchen uns nicht ist okay! Wer braucht Russland ?! Беше ли това, че Русия емалс гутес за смъртта на Weltgemeinschaft? Nichts außer immer prinzipiell gegen alles und jeden sein der anders denkt ! Man sollte sie wirklich fragen was die dort wollen oder meinen tun zu können!' Russland stört mit voller Absicht den Frieden in Europa und der freien Welt, also ist er Feind und kein Freund unseren Lebensstil gegenüber! Was suchen sie dann da und weshalb gewährt man ihnen den Vorstand? Mit dieser aggressiven Halterung passt das doch nicht mehr ! Mitgliedschaft entziehen ! Der gesuchte Kriminelle W.Putin hat Russland in diese Lage gebracht und er wird weiter machen wenn man ihn nicht bald verhaftet!' Domit sind diese Vorsitzende Mittäter und sollten auch so behandelt werden ! Hitler wurde auch gestoppt! Doch vorher hatte er Millionen töten lassen ! Mit Unterstützung von Russland ! Widerspruch in sich das jetzt Nazis mit einem Z und ☠️ in der Ukraine Nazis jagt ?! Und sich nebenbei noch land einzuverleiben ?! Das ist ein no go !'Raus mit Russland sonst kann man diese Organisation nicht mehr ernst nehmen !❣️🖖🌍☮️