Руският език на виктимизацията и насърчаването на отмъщението

Сред видни руски чиновници съществува много постоянен модел на реторична атмосфера, промотираща идеята, че са заплашени от посегателството върху границата им на грешния Запад с неговите демократични идеали. Тази реторика не би била чужда на Ото фон Бисмарк преди 150 години, когато той оплаква, че трябва да се изправи срещу руснаците с тяхната „непредсказуема глупост“. Посланията обаче са до голяма степен, ако не и изцяло, предназначени за консумация от руското население, което, за съжаление, или вярва на глупостите, изригвани от държавните медии, или е принудено просто да се движи по течението, както е било склонно да прави от векове. Путин използва скрито течение на руския национализъм, смесвайки го с духовната вяра на нацията, за да си припомни историческата ѝ борба съвсем скоро срещу нацистка Германия. Борбата сега, както Путин иска Русия да я види, е да се спаси от Украйна, досега непознат бастион на неонацизма, очевидно познат само на него, който също е избрал да се обедини със Запада и предполагаемия му всепроникващ упадък. Пронизителният и гневлив звук на произнасянето му има за цел да прикрие абсурдността на посланието, но не достига до онези, които разбират намерението му. ... Още Руският език на виктимизацията и насърчаването на отмъщението